№ 139
гр. Бургас, 29.07.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Петя Ив.Петрова Дакова
Светлин Ив. Иванов
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова
и прокурора Й. Цв. Д. Т.
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив.Петрова Дакова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20242000600139 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
Апелативна прокуратура-Бургас се представлява от прокурор Д..
Жалбоподателят подсъдим И. А., редовно призован, се явява лично и с
упълномощения си защитник адв. С. К. от АК-Б.
Частните обвинители Н. П. З., Н. И. Б. и К. И. Б. чрез своята майка и
законен представител Е. Х. Х., редовно призовани, не се явяват.
Не се явяват и техните повереници адв. Н. Д. от АК-Ш. и адв. Б. А. от
***.
Съдът докладва постъпила на 29.07.2024 в 10.07 ч. молба от адв. Н. Д. и
адв. Б. А. като повереници на частните обвинители, с която заявяват, че
оспорват жалбата и искат да се потвърди присъдата на Бургаски окръжен съд.
Съгласни са делото да се разгледа в тяхно отсъствие.
Съдът връчи преписи от молбата на прокурора и на подсъдимия.
Страните поотделно заявиха, че няма да правят отводи на състава
на съда, прокурора и секретаря.
1
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се гледа делото днес.
След като се запозна с материалите по делото, изслуша становищата на
страните и взе предвид молбата на поверениците на частните обвинители и
съобрази, че тяхното лично явяване в съдебно заседание не е задължително,
съдът намира, че са налице изискванията на процесуалния закон за
разглеждане на делото в настоящото съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча доказателства.
АДВ. К.: Няма да соча доказателства.
Съдът счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ход на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, считам така подадената
жалба за процесуално допустима, но по същество неоснователна.
Съдебното производство пред първоинстанционния съд е протекло по
общия ред, като в хода му не са били допуснати съществени процесуални
нарушения. Съдът е изяснил обстоятелствата по делото обективно, всестранно
и пълно въз основа на относим и достатъчен доказателствен материал, като е
достигнал до обосновани правни изводи, че подсъдимият е осъществил
деянието, посочено в обвинителния акт.
Първоинстанционният съд е отговорил в пълнота на всички направени
възражения от страна на защитата, с които се иска оправдаване на подсъдимия
и най-вече, защо в случая не може и не следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 15 от НК, извод който напълно споделям.
2
В принципен план, за да е налице случайно деяние е необходимо
водачът на МПС не по своя вина да е бил поставен в невъзможност да избегне
настъпването на общественоопасните последици, т.е. абсолютно
задължително условие е деецът да се е съобразил с всички правила за
движение по пътищата и да не е допуснал нарушение на някое от тях.
В случая обаче подсъдимият е допуснал нарушение на чл. 25, ал. 1 от
ЗДвП – преди предприемане на каквато и да е маневра, в случая завой наляво,
да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които
се движат след него и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение, като нарушението на тази
разпоредба е в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат
и едновременно с това подсъдимият е имал обективна възможност да избегне
удара.
Доказателствените източници по делото, както и вещите лица от
назначената и изготвена повторна автотехническа експертиза са категорични,
че ако подсъдимият, преди да включи левия мигач, беше погледнал в лявото
странично огледало, той би видял мотоциклетиста и би могъл да спре или да
намали скоростта и да го пропусне и така да избегне удара с него.
Ето защо в случая, като не е изпълнил задължението си по чл. 25, ал. 1
от ЗДвП, подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да преодолее
създалата се опасност на пътя и да осигури безопасност на останалите
участници в движението, поради което не може да се позовава на случайно
деяние по смисъла на чл. 15 от НК.
Относно така определеното наказание от първоинстанционния съд,
подкрепям изводите на Бургаския окръжен съд, че в случая са налице освен
многобройни смекчаващи вината обстоятелства като чисто съдебно минало,
добри характеристични данни, трудова ангажираност, безупречно
процесуално поведение и съдействие за разкриване на обективната истина, а и
наличието на изключително смекчаващо обстоятелство – степента на
съпричиняване на резултата от страна на пострадалия, която правилно е
преценена като изключително висока.
Ето защо в случая на подсъдимия е определено наказание при
приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК – осем месеца лишаване от свобода,
изпълнението на което е било отложено за срок от три години на основание чл.
3
66, ал. 1 от НК, а на основание чл.343Г от НК е било определено лишаване от
право да се управлява МПС за срок от една година. Наложеното наказание на
подсъдимия съответства на извършеното престъпление. Същото е
справедливо определено, поради което неправилно и необосновано се явява в
случая искането на защитата да не се налага кумулативно предвиденото
наказание лишаване от права, тъй като неналагането му не би довело до
постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
Ето защо, моля изцяло да потвърдите обжалваната присъда, като
правилна и законосъобразна.
АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, моля да постановите съдебен акт,
с който да отмените обжалваната присъда и постановите нова, с която
оправдаете подс. И. А.. Алтернативно, моля да намалите наказанието
лишаване от свобода и да приложите разпоредбата на чл. 55, ал. 3 НК, т.е. да
не му налагате наказание лишаване от правоуправление.
От фактическа страна има един спорен момент и това е, дали И. е
погледнал в огледалата за обратно виждане непосредствено преди да
предприеме маневра завиване на ляво, като това фактическо действие има
пряко значение за изпълнение на законовата разпоредба да предприеме
маневрата едва след като се е убедил, че няма да застраши останалите
участници в движението. В тази част първоинстанционният съд, единствено в
тази част, не е дал вяра на обясненията на И. и е приел, че той е подал мигач,
намалил скоростта, убедил се е, че в лентата за насрещно движение няма
движещи се МПС, но не е сторил същото, за да се убеди, че не би застрашил и
движещите се зад него. Ние изложихме аргументация, защо приемаме, че И. е
сторил това, позовавайки се и на свидетелски показания, но и на обективно
установената фактология по делото. Това, което прави впечатление е, че
вещите лица изследват видимостта на И. в огледалата за обратно виждане от
позиция № 6, както е посочено в тяхното експертно заключение, и по-натам,
до настъпване на самото произшествие, а всъщност тази позиция № 6 е
последният възможен момент, в който водачът е имал обективната
възможност чрез намаляване на скоростта и спиране, да предотврати ПТП и
независимо от поведението на И. А.. Ние обаче твърдим, че всъщност в тази
позиция, е началото на маневрата и че И. е предприел това оглеждане в
4
огледалата в един по-ранен момент. Факт е, че той не е възприел
мотоциклетиста, но по наше мнение, в този момент с оглед скоростта, с която
се е движил, той не е имал обективната възможност да го възприеме, а дори
чисто математически това да е било възможно, не следва да се игнорира
становището на вещите лица, че всъщност огледалата предоставят една
различна перспектива зад автомобила, че много често въз основа на тези
огледала не може да се определи действителното отстояние на задно
движещите се МПС, още по-малко пък скоростта, с която те се движат. Факт е,
че И. не е възприел този мотоциклетист, но тук ще си позволя отново да
насоча вниманието към вещите лица, които заявяват в хода на съдебното
следствие, че фактически е възможно да се възприеме, че този мотоциклет
изпреварва попътно движещите се на И. МПС тогава, когато той, техният
термин е „е отлепен от напречното сечение на автомобила, който той
изпреварва“. Всичко това, наред с обстоятелството, че И. се движи в населено
място, в участък, където е забранено изпреварването и все още в участък,
където е забранено дори навлизането наляво. Това е разрешено в участъка,
където той е предприел маневрата завиване на ляво. Това са все
обстоятелства, които ми дават основание да твърдя, че И. е изпълнил законово
вмененото му задължение да се убеди преди началото на маневрата, че
извършвайки я, не би създал опасност за останалите участници в движението,
следователно, в тази ситуация той нито е могъл, нито е бил длъжен да
предвиди настъпването на общественоопасния резултат, още повече, че като
водач на МПС, на когото се вменяват задължения за правомерно движение,
той би следвало да има същите очаквания и към останалите участници в
движението. За това, на първо място, моля за съдебен акт, с който И. да бъде
оправдан.
Алтернативно, няма никакво съмнение, че първоинстанционният съд е
подходил изключително коректно към доказателствената съвкупност тогава,
когато определя степента на обществена опасност и на деянието и на дееца.
По наше мнение обаче, приложението на наказанието лишаване от право на
управление е свръх целите, които законът преследва за това, защото очевидно
е, че изключително ниска е степента на обществена опасност на И. като деец и
като водач на МПС. Съдът обективно е обсъдил доказателствата в тази насока,
но по мое мнение в противоречие със собствените си изводи за ниската степен
на обществена опасност на подсъдимия като водач, е приел, че следва да му
5
наложи и наказание лишаване от право на управление. Професията, която
упражнява И., налага управлението на автомобил. Той е семеен и му се налага
да шофира. Мисля си, че наложеното наказание лишаване от
правоуправление, освен че ще надхвърли целите, които се възлагат на самото
наказание, ще доведе до един негативен оттенък и върху неговите близки.
За това, моля за съдебен акт в искания алтернативен смисъл.
Съдът дава право на лична защита на подсъдимия И. А..
ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯ: Поддържам казаното от моя
защитник. Съжалявам още веднъж за починалия човек. Мисля, че съм
направил всичко каквото трябва, за да не се случи това произшествие. В
момента продължавам да управлявам МПС, защото шофьорската ми книжка
не е отнета. Предоставям на Вас да решите какво наказание да понеса.
Съдът приключва съдебните прения и дава последна дума на
подсъдимия.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ: Моля за по-ниско наказание
лишаване от свобода и за отмяна на лишаването от право да управлявам МПС.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще се произнесе с решение в предвидения от закона срок, за което
съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11.50
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6