МОТИВИ ПО НОХД № 31/2019 година

                       РП гр. Мездра е внесла обвинителен акт по реда на чл. 247 ал.1 т.1 НПК срещу

        Е.Х.Т. –

                                                            роден на *** ***,

                                   живущ ***, български

         гражданин,  със средно образование,

        разведен, неосъждан, не работи, с

                                                             ЕГН:  **********

ЗА ТОВА, ЧЕ:

При условията на продължавано престъпление, за времето от началото на м. март 2018 г. до 10.05.2018 г. в местностите „Буков дол“, „Орлов връх“, „Полски ливади“ и „Студен кладенец“ в землището на с. Камено поле общ. Роман, е отнел от владението на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД – гр. София, движими вещи – 7 бр. НСР стълбове за ел. провод 20 kv тип НМГ952, 2 бр. ЪСР стълбове за ел. провод 20 kv тип ЪМ90951 и 90 м. проводник, тип АС 50 кв.мм на обща стойност 16 219.5 лева, собственост на същото дружество, без съгласието на ръководството му, с намерение противозаконно да ги присвои, като за извършване на кражбата е използвал техническо средство /резак/ и МПС – л.а. „Опел – Корса“, с рег. № ЕН 5345 ВТ и микробус, марка „Ивеко“ – престъпление по чл.195 ал.1 т. 4 пр. І и ІІ вр. Чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26 ал.1 НК.

В РЗ  от 14.05.2019 г. страните направиха искане за съкратено съдебно следствие  при хипотеза  на чл.371 т.2 НПК . Делото е разгледано незабавно на основание чл.252  ал.1 НПК  по този ред след провеждане на разпоредителното заседание.

В съдебно заседание  РП гр. Мездра поддържа обвинението така, както е възведено в обвинителния акт.  Пледира подсъдимият  да бъде признат за виновен  по предявеното обвинение. При определяне на наказанието се иска приложение на чл. 373 ал.2 НПК, поради факта на проведено съкратено съдебно следствие ,като размерът на предвиденото наказание “Лишаване от свобода” бъде към минимума   с приложение на чл.66 НК за неговото отлагане поради чистото съдебно минало.

Защитникът адв.К. ***  поддържа изложеното от представителя на прокуратурата .Пледира за налагане на условно наказание лишаване от  свобода.

Подсъдимия  по реда на чл. 372 ал.1  вр. чл. 371 т.2 НПК признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и даде съгласие да не се събират доказателства за тези факти .  Съжалява за извършеното.

Предявен е гр.иск от ощетеното юридическо лице , но не е приет за съвместно разглеждане като неотговарящ на разпоредбите на чл. 85 ал.1 и 86 НПК с мотиви изложени в РЗ от 14.05.2019 г.

    Съдът на основание чл. 370 ал.1 НПК запозна  подсъдимия    с реда  за разглеждане на делото по глава 27 НПК при хипотеза на чл. 371 т.2 НПК , при което той   направи  самопризнания,   съобразно  разпоредбата на 372 ал.1  вр.чл.371 т.2 НПК. Разяснено му  бе   , че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното самопризнание ще се ползват при постановяване на присъдата .

 По реда на чл. 372 ал.4 НПК, се  установи, че  така даденото  самопризнание се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, като съдът обяви, че при постановяване на присъдата ще се ползва самопризнанието ,   без да се събират доказателства за фактите  изложени в обстоятелствената част на обвинителният  акт.

Съгласно чл. 373 ал.3 НПК в случаите по чл. 372 ал.4 НПК,  съдът в мотивите си на присъдата  приема за установени обстоятелствата  изложени  в обвинителния акт, като  се позовава  на направеното самопризнание и на доказателствата събрани в досъдебното   производство, които  го подкрепят а именно: .

  Фирмата „ЧЕЗ Разпределение България“ АД – гр. София, притежавала съоръжения – система от метални /железно-решетъчни/ електрически стълбове и електрически проводници към тях. Те били разположени в местностите „Буков дол“, „Орлов връх“, „Полски ливади“ и „Студен кладенец“ в землището на с. Камено поле общ. Роман. Тяхното предназначение в миналото било да захранват с електричество съществуващото в този район военно поделение. Последното било закрито преди около 10 години, след което обслужващата го електропреносна мрежа останала неизползвана. Тъй като се намирала в гориста и труднодостъпна местност, фирмата – собственик не извършвала проверка на описаните съоръжения продължително време – от м. октомври 2015 г., до 28.05.2018 г. Тези обстоятелства били известни на подсъдимия  Е.Х.Т. ***. В началото на 2018 г. той изпитвал финансови затруднения. Решил да нареже и открадне горепосочените обекти на фирмата, с цел да ги предаде в изкупвателни пунктове за метали. В края на м. февруари – началото на м. март с.г., той взел на заем от свой познат – св. Д. П. П..от с. Зверино, един „резак“ и започнал да реже с него металните стълбове в посочените местности. Нарязвал ги на късове, които криел в околните храсти; нарязването на всеки стълб му отнемало средно по 5-6 часа. Така в течение на 10-15 дена успял да нареже 7 бр. НСР стълбове за ел. провод 20 kv тип НМГ952 и 1 бр. ЪСР стълб за ел. провод 20 kv тип ЪМ90951. Имал намерение да ги закара в изкупвателен пункт в гр. Бяла Слатина, обслужван от негов познат – св. Ц. Р. В. от с. град. Тъй като преценил, че ползвания от него лек автомобил е прекалено малък, за да бъде използван за превозване на желязото, обвиняемия решил да вземе на заем микробус „Ивеко“, модел „Дейли 3510“, ползван от св. В.. Отишъл със своята кола до гр. Бяла Слатина, оставил я при свидетеля, а от него взел горепосочения микробус, който бил със софийска регистрация. На 17.03.2018 г. натоварил на последния 1 860 кг. желязо от нарязаните ЖР стълбове от землището на с. Камено поле, което превозил до пункта в гр. Бяла Слатина, и там ги предал. Върнал се на местопрестъплението на 20.03.2018 г., натоварил останалите 1 640 кг. желязо, и по същия начин го транспортирал и предал в горепосочения пункт. Подсъдимият знаел, че в описания район е останал още един ЖР стълб, който се намирал в близост до бариерата на портала на бившето военно поделение. Това бил ЪСР стълб за ел. провод 20 kv тип ЪМ90951, от който имало опънати проводници до стар трафопост в самото поделение. Т. решил да открадне и него, както и самите проводници. В края на м. април – началото на м. май 2018 г., той поискал на заем резак от св. В., без да му казва за какво ще го ползва. Отишъл на посоченото място и нарязал последния останал ЖР стълб. Разфасовал го на по-малки парчета, за да е по-удобно да ги превозва в ползвания от него л.а. „Опел – Корса“, с рег. № ЕН 5345 ВТ. Отрязал също и 3 бр. алуминиеви ел. проводници, тип АС 50 кв.мм, с обща дължина 90 м., които били окачени между стълба и трафопоста. Още същия ден направил един курс с автомобила, като натоварил и предал около 36 кг. от нарязаните железа в пункта на св. Василев, а другите останали на място. На 02.05.2018 г. Т. направил четири последователни курса със същия л.а., като всеки път товарел от местопроизшествието по около 36 кг. от желязото, превозвал го и го стоварвал в пункта, след което отново се връщал в района на поделението. По този начин успял да превози всички останали парчета от нарязания стълб. Предал ги в посочения пункт; общото им тегло било 180 кг., за което му били заплатени 48.60 лева. За това му била издадена покупко-изплащателна сметка от посочената дата. Няколко дни по-късно подсъдимия Т. закарал с автомобила си горепосочения алуминиев проводник в изкупвателен пункт на фирмата „Унитрейд 2011 г.“ в гр. Червен бряг. Там работел като общ работник св. Ц. В. А. от с. град. Подсъдимия  го попитал дали изкупуват алуминий; след утвърдителния отговор му показал проводниците, намиращи се в колата му. Свидетелят видял, че това е многожилен алуминиев проводник, навит на рула и разположен в багажника и на мястото на задната седалка. Казал на Т., че приемането на такива метали е забранено, и отказал да го приеме. Междувременно в РУ – МВР – Роман постъпил сигнал за извършените кражби. На 10.05.2018 г. служители на управлението, заедно с представители на пострадалото дружество и на общинска администрация – Роман, извършили оглед на местопроизшествието, а в последствие – и в дома на подсъдимия . Там се намерили остатъци от горепосочения алуминиев проводник. В хода извършената полицейска проверка била установена изложената фактическа обстановка.

Извършената по делото съдебно-оценителна експертиза е установила, че общата стойност на откраднатите вещи възлиза на 16 219.50 лева – невъзстановени.

Разпитан в качеството на обвиняем в хода на досъдебното производство и в съдебното следствие подсъдимият  Т. се признава за виновен. Вината му се установява по безспорен начин от събраните на фаза ДП  доказателства: констативен протокол /л.7;46-47/, протоколи извършване на проверка в помещение /л.12/, за доброволно предаване /л.13/, за проверка на лични вещи на лица и ПС /л.15/, и приема-предавателен /л.23/, фотоалбуми /л.24-26;27-28;48-50/, покупко-изплащателни сметки /л.11;53;54/, документация на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД – гр. София /л.30-32/, показанията на свидетелите Г. /л.61-62/, Й. /л.63-64/, Х. /л.65-66/, А. /л.67/, Л. /л.68-69/, П. /л.70/, А. /л.72-73/,В. /л.74-75/, Ц. /л.76-77/, М. /л.78-79/, И. /л.80/, И. /л.80/ и А. /л.81/, съдебно-оценителна експертиза /л.83/, справка за съдимост /л.94/, характеристика /л.95/, декларации за семейно положение и имотно състояние /л.96/.

Всички тези гласни и писмени доказателства и доказателствени средства са логични , последователни и взаимно допълващи се ,поради което в съвкупност по един категоричен начин подкрепят обвинението и не го разколебават дори в минимална степен . Подсъдимият се признава за виновен  и не оспорва обвинението и доказателствата върху който се базира ,поради което не следва да се анализират в детайли именно поради еднородност и насоченост към несъмнено подкрепяне на обвинителната теза,още повече , че анализ се прави при противоречие на доказателствената маса по аргумент на чл.305 ал.3 НПК , а такова противоречие не е налице .

От изложената фактическа обстановка е видно, че подсъдимият  Е.Х.Т. ***, е извършил престъпление против собствеността – кражба. За времето от началото на м. март 2018 г. до 10.05.2018 г. в местностите „Буков дол“, „Орлов връх“, „Полски ливади“ и „Студен кладенец“ в землището на с. Камено поле общ. Роман, е отнел от владението на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД – гр. София, движими вещи – 7 бр. НСР стълбове за ел. провод 20 kv тип НМГ952, 2 бр. ЪСР стълбове за ел. провод 20 kv тип ЪМ90951 и 90 м. проводник, тип АС 50 кв.мм на обща стойност 16 219.5 лева, собственост на същото дружество, без съгласието на ръководството му, с намерение противозаконно да ги присвои, като за извършване на кражбата е използвал техническо средство /резак/ и МПС – л.а. „Опел – Корса“, с рег. № ЕН 5345 ВТ и микробус, марка „Ивеко“.

Престъплението е продължавано. Налице са осем деяния, всяко от които е кражба, извършени през непродължителен период от време, при една и съща фактическа обстановка и еднородност на вината, като от обективна и субективна страни всяко последващо деяние се явява продължение на предхождащото го. Действал е умишлено. От обективна и субективна страни е осъществил състава на чл.195 ал.1 т. 4 пр. І и ІІ вр. Чл. 194, ал. 1 вр. вр. с чл. 26 ал.1 НК.

Причина за извършване  на престъплението  са ниското правно съзнание на подсъдимия , свързано с  не зачитане нормите охраняващи  чуждата собственост. Мотив за извършеното съдът намира в желанието неправомерно да се облагодетелства за сметка на чужд труд.

 Деянието е извършено виновно, с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2  пр.1 НК – подсъдимият  е съзнавала обществен опасният му  характер, предвиждал е неговите обществен опасни последици и е искал тяхното настъпване. 

 Субектът на престъплението е лице на средна възраст  , със средно  образование, безработен, разведен , не   осъждан   , не е криминално проявен,  ползва се  с добро име по местоживеене , не   разполага с месечни доходи и не притежава недвижимо имущество .

При тези съображения на основание чл.303 ал.2 НК, съдът намери подсъдимият   за виновен    в извършеното  престъпление по чл.195 ал.1 т.4 пр.1 и пр.2 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.26 ал.1  НК  , като на основание чл.373 ал.2 НПК постанови осъдителна присъда при императивното приложение на чл. 58а НК.  Разпоредбата указва  определяне на наказание  в законните предели , като  същото следва да се  намали с една трета и се наложи остатъка от две трети. За това престъпление   е налице рамка на  наказанието от една до десет  години “Лишаване от свобода “    , предвид което бе определено наказание лишаване от свобода  за срок от една година четири месеца и 15 дни  /16 месеца и половина/  и  същото бе намалено по реда на чл. 58а ал.1 НК с 1/3, като по този начин   бе наложено наказание в размер на  единадесет месеца    лишаване от свобода. Видът на наказанието  бе определен при условията на чл. 54 НК без да са налице   многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства , когато и най-лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко  .  Размерът  на определеното преди редукцията наказание “лишаване от свобода”  е в  долния праг на законоустановеното  и бе съобразен с  дадените самопризнания във всички фази на процеса / т.7 от ТР № 1/2009 г. по т.д № 1/2008 г на ВКС –ОСНК/ , съдействие на разследващите органи и съда,  съжаление за извършеното, които наред с липсата на доходи  , чистото съдебно минало и добрите характеристични данни  определят превес на    смекчаващите отговорността обстоятелства пред отегчаващите такива съобразно относително големият  размер  на щетата от 16 219,5 лева .

Изпълнението на наказанието  бе отложено  на основание чл. 66 ал.1   НК  за минимално предвиденият от закона срок в размер на три години, тъй като   подсъдимия    не е осъждан и за постигане целите на наказанието  и преди всичко за  поправянето му  не е наложително това наказание да се изтърпи   ефективно.

Така определеното по вид и размер  наказание  е съответно на извършеното престъпление , като е съобразено с обществената опасност на  деянието и дееца  и като такова ще  постигне целите  посочени в чл. 36 НК.

По делото са  направени разноски в размер на общо на 99  лева за СОЕ и фотоалбум   , които се дължат от подсъдимия  и следва да бъдат заплатени в полза на държавата по сметка на направилият разходите ОД-МВР –Враца , поради което бяха възложени в негова  тежест, съгласно  чл. 189 ал.3 НПК.

Вещественото доказателство по делото – пистолет за обтягане на проводник и минаващ през него алуминиев  проводник с дължина 35 см. следва да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила на основание чл.301 ал.1 т.11 НПК поради липса на стойност .

Воден от изложените мотиви , съдът постанови  присъдата си.

                                                                       Районен съдия: