Решение по дело №498/2020 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 276
Дата: 25 май 2021 г. (в сила от 16 юни 2021 г.)
Съдия: Николай Янков Господинов
Дело: 20207170700498
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 18 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 276

 

Плевен, 25.05.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен, втори състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

 

при секретар Бранимира Монова изслуша докладваното от съдията Господинов адм. дело № 498 по описа на Административен съд - Плевен за 2020 год. и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 74, ал.2 от ЗКН във вр. с чл. 145 и сл. АПК.

Образувано е по жалба от Т.И.И. и С.И.И. ***, против Заповед № РД – 12 – 189 от 19.05.2020 г. на Кмета на Община Плевен. Против същата заповед е постъпила и жалба от „Илмар“ ЕООД гр. Плевен, представлявано от управителя Т.И., във връзка с която е образувано адм. д. № 499/2020 г. по описа на Административен съд - Плевен. С Определение № 919/23.06.2020 г. производството по адм. д. № 499/2020 г. е прекратено и жалбата на „Илмар“ ЕООД гр. Плевен е присъединена към настоящето производство на основание чл.144 от АПК във вр. чл.213 от ГПК.

С оспорената заповед е наредено на адресатите ѝ Т.И. ***, С.И.И. ***, „Илмар“ ЕООД гр. Плевен, представлявано от управителя Т.И. и „Делта Фуд“ ООД – гр. София, представлявано от Р. С.:

1. Поради тежкото конструктивно състояние на сградата с административен адрес гр. Плевен, ул***, УПИ III – 589, кв. 85а по Плана на гр. Плевен, ПИ № 56722.659.872 по КККР на Плевен, тя да бъде демонтирана.

2. Демонтирането на сградата – НКЦ /недвижима културна ценност/ да се извърши съгласно чл.74, ал.1 от ЗКН като за целта да бъде изготвена и представена от нейния собственик в Министерство на културата графична, текстова и фотодокументация, изготвена чрез съвременни методи и достатъчна за изпълнението на бъдещата реконструкция на уличните фасади, посредством композиционното им включване в предвиден по градоустройство нов обем.

3. След положително становище на министъра на културата, кмета на общината да издаде заповед за демонтиране на постройката, съгласно чл.74, ал.1 от ЗКН.

4. Премахването на сградата да започне с демонтирането на оцелели елементи, а именно гипсовите елементи и каменният парапет от терасата от уличните фасади и каменните стъпала от вътрешното стълбище, като се осигури съхранението им в депо за следваща употреба или като шаблон при изработване на нови по аналогия със съществуващите.

             5. Последващата реконструкция на уличните фасади да бъде извършена на база съгласуван проект по реда на чл.84 от ЗКН, при задължително запазване на принципите на уличните фасади на сградата, посредством композиционното им включване в предвиден по градоустройство нов обем.

В жалбите, подадени от Т.И.И. и С.И.И. ***, както и в тази, подадена от „Илмар“ ЕООД гр. Плевен, представлявано от управителя Т.И., се твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредба. Излагат се подробни доводи, че процесната сграда не е запазила статута си на деклариран по ЗПКМ обект съгласно § 12 от ПЗР на ЗКН и няма статут на декларирана недвижима културна ценност съгласно чл.59 от ЗКН, във връзка с което не може да бъде предмет на процедура по чл.73 и сл. от ЗКН.

На следващо място се твърди допуснато съществено нарушение в хода на административното производство, изразяващо се в неизпълнение на указанията на ВАС, дадени с Решение № 14446/29.10.2019 год. по адм. д. № 45/2018 год. и се сочат подробно изброени в жалбата незаконосъобразности при издаване на Констативен протокол от 11.05.2020 год., което е рефлектирало  върху оспорената заповед. Излагат се и доводи за нарушаване от страна на ответника на принципа на пропорционалност по смисъла на чл.6, ал.2 и ал.3 от АПК, тъй като комисията за оценяване състоянието на сградата е взела решение единствено за демонтиране на архитектурни елементи и премахване на сградата поради загуба на материалната ѝ автентичност, както и липса на архитектурно заснемане на автентичното ѝ състояние, но горното решение впоследствие е подменено с „последваща реконструкция на фасадите“.  Във връзка с посочения по- горе констативен протокол се излагат и твърдения, че комисията след огледа е стигнала до извод, че консервационно – реставрационните и ремонтни дейности са невъзможни, защото сградата е застрашена от самосрутване и материалната ѝ автентичност е безвъзвратно загубена, както и че същата се намира в изцяло променена архитектурна среда, което е в противоречие с постановеното от заповедта реконструиране на фасадите.

Твърди се липса на отговор на поставени от собствениците въпроси, довело до нарушение на чл.146, т.3 от АПК. Излагат се доводи за нарушения на чл.34, ал.3 и чл.35 АПК, което е довело до едностранно и произволно упражняване на власт спрямо задължените субекти.

Жалбоподателите считат, че административният орган не е изпълнил точно дадените указания с Решение № 14446/29.10.2019 год. по адм. д. № 45/2018 год. на ВАС и не е изследвал дали сградата е със статут на НКЦ, а се е позовал на писмо на НИНКН с изх. № 1100 – 174 от 17.01.2020 г. Твърдят, че процесната сграда не е със статут на НКЦ и излагат подробни доводи в тази насока.

Позовават се на наличие на противоречие между правното основание на издадената заповед и мотивите в нея, тъй като в обстоятелствената част на оспорения АА се сочи като правно основание за издаването му чл.73, ал.3 от ЗКН, което означава, че собствениците следва да бъдат задължени да извършат укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни дейности, което е в пълно несъответствие с констатациите на комисията, издала констативния протокол, съобразно който поради тежкото конструктивно състояние на сградата тя следва да бъде демонтирана. Ето защо се изразява становище, че предвид така установеното с констативния протокол е следвало да бъде издадена заповед по чл.74 от ЗН, а не такава по чл.73, ал.3 от ЗКН, които разпоредби визират две различни и взаимоизключващи се процедури. В заключение е направено искане да бъде отменена като незаконосъобразна оспорената заповед.

В съдебно заседание жалбоподателят Т.И.И. в лично качество и като представляващ „ИЛМАР“ ЕООД – гр. Плевен поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения и прави искане на бъде отменена оспорената заповед.

Жалбоподателят С.И.И. не се явява и не изразява становище.

Ответникът се представлява от юрк. Д.С., който изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Представя писмена защита, в която излага доводи, че оспорената заповед е издадена при изяснена в хода на проведеното административно производство фактология и при спазване изискванията на чл.196, ал.8 от ЗУТ, препращащ към Закона за културното наследство. Сочи, че са изпълнени указанията, дадени с Решение № 14446/29.10.2019 год., постановено по адм. д. № 45/2018 год. по описа на ВАС и се описва хода на проведеното административно производство, във връзка с което е постановена обжалваната заповед. Процесуалният представител на ответника твърди, че статутът на сградата не е предмет на правния спор и същият е определен с решение на НИКН към Министерство на културата, поради което несъмнено процесната сграда към момента на проверката, обективирана в констативен протокол от 11.05.2020 год., е паметник на културата. Спазени са изискванията на чл.73 от ЗКН, а от жалбоподателите не са представени доказателства, опровергаващи изложените в констативния протокол и оспорената заповед факти. По тези съображения процесуалният представител на ответника счита, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на правомощията му и при съобразяване с материалния и процесуалния закони, поради което жалбата против нея е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на деловодни разноски.

Заинтересованата страна „ДЕЛТА ФУД“ ООД не се представлява и не ангажира становище.

Съдът след като се съобрази по отделно и в съвкупност със събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от известия за доставяне, приложени на л.59 и л.60 от делото, заповедта е връчена на жалбоподателите Т.И., С.И., „Илмар“ ЕООД и „Делта фуд“ ООД на 21.05.2020 год. Жалбите са подадени на 03.06.2020 г. и следователно са депозирани в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт и от активно легитимирани страни, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество жалбите са основателни.

Заповедта е издадена от кмета на Община – Плевен, който е материално и териториално компетентния орган за издаване на заповеди с правно основание чл. 73 и чл. 74 от ЗКН, с които се задължават собствениците на сградата – недвижима културна ценност да извършат необходимите укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни дейности по проектна документация, съгласувана по реда на чл. 84 ал.1 и ал.2 от закона, или за демонтиране и последваща реконструкция по автентични данни с изготвяне от собственика и представяне в МК на графична, текстова и фотодокументация, достатъчна за изпълнението на реконструкцията.

Оспорената заповед е издадена в изискуемата от АПК писмена форма и съдържаща всички необходими реквизити. Посочени са фактическите и правни основания, които я мотивират – чл. 196 ал.8 от ЗУТ, чл. 73, ал.3 от Закона за културното наследство, влязлото в сила Решение  № 14446/29.10.2019г. на ВАС по адм.д. № 45/2018г. и Констативен протокол от 11.05.2020 год. на назначената от кмета комисия по чл. 73 ЗКН.

В обстоятелствената част на заповедта обаче не е индивидуализирана сградата, която е предмет на оспорения АА, не са посочени и собствениците ѝ. За административния адрес на същата, както и за обстоятелството, че се касае за културна ценност може да се съди от цитираното в мотивите на заповедта Решение № 14446/29.10.2019 г. по адм. д. 45/2018 год. на ВАС. Тези обстоятелства са налице едва в диспозитива на заповедта.

От представените по делото доказателства може да се направи извод, че е спазена разписаната в чл. 73, ал.1 ЗКН административна процедура. Кметът на Община Плевен със Заповед № РД-12-92 от 26.02.2020 год. /л.85/ е назначил комисия, в която са включени всички изброени в закона специалисти. От приложените по делото писма на л. 43 и сл., както и известия за доставяне на л. 56 и сл. се установява, че на съсобствениците на имота е предоставена възможност за участие в производството чрез посочване на представител /външен експерт/ за участие в комисията по чл.73 от ЗКН, а от констативния протокол на л.18 е видно присъствието при огледа на Т.И. в лично качество и като представляващ съсобственика „ИЛМАР“ ЕООД, както и на Ч.Д., представляващ съсобственика на имота „ДЕЛТА ФУД“ ЕООД гр. София. В констативния протокол е посочено, че огледа на имота е с цел „да се установи актуалното състояние на обекта и да даде отговори на поставените в т.3 и т.4 въпроси от Решение № 14446/29.10.2019 год. на ВАС“. При извършения оглед комисията е установила, че сградата е в аварийно състояние, необитаема и е опасна от самосрутване, след което подробно е описано актуалното ѝ състояние. Вследствие на тези констатации комисията е приела, че не са възможни каквито и да е законосъобразин консервационно - реставрационни и/или ремонтни дейности, които да осигурят експлоатационна годност на конструкцията. Посочено е, че материалната автентичност на сградата е безвъзвратно загубена, както непосредствената среда на недвижимата културна ценност, но е прието, че сградата е значима в сградоустройствен аспект и притежава културно – историческа стойност за града, което предполага опазването на уличните ѝ фасади, характерни за епохата на построяване със своята стилистика и детайли. Въпреки тежкото физическо състояние на уличните фасадни зидове, има достатъчно следи от мазилковата декорация – корнизи, околопрозоречна украса, характерен масивен балконски парапет, пиластри и декоративни мазилкови елементи, както и данни за растера на дограмата. Предвид критичното състояние на сградата, те подлежат на документиране само чрез съвременни методи. Посочено е, че демонтираните характерни за времето си детайли и елементи могат да се съхранят на депо и по преценка на проектанта да се реставрират и монтират отново или да ес използват за шаблон при изработване на нови по аналогия със съществуващите.

В резултат на тези констатации комисията е стигнала до следните решения :

1. Поради тежкото конструктивно състояние на сградата тя може да бъде демонтирана;

2. Съгласно чл.74, ал.1 от ЗКН да бъде изготвена и представена от нейния собственик в МК графична, текстова и фотодокументация, изготвена чрез съвременни методи и достатъчни за изпълнението на бъдещата реконструкция на уличните фасади посредством композиционното им включване в предвиден по градоустройство нов обем;

3. След положително становище на МК, кметът на общината да издаде заповед за демонтиране на постройката;

4. Премахването на сградата да започне с демонтирането  на оцелелите елементи;

5. Последващата реконструкция на уличните фасади да бъде извършена на база съгласуван проект по реда на чл.84 от ЗКН. Запазването на принципите на уличните фасади на сградата посредством композиционното им включване в предвиден по градоустройство нов обем е задължително, тъй като мястото на сградата в градоустройствената тъкан на центъра е безспорно и вековното ѝ присъствие е незаличимо от историята на града;

6. Комисията предлага на кмета на Община Плевен да издаде заповед по чл.73, ал.3 от ЗКН на основание така съставения протокол.

Констативният протокол е подписан с особено мнение от арх. Е.Х.Ц., външен експерт, посочен от съсобственика „ДЕЛТА ФУД“ ООД, която е възразила, че не е приложен БДС ЕN 16096/2012.

Собствениците са били уведомени за резултатите от огледа на комисията чрез изпращане на преписи от горния протокол, видно от известия за доставяне на л.59 и 60 от делото.

Въз основа на така съставения протокол е издадена и оспорената в настоящето производство заповед.

От писмо изх. № 1100-174/17.01.2020 г. на Национален институт за недвижимо културно наследство към Министерство на културата /л.46 и л.75/ се установява актуалният статут на процесната сграда, в който смисъл съдът намира за неоснователни оплакванията на жалбоподателите за неизясняване от страна на АО на горното обстоятелство и неизпълнение на задължителните указания на ВАС, дадени с Решение № 14446/29.10.2019 год. по адм.д. № 45/2018 год. Именно НИНКН е компетентният административен орган, в чиито правомощия е  определянето на статута на НКЦ, респективно отписване на същия.

От горното писмо е видно, че жилищно-търговската сграда е декларирана с писмо НИПК № 5675 от 15.12.1989г. като единичен архитектурно – строителен паметник на културата с предварителна категория „за сведение“ и съгласно чл.59, ал.4 от ЗКН и § 12, ал.1 от ПЗР на ЗКН притежава статут на архитектурно-строителна недвижима културна ценност. След изготвена от НИНКН по реда на чл.61 от ЗКН заключителна оценка е установено, че обектът притежава качествата на недвижима културна ценност и липсва основание по чл.69, ал.1 от ЗКН за отписването му от регистъра на недвижимото културно наследство. Този статут на сградата не е променян. Посочено е, че на заседание на Специализирания експертен съвет по опазване на недвижимите културни ценности към Министъра на културата, проведено на 09.05.2019 год. е докладвано предложение на директора на НИНКН за предоставяне на статут по чл.64, ал.1 от ЗКН на обекта и определяне на режими за опазването му. С решение по т. 10 от Протокол № 80/09.05.2019 год. СЕСОНКЦ не е приела предложението на НИНКН и е изразила становище, че значителната загуба на материалната автентичност не е причина да се занижава категорията на сградата, и предлага са бъде повишена категорията на недвижимата културна ценност от „за сведение“ в категория „местно значение“. Към датата на изготвяне на писмото процедурата не е била приключена. В подкрепа на така изложеното в цитираното писмо са и писмените доказателства на л.139- 142 от делото. Горното е възприето и от комисията по чл.73 от ЗКН и е отразено в съставения констативен протокол.

Във връзка с така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи :

Не се спори между страните, че жилищно-търговската сграда, предмет на административното производство, находяща се на ул. „Сан Стефано № 2, УП ІІІ-5989, кв.85а в гр. Плевен е собственост на Т.И.И., С.И.И.,***, „Илмар“ ЕООД – Плевен и „Делта Фуд“ ООД – София, които са посочени и като адресати в оспорената заповед.

С оглед твърденията на жалбоподателите съдът намира, че между страните е спорно какво е състоянието на сградата към момента на издаване на заповедта, актуалното ѝ състояние съставлява ли основание за издаване на заповед по чл.73, ал.3 от ЗКН или са налице предпоставки за аздаване на такава по чл.74 от с.з., както и дали процесната сграда представлява недвижима културна ценност по смисъла на действащия ЗКН или е загубила това си качество.

Като правно основание за издаване на заповедта са посочени разпоредбите на чл. 196 ал.8 от Закона за устройство на територията вр. чл. 73 ал.3 от Закона за културното наследство. Разпоредбата на чл. 196 ал.8 от Закона за устройство на територията препраща към Закона за културното наследство относно установяването на състоянието на сгради - недвижими културни ценности и последващите мерки и процедури.

Съгласно преходната разпоредба на §10 от Закона за културното наследство (ДВ-бр.19/2009г.) заварените обявени по досегашния ред недвижими паметници на културата запазват своя статут и категория като културни ценности по смисъла на този закон. В чл. 50 ал.1 т.5 от ЗКН също е предвидена категория "за сведение" за недвижими културни ценности, съобразно тяхната културна и научна стойност и обществена значимост. В тази категория се включват самостоятелни обекти с ниска индивидуална стойност - носители на информация за научната и културната област, към която се отнасят. С преходната разпоредба на §12 от ПЗР на Закона за културното наследство (ДВ-бр.19/2009г.) е предвидено, че заварените декларирани по досегашния ред недвижими паметници на културата запазват своя статут като декларирани обекти по този закон. В същото време е предвидено в 3-годишен срок от влизането на закона в сила директорът на НИНКН да предлага по реда на чл. 64 за регистриране или за отписване на заварените декларирани недвижими паметници на културата. Съгласно чл. 59 ал.4 ЗКН декларираните недвижими обекти имат статут на недвижими културни ценности до установяването им като такива по реда на този закон. А според ал.3 временният режим за опазване на недвижимите обекти е задължителен за всички физически и юридически лица.

Следователно и след приемането на ЗКН (2009г.) процесната сграда запазва декларираната по стария ред предварителна категория „за сведение“ от 1989г. и има статут на недвижима културна ценност до установяването ѝ като такава по реда на новия закон - ЗКН. Целта на закона е опазване на културните ценности, включително и тези с временен статут до установяването на тяхната значимост със съответната категория и режим на опазване. Статутът на сградата не е променен, в който смисъл са и приетите по делото писмени доказателства, а именно писмо изх. № 1100-174/17.01.2020 г. на Национален институт за недвижимо културно наследство към Министерство на културата /л.46 и л.75/ и писмените доказателства, приложени на л.139- 142 от делото. В  цитираното по- горе писмо е посочено, че на заседание на Специализирания експертен съвет по опазване на недвижимите културни ценности към Министъра на културата, проведено на 09.05.2019 год. е докладвано предложение на директора на НИНКН за предоставяне на статут по чл.64, ал.1 от ЗКН на обекта и определяне на режими за опазването му. С решение по т. 10 от Протокол № 80/09.05.2019 год. СЕСОНКЦ не е приела предложението на НИНКН и е изразила становище, че значителната загуба на материалната автентичност не е причина да се занижава категорията на сградата, и предлага са бъде повишена категорията на недвижимата културна ценност от „за сведение“ в категория „местно значение“. Към датата на изготвяне на писмото процедурата не е била приключена.

Комисията по чл.73 от ЗКН е отразила същото в съставения протокол и се е позовала на посоченото по- горе писмо, изхождащо от компетентния адм. орган имащ правомощието да определи или да отпише статута на сградата. Предвид горното съдът счита, че ответникът е изпълнил указанията по т.1 и т.2 от Решение № 14446/29.10.2019 г. по адм. д.№ 45/2018 г. на ВАС.

От чл. 71 ал.1 т.1 т.2 ал.2 от ЗКН произтича задължението на собствниците на недвижими културни ценности да полагат необходимите грижи за тяхното опазване, съхранение и поддържане в добро състояние при спазване разпоредбите на този закон и актовете по прилагането му, да уведомяват незабавно НИНКН, регионалните инспекторати по опазване на културното наследство и общинските органи за настъпили увреждания по тях или за действия спрямо тях в нарушение на ЗКН, а при унищожаване на недвижима културна ценност, поради неизпълнение на тези задължения, да я възстановят в същия вид – с оригиналните обемно-пространствени параметри и архитектурни и художествени характеристики. 

В чл. 72 са уредени случаите, когато недвижима културна ценност е застрашена от увреждане или разрушаване, като собствениците са длъжни да уведомят кмета на общината и културните институции за предприемане на незабавни действия по обезопасяването й, като последните дават незабавно указания за аварийно-временно укрепване и определят срок за изпълнението им, а при неизпълнение на задълженията и указанията общината извършва необходимото обезопасяване и аварийно-временно укрепване за сметка на собственика.

Когато собствениците не са изпълнили задълженията си за аварийно-временно укрепване на сградата, съгласно чл. 73 от ЗКН кметът на общината назначава комисия, която включва инспектор от регионалния инспекторат по опазване на културното наследство, представители на НИНКН, на регионалната дирекция за национален строителен контрол и на общината. Комисията установява с констативен протокол състоянието на недвижимата културна ценност, както и вида и обема на необходимите укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни работи. Към протокола се прилагат подробно описание на културната ценност според данните за нейната идентификация и регистрация и данни за собственика. Съгласно чл. 73 ал.3 от ЗКН въз основа на констативния протокол кметът на общината в 14-дневен срок издава заповед, с която задължава собствениците за тяхна сметка да извършат в определен срок необходимите укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни дейности по проектна документация, съгласувана по реда на чл. 84 ал.1 и ал.2 ЗКН. Обжалването не спира изпълнението на заповедта, а според чл. 74 ЗКН, когато комисията по чл. 73 ал.1 предлага демонтиране и последваща реконструкция по автентични данни на недвижима културна ценност, нейният собственик изготвя и представя в Министерство на културата графична, текстова и фотодокументация, достатъчна за изпълнението на реконструкцията. След положително становище на министъра на културата или оправомощени от него длъжностни лица кметът на общината издава заповед за демонтииране на недвижимата културна ценност, която се реконструира въз основа на представената документация и инвестиционен проект, съгласуван по реда на чл. 84.

В чл. 76 ЗКН се предвижда допълнителна гаранция за запазване на културната ценност, когато тя се руши. Когато заповедите по чл. 73 ал.3 и чл. 74 от закона не са изпълнени в определения срок, необходимите проектни, укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни дейности или реконструкция по автентични данни на недвижима културна ценност или на част от нея от процесната предварителна категория „за сведение“ се извършват от общината, въз основа на заповед на кмета и въз основа на заповедта върху имота се вписва законна ипотека в полза на общината за обезпечение на вземането на общината за направените разноски.

Както бе посочено по- горе в настоящето решение, заповедта е издадена от кмета на Община – Плевен, който е материално и териториално компетентния орган за издаване на заповеди с правно основание чл. 73 и чл. 74 от ЗКН.  Същата е издадена е в необходимата писмена форма и при спазване на разписаната в чл. 73 ЗКН административна процедура.

При осъществения цялостен съдебен контрол на основание чл. 168 от АПК съдът констатира, че процесната заповед е издадена в нарушение на материално-правните норми и на административнопрозводствените правила.

В констативния протокол от 11.05.2020 год.  словесно е формулирано решение на комисията за премахване /демонтиране/ на сградата, но фактически е направено предложение до кмета на Община Плевен да издаде заповед по чл.73, ал.3 от ЗКН, която разпоредба касае укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни дейности. Горното противоречие е пренесено в оспорения АА, тъй като в мотивите и в заключителната част на същия е посочено като правно основание за издаването му разпоредбата на чл.73, ал.3 от ЗКН, но в диспозитива му е обективирано разпореждане за демонтиране и последваща реконструкция по смисъла на чл.74, ал.1 от ЗКН. С горното е нарушена разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, тъй като е налице несъотетствие между посоченото правно и фактическо основание за издаване на заповедта.

Освен това в т.1 от диспозитива на заповедта е обективирано разпореждане за демонтиране на сградата, което според съда е незаконосъобразно, тъй като приложимата правна норма изисква преди отдаването на такова разпореждане да се изготви и представи в Министерството на културата графична, текстова и фотодокументация, достатъчна за изпълнението на реконструкцията, каквато по делото не се установи да е налична. Нещо повече, по аргумент на ал.3 на чл. 74 от ЗКН следва да е изготви и одобри инвестиционен проект, съгласуван по реда на чл. 84 от закона. Едва след осъществяване на горната процедура от собствениците, или при тяхно бездействие от компетентната администрация по реда на чл.76 от ЗКН, ще е налице предвидената от закона предпоставка за издаване на заповед за демонтиране и последваща реконструкция.

В т.2 е налице разпореждане демонтирането на сградата да се извърши съгласно чл.74, ал.1 от ЗКН, след което са цитирани разпоредбите на чл.74, ал.1, ал.2 и ал.3 от закона. Обективирано е разпореждане да бъде изготвена и представена от собственика на сградата в МК графична, текстова и фотодокументация, изготвена чрез съвременни методи и достатъчна за изпълнение на бъдещата реконструкция, но в нарушение на чл. 59, ал.2, т.5 от ЗАНН не е определен срок за изпълнение на разпореждането. Горното нарушение е съществено, тъй като съобразно чл.76, ал.1 от ЗКН, когато заповедите по чл. 73, ал. 3 и чл. 74 не са изпълнени в определения срок, необходимите проектни, укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни дейности или реконструкция по автентични данни на недвижимата културна ценност или на част от нея се извършват от държавата, съответно общината. При липса на указан срок не е налице възможност да бъде установен моментът на неизпълнение на заповедта, респективно да бъде реализирана посочената в чл.76 ЗКН процедура. Нарушението на чл.59, ал.2, т.5 от ЗАНН е налице и по отношение на разпореждането по т.5 от диспозитива на издадената заповед.

Освен така изложеното съдът намира, че оспорената заповед не е надлежно мотивирана.

Разпоредбата на чл. 74 от ЗКН систематически е разположена в Раздел IV на закона, а именно „Права и задължения на собствениците или ползвателите на културни ценности“.

Разпоредбата на чл. 71 от закона разписва и задълженията на собствениците, концесионерите и ползвателите на недвижими културни ценности, целящи опазването, съхранението и поддържането им в добро състояние. Разписаните процедури по чл. 73 и чл. 74 от ЗКН предвиждат намеса на компетентните органи при наличие на обстоятелства, застрашаващи недвижима културна ценност от увреждане или разрушаване. Така разписаните правила, съпоставени с целите на закона, определени в чл. 3, а именно създаване на условия за опазване и закрила на културното наследство, устойчиво развитие на политиката по опазването му и гарантиране равен достъп на гражданите до културните ценности несъмнено целят запазване на културните ценности в автентичен вид, а при невъзможност възстановяването им. За да се гарантира възстановяване на разрушена или застрашена от разрушаване недвижима културна ценност, законодателят е предвидил компетентната администрация да предприеме мерките по чл. 73 и чл. 74, а при нужда и да ги изпълни - чл. 76. Следователно, при препоръчан от компетентната комисия демонтаж и последваща реконструкция по автентични данни на недвижимата културна ценност, преди издаването на заповед за демонтиране, следва да са изготвени, съгласувани по надлежен ред и одобрени инвестиционни проекти, съответно да е издадено разрешение за строеж, тъй като консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал.1 от ЗКН представлява строеж според легалната дефиниция на §5, т.38 от ЗУТ. Само така ще се обезпечи възстановяването на недвижимата културна ценност. Противното би означавало погиването й, тъй като при демонтиране (в случая практическо премахване) без предварително изработени, съгласувани и одобрени проекти и издадено разрешение за строеж, възстановяването е невъзможно. Неслучайно и чл. 76, ал.1 от ЗКН предвижда, че при неизпълнение на заповедите по чл. 73 и 74 необходимите проектни, укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни дейности или реконструкция по автентични данни на недвижимата културна ценност или на част от нея се извършват от държавата, съответно общината. В оспорената заповед липсва подобни мотиви, респективно разпоредителна част. Мотивите на заповедта всъщност се състоят в изброяване на неизяснените в предходно административно производство обстоятелства, посочени в Решение № 14446/29.10.2019 г. по адм. д. 45/2018 год. на ВАС и лаконични отговори на всеки от така поставените въпроси.

В обстоятелствената част на заповедта АО никъде не се е позовал на разпоредбата на чл.74, ал.1 от ЗКН, а единствено на чл.73, ал.3 от с.з., който текст визира различна процедура от посочената в диспозитива на оспорената заповед.

Наред с горното, макар и да не е съществен пропуск, следва да се отбележи, че обстоятелствената част на оспорената заповед не е индивидуализирана сградата, която е предмет на оспорения АА, не са посочени и собствениците ѝ. Административният адрес на същата се сочи в само в цитираното в мотивите на заповедта Решение № 14446/29.10.2019 г. по адм. д. 45/2018 год. на ВАС, а иначе тези обстоятелства са налице едва в диспозитива на заповедта.

Във връзка с гореизложеното съдът намира, че процесната заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена в противоречие с приложимия закон, поради което следва да бъде отменена.

Жалбоподателите не са направили искане за присъждане на разноски, поради което съдът няма задължение за произнасяне в тази насока.

Във връзка с гореизложеното Административен съд - Плевен на основание чл. 172, ал.2, предл.второ от АПК

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № РД – 12 – 189 от 19.05.2020 г. на Кмета на Община Плевен по жалби на Т.И.И., С.И.И. *** и „Илмар“ ЕООД гр. Плевен, представлявано от управителя Т.И.  И..

ИЗПРАЩА преписката на Кмета Община Плевен за ново разглеждане, при което да се съобразят указанията, дадени в мотивите на настоящето решение.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 - дневен срок от съобщаването му.

 

                                                     СЪДИЯ :