№ 19689
гр. София, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110121968 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявени са искове с правно основание чл.26, ал.4, вр. ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл.22 от
ЗПК от Г. А. Н. срещу „Б.Е.Д.К.“ ООД за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 9, ал. 1
от Договор за паричен заем №**********/19.04.2023 г. и за прогласяване нищожност на
клаузата на чл. 9, ал. 1 от Договор за паричен заем №*********/26.04.2021 г.
Ищецът твърди, че с ответника сключил двата договора за кредит, съгласно които
получил заемни средства, а във всеки един е предвидена клаузата на чл. 9, ал. 1 за заплащане
на такса „бързо разглеждане“, чиято стойност по първия договор е сумата 546,63 лв., а по
втория сумата 350,00 лв. Поддържа, че тези уговорки са неравноправн, нищожни на осн. чл.
143, ал.2, т.5 от ЗЗП, поради противоречие с добрите нрави, с чл.10а, ал. 2 от ЗПК и чл. 19,
ал. 5,вр. ал.4 от ЗПК.
Ответникът не спори, че страните са сключили Договор за паричен заем
№*********/26.04.2021 г. Поддържа, че уговорките касаят допълнителни услуги, заявени от
ищеца-заемополучател; вкл.не са част от общия разход по кредита, тъй като не са
задължително условие за получаване на заемните средства.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по
свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, а и от писмените доказателства се установява, че между Г. А. Н., като
кредитополучател, и „Б.Е.Д.К.“ ООД, като кредитодател, е сключен Договор за паричен
заем №*********/26.04.2021 г. и Договор за паричен заем №**********/19.04.2023 г.
Според оспорената клауза на чл. 9, ал. 1 от договора, при кандидатстването си за
кредит, кредитоискателят изрично е заявил желание за Бързо разглеждане на искането за
кредит при условията на т.7.3 от р.V от ОУ. Паричната сума за Бързо разглеждане на
искането е 350,11 лв. по Договор за паричен №*********/26.04.2021 г. и 546,63 лв. по
№**********/19.04.2023 г., и дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно
добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план. При служебно
извършената справка на общите условия, публикувани от ответника, се установи, че
съгласно т. 7.3, таксата за бързо разглеждане дава възможност искането за кредит да се
1
разглежда от кредитора в по-кратък срок.
Съдът, като взе предвид установените фактически положения по делото, от правна
страна намира предявените искове за основателни.
Не е спорно, че ищецът има качеството „потребител“, съгласно § 13, т. 1 от ЗЗП, като
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност.
Съдът счита, че по своята правна същност паричното вземане по чл.9, ал.1 е скрита
неустойка. Не се твърди да се формира от конкретни дейности и разходи, сторени от
кредитора, а касае начисляване на фиксирана сума, в размер необосновано висок и
независимо от стойността на евентуално сторени разноски. Заемодателят при договарянето е
използвал нелоялна и подвеждаща практика. Кредиторът не може да изисква заплащане на
такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, съгласно чл.10а, ал.2 от
ЗПК. Тези разноски касаят присъщи на кредитора дейности и уговорки и в този смисъл
противоречат на основния принцип на гражданския оборот за добросъвестност и почтеност.
Последователно в съдебната практика се възприема, че противоречащи на добрите нрави се
считат договори или конкретни клаузи, с които неравноправно се третират икономически
слаби участници в оборота, използвайки се недостига на материални средства на един
субект за облагодетелстването на друг. Ответникът не ангажира доказателства, с които да
обоснове, че е предоставил услуги по оспорените клаузи. Освен това, възнаграждението за
услугата Бързо разглеждане на искането не се установява да са включени към ГПР, с което
се заобикаля чл. 19, ал. 4 от ЗПК, съгласно която разпоредба ГПР на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В
случая ГПР е уговорен без да са включени допълнителните такси, а това е
незаконосъобразно, доколкото тяхното начисляване е пряко обусловено от наличието на
заемното правоотношение, поради което се явяват общ разход по кредита по см. на § 1, т. 1
от ДР на ЗПК. Ето защо съдът счита, че оспорената клауза е нищожна, на основание чл. 19,
ал. 5 от ЗПК поради противоречието й с чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В допълнение на изложеното
съдът приема, че уговорката е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.1, т. 15 от ЗЗП,
доколкото автоматично тяхната стойност се включва в погасителната месечна вноска и се
налага на потребителя да изпълни своите задължения, дори и ако търговецът или
доставчикът не изпълни своите. Поради това клаузата е нищожна, съгласно чл. 146, ал. 1 от
ЗПК, като не се твърди и не се доказва от ответника да е уговорена индивидуално.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът трябва да
заплати на ищеца сторените деловодни разноски за сумата 100 лв. за платена държавна
такса. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, при предоставена безплатна правна помощ, съобразно
изхода на спора, насрещната страна дължи на разноските за адвокатско възнаграждение, в
случая на Е.а.д. „Д. М.“ – сумата 480 лв., във вр. с пар. 2а от НМРАВ. Неоснователна е
претенцията на адвоката за сумата още 480 лв., доколкото в договора за правна защита и
съдействие липсва индивидуализация кой договор за кредит касае и се счита, че се отнася и
двата, вкл. по арг. от гр. дело №24613/2023 г. и др., по което се представя договор за правна
помощ със същото съдържание.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожност по предявения от Г. А. Н., с ЕГН:**********, с адрес:
***********, срещу „Б.Е.Д.К.” ООД, с ЕИК:***********, със седалище и адрес на
управление: ***********, иск по чл. 21, във вр. чл. 19, ал. 5 от ЗПК, вр. чл. 146, ал.1, вр. чл.
143, ал.1 и ал.2, т. 15 от ЗЗП, вр. чл. 26, ал. 4, вр. ал.1 от ЗЗД, на клаузата на чл. 9, ал. 1 от
Договор за паричен заем №**********/19.04.2023 г. и на клаузата на чл. 9, ал. 1 от Договор
за паричен заем №*********/26.04.2021 г.
2
ОСЪЖДА „Б.Е.Д.К.” ООД, с ЕИК:***********, със седалище и адрес на управление:
***********, да заплати на Г. А. Н., с ЕГН:**********, с адрес: ***********, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 100,00 лева– съдебни разноски.
ОСЪЖДА „Б.Е.Д.К.” ООД, с ЕИК:***********, със седалище и адрес на
управление: ***********, да заплати на Е.а.д. „Д. М.“, Булстат: ***********, адрес:
************, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.2, вр. ал.1, т. 2 от ЗА, сумата
480,00 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3