Р
Е Ш Е
Н И Е №
260199
гр.Пловдив, 12. 02. 2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен
съд, въззивно гражданско отделение, в публичното заседание на дванадесети януари
през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
Председател: Радостина Стефанова
Членове: Светлана
Станева
Стефка
Михова
Секретар Петя
Цонкова
като разгледа Докладваното от съдия Радостина Стефанова
възз.гр.д.№ 2742/2020г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 от ГПК във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК във вр. с § 4а, §4з, §4к ал.1, ал.6 и ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. чл.25, чл.28 и § 62 ал.3 от ППЗСПЗЗ
Образувано е по подадени две
въззивни жалби –
-съответно от М.И.Ч., ЕГН: **********,
адрес-***, чрез адв. Д.У., съдебен адрес *** – партер,
-съответно от Община Карлово,
ЕИК/БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Карлово, ул.
„Петко Събев“ № 1, представлявана от **********, чрез адв. Щ.Ц.,
против Решение № 182/22.07.2020г.
на Районен съд - Карлово, II гр.с., постановено по гр.д.№ 1066/2019г., с което е признато
за установено на осн. чл.124 от ГПК
по отношение на тях, че Х.Х.Б., ЕГН- **********, Х.С.С., ЕГН- ********** и С.С.Б.,
ЕГН- **********, тримата с пълномощник адв. С.С., са собственици по наследство, оставено от С. С.Б., поч. на *********.,
на следния недвижим имот: НИВА от 600 кв.
м., осма категория, заедно с
построената стопанска сграда с разгърната застроена площ от 35 кв. м., находяща
се в землището на с. **********“, съставляваща имот с пл. № 1 по кадастралния
план на селото, при съседи: север – П. К., юг - път, запад - дере, изток – път;
както и са осъдени да им заплатят общо сумата 761,00 лв.,
представляваща разноски по делото.
Молят решението да бъде отменено изцяло
и вместо това да се постанови друго, с
което да се отхвърли предявения срещу тях иск като неоснователен. Претендират разноски.
Въззиваемите страни Х.Х.Б., ЕГН- **********,
Х.С.С., ЕГН- ********** и С.С.Б., ЕГН- **********, тримата със съдебен адрес-***,
лява секция, *********, чрез пълномощника си адв. С.С., депозират писмен
отговор, че жалбите са неоснователни. Претендират разноски.
Окръжен съд –Пловдив, като
констатира, че въззивните жалби са допустими,
подадени са от
надлежни страни по делото в законния срок по
чл. 259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, и прие за
установено следното:
Пред
Районен съд – Карлово от Х.Х.Б., Х.С.С. и С.С.Б. против М.И.Ч.
*** е заведена искова молба, с която посочват, че са
наследници на С. С.Б., починал на ********** в с. *********. Приживе последният
станал собственик на следния недвижим имот: НИВА от 600 кв. м., осма категория,
заедно с построената стопанска сграда с разгърната застроена площ от 35 кв. м.,
находяща се в землището на с. **********“, съставляваща имот с пл. № 1 по кадастралния
план на селото, при съседи: север – П. К., юг - път, запад - дере, изток - път.
Имотът бил придобит от наследодателя на ищците на основание §4а от преходните и
заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ. За това обстоятелство С. Б. се снабдил с Нотариален
акт №80, том I, рег. № 1029, дело № 216 от 1998 г. по описа на **********, с
рег. № 099, вписан в СВ - гр. Карлово под № 200, том III от 1998 г. Поддържат, че този имот първоначално по
силата на ПМС № 76 от 05.12.1997 г. бил
предоставен безвъзмездно на С. С.Б. за ползване като земя от 0,8 дка, за което
било издадено Удостоверение № 7/17.01.1983 г. на ОНС - село *****. Впоследствие
последният се снабдил и с нотариален акт за собственост. В продължение на двадесет
и пет години С. С.Б. ползвал и владеел този имот на валидно правно основание –
първоначално като ползвател, впоследствие като собственик, а към настоящия
момент тримата ищци като негови наследници продължавали да ползват имота и не
били преустановявали владението и ползването върху него вече общо 35 години.
Следвало да се има предвид, че след активизиране на свлачище, площта на имота
претърпяла разлики, а освен това било направено ново заснемане. След същото,
имотът бил нанесен в плана на село П. под № 000647 с площ от 0,834 декара. През
септември 2018 г. ищците разбрали, че имот № 000647, находящ се в землището на
село П., община К. бил придобит от първия ответник М.И.Ч., която го закупила на
публичен търг с тайно наддаване от Община К. Имотът, притежаван от ищците, бил
част от този имот, което означавало, че Община Карлово не била собственик и
нямала право да се разпорежда с него. В приложената към исковата молба скица
било отбелязано, че местността е „Стражата“. Направили са искане съда да постанови решение, с
което да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищците са
собственици по наследство, оставено от С- С.Б., на гореописания недвижим имот. Евентуално, са направили искане
да бъдат признати за собственици на имота по давностно владение, считано от
17.12.1998 г.
Към исковата молба прилагат Нотариален
акт №80, том I, рег. № 1029,
дело № 216 от 1998 г. на Нотариус с рег. № 099 на НК
и вписан в СВ - гр. Карлово под № 200, том III от 1998 г за признаване на собственост на
С. Б. съгласно §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ върху недвижим имот по отношение
на нива от 0,600 дка в м.“*********, Удостоверение
за наследници на С0 С.Б., поч. на **********., Скица на имот с № 000647, изд. на 23.04.2019г., в която е записана като
собственик М.И.Ч., Заповед № 712/15.04.1998г., изд. от *********
на осн. §62 ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, с която е разрешено на С0 Б. закупуването на имот с площ 600
кв.м. в м.“*******, на осн. §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, Удостоверение № 7/17.01.1983г.
за предоставяне право на ползване на земя на С. Б., Обява от 26.04.2018г. на
Община –К. за провеждане на публичен търг с явно наддаване за имот с № 000647 с площ 0,834 дка.
Ответницата
М.И.Ч. депозира Писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва изцяло
иска. Застъпва, че от представените от ищците
Удостоверение №7 от 17.01.1983 г. и Заповед №712/15.04.1998 г. не се установява
по категоричен начин да са спазени императивните изисквания на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, и по-конкретно – разпоредбите на§ 4а от ЗСПЗЗ и § 62
ал.3 и следващите от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Изтъква,
че обстоятелството,
че впоследствие праводателят
на ищците се снабдил с констативен нотариален акт за собственост върху
процесния имот по никакъв начин не санирал пропуските и нарушенията на
процедурата по закупуването му, визирани в параграф 62 и не го легитимирал като
собственик на имота. От представените доказателства от ищците не можело да се
направи извод за законно придобиване на правото на собственост върху спорния
недвижим имот. Нямало данни да е осъществена докрай процедурата за ползвателите
по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. От друга страна, ответницата
поддържа да е абсолютно добросъвестен и изряден купувач,
който при спазването на всички законови изисквания се сдобил със собствеността
върху имота от предишния му собственик, а именно – Община К., поради което не следвало да търпи негативни последици
и неудобства.
Ответникът Община – К. депозира
Писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК оспорва иска. Поддържа,
че имот 000647 – земеделска земя, бил придобит от Община К. на осн. чл.25 ЗСПЗЗ и за него имало издаден акт за
общинска собственост. На следващо място възразява,
че признаването на правото на правоимащите
лица да им бъде възстановено, респективно да придобият правото на собственост
върху имотите, границите на които се установяват с плана по параграф 4к от ПЗР
на ЗСПЗЗ, е резултат от сложен фактически състав. За земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на
актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ се изработвал помощен план и план на новообразуваните
имоти, които се одобрявали съгласно правилата на ППЗСПЗЗ. Съгласно чл. 28, ал.
4 от ППЗСПЗЗ с плана на новообразуваните имоти по параграф 4к, ал. 1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ се установявали границите на имотите, правото на собственост, върху които
се придобива, съответно възстановява, по реда на параграф 4к, ал. 7 и при
условията на § 4а, 4б и 4з
от ПЗР на ЗСПЗЗ. Планът на новообразуваните имоти се изработвал в мащаба и въз
основа на помощния план по ал. 1 и съдържал границите и номерата на
новообразуваните имоти, сградите, съществуващите и новопроектираните улици и
пътища, съществуващите обекти на техническата инфраструктура и релефа на
терена. Предвид обстоятелството, че към настоящия момент за землището, където
се намира процесния имот, няма изготвен помощен план и ПНИ, процедурата по
възстановяване собствеността на 33 не била завършена. Затова, преди влизане в сила на заповедта по реда на §4 к ал.
7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за тези площи не бил настъпил реституционния ефект, защото те
все още не са били индивидуализирани. Позовава се на Решение № 387/22.11.2012 г. по
гр.д. № 1180/2011 г. I г.о. ВКС, според което самият ПНИ не създава и не отнема права, а такива се създават с
индивидуалния административен акт за възстановяване на собствеността.
Административната процедура за реституция на тези терени приключва след приемането на ПНИ и издаване на заповедта по §. 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ. Счита също така, че правото на ползване на ищеца не се е
трансформирало в право на собственост. За имот, находящ се в терен по § 4 ПЗР
на ЗСПЗЗ, собствеността върху който се възстановява по реда на земеделската
реституция, административната процедура по възстановяване на собствеността на
земеделската земя приключвала с издаване на решение на поземлената комисия по
чл.18ж от ППЗСПЗЗ или с приемане на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ - със заповед на
кмета, в които да се индивидуализират като обекти на правото на собственост с
описание на техните граници, местоположение, съседи и площ. Предпоставка за
допустимост на иска, в обсъжданата хипотеза, било правата по §46 от ПЗР на
ЗСПЗЗ в полза на ищеца да са признати, сложният фактически състав по този ред
да е приключил и това да е отразено по изработения помощен
план. Несъмнено тази предпоставка не била налице, защото няма изработен помощен план. На следващо място оспорва извършеното
плащане на земята от ищците, но дори и то да било извършено, създавало само облигационни отношения
между тях и общината и нямало транслативен ефект относно промяна на
собствеността, именно защото процедурата по реституция не е завършила. Нямало
ПНИ и заповед на ОУ. Оспорва идентичността на
имота претендиран от ищците, който се намира в местността „М.“ с този продаден от Община - Карлово, който се намира в местността „С.“.
Не съществувал имот с пл. № 1 по КП на с.
Пролом, както твърдят ищците. Оспорва
Нотариален акт №80, том I, рег. № 1029, дело
№ 216 от 1998 г. на нотриус с рег. № 099 на НК и
вписан в СВ - гр. Карлово под № 200, том III от 1998
г., тъй като същият бил издаден след
представяне от ищците на окомерна скица, което не позволявало имотът да се
индивидуализира, а и процедурата по реституция не била завършила. Поддържа, че претендираният имот е земеделска земя и ако
действително ищците са имали право на собственост върху нея, е следвало да
предприемат процедура по нанасяне на собствеността им в КВС, което не са
сторили и процесуалното им бездействие, от което не би следвало да извличат
полза, било причина за настоящото производство. Относно
описаните с исковата молба твърдения, че ищецът е
собственик освен по нотариален акт, също така се позовавал на оригинерно
придобивно основание, а именно – изтекла в негова полза придобивна давност,
вследствие на упражнявана непрекъсната и необезпокоявана фактическа власт върху
имота с намерение за своене, ответникът
счита, че спрямо имота не тече придобивна давност, поради което ищецът не може
да го придобие на това основание. За да се признае правото на собственост на
основание придобивна давност разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС изисквала да е
упражнявана фактически власт в продължение на 10 години и демонстриране по
отношение на невладеещия собственик поведение, което несъмнено да сочи, че се
упражняват собственически правомощия. За вещите - частна
държавна или общинска собственост обаче, които са завладени преди влизане в
сила на изменението на чл.86 от ЗС от ДВ бр.33 от 1996 г., давностният срок
започвал да тече от 01.06.1996 г. Десетгодишният срок на недобросъвестното
владение изтичал на 31.05.2006 г. На тази дата обаче течението на давностния
срок било спряно с § 1 от Разпоредби към Закона за допълнение към ЗС за срок от
седем месеца, като с последващите изменения на правната норма спирането на
течението на давностния срок било продължено до 31.12.2022 г. Затова към момента на предявяване на иска и към настоящия
момент не бил изтекъл срока по чл.79, ал.1 ЗС за придобиване по давност на имот
частна общинска собственост, поради което ищецът не се легитимирал като
собственик на процесния имот.
Към Писмения отговор по делото
Община – Карлово прилага Акт № 5165/30.11.2016 г. за частна общинска
собственост, съставен на осн. чл.2 ал.1, т.1, 2, 3 от ЗОС и чл.25 ал.1 от ЗСПЗЗ
по отношение на имот с № 000646, Скица на имота и удостоверение за данъчна
оценка с № 000646, Решение № 834, взето с Протокол № 30 от 30.11.2017г. на
Общински съвет – Карлово за одобряването на разделянето на ПИ с № 000646 по КВС на имот с проектен № 000647 с
проектна площ 0,834 дка и на имот с проектен № 000648 с проектна площ 1,309
дка, Акт № 5553/12.01.2018г. за частна общинска собственост, съставен на осн.
чл.59 ал.2 от ЗОС и Решение № 834, взето с Протокол № 30 от 30.11.2017г. на
Общински съвет – Карлово по отношение на ПИ с
№ 000647 с площ 0,834 дка, Скица и удостоверение за данъчна оценка на ПИ с № 000647, както и цялата преписка по продажба
чрез търг на ПИ с № 000647 с площ 0,834
дка, включително Заповед № РД – 592/06.07.2018г., изд. от ***********за
обявяване за купувач на М.И.Ч., спечелила търга за имота, както и Договор
за продажба от 26.07.2019г., сключен между Община – Карлово и М.И.Ч. на ПИ с № 000647.
Приложени са също по делото
документи от административна преписка /на л.157 и сл./ Заповед №
712/15.04.1998г. от **********, на осн. §62 ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, Заповед №
712/15.04.1998г., изд. от Кмета на ********на осн. §62 ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ,
с която е разрешено на осн. §4а от ПЗР
на ЗСПЗЗ на С. Б. закупуването на имот с площ 600 кв.м. в м.“**********, Заповед № 1811/09.10.1998г., изд. от Кмет на Община – К.,
изд. на осн. осн. §62 ал.4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ за утвърждаване на оценка за имот
с площ от 600 кв.м., м.“******“, с ползвател С. Б., разписка за връчване на Заповед разписка за
връчване на Заповед № 1811/09.1998г. и Молба от 21.01.1998г. за извършване на
оценка.
В хода на производството по
делото са приети допуснатите Основно и Допълнително заключение на СТЕ,
изготвени от в.л. М. К. Разпитана е и в
качеството на **********, която е съставила Нотариален акт №80, том I, рег. №
1029, нот. дело № 216 от 1998 г., в съдебно заседание на 02.03.2020г. /протокол
на л.169/.
Районен
съд – К- с атакуваното решение, за да уважи предявените искове, излага основни съображения,
че в случая ищците се
легитимират като собственици на процесния имот с констативен нотариален акт,
издаден на наследодателя им С. Б. на основание
§4а от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ. От изготвените СТЕ и Допълнителна СТЕ се е установило, че
имотът понастоящем представлява част от имот 000647 по КВС на с. П0, като се вмества в границите и на други три имота,
както следва: в имот № 58616.152.359 се вмества с 24 кв. м.; в имот №
58616.152.648 се вмества с 122 кв. м.; в имот № 58616.152.647 се вмества с 599
кв. м.; в имот № 58616.152.598 се вмества с 184 кв. м. Районният съд е позовал на разпоредбата на §4а
от ПРЗ на ЗСПЗЗ, която предвижда, че гражданите, на които е предоставено право
на ползване върху земи по § 4, при спазване изискванията на актовете на
държавните органи, посочени в него, придобиват право на собственост върху тях,
когато са построили сграда върху земята до 1 март 1991 г. и заплатят земята на
собственика чрез общината по цени, определени от Министерския съвет, съгласно
чл. 36, ал. 2 в тримесечен срок от влизането в сила на оценката. В
производството по отношение на това придобивно основание ищците трябва да
докажат, че наследодателят им е трансформирал правото на ползване в право на
собственост по реда на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, за което следва да установят, че към
датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ, наследодателят им е бил ползвател на имота
на основание акт на МС, застроил го е по начин, ограничаващ реституирането му и
това е породило право да закупи терена на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Дори
в полза на бившия ползвател да е бил съставен констативен нотариален акт по
реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, това обстоятелство не освобождава ищците от
задължението да установят наличието на предпоставките за трансформиране на
прекратеното право на ползуване в право на собственост при направеното
оспорване от страна на ответниците. Безспорно било се е установило по делото,
че на С. Б. е била предоставена за ползване земеделска земя по ПМС 76 от
05.12.1997 г., в която е построена масивна сграда – вила от 15.60 кв. м. /л.163/,
като определената по съответния ред цена е била платена. Това се е установило
от обективните показания на непредубедения свидетел **********, която в
качеството си на нотариус е изповядала нотариален акт №80, том I, рег. № 1029,
дело № 216 от 1998 г. Независимо, че не си спомня конкретните обстоятелства по
съставянето му, което е съвсем естествено, доколкото нотариалният акт е издаден
преди повече от 20 години, свидетелката е категорична, че е подписан от нея и
описаните в акта документи са били представени от С. Б., в т. ч. и Писмо №252/15.12.1998 г. на Община Карлово.
Установи се, че писмото се издава в полза на правоимащото лице и се изпраща
служебно на нотариуса, за да удостовери, че то разполага с всички необходими
документи и може да бъде съставен нотариален акт за съответния имот. Това
означава, че пред нотариуса са били представени и доказателства за извършеното
от С. Б. плащане на продажната цена, като този факт съдът приема за безспорно
доказан по делото. Районният съд се позовал на разясненията дадени в ТР №
11/2012г. от 21.03.2013г. на ОСГК на ВКС, и е наложил правен извод, че следва
да се зачете легитимиращото действие на Нотариален акт №80, том I, рег. № 1029,
дело № 216 от 1998 г. и че С. С.Б. е придобил правото на собственост върху процесния
имот при наличие на предпоставките по 4а от ПРЗ на ЗСПЗЗ. По отношение на
представения АЧОС №5553 /12.01.2018 г.на Община К., Районният съд посочва, че той не поражда вещно право на собственост
върху актувания имот в полза на Общината, а само удостоверява съществуването
му, тоест има констативно, а не конститутивно действие. В хода на делото Община
К. не установи правнозначими факти, които да обосноват съдържанието на този
акт, който, както се посочи, не поражда права сам по себе си в нейна полза.
Окръжен съд –
Пловдив, V гр.с.,
въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е
валидно и допустимо.
С въззивната жалба на М.И.Ч. са
направени основни възражения, че Районният съд е игнорирал многобройните
доказателства, че описаният в исковата молба недвижим имот е неиндивидуализиран и за нето се е установило, че не е бил включван
в никакъв план или карта на имотите към момента на придобиването му. Поддържа,
че не е изследван фактическия състав за придобиване на правото на
собственост по процедурата на §4а от ПЗР
на ЗСПЗЗ и §62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ.
С въззивната жалба на Община – К.
се поддържа, че пред Районния съд е оспорен
констативния нотариален акт № 80/ 17.12.1998г., направени са възражения,
че с него не се доказват права, тъй като процесният имот не е бил включван
никога нито в помощния план, нито в Плана на новообразуваните имоти /ПНИ/ по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, нито има заповед
на Областния управител. Самите ищци в исковата молба са посочили, че имотът е
част от имот № 000647 в м**********.
Възразява и срещу това, че не се знае защо Районният съд е приел, че в имота има изградена стопанска
постройка с площ от 34 кв.м., след като има данни за постройка - вила от 15
кв.м. Възразява, че прекратеното право на ползване не е трансформирано в право
на собственост. След огледа на място от вещото лице за целите на изготвянето на
СТЕ по описанието на имота по приложения нотариален акт не са установени видими
материални граници. По отношение на въпроса за плащане на стойността на имота,
възразява се, че дори да има такова плащане при неспазване на процедурата по
ЗСППЗЗ, се създават само облигационни отношения и няма транслативен ефект.
Поддържа и всички направени доводи пред първата инстанция.
Въззивната инстанция намира, че
възраженията на жалбоподателите на основателни. С приемането на ЗСПЗЗ и по-конкретно по силата на §4 от ПЗР на
ЗСППЗЗ е прекратено правото на ползване върху земеделски земи, предоставени на
граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния
съвет и на Министерския съвет. На бившите ползватели при условията на §4а и §4б
от ПЗР на ЗСПЗЗ е предоставена възможност да изкупят земята при определени
условия и в определени срокове. Съгласно §4з ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ гражданите,
чието право на ползване се превръща в право на собственост съгласно §4а, ал.1,
придобиват собствеността на земята до 600 кв.м., а тези по §4б, ал.1 – до 1000
кв.м., а съгласно ал.2 – разликата над тези площи до фактически ползваната земя
се възстановява на собствениците за образуване на нови имоти с размери не
по-малко от 250 м. На основание §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ за земите, предоставени за
ползване на граждани въз основа на актове по §4, се изработват помощен план и
план на новообразуваните имоти. Помощният
план съдържа данни както за имотите,
предоставени за ползване, така и за имотите, съществували преди образуването на
ТКЗС и ДЗС, и съгл. ал.4 на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗЗ – съдържанието им и редът за
тяхното изработване, приемане и съобщаване на заинтересуваните лица се
определят с ППЗСПЗЗ. Планът на
новообразуваните имоти /ПНИ/ съгл. §4к ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ се одобрява от
Областния управител, като заповедта се обнародва в „Държавен вестник“,
разгласява се чрез средствата за масово осведомяване, включително чрез два
централни ежедневника, и се обявява на подходящи места с публичен достъп в
сградите на общината и кметството. Жалби срещу одобрения план на
новообразуваните имоти могат да се подават пред административния съд в 14-
дневен срок от обнародването на заповедта в „Държавен вестник“. С ПНИ се
индивидуализират имотите в терени по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗЗ като самостоятелни
обекти на правото на собственост с конкретно определени граници и площи. Възстановяването,
съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти,
се извършва със заповед на кмета на
общината, която се съобщава по реда на ГПК. В заповедта се описват
местоположението, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и
основанията за тях. Към заповедта се прилага скица на имота. От описаната законова регламентация се налага извод,
че процедурата от прекратяването на правото на ползване до трансформирането в
право на собственост обхваща сложен фактически състав от няколко елемента като първият е - включване на имота в Помощен
план, вторият - нанасянето му в Плана на
новообразуваните имоти, и третият - след влизане в сила на заповедта на Областния управител за
одобряване на Плана на новообразуваните имоти, придобиването на правото на
собственост се извършва със заповед на кмета с прилагане на скица към нея.
В тази насока, следва да се
отбележи, че изискванията по §4 от ПЗР на ЗСППЗ се отнасят до всички имоти, по
отношение на които се прекратява правото на ползване и до всички бивши
ползватели, които са подали заявления за придобиване на право на собственост по
отношение на тях.
В конкретния случай по делото,
Районният съд е направил правилни изводи, че ищците трябва да докажат, че
наследодателят им е трансформирал
правото на ползване в право на собственост по реда на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ и че дори в полза на бившия ползвател да е бил
съставен констативен нотариален акт по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, това обстоятелство не ги освобождава
от задължението да установят наличието на предпоставките за трансформиране на
прекратеното право на ползуване в право на собственост при направеното
оспорване от страна на ответниците. Същевременно обаче, Районният съд не е
изследвал дали е изпълнен изцяло сложния фактически състав по трансформацията от
право на ползване в право на собственост. От събраните доказателства по делото
/приложени документи от административна преписка, включително Удостоверение №
7/17.01.1983г., изд. от ОНС -Карлово/ се установява, че на общия наследодател Б.
действително е било предоставено право на ползване по отношение на земя от 0,8
дка в м.“*******“. След отпочване на процедурата по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ липсват
данни за подаване на заявление от Б. пред общината в законоустановения срок,
определен с §4а, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване на право на собственост; съответно
за включване на имота в помощен план по
§4к ал.1 от ПЗР на ЗСППЗ и в Плана на новообразуваните имоти. С
Допълнителното заключение на СТЕ, изготвено от в.л. М. К., се констатира, че
със Заповед № РД-00-105/31.04.2006г., изд. от Областен управител – Пловдив, е
одобрен План на новообразуваните имоти, но поради незаинтересованост процесният
имот, който е единичен в м.“*******“ не
е бил предмет на заснемане и оттам предмет на
заповедта. На общия наследодател е издадена Заповед № 712/15.04.1998г.
от Кмета на Община – Карлово инж.Н. Е., на осн. §62 ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ за
закупуването на имот от 600 кв.м. по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и е предприето
оценяването му. Към заповедта не е приложена скица на имота, каквото
е императивното изискване на §4к, ал.7, изр.3 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а и изобщо
ищците не прилагат каквато и да била скица на имота, за който претендират да е
тяхна собственост. След като не са изпълнени всички изисквания на §4к ал.1 и ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, не е налице и
основание за издаване на заповед за възстановяване на собствеността по §4к ал.7
от ПЗР на ЗСПЗЗ. В процесния случай, издадената такава заповед на осн. и във вр.
с чл.62 от ППЗСПЗЗ не легитимира с право
на собственост адресата Б., респ. неговите наследници, тримата ищци по делото.
Районният съд е достигнал до
неправилни изводи и по отношение на съставения констативен нотариален акт. След
като е оспорено действието му от двамата ответници М.И.Ч. ***, същите са направили
възражения за неспазване на процедурата по §4а и §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ и че
затова ищците не се легитимират като собственици, както и са ангажирали
доказателства, че Ч. се явява собственик след закупуване от предходен
собственик /Община –Карлово/ на имот – частна общинска собственост по обявен на
публичен търг при спазване на всички изисквания на ЗОС във връзка с Решение №
834, взето с Протокол № 30 от 30.11.2017г. на Общински съвет – Карлово и
Решение № 834, взето с Протокол № 30 от 30.11.2017г. на Общински съвет –
Карлово по отношение на ПИ с № 000647 с
площ 0,834 дка.
Обжалваното решение ще бъде
отменено изцяло като незаконосъобразно и
вместо това ще се постанови друго, с което ще се отхвърлят заведените искове от
Х.Х.Б., Х.С.С. и С.С.Б. против М.И.Ч. *** като неоснователни.
Разноски.
Съобразно правния резултат Х.Х.Б.,
Х.С.С. и С.С.Б. ще бъдат осъдени да заплатят на М.И.Ч. общо сумата 1 050 лв. за
направени разноски за адвокатско възнаграждение, от които 600 лв. по гр.д.№
1066/2019 г. по описа на РС –Карлово, и 450 лв. по възз.гр.д.№ 2742/2020г. по
описа на Окръжен съд – Пловдив, V гр.с.
Съобразно правния резултат Х.Х.Б.,
Х.С.С. и С.С.Б. ще бъдат осъдени да заплатят на Община – Карлово общо сумата
445,50 лв. за направени разноски, от които
45,50 лв. – за държавна такса за въззивно обжалване пред Окръжен съд –
Пловдив и 400 лв. – за адвокатско възнаграждение по гр.д.№ 1066/2019г. по описа
на РС – Карлово.
По мотивите, Окръжен съд –
Пловдив – V възз.гр.с.
Р Е
Ш И :
Отменя Решение
№ 182/22.07.2020г. на Районен съд - Карлово, II гр.с., постановено по гр.д.№ 1066/2019г.
Като вместо това постановява-
Отхвърля предявените
от Х.Х.Б., ЕГН- **********, Х.С.С., ЕГН- ********** и С.С.Б., ЕГН- **********,
тримата със съдебен адрес-***, лява секция, ет. 4, ап. 25, и с пълномощник адв.
С.С., против М.И.Ч., ЕГН- **********,
адрес-***, ЕИК/БУЛСТАТ- *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Карлово, ул. „Петко Събев“ № 1, представлявана от **********, искове за признаване
за установено на осн. чл.124 от ГПК
по отношение на тях, че са собственици
по наследство, оставено от С. С.Б., поч. на **********., на следния
недвижим имот: НИВА от 600 кв. м., осма категория, заедно с
построената стопанска сграда с разгърната застроена площ от 35 кв. м., находяща
се в землището на ***********“, съставляваща имот с пл. № 1 по кадастралния
план на селото, при съседи: север - *********, юг - път, запад - дере, изток –
път.
Осъжда Х.Х.Б.,
ЕГН- **********, Х.С.С., ЕГН- ********** и С.С.Б., ЕГН- **********, да заплатят
на М.И.Ч., ЕГН- **********, адрес-***, общо
сумата 1 050 лв. за направени разноски за адвокатско възнаграждение, от
които 600 лв. по гр.д.№ 1066/2019 г. по описа на РС –Карлово, и 450 лв. по
възз.гр.д.№ 2742/2020г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, V гр.с.
Осъжда Х.Х.Б.,
ЕГН- **********, Х.С.С., ЕГН- ********** и С.С.Б., ЕГН- **********,***, ЕИК/БУЛСТАТ-
*********, със седалище и адрес на управление: **********, общо сумата общо сумата 445,50 лв. за направени
разноски, от които 45,50 лв. – за
държавна такса за въззивно обжалване пред Окръжен съд - Пловдив, 400 лв. – за
адвокатско възнаграждение по гр.д.№ 1066/2019г. по описа на Районен съд –
Карлово.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването.
Председател:
Членове: