Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 727 19.05.2021 година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, ХХІІІ състав, на деветнадесети април две
хиляди двадесет и първа година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Галя Русева
при
секретаря И. Г., като разгледа докладваното от съдията Русева административно
дело № 291 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. АПК вр.чл.13, ал.6 от Закона за социалното подпомагане
/ЗСП/ и е образувано по жалба на Д.П.К. с ЕГН ********** ***, против Заповед №
ЗСП/Д-А-П/2863/18.12.2020 г. на директора на ДСП Поморие, потвърдена с Решение
№ 5/07.01.2021 г. на директора на РДСП Бургас.
В жалбата се сочи
незаконосъобразност на заповедта поради противоречие с материалния закон и
несъответствието й с действителната фактическа обстановка. Сочи се, че
жалбоподателката е отговаряла на изискванията на чл.16б, ал.1 ППЗСП за
отпускане на месечната целева помощ. Иска се отмяна на заповедта. Представят се
писмени доказателства.
В с.з. жалбоподателката се явява
лично и поддържа жалбата, като моли същата да бъде уважена. Ангажира
доказателства, не претендира присъждане на разноски.
Органът, издал оспорения акт, е представил е заверено копие от
преписката по приемане на оспорения акт. Депозира писмено становище за
неоснователност на жалбата, в което обосновава, че жалбоподателката не отговаря
на условията на чл.16б, ал.1, т.2 ППЗСП, тъй като не е останала без работа по
причини, предпоставили обявеното извънредно положение или извънредната
епидемична обстановка, с оглед срочния характер на прекратения й трудов
договор. Претендира отхвърляне на жалбата. В с.з. не изпраща представител,
редовно уведомен, не претендира разноски.
Административен
съд – Бургас, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответника по
нея, представената административна преписка и като съобрази приложимите
нормативни разпоредби, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е подадена в
преклузивния 14-дневен срок за обжалване по чл. 149, ал.1 АПК, срещу акт,
подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 13, ал.6 ЗСП и от лице с
правен интерес, което е адресат на акта, поради което е процесуално допустима.
От доказателствата по
административната преписка се установява, че жалбоподателката
е работила съгласно трудов договор № 1/01.05.2020 г., сключен с „Ромашка-БГ“
ЕООД, като продавач-консултант на пълно работно време и при основно трудово
възнаграждение от 610 лв. в магазин на адрес гр. Поморие, ул. „Цар Петър“ № 4,
като договорът е бил сключен за срок от 01.05.2020 г. до 30.09.2020 г. На
30.10.2020 г. страните са подписали споразумение за прекратяване на трудовия
договор, съгласно което същият е следвало да бъде прекратен, считано от
31.10.2020 г. На 30.10.2020 г. работодателят е издал Заповед № 1/30.10.2020 г.,
с която е прекратил на осн.чл.325, ал.1, т.3 КТ трудовият договор на К., считано
от 31.10.2020 г. Като причини за прекратяването на договора е посочено
изтичането на неговия срок.
Жалбоподателката е подала заявление-декларация вх. № ЗСП/ДАП/2863 от 14.12.2020 г. в
Дирекция "Социално подпомагане" – Поморие, с искане за отпускане на месечна целева помощ при обявено извънредно
положение или обявена извънредна епидемична обстановка. В заявлението е
посочено, че К. е несемейна, безработна, с право на обезщетение от 04.11.2020 г., с право на
обезщетение за безработица в размер по-нисък или равен на 150 % от минималната
работна заплата, определена за страната, както и че отглежда дете – С.С.Х., което не посещава ЦДГ „Детелина“
гр. Поморие поради въведените ограничения във връзка с
извънредната епидемична обстановка, като брутните доходи на семейството на
заявителката през месеца, в който в детското
заведение е въведено ограничение във връзка с
извънредната епидемична обстановка /от 30.11.2020 г. до 21.12.2020 г./, са в размер на 40 лева, представляващи
месечна добавка за дете.
Въз основа на
подаденото заявление и след извършена социална анкета, на 18.12.2020 г. от
Дирекция "СП" – Поморие е
изготвен социален доклад. Съгласно изложеното в обстоятелствената част на
социалния доклад, заявителката е неомъжена, безработна, регистрирана в Дирекция „Бюро по труда“ от 04.11.2020 г., с
едно дете на 5 години,
което поради въведените ограничения не може да посещава детска градина.
Доходът на семейството е от семейните помощи за деца по чл.7, ал.1 ЗСПД в
размер на 40 лв. От 01.05.2020 г. до 30.10.2020 г. е работила по срочен трудов
договор, който е прекратен поради завършване на определената работа. С оглед на
това е прието, че лицето не отговаря на условията за отпускане на месечна
целева помощ по чл.16б ППЗСП, като е предложено да
му бъде отказано отпускането на такава,
тъй като не е останало без работа във връзка с обективни ограничения, наложени
от държавата за превенция и противодействие на причини, които са основание за
обявено извънредно положение или извънредна епидемична обстановка и са
предпоставили оставането без работа след 13.03.2020 г.
С оспорената в
настоящото съдебно производство Заповед
№ ЗСП/Д-А-П/2863/18.12.2020 г., издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Поморие, на основание чл. 13, ал. 2 от Закона за социално подпомагане и чл. 28, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално
подпомагане, на К. е отказано отпускането на месечна целева социална помощ по чл. 16б от ППЗСП. От фактическа страна обжалваният административен акт е обоснован с
обстоятелството, че същата не е останала без работа във връзка с
обективни ограничения, наложени от държавата за превенция и противодействие на
причини, които са основание за обявено извънредно положение или извънредна
епидемична обстановка и са предпоставили оставането без работа след 13.03.2020
г.
К. е
обжалвала заповедта по административен ред на
30.12.2020 г. С Решение № 02-РД06-0005 от 07.01.2021 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Бургас, на основание чл. 97, ал. 1 вр. чл. 13, ал. 5 от ЗСП във вр. с
чл. 16б от ППЗСП, е отхвърлена като неоснователна подадената от К. жалба против Заповед №
ЗСП/Д-А-П/2863/18.12.2020 г., издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Поморие.
След преценка на доказателствата, съдържащи се в
образуваната преписка и въз основа на установената фактическа обстановка,
съотнесена към приложимата нормативна регламентация, решаващият административен
орган е приел, че за заявителката не е
възникнало право на месечна целева помощ по чл. 16б от ППЗСП, с оглед на което е направен извод, че правилно и законосъобразно с
обжалваната заповед на директора на Дирекция "Социално
подпомагане" – Поморие е отказано
отпускането на социална помощ по подаденото от К. заявление-декларация вх. № ЗСП/ДАП/2863 от 14.12.2020 г. Като
мотив е споделен мотивът в обжалваната заповед, а именно – че лицето не е
останало без работа във връзка с обективни ограничения, наложени от държавата
за превенция и противодействие на причини, които са основание за обявено
извънредно положение или извънредна епидемична обстановка и са предпоставили
оставането без работа след 13.03.2020 г.
При
така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:
Оспорената Заповед № ЗСП/Д-А-П/2863/18.12.2020 г. е издадена от материално и териториално
компетентния административен орган – директора
на Дирекция "Социално подпомагане" – Поморие, при упражняване на законово регламентираните му правомощия по чл. 13, ал. 2 от ЗСП и чл. 28, ал. 1 във вр. с чл. 16б от ППЗСП.
Обжалваният
административен акт е постановен в изискуемата от закона форма и при спазване
на нормативно установените изисквания по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за неговото
съдържание. Посочено е както правното основание за упражненото административно
правомощие, така и релевантното обстоятелство за постановения отказ за
отпускане на месечна целева помощ по чл. 16б от ППЗСП –лицето не е останало без работа по причини обявено извънредно
положение или извънредна епидемична обстановка в страната. С оглед на това съдът приема,
че е изпълнено законово установеното изискване по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК във вр. с чл. 13, ал. 3 от ЗСП за
постановяване на мотивиран административен акт.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати
нарушения на административно-производствените правила при издаването на заповедта.
В нормативно предвидения срок и в съответствие на
изискванията по чл. 27 от ППЗСП, след подаването
на заявление-декларация с искане за отпускане на
месечна целева помощ по чл. 16б от ППЗСП, социален работник е извършил социална анкета и е изготвил социален доклад съгласно приложение № 2 към чл. 27, ал. 1 от ППЗСП. При извършената социалната анкета са разгледани и обсъдени всички
релевантни обстоятелства от имуществен, социален, семеен, битов и здравен
характер. Въз основа на резултатите от социалната анкета, обективирани в
изготвения социален доклад, е направено предложение
за отказ да бъде отпусната на заявителката на месечна целева помощ по реда и на
основание чл. 16б от ППЗСП.
Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания
административен акт обхваща преценката налице ли са установените от
административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в
акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за
неговото издаване норма, респ. следват ли се разпоредените правни последици.
Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗСП, социалните
помощи са месечни, целеви и еднократни, като условията и редът за отпускането,
изплащането, изменянето, спирането, възобновяването и прекратяването на
социалните помощи, се уреждат с правилника за прилагане на този закон с изключение на целевите
помощи за отопление, които се уреждат с наредба на министъра на труда и
социалната политика /чл. 12, ал. 4 от ЗСП/.
В случая жалбоподателката е подала заявление-декларация за отпускане на
месечна целева помощ по чл. 16б от ППЗСП. Правото на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или
обявена извънредна епидемична обстановка за семейства с деца до 14-годишна
възраст, е регламентирано с ПМС
№ 218 от 17.08.2020 г. за допълнение
на Правилника за прилагане на закона за социално подпомагане /обн. ДВ бр. 77/01.09.2020 г./. В новосъздадената разпоредба на чл.16б, ал. 1 от ППЗСП е предвидено,
че право на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена
извънредна епидемична обстановка имат семейства с деца до 14-годишна възраст,
когато: т. 1 - двамата или единият от
работещите родители, или родител, отглеждащ сам дете, не може да извършват
дистанционна работа от вкъщи и нямат възможност да ползват платен отпуск или не
получава парично обезщетение за временна неработоспособност; т. 2 - двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са
останали без работа, но нямат право на обезщетение за безработица или размерът
на получаваното обезщетение е по-нисък от средномесечния доход по ал. 4; т. 3 - двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете,
са самоосигуряващи се лица, които не могат да упражняват занятието си поради
въведените ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната
епидемична обстановка, и т. 4 - двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, по
т. 1, 2 или 3 не получават обезщетение за бременност и раждане. Съответно в
чл. 16б, ал. 3 и ал. 4 от ППЗСП нормативно са
регламентирани и други условия за отпускане на месечна целева социална помощ по
чл. 16б от ППЗСП - детето да не е настанено извън семейството по реда
на чл. 26 от Закона за закрила на детето; детето да не посещава училище или детска ясла и
детска градина, както и предучилищните групи поради въведените ограничения в
училището или в детското заведение във връзка с извънредното положение или
извънредната епидемична обстановка и средномесечният доход на член от
семейството за месеца, в който в училището/детското заведение са въведени
ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична
обстановка, да е по-нисък или равен на 150
% от минималната работна заплата. Съгласно § 2 от ПЗР на ПМС № 322/23.11.2020 г. за изменение и допълнение на ППЗСП /в сила от 27.11.2020 г./, до 31
декември 2021 г. разпоредбата на чл. 16б се прилага единствено при обявено
извънредно положение, съответно извънредна епидемична обстановка, на територията
на Република България, свързана с разпространение на COVID-19.
От посочената регламентация следва изводът, че месечната целева помощ по чл. 16б от ППЗСП има специфичен характер и е свързана с подпомагане на семействата с
деца до 14-годишна възраст, когато децата не посещават училище или детска ясла
и детска градина, както и предучилищните групи поради въведените ограничения в
училището или в детското заведение във връзка с извънредното положение или
извънредната епидемична обстановка и когато по отношение на родителите /респ.
на единия родител или на родителя, отглеждащ сам дете/, е налице някоя от
хипотезите по чл. 16б, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ППЗСП и е изпълнено условието по
чл. 16б, ал. 4 от ППЗСП за размера на средномесечния доход на член от семейството. А по аргумент
от § 2 от ПЗР на ПМС № 322/23.11.2020 г. за
изменение и допълнение на ППЗСП /обвързващ прилагането на чл. 16б от ППЗСП с обявено извънредно положение, съответно с извънредна епидемична
обстановка на територията на РБългария, свързана с разпространение на
COVID-19/, следва изводът, че за наличието на
обуславящите правото на месечна целева социална помощ материалноправни
предпоставки по чл. 16б, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ППЗСП, преценката следва да се извършва
в контекста на това дали възникването и съществуването на тези предпоставки е
резултат от въведени ограничения във връзка с извънредно положение или
извънредната епидемична обстановка на територията на страната, свързана с
разпространение на COVID-19.
В случая от фактическа страна не е спорно, а и се установява от
доказателствата по делото, че заявителката е неомъжена, с едно дете на 5 години, което посещава целодневна детска градина в гр. Поморие. Поради въведените ограничения във връзка с
извънредната епидемична обстановка в страната и издадена Заповед № РД-01-677/
25.11.2020 г. на Министъра на здравеопазването за преустановяване на
присъствените учебни занятия в училищата, детските градини и яслите от
30.11.2020 г. до 21.12.2020 г., детето не може да посещава детска градина в посочения
период – т. е. изпълнено е условието по чл. 16б, ал. 3, т. 2 от ППЗСП. Без съмнение изпълнено е и условието по чл. 16б, ал. 4 от ППЗСП средномесечният доход на член от семейството за месеца, в който в
училището/детското заведение са въведени ограничения във връзка с извънредното
положение или извънредната епидемична обстановка, да е по-нисък или равен на 150 % от минималната работна заплата. За да
възникне правото на заявителката като родител, отглеждащ сам детето си, на
месечна целева помощ по чл. 16б, ал. 1 от ППЗСП, обаче, е необходимо
съществуването на още една материалноправна предпоставка, а именно - по отношение на лицето да е изпълнена някоя от предвидените в условията
на алтернативност хипотези на чл. 16б, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ППЗСП. В случая по отношение на
жалбоподателката хипотезите на чл. 16б, ал. 1, т. 1 и т. 3 са неприложими – К. не е нито самоосигуряващо се лице, нито осъществява трудова дейност, при която да не може да извършва дистанционна работа от вкъщи и да няма
възможност да ползва платен отпуск. Заявеното от К. искане за отпускане на месечната целева помощ очевидно се основава на
хипотезата на чл. 16б, ал. 1, т. 2 от ППЗСП, регламентираща правото на подпомагане на родителя, отглеждащ сам дете,
когато е останал без работа, но няма право на обезщетение за безработица или
размерът на получаваното обезщетение е по-нисък от средномесечния доход по ал.
4. В контекста на регламентацията на месечната целева помощ по чл. 16б от ППЗСП, следва изводът, че за да възникне правото
на помощта в хипотезата на чл. 16б, ал. 1, т. 2 от ППЗСП, не е достатъчно родителят да е безработен без право на обезщетение за
безработица, а е необходимо да е останал без работа по причини, явяващи се
резултат от въведените ограничения във връзка с обявеното извънредното
положение или извънредната епидемична обстановка на територията на РБългария,
свързана с разпространение на COVID-19. Следователно право на социална помощ по
чл. 16б от ППЗСП имат не всички безработни родители, чиито деца не посещават училище/детска
градина поради въведените ограничения във връзка с
извънредното положение или извънредната епидемична обстановка.
В случая от доказателствата по делото се установява, че жалбоподателката е работила в "Ромашка-БГ" ЕООД до 31.10.2020 г.,
считано от която дата е прекратен трудовият й договор. Същият първоначално е
бил сключен като срочен, до 30.09.2020 г., но е безспорно, че и след тази дата
жалбоподателката е полагала труд при липса на противопоставяне от страна на
работодателя. Следователно, с оглед нормата на чл.69, ал.1 КТ, срочният трудов
договор се е трансформирал в договор за неопределено време, доколкото работникът е продължил да работи след изтичане
на уговорения срок повече от 5 работни
дни без писмено възражение от страна на
работодателя и длъжността е била свободна. След като се е трансформирал в
договор за неопределено време, страните са могли да постигнат по всяко време
съгласие за неговото прекратяване, без да се дължи предизвестие. Именно това са
сторили със сключеното споразумение от 30.10.2020 г., в което са уговорили, че
трудовият договор ще бъде прекратен, считано от 31.10.2020 г. Без значение е
обстоятелството, че в последващата заповед за прекратяване на трудовия договор
като основание за същото е посочено изтичане срока на договора. В случая
трудовият договор е прекратен по силата на постигнатото между страните по него
съгласие в подписаното споразумение от 30.10.2020 г., считано от 31.20.2020 г.,
като нарочно издадената заповед от работодателя е била ненужна за завършване на
фактическия състав на прекратеното правоотношение и не може да промени правното
основание, на което е прекратено същото, а именно – чл. 325, т.1 КТ, по взаимно
съгласие на страните и без предизвестие. Предвид факта, че прекратяването на
трудовия договор, който е бил продължен за неопределено време, е станало след
обявяване в страната на извънредната епидемична
обстановка и след въвеждане на свързаните с нея ограничения, не може да се
обоснове извод, че именно тези ограничения не са станали причина за
прекратяване на продълженото като безсрочно трудово ограничение, както и че
именно тези ограничения не са продължили да бъдат причина за оставането на
жалбоподателката без работа и след прекратяване на правоотношението й с
„Ромашка-БГ“ ЕООД. Ето защо, съдът не споделя мотивите, изложени в обжалвания
акт, поради които на жалбоподателката е отказано отпускането на месечна целева
помощ. В този смисъл, К. попада в кръга на лицата по чл. 16б, ал. 1, т. 2 от ППЗСП, имащи право да получат целева социална помощ, доколкото по
делото няма спор, че жалбоподателката е регистрирана в
Дирекция „Бюро по труда“ като безработна и не е получила обезщетение за безработица до датата на изготвяне на социалния
доклад, т.е. налице е и изискването на чл. 16б, ал.4 вр.ал.1 ППЗСП, а именно - средномесечният доход на член от семейството за
месеца, в който в детското заведение са въведени ограничения във връзка с
извънредното положение или извънредната епидемична обстановка, да е по-нисък
или равен на 150 % от минималната работна
заплата.
Въз основа на гореизложеното съдът намира, че
оспорената заповед и постановена в противоречие с материалноправните
разпоредби, поради което жалбата е основателна. С оглед обстоятелството, че
естеството на казуса не позволява решаването му по същество от съда, преписката
следва да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне,
съобразено задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона,
дадени с настоящото решение – да се приеме, че заявителката отговаря на всички
изисквания на чл.16б, ал.1, т.2 от ППЗСП.
Страните не са претендирали присъждане
на разноски и съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Съгласно чл.13, ал.6 от ЗСП,
настоящото решение е окончателно.
Мотивиран от горното и на осн.чл.172, ал.2 АПК,
Административен съд Бургас
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Д.П.К. с ЕГН ********** ***, Заповед №
ЗСП/Д-А-П/2863/18.12.2020 г. на директора на ДСП Поморие, като незаконосъобразна.
ВРЪЩА преписката на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Поморие за ново произнасяне по подаденото от Д.П.К. заявление-декларация от 14.12.2020 год.,
съобразно дадените в настоящото решение задължителните указания по тълкуването и
прилагането на закона, като определя на органа14-дневен срок за произнасяне.
Решението е окончателно
съгласно чл.13, ал.6 ЗСП.
СЪДИЯ: