Определение по дело №312/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 46/04.04.2011г., постановено по Г.д. № 84/2011 г. Кърджалийският районен съд е осъдил „. -87-С. В. да освободи изцяло и да предаде на „О. Ч. и Б. Е., владението върху недвижим имот, представляващ стопанска сграда с идентификатор № 40909.14.60.1 / съгласно КК на Г. К., последно изменение –заповед № КД-14-09-78/20.04.2010 г. на началника на СГКК - Г. К./, разположен в имот с идентификатор № 40909.14.60 с предназначение –за „Свинарник” , със застроена площ 307 кв.м., находящ се в Г. К., промишлена зона –изток /”В.”/. Първоинстанционният съд е осъдил ответника по иска да заплати на ищеца, направените по делото разноски в размер на 420 лв.

Настоящото производство е образувано по повод депозирана от недоволния от решението изцяло, ответник в първоинстанционното производство, „. - 87-С. В., въззивна жалба. С жалбата се иска цялостна отмяна на обжалваното първоинстанционно решение, и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като недопустим, неоснователен и недоказан. В жалбата се излагат съображения в тези аспекти: първо, твърди, че предявената пред първоинстанционния съд искова претенция е недопустима, защото ищецът не доказал активната си процесуална легитимация, тъй като в производството същият не доказал правото си на собственост както върху постройката, така и върху земята под нея; второ ищецът не доказал по безспорен начин идентичността на имота, върху който претендирал право на собственост с имота, който твърди, че ответникът владеел; и трето не доказал и факта на осъществявано владение.Изтъква съображения за нищожност на договора за наем, тъй като наемодателят- ищец не бил собственик на постройката и на земята под нея Счита, че с уточняваща молба ищецът бил предявил нови искове за неустойка, мораторна лихва и пропуснати ползи, и излага довод за недължимост на тези претенции. Жалбодателят претендира разноски и за двете инстанции.

В надлежния срок по делото е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по същата, ищец в първоинстанционното производство, „О. Ч. и Б. Е., Г. К. / „ОЧБ” Е. /, в който се излагат доводи за неоснователност на жалбата. Представят се нови писмени доказателства. Ответникът по жалбата претендира разноски за въззивна инстанция.

В съдебно заседание, жалбодателят „.-87-С. В., Г. К., редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание, ответникът по жалбата,”ОЧБ” Е., Г. К., Ч. процесуалния си представител,оспорва въззивната жалба.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата като подадена в срок и от имащо правен интерес от това, лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

В основата на първоинстанционното производство е предявен от „ОЧБ” Е., иск с правно основание чл. 233, ал.1, предл.1 от ЗЗД, във вр. с чл.310, т.2 от ГПК, с който ищецът цели да бъде осъден ответникът да освободи изцяло и му предаде владението върху опразнения недвижим имот, съставляващ стопанска сграда с идентификатор № 40909.14.60.1, разположена в имот с идентификатор № 40909.14.60 с предназначение – за „Свинарник” , със застроена площ 307 кв.м., находящ се в Г. К., промишлена зона –изток /”В.”/. Ищецът обосновава претенцията си с обстоятелството, че между него и ответника имало сключен договор за наем, чийто срок на действие бил изтекъл, но въпреки връчените в този смисъл покани, ответникът не върнал наетия имот.

В аспекта на изложеното до тук, от събраните в първоинстанционното производство и от тези събрани пред настоящия съд при условията на чл.266, ал.2, т.2 от ГПК, доказателства, се установява, че със заповед № 104/19.03.2007 г. на управителя на ищцовото дружество, е открита процедура за провеждане на публичен търг с тайно наддаване за предоставяне под наем на недвижим имот-„свинарник” с площ 369.5 кв.м., находящ се в Г. К., Промишлената зона „В. Установява се, че след съответното му провеждане между страните в производството: „О. Ч. и Б. Е., дружество с едноличен собственик на капитала - Община К., като наемодател, и Едноличен търговец С. Й. В. с фирма „ С.-87-С. В. , Г. К., в качеството му на наемател, е сключен на 01.05.2007 г., договор за предоставяне под наем на недвижим имот. От цялостния прочит на договора се установява, че предмет на същия е временното и възмездно отдаване под наем на недвижим имот – „Свинарник”, находящ се в Г. К., Промишлена зона „В.”, с предназначение за отглеждане на свине. Установява се, че договорът е сключен за срок от 3 години, и че неговото действие може да бъде продължено с допълнително споразумение, подписано от двете страни. По делото не се установява страните да са сключили допълнително споразумение, с което да са продължили срока на първоначалния договор за наем.

Всъщност факта на сключване на наемния договор между страните в производството не се оспорва от ответника в първоинстанционното производство. В отговора си, а и в съдебното заседаÝие от 21.03.2011 г., същият признава този факт. В отговора ответникът признава също /л.27-посл.абзац/, че при извършена проверка на комисия от представители на държавни институции, наетата от него сграда-свинарник е била заснета в имот с идентификатор 40909.14.60. В аспекта на това ищецът в производството е представил писмено доказателство - заповед № КД-14-09-78/20.04.2010 г. на СГКК, Г. К., от която също се установява, че сграда с площ 307 кв.м., с предназначение „селскостопанска сграда” е нанесена като нов обект в КККР на Г. К., като сграда с идентификатор № 40909.14.60.1 в имот с идентификатор № 40909.14.60, собственост на МЗГ-държавен поземлен фонд. По делото е представен в този аспект и нотариален акт за собственост на недвижим имот по чл.587, ал.2 от ГПК № 44,т.ІІ,рег.№ 56956,н.д. № 236/10 г. на Нотариус с рег. № 554 на НК, с който правото на собственост върху сградата с посочения идентификатор № 40909.14.60.1, разположена в имот с идетификатор № 40909.14.60 по КККР на Г. К., находящ се в промишлена зона –изток, със застр.площ 307 кв.м., е признато на ищцовото дружество. Ответникът в отговорът си не оспорва и обстоятелството, че ползва стопанската постройка-свинарник по предназначение-за отглеждане на свине. Признава в този смисъл, че е единствената регистрирана свиневъдна фирма в кърджалийска област и че в процесната постройка отглежда прасета майки и малки прасенца. / л.36 от делото/. В този аспект по делото се установява, че отглежданите животни не са изведени от стопанската сграда към 20.05.2011 г.

В хода не тези констатации настоящата инстанция изгради своето становище. Намира решението на първоинстанционния съд, предмет на настоящия въззивен контрол за правилно, и като такова същото следва да бъде потвърдено. Правилно съдът е приел, че предявеният иск с правно основание на чл.233, ал.1, предл.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 310, ал.1,т.2 от ГПК, се явява основателен. Съобразно цитираната разпоредба на чл.233, ал.1, предл.1 от ЗЗД, наемателят дължи връщане на наетата вещ. В този аспект от фактическа страна по делото е безспорно, че страните в първоинстанционното производство - ищецът, в качеството си на наемодател и ответникът, в качеството си на наемател, са сключили договор за наем на недвижим имот, съставляващ по смисъла на чл.310, ал.1, т.2 от ГПК, помещение. Т.е. между страните по договора е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което ищецът е предоставил на ответника за временно и възмездно ползване помещение, съставляващо стопанската сграда с предназначение за отглеждане на свине/свинарник/. Безспорно е, че действието на този срочен договор е изтекло, и че страните не са се възползвали от възможността с допълнително споразумение да го удължат. Всъщност доводи в обратна насока във въззивната жалба не се излагат. Основните възражения, изложени в нея са досежно обстоятелството дали ищецът е собственик на отдадения под наем имот. Както вече беше посочено по- горе правата и задълженията на страните, възникнали в резултат на сключеното между тях договорно правоотношение са облигационни. И в този аспект без значение за правния спор е кой е собственик на наетото помещение. Това обстоятелство е ирелевантно за производството с посоченото правно основание. Нещо повече в този аспект съдебната практика приема, че при прекратен наемен договор активно легитимирано да води иска за опразване и предаване на наетия имот е именно лицето, сключило наемния договор като наемодател, а не собственикът на имота и в този случай наемателят не може да оспорва легитимацията на ищеца по причина, че не е установил правото си на собственост. Релевантно в казуса е обстоятелството, че и към настоящия момент, т.е. след изтичане срока на действие на договорното взаимоотношение ответникът продължава да държи вещта, че той не я е върнал по смисъла на чл.233, ал.1,предл.1 от ЗЗД, на лицето от което я е наел. Именно това е обстоятелство, което поражда основателността на настоящата исковата претенция.

И само за изчерпателност на изложението следва да се посочи, че за настоящия спор процесен се явява само недвижимия имот, нает по цитирания договор за наем, съставляващ помещение -стопанска постройка с предназначение „свинарник”, но не и земята, върху която е изградена постройката, макар жалбодателят да излага обстойни доводи за собствеността на същата. Не е предмет на установяване в производството, но страните не спорят, че земята, съставляваща имот с идентификатор № 40909.14.60 е собственост на МЗГ-държавен поземлен фонд.

Също в полза на изчерпателността по делото следва да се посочи, че в първоинстанционното производство, противно на изложеното от жалбодателя във въззивната жалба, не са предявявани искове за неустойка, мораторна лихва и пропуснати ползи. В този смисъл по делото е приложено като писмено доказателство искова молба с вх. № 1005/27.01.2011 г., която е различна от настоящата, и по която е образувано друго Г.д. № 182/2011 г. по описа на КРС. / л.68 от делото/

При този изход на делото доколкото изрично са поискани, се следват разноски за въззивното производство на ответника по жалбата в доказания размер от 340 лв.

Ето защо, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 46/ 04.04.2011 г., постановено по Г.д.№ 84/11 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

ОСЪЖДА „.-87-С. В., със седалище и адрес на управление ж.к. „В.”, бл.*, вх.*, ап.*, представляван от С. Й. В., с ЕГН *, да заплати на „О. Ч. и Б. Е.,ЕИК *, със седалище и адрес на управление Г. К., У.”Б.” № *, сумата в размер на 340 лв., съставляваща разноски във възивното производство.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.