№ 21276
гр. София, 22.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20221110129261 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба с вх.№ 111771/02.06.2022
година Д. З. К., ЕГН **********, действаща чрез Адвокат П. И. Х., САК, със съдебен адрес:
гр. С против „ТС” ЕАД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. С
представлявано от ........- изпълнителен директор.
Твърди се, че срещу ищцата на 05.09.2013г. е издаден изпълнителен лист по гр.д. №
2353/2012г., 84 с-в, СРС за сумите както следва: главница в размер на 2178,57 лв. за периода
м.08.2008г. до м.04.2011г., мораторна лихва върху главницата в размер на 391,88 лв. за
периода от 01.10.2008г. до 25.01.2012г., ведно със законна мораторна лихва върху
главницата от 02.02.2008г. до окончателното плащане, както и сумата от 151,41 лв. разноски
по делото. Посочва, че с изпълнителния лист било образувано изпълнителното дело №
2015.......0401521 по описа на ЧСИ СХ peг № ....... на КЧСИ за 2015 г.
Твърди, че последното валидно изпълнително действие е било извършено на
10.12.2015г., а именно молба за възобновяване с вх. № 97623/10.12.2015г., като е изпратено
и съобщение със същото с изх. № 104129/10.12.2015г. Счита, че изпълнителното дело е било
прекратено по право на 11.12.2017г. съгласно чл. 433, ал. 1, т.8 от ГПК поради настъпила
перемпция. Твърди, че задължението е погасено поради изтичане на тригодишна давност на
10.12.2018 г. или поради изтичане на петгодишна давност на 11.12.2020 г.
С оглед гореизложеното моли съда да постави решение, с което да признае за
установено, че по отношение на „ТС“ ЕАД, ЕИК ............ със седалище и адрес на
управление: гр. С Д. З. К. ЕГН **********, действаща чрез Адвокат П. И. Х., САК, със
съдебен адрес: гр. С не дължи сумите по изпълнително дело № 2015.......0401521 по описа на
1
ЧСИ per. № ....... на КЧСИ, с район на действие СГС, образувано въз основа на ИЛ, издаден
по гр.д. № 2353/2012г. по описа на СРС, 84 с-в, а именно: главница в размер на 2178,57лв.,
законна мораторна лихва върху главницата в размер на 391,88 лв. за периода от 01.10.2008г.
до 25.01.2012г., ведно със законна мораторна лихва върху главницата от 02.02.2008г. до
окончателното плащане, както и сумата от 151,41 лв. разноски по делото или общо сумата от
2721,86 лв. /две хиляди седемстотин двадесет и един лева и 86ст. Моли за присъждане на
сторените по делото разноски.
В депозирания в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба ответникът
оспорва иска като неоснователен. Ответникът признава обстоятелството, че срещу Д. З. К. е
била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д 2353/2012г. по описа на СРС, 84 с-в, като въз
основа на издадения изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело №1521/2015
г. на 23.04.2015 г. Посочва, че погасителната давност, която следва да бъде приложена в
случая е 5 години. Твърди, че погасителната давност е прекъсната на 10.12.2015 г., когато е
било поискано възобновяване на изпълнителното дело поради спирането му преди това със
споразумение. Счита, че вземанията му срещу ищцата не били погасени по давност, поради
което моли за отхвърлянето на иска, както и за присъждането на сторените по делото
разноски.
В открито съдебно заседание ищцата, представлявана от процесуалния си представител
поддържа предявения иск и моли за уважаването му. Ответникът, редовно призован, не се
явява и не се представлява.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, въз основа на чийто
анализ и по смисъла на чл.12 от ГПК, съдът е мотивиран да стори следните фактически
констатации:
Между страните не се спори, а същото обстоятелство се установява и от събраните
писмени доказателства, че на 05.09.2013 г. е издаден изпълнителен лист по гр.д. №
2353/2012г., 84 с-в, СРС, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение за сумите както
следва: главница в размер на 2178,57 лв. за периода м.08.2008г. до м.04.2011г., ведно със
законна лихва върху главницата от 02.02.2008г. до окончателното плащане, мораторна лихва
върху главницата в размер на 391,88 лв. за периода от 01.10.2008г. до 25.01.2012г., както и
сумата от 151,41 лв. разноски по делото.
Въз основа на молба от 23.04.2015 г. от страна на ответника и процесния изпълнителен
лист е образувано изпълнителното дело № 2015.......0401521 по описа на ЧСИ СХ peг. №
....... на КЧСИ за 2015 г. С молбата от 23.04.2015 г. взискателят е възложил на основание чл.
18, ал. 1 от ЗЧСИ на частния съдебен изпълнител извършването на изпълнителни действия.
На 18.05.2015 г. на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, получена
от нея лично. На същата дата е изпратено запорно съобщение до множество банки. На
20.05.2015 г. е постъпило плащане от страна длъжника Д. З. К., с което е погасила сумата в
размер на 26,67 лв.
С молба от 19.5.2015 г. до ЧСИ СХ взискателят е поискал спиране на изпълнителното
2
производство с оглед сключено споразумение с длъжника.
С постановление от 01.06.2015 г. изпълнителното дело е спряно от страна частния
съдебен изпълнител, като на 03.06.2015 г. наложените запори са вдигнати.
С молба от 07.12.2015 г. взискателят е поискал изпълнителното производство да бъде
възобновено, тъй като не било сключено споразумение.
На 10.12.2015 г. е изпратено съобщение до длъжника от страна на частния съдебен
изпълнител, че производството по изпълнителното дело е възобновено.
На 11.04.2016 г. ЧСИ СХ е превела на „ТС“ ЕАД сумата в размер на 26,67 лв.
С постановление от 17.10.2022 г. изпълнителното дело е било прекратено от страна на
ЧСИ СХ, а с разпореждане от 02.11.2022 г. са вдигнати служебно наложените запори.
Въз основа на прието от съда за доказано като факти, настоящият съдебен състав е
мотивиран да стори следните правни изводи:
В настоящето производство е заявен главен отрицателен установителен иск с
квалификация чл.439, ал.1 от ГПК, с който длъжникът оспорва с иск изпълнението, като
основава твърденията си на факти настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Предявеният иск е допустим, доколкото ищцата доказва правен интерес и се позовава
на факти настъпили след образуването на изпълнителното производство, а именно
погасяване на вземанията по давност. Безспорно се установява, че ответникът претендира от
нея процесните суми, доколкото същата е получила покана за доброволно изпълнение.
Налице е както активна, така и пасивна процесуална легитимация, и искът е предявен пред
местно и родово компетентния съд, поради което се следва да бъде разгледан по същество.
Заявеното твърдение за изтекла погасителна давност в полза на ищцата е такова по
смисъла на чл.111, б„“в“ от Закона за задълженията и договорите.
За ищеца е тежестта да докаже размера на оспореното вземане, а ответникът е длъжен
да докаже спирането и прекъсването на давността, както и заявените отрицателни факти, от
които черпи права.
По смисъла на чл.117, ал.2 от Закона за задълженията и договорите – ако вземането е
установено с влязло в сила съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
Настоящият съдебен състав следва да посочи, че в конкретиката на казуса влязлата в сила
заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на която е издаден изпълнителния
лист, има характера на съдебно решение. Това е така, доколкото влязлата в сила заповед за
изпълнение, има сила на пресъдено нещо, като проявява преклудиращо действие, доколкото
признатото с влязлата в сила заповед за изпълнение вземане на кредитора не може да бъде
оспорвано по исков ред въз основа на факти, които са съществували и на които длъжникът
е могъл да се позове в хода на заповедното производство - било чрез възражение срещу
издадената заповед за изпълнение, било чрез оспорване на разпореждането за издаване на
изпълнителния лист. Съдът е категоричен, че в случай като настоящия с влизане в сила на
3
заповедта за изпълнение е настъпил и преклудиращия ефект на силата на пресъдено нещо.
В този смисъл е и Решение №6/21.01.2016 по дело №1562/2015 на ВКС, ТК, I т.о. и
Определение № 956, постановено по реда на чл. 274,ал. 3 ГПК при допуснато касационно
обжалване по ч.т.д.№ 886/2010г. на I т.о.
Безспорно е, че с образуване на изпълнителното производство давността е била
прекъсната – така още с образуването на изпълнителното дело през 2012 година давността
по изпълнителния лист е прекъсната и не е текла. В този смисъл и е прието с Постановление
№3 от 18.XI.1980 г., Пленум на ВС.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК
на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по Т.Д. № 2/2013 Г. ОСГТК, ВКС.
С оглед приетото тълкуване на ВКС съдът счита, че до 26.06.2015 г. в настоящия
случай не е текла погасителна давност, доколкото изпълнителното дело е било образувано
преди 26.06.2015 г.
Според чл. 116, б. в) ЗЗД течението на погасителната давност се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение. С разясненията, дадени с т. 10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26. 06. 2015 г., тълк. дело № 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС,
се застъпва, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Под предприемане на действия на
принудително изпълнение, съответно извършване на изпълнителни действия, които
изграждат изпълнителни способи, законът има предвид отправянето на волеизявления от
кредитора до съдебния изпълнител за прилагането на съответни изпълнителни способи
(например запор на вземания по банкови сметки, запор на моторно превозно средство, опис
на движимо или недвижимо имущество и др.). За прекъсването на течението на
погасителната давност е ирелевантно в кой точно момент съдебният изпълнител е
пристъпил към извършването на изпълнителните действия, които изграждат съответния
способ, както е ирелевантно и дали те са били успешно приложени или не. Прекъсва
течението на погасителната давност и всяко предприето от съдебния изпълнител
изпълнително действие при наличието на възлагане по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ (съгласно
вече цитираната т. 10 от съответния тълкувателен акт).
С молба от 07.12.2015 г. взискателят е поискал изпълнителното производство да бъде
възобновено, тъй като не било сключено споразумение, с която молба давността е била
прекъсната.
Исковата молба по настоящето дело е подадена на 02.06.2022 г., а съдебното дирене е
приключило на 26.04.2023 г., като този момент следва да бъде отчетен съобразно чл. 235, ал.
3 ГПК. Към този момент безспорно са изтекли пет години от последното изпълнително
действие. Дори да се приеме, че с извършения на 11.04.2016 г. от страна на ЧСИ СХ превод
4
към „ТС“ ЕАД на сумата в размер на 26,67 лв. е прекъснал давността, макар и тя да е
платена доброволно от длъжника към по-ранен момент, от този момент също са изтекли пет
години, поради което вземането е погасено по давност.
С оглед на това съдът счита, че предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
По разноските
При този изход на спора съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски има
единствено ищцата. Ищцата е заплатила 190 лв. държавна такса, 750 лв. за адвокатско
възнаграждение и 6,90 за издаване на обезпечителна заповед. Ответникът е направил
възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение.
Доколкото сключения договор за правна защита и съдействие е от 20.05.2022 г., тоест преди
влизане сила на измененията в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималното възнаграждение в настоящия случай е 420,49
лв., поради което съдът счита, че тази сума следва да бъде присъдена на ищеца. С оглед на
това ответникът следва да заплати на ищеца общо разноски в размер на 617,39 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.439, ал.1 от ГПК и на основание чл.117, ал.2
от Закона за задълженията и договорите и на основание чл.235, ал.3 от ГПК и чл.78, ал.1 от
ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в правоотношенията между Д. З. К., ЕГН **********,
действаща чрез Адвокат П. И. Х., САК, със съдебен адрес: гр. С и „ТС” ЕАД, ЕИК ............,
със седалище и адрес на управление: гр. С представлявано от ........- изпълнителен директор
по предявения иск с правна квалификация чл. 439 ГПК, че Д. З. К., ЕГН ********** не
дължи на „ТС” ЕАД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. С сумите, за
които е бил издаден изпълнителен лист на 05.09.2013г., издаден въз основа на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК , издадена по гр.дело по гр.д. №
2353/2012г., 84 с-в, СРС, а именно главница в размер на 2178,57лв., мораторна лихва върху
главницата в размер на 391,88 лв. за периода от 01.10.2008г. до 25.01.2012г., ведно със
законна лихва върху главницата от 02.02.2008г. до окончателното плащане, както и сумата
от 151,41 лв. разноски по делото или общо сумата от 2721,86 лв. /две хиляди седемстотин
двадесет и един лева и 86ст., поради погасено по давност право на принудително
изпълнение.
ОСЪЖДА „ТС“ ЕООД, ЕИК: ............, със седалище и адрес на управление: град С №
23 Б, представлявано от ..... - Изпълнителен директор да заплати на Д. З. К., ЕГН
********** сумата в размер на 617,39 лв., представляваща сторените разноски по гр.дело №
29261/2022 година по описа на Софийски районен съд, от които заплатена държавна такса –
5
190,00 лева, 6,90 за издаване на обезпечителна заповед и 420,49 лева адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6