№ 2067
гр. Варна, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Антония Светлинова
при участието на секретаря Дияна Димитрова
като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело №
20213110108943 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 530 и сл. ГПК.
Образувано е по писмена молба с правно основание чл. 19, ал. 1 от
Закона за гражданската регистрация, подадена от ИР. Й. П., ЕГН **********,
с постоянен адрес в гр. Варна, ж.к. ***, за промяна на собственото й име от
„И.“ на „А.“.
Молителката твърди, че всички нейни приятели и роднини се обръщат
към нея с името „А.“, с което и тя самата се представя, съответно е станала
известна в обществото с това собствено име. Счита, че са налице важни
обстоятелства, обуславящи търсената промяна.
В открито съдебно заседание молителката лично и чрез процесуалния й
представител адв. С.Б., поддържа депозираната молба.
Заинтересованите страни - Община Варна и Районна прокуратура –
Варна, не изразяват становище по същество на молбата.
След като съобрази доводите на молителката и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият съдебен
състав намира за установено от фактическа страна следното:
От представеното по делото удостоверение за раждане (л. 6) се
установява, че молителката е родена на 24.02.2002 г. и вписана в регистрите
на населението с имената ИР. Й. П., като нейни родители са М.Н.Л. и Й.М.П..
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на
ангажираните от молителката двама свидетели.
От свидетелските показания на св. М.К. (майка на молителката) се
установява, че преди повече от пет години дъщеря й започнала да посещава
школа по танци и там я наричали „А.“, като първоначално това обръщение се
възприемало като прякор, но впоследствие свикнали с него и вече всички се
обръщат към нея с това собствено име, вкл. свидетелката й казва на галено
1
„Ари“. По този начин се обръщат към нея и останалите членове на
семейството, вкл. баба и дядо, баща и братовчеди. Така я познават и в
училище, дори учителите се съобразяват с желанието й да се идентифицира с
името „А.“.
Тези обстоятелства се потвърждават и от показанията на св. Б.Б. (без
родство и дела със страните). Същият споделя още, че познава молителката от
школата по танци, която посещават заедно, както и че тя се представя с името
„А.“ както там, така и при нови запознанства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Подадената молба е с правно основание чл. 19, ал. 1 от Закона за
гражданската регистрация.
Според посочената разпоредба промяната на собствено, бащино или
фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на
заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено
неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.
В закона липсва легална дефиниция на понятието „важни
обстоятелства”, като съдебната практика приема, че такива са обстоятелства,
които правят лично или обществено необоснована, неподходяща или
неприемлива индивидуализацията с актуалните имена, като например
несъответствието на името на лицето с етническите му традиции или
произход, известността му с определена фамилия в упражняваната професия,
свързана с обществени изяви и др. Преценката за основателност на молбата за
промяна на име следва да бъде направена въз основа на конкретните данни по
делото, като се държи сметка за нормативно установените императивни
изисквания относно начина на формиране на имената на българските
граждани и посочените в тях възможни отклонения, тоест „важните
обстоятелства” не следва да водят до нарушение на тези изисквания. (в този
смисъл - решение № 507 от 22.10.2010 г. на ВКС по гр.д. № 227/2010 год., ІІІ
г.о., решение № 200 от 14.04.2010 г. на ВКС по гр.д. № 25/2009 г., ІV г.о.,
решение № 434 от 24.06.2010 г. на ВКС по гр.д. № 712/2009 г., ІV г.о.,
решение № 342 от 23.04.2010 г. на ВКС по гр.д. № 80/2009 г., IV г.о. и др.).
В разглеждания случай молителката се позовава на съществуващи
„важни обстоятелства”, налагащи промяната в собственото й име от „И.“ на
„А.“, с твърдения да е известна в обществото с последното.
Настоящият съдебен състав намира, че тези доводи и съвкупната
преценка на ангажираните в тяхна подкрепа доказателства не са в състояние
да мотивират положителен извод за наличие на визираните в чл. 19, ал. 1
ЗГрР предпоставки, които да обуславят допускане на промяната, по следните
съображения:
Имената на физическите лица (собствено, бащино и фамилно име) са
сред основните данни за гражданската им регистрация, които определят
тяхната самоличност и родствените връзки между лицата по права линия от
първа степен и по съребрена линия от втора степен (арг. от чл. 5, т. 1 и 2 във
вр. чл. 8, ал. 1, т. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗГрР). Според чл. 12, ал. 1 ЗГрР собственото
име на всяко лице се избира от родителите му и се съобщава писмено на
длъжностното лице по гражданското състояние при съставяне на акта за
раждане. Ал. 4 във вр. ал. 2 и 3 от същата разпоредба предвижда, че ако
избраното име на детето е осмиващо, опозоряващо, обществено неприемливо
2
или несъвместимо с националната чест на българския народ, длъжностното
лице има право да откаже вписването му в акта за раждане, като впише името,
предложено от другия родител (в случай че е посочено такова), или сам да
определи името, което сметне за най-подходящо.
От събраните по делото свидетелски показания, които съдът цени като
достоверни, се доказва, че молителката се представя с името „А.“ и
действително е станала известна със същото, вкл. в училище и извънкласните
й занимания, като така я наричат вече и членовете на нейното семейство. Тези
обстоятелства обаче не са достатъчни да оправдаят промяната в един от
основните идентификационни белези на лицето, който според закона се
определя по волята на родителите му, а по изключение – от длъжностното
лице по гражданско състояние. Даденото от родителите собствено име на
молителката „И.“ не е нито опозоряващо, нито неприемливо или осмиващо.
Избраното от молителката име „А.“, от друга страна, поставя под съмнение
гражданството на лицето и неговия произход, вкл. не кореспондира с
българските традиции. Безспорно, субективното желание на отделния
индивид да се идентифицира по определен начин не е ирелевантно, но
единствено то не се ползва с изключителна значимост, за да се пренебрегнат
установените в интерес на цялото общество нормативни правила за начина на
формиране на имената на българските граждани. Противното би довело до
превратно тълкуване на вложения от законодателя смисъл на понятието
„важни обстоятелства“ и противоречие с целта и духа на закона.
Желанието на молителката да възприеме името „А.“, с което е станала
известна в обществото, може да бъде реализирано по друг ред, а именно чрез
добавянето на псевдоним при условията на чл. 14, ал. 4 от ЗГрР.
С оглед на гореизложеното, депозираната молба се явява неоснователна
и следва да бъде отхвърлена.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата с правно основание чл. 19, ал. 1 от Закона за
гражданската регистрация, подадена от ИР. Й. П., ЕГН **********, с
постоянен адрес в гр. Варна, ж.к. ***, за промяна на собственото й име от
„И.“ на „А.“.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал.
2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3