№ 176
гр. Велики Преслав, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, ГО, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Дияна Д. Петрова
при участието на секретаря Женя С. Проданова
като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Гражданско дело №
20213610100605 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени положителни установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1вр. с чл. 205 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от
„Й.Б.“ЕАД/„Т.Б.“ЕАД/, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление – град С. (1766), Б.П. С.,
ж.к. „М.“ 4, сграда 6, представляван по закон от Д.К.К., представляван по пълномощие от адв.
Н.А.Ш., съд.адрес: гр. С., ул.“Ш.П.“ №10, срещу Б. Х. А. с ЕГН **********, постоянен и настоящ
адрес: гр. В.П., обл. Ш., ул.“ С.К.“ №42А, с искане да бъде признато за установено, в отношенията
между страните, че ответника дължи на ищеца сумата 396.19 лева (триста деветдесет и шест лева и
деветнадесет стотинки), представляваща главница, ведно със законна лихва от датата на подаване
на заявлението – 15.07.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата 385.00 лева (триста
осемдесет и пет лева), представляващи разноски по заповедното производство. Вземането
произтича от следните обстоятелства: Неизплатени парични задължения по Договор за мобилни
услуги № ********* от 24.08.2018 г.; Договор за мобилни услуги №********* от 10.01.2019г.;
Договор за лизинг от 10.01.2019 г. сключени между „Теленор България“ ЕАД и Б. Х. А..
Неудовлетворените вземания на заявителя са индивидуализирани по размер и основание в
издадени от него фактури с №№ **********/15.07.2019г. -38.78 лв.; **********/15.08.2019г. –
39.29 лв.; **********/15.09.2019г. – 37.73 лв.; **********/15.10.2019г.- 6.05 лв.;
**********/15.11.2019г. – 274.34 лв., за които вземания е издадена заповед за изпълнение
№151/21.07.2021г. по ч.гр. дело №435/2021г. по описа на ВПРС. Претендират се и направените по
делото разноски, включително и по заповедното производство.
Ищецът твърди, че с ответника са били сключили договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ********** на 24.08.2018 г. за срок от 24 месеца с абонаментен план „Старт 11.99“ със
стандартен месечен абонамент в размер на 11.99 лв. Въз основа на договора ответникът е ползвал
предоставените от ищеца мобилни/фиксирани пакетни услуги и лизинг на мобилно устройство, но
не е заплатил задължения по договор за мобилни услуги в размер на 38.84 лв., представляващи
1
абонаментни такси и използвани услуги за периода 15.06.2019 г. – 14.09.2019 г. Вследствие на
неизпълнението и на осн.т.11 от договора, ищецът-мобилен оператор бил начислили неустойка в
размер на 29.97 лв., която не надвишавала три месечни абонаментни такси и била начислена с
фактура №**********/15.11.2029 г.
В исковата молба ищецът твърди, че с ответника са били в облигационни отношения по
силата на договор за мобилни услуги от 10.01.2019 г., по който ищецът е предоставил фиксирани
услуги на ответника – предпочетен телефонен номер ********** за срок от 24 месеца с
абонаментен план „Тотал 12.99“ със стандартен месечен абонамент в размер на 12.99 лв., на
същата дата страните сключили и договор за лизинг за този мобилен номер, като ищецът е
предоставил на изплащане на ответника мобилно устройство марка Нокия 3.1 Блу с обща
лизингова цена 289.57 лв. дължима на 23 вноски, всяка в размер на 12.59 лв.
Въз основа на договорите ответникът е ползвал предоставените от ищеца
мобилни/фиксирани пакетни услуги и лизинг на мобилно устройство, но не е заплатил задължения
по договор за мобилни услуги в размер на 39.19 лв., представляващи абонаментни такси и
използвани услуги за периода 15.06.2019 г. – 14.09.2019 г. Вследствие на неизпълнението и на
осн.т.11 от договора, ищецът-мобилен оператор бил начислили неустойка в размер на 32.49 лв.,
която не надвишавала три месечни абонаментни такси и била начислена с фактура
№**********/15.11.2029 г.
Ответникът не заплащал и лизинговите вноски по договора за лизинг, като за периода
15.06.2019 г. – 14.11.2019 г. дължал сумата от 220.08 лв. До предявяване на иска ответникът не бил
върнал и предоставеното мобилно устройство.
След като ответникът изпаднал в забава за заплащане на дължимите по посочените фактури
услуги на осн. чл.75, вр.чл.19б, в) от ОУ на мобилния оператор ищецът прекратил предсрочно
договорите си с ответника по негова вина и издал фактура № **********/15.03.2017 г. на стойност
875.90 лв., представляваща сбор от незаплатения остатък в размер на 137.96 лв., неустойка за
предсрочно прекратяване в размер на 706.02 лв. и незаплатени лизингови вноски в размер на 31.92
лв.
След като задълженията не били заплатени от ответника, ищеца подал заявление по чл.410
от ГПК. На основание заявлението било образувано чгр.д и била издадена заповед за изпълнение
№151/21.07.2021г. по ч.гр. дело №435/2021г. по описа на ВПРС, с която е постановено длъжникът
Б. Х. А. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: гр. В.П., обл. Ш., ул.“ С.К.“ №42А да
заплати на ищеца сумата 396.19 лева (триста деветдесет и шест лева и деветнадесет стотинки),
представляваща главница, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението –
15.07.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата 385.00 лева (триста осемдесет и пет лева),
представляващи разноски по заповедното производство. Вземането произтича от следните
обстоятелства: Неизплатени парични задължения по Договор за мобилни услуги № ********* от
24.08.2018 г.; Договор за мобилни услуги №********* от 10.01.2019г.; Договор за лизинг от
10.01.2019 г. сключени между „Теленор България“ ЕАД и Б. Х. А.. Неудовлетворените вземания
на заявителя са индивидуализирани по размер и основание в издадени от него фактури с №№
**********/15.07.2019г. -38.78 лв.; **********/15.08.2019г. – 39.29 лв.; **********/15.09.2019г. –
37.73 лв.; **********/15.10.2019г.- 6.05 лв.; **********/15.11.2019г. – 274.34 лв.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал. 5 от ГПК, поради
което съда е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен
2
срок на осн.415, ал.1, т.2 от ГПК.
В указаният от съда срок ищецът-заявител по заповедното производство е предявил в
условията на първоначално обективно съединяване на положителни установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1вр. с чл. 205 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на
ищеца вземанията по заповедното производство. Въз основа на исковата молба е образувано и
настоящото гражданско дело. Претендират се и направените по делото разноски, включително и
по заповедното производство.
Ищецът, чрез процесуалния си представител –пълномощник преди началото на съдебно
заседание е представил писмена молба-становище, в която излага становище, че поддържа изцяло
изложеното в исковата молба.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът, чрез
назначения особен представител е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който не отрича,
че е бил в облигационни отношения с ищеца по силата на посочените договори. Прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение в заповедното производство.
В съдебно заседание ответникът се представлява от особеният представител, поддържа
изложеното в отговора, счита искът за допустим и основателен по размер.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от
фактическа и правна страна следното:
На основание заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ПКГПГПК е
образувано чгр.д и била издадена заповед за изпълнение №151/21.07.2021г. по ч.гр. дело
№435/2021г. по описа на ВПРС, с която е постановено длъжникът Б. Х. А. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: гр. В.П., обл. Ш., ул.“ С.К.“ №42А да заплати на ищеца сумата 396.19
лева (триста деветдесет и шест лева и деветнадесет стотинки), представляваща главница, ведно
със законна лихва от датата на подаване на заявлението – 15.07.2021 г. до изплащане на вземането,
както и сумата 385.00 лева (триста осемдесет и пет лева), представляващи разноски по заповедното
производство. Вземането произтича от следните обстоятелства: Неизплатени парични задължения
по Договор за мобилни услуги № ********* от 24.08.2018 г.; Договор за мобилни услуги
№********* от 10.01.2019г.; Договор за лизинг от 10.01.2019 г. сключени между „Теленор
България“ ЕАД и Б. Х. А.. Неудовлетворените вземания на заявителя са индивидуализирани по
размер и основание в издадени от него фактури с №№ **********/15.07.2019г. -38.78 лв.;
**********/15.08.2019г. – 39.29 лв.; **********/15.09.2019г. – 37.73 лв.; **********/15.10.2019г.-
6.05 лв.; **********/15.11.2019г. – 274.34 лв.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал. 5 от ГПК, поради
което съда е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен
срок на осн.415, ал.1, т.2 от ГПК.
В указаният от съда срок заявителят е депозирал в съда искова молба, с която при условията
на първоначално обективно съединяване са предявени положителни установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 205 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД от „Й.Б.“ЕАД/„Т.Б.“ЕАД/, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление – град С.
(1766), Б.П. С., ж.к. „М.“ 4, сграда 6, представляван по закон от Д.К.К., представляван по
пълномощие от адв. Н.А.Ш., съд.адрес: гр. С., ул.“Ш.П.“ №10, срещу Б. Х. А. с ЕГН **********,
3
постоянен и настоящ адрес: гр. В.П., обл. Ш., ул.“ С.К.“ №42А, с искане да бъде признато за
установено, в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца сумите по заповедта за
изпълнение.
Установи се по безспорен начин от събраните по делото доказателства, че страните са били
обвързани с договор за мобилни услуги 24.08.2018 г. за срок от 24 месеца с абонаментен план
„Старт 11.99“ със стандартен месечен абонамент в размер на 11.99 лв. с предпочетен номер
**********, с договор за мобилни услуги от 10.01.2019 г. с предпочетен телефонен номер
********** за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал 12.99“ със стандартен месечен
абонамент в размер на 12.99 лв. и договор за лизинг от 10.01.2019 г. за този мобилен номер, като
ищецът е предоставил на изплащане на ответника мобилно устройство марка Нокия 3.1 Блу с обща
лизингова цена 289.57 лв. дължима на 23 вноски, всяка в размер на 12.59 лв.
Въз основа на договорите ответникът е ползвал предоставените от ищеца
мобилни/фиксирани пакетни услуги и лизинг на мобилно устройство и телефонен апарат, като
стойността им е фактурирана от доставчика с фактури фактури с №№ **********/15.07.2019г. -
38.78 лв.; **********/15.08.2019г. – 39.29 лв.; **********/15.09.2019г. – 37.73 лв.;
**********/15.10.2019г.- 6.05 лв.; **********/15.11.2019г. – 274.34 лв., дължими суми за лизинг на
мобилно устройство.
Видно от договорите за мобилни услуги, в които са посочени конкретни номера и
посредством които потребителят се идентифицира сред абонатите на ищеца. Посочени са
предадените активни СИМ карти за предоставените мобилни номера, които осигуряват достъп на
потребителя до мрежата и услугите на мобилния оператор, както и е осигурен достъп до мрежата
чрез предоставения фиксиран номер. С това ищецът е изпълнил задълженията си по договорите,
поради което се явява изправна страна по същите. Насрещните задължения за ответника по
договорите за мобилни услуги са да заплаща месечната абонаментна такса, както и мобилните
услуги извън пакет, когато такива са използвани. Съгласно т. 23, б. „б“ от Общите условия на
„Теленор България“ ЕАД, понастоящем „Йеттел България“ ЕАД, които са приети от
потребителя/ответник, месечният абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен
индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща от
потребителя ежемесечно, в размери съгласно избрания от него абонаментен план. Следователно,
месечните абонаментни такси се дължат по силата на самото сключване на договорите за мобилни
услуги, след като А. е получила достъп до мрежата на оператора.
В т. 11, б. “а“ от договорите е уговорено, че максималният размер на неустойката не може да
надвишава сборът на три абонаментни такси. По Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* абонаментната такса е в размер на 11,99 лв., а без ДДС - 9,99 лв. Претендираната
неустойка от 29,97 лв. е равна на точно три такси без ДДС - 9,99 лв. По Договор за мобилни услуги
с предпочетен номер ++359********* абонаментната такса е в размер на 12,99 лв., а без ДДС - 10,82
лв. Претендираната неустойка от 32,46 лв. е равна на точно три такси без ДДС - 10,82 лв. По този
начин се гарантира, че същите не са прекомерни, като не се надхвърлят вредите от неизпълнението
под формата на претърпяна загуба и пропуснати ползи, т.е. не излиза извън присъщите й функции.
Трайно застъпено в съдебната практика е и становището, че неустойки в размер на три месечни
абонаментни такси не представляват необосновано високо обезщетение и не са неравноправни на
основание чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП, тъй като не задължава потребителя да заплати необосновано
висока неустойка. Предвидената неустойка, която не може надвишава трикратния размер на
4
стандартните месечни абонаменти, отговаря на изискването за добросъвестност и не води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Ищцовото дружество е изпълнило и задълженията си по договора за лизинг, като е предало
устройството на ответника, видно от представеният договор, по който ответникът е положил
подписа си. Съгласно чл. 4 от договора за лизинг, с подписването му лизингополучателят
декларира, че получава описаното в същия чл. 4 устройство във вид, годен за употреба и изрядно
функциониращо, заедно с цялата документация, включително гаранционна карта. Договорът за
лизинг има характер на приемо- предавателен протокол в тази си част. В договора за лизинг е
уговорена общата лизингова цена на устройството, както и размерът и броят на лизинговите
вноски. Договорът за лизинг е сключен на 10.01.2019г. за срок от 23 месеца и с изтичането на
уговорения срок падежът на всички лизингови вноски е настъпил и те са изискуеми. Вземането за
разлика в цената на предоставеното с договора за лизинг устройство е уговорено в т. 11, б. “б“ от
договора. Съгласно уговорената клауза, при неизпълнение от страна на потребителя, последният
дължи част от направената отстъпка в цената на предаденото устройство. В т.7 Мобилен апарат от
договора е посочено устройството, което ответникът е получил чрез съответния договор за лизинг,
както и стандартната му цена, преференциалната цена, на която потребителят го получава, както и
размерът на направената отстъпка. След като потребителят, нито е изпълнил задължението си за
плащане на абонаментните такси, нито е върнал мобилното устройство, нито е заплатил в пълен
размер лизинговите вноски, то без основание е тази отстъпка от пазарната цена на устройството,
поради което е претендираната разлика в цената не е неравноправна клауза по смисъла на чл. 143
ал. 1 т. 5 от ЗЗП и тази сума не представлява неустойка и по отношение на нея е неприложима
посочената норма.
Видно от доказателствата по делото плащане от страна на ответника на дължимите суми
няма и към момента. Поради това и съдът намира, че предявеният установителен иск за неплатени
месечни абонаментни такси и ползвани услуги, ведно с фактурираните неустойки, както и за
дължими лизингови вноски следва да се уважат изцяло в претендираните размери.
Поради изложеното предявените обективно и субективно съединени положителни
установителни искове с правно основание основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. с
чл. 79, ал. 1вр. с чл. 205 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от „Й.Б.“ЕАД/„Т.Б.“ЕАД/, ЕИК ......., със седалище
и адрес на управление – град С. (1766), Б.П. С., ж.к. „М.“ 4, сграда 6, представляван по закон от
Д.К.К., представляван по пълномощие от адв. Н.А.Ш., съд.адрес: гр. С., ул.“Ш.П.“ №10, срещу Б.
Х. А. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: гр. В.П., обл. Ш., ул.“ С.К.“ №42А, за
признаване за установено, в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца сумата
396.19 лева (триста деветдесет и шест лева и деветнадесет стотинки), представляваща главница,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението – 15.07.2021 г. до изплащане на
вземането, както и сумата 385.00 лева (триста осемдесет и пет лева), представляващи разноски по
заповедното производство. Вземането произтича от следните обстоятелства: Неизплатени парични
задължения по Договор за мобилни услуги № ********* от 24.08.2018 г.; Договор за мобилни
услуги №********* от 10.01.2019г.; Договор за лизинг от 10.01.2019 г. сключени между „Теленор
България“ ЕАД и Б. Х. А.. Неудовлетворените вземания на заявителя са индивидуализирани по
размер и основание в издадени от него фактури с №№ **********/15.07.2019г. -38.78 лв.;
**********/15.08.2019г. – 39.29 лв.; **********/15.09.2019г. – 37.73 лв.; **********/15.10.2019г.-
6.05 лв.; **********/15.11.2019г. – 274.34 лв., за които вземания е издадена заповед за изпълнение
№151/21.07.2021г. по ч.гр. дело №435/2021г. по описа на ВПРС, следва да бъдат уважени изцяло в
5
претендирания размер.
По отношение на разноските в заповедното и в настоящото производство: Съгласно
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в исковото и в
заповедното производство.
Изходът на спора и релевираното от ищеца искане за присъждане на реализираните от него
разноски по настоящото дело и по заповедното производство, подкрепено с доказателства за
действително реализирани такива /платена държавна такса, адвокатско възнаграждение и
възнаграждение за особен представител/, обосновават положителното произнасяне на съдебния
състав по искането за разноски, реализирани в рамките на настоящето производство съобразно
уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в общ размер на 625.00 лв./
държавна такса – 25.00 лв., адвокатско възнаграждение – 300.00 лв. и възнаграждение за особен
представител – 300.00 лв./.
По отношение на разноските в заповедното производство и предвид направеното възражение
от особения представител на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът
все предвид следното:
Съгласно чл.7, ал.7 вр. с ал.2, т.1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, минималното авкотаско възнаграждение в настоящия случай в
заповедното производство е 150.00 лв., като се прибави и задължителния ДДС, за каквато
регистрация е представено доказателство възнаграждението се определя в минимален размер на
180.00 лв. Предвид вида и сложността на заповедното производство, съдът счита че следва да бъде
намалено адвокатското възнаграждение до минималния предвиден в закона размер и да бъдат
присъдени в полза на ищеца разноски в заповедното производство в размер на 205.00 лв., а не в
размер на 385.00 лв., като след влизане в сила на решението ЗИ, следва да бъде обезсилена в тази й
част.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. с
чл. 79, ал. 1вр. с чл. 205 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, в отношенията между страните, че ответника Б. Х.
А. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: гр. В.П., обл. Ш., ул.“ С.К.“ №42А дължи на
„Й.Б.“ЕАД/„Т.Б.“ЕАД/, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление – град С. (1766), Б.П. С.,
ж.к. „М.“ 4, сграда 6, представляван по закон от Д.К.К., представляван по пълномощие от адв.
Н.А.Ш., съд.адрес: гр. С., ул.“Ш.П.“ №10, сумата 396.19 лева (триста деветдесет и шест лева и
деветнадесет стотинки), представляваща главница, ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението – 15.07.2021 г. до изплащане на вземането, като вземането произтича от
следните обстоятелства: Неизплатени парични задължения по Договор за мобилни услуги №
********* от 24.08.2018 г.; Договор за мобилни услуги №********* от 10.01.2019г.; Договор за
лизинг от 10.01.2019 г. сключени между „Теленор България“ ЕАД и Б. Х. А.. Неудовлетворените
вземания на заявителя са индивидуализирани по размер и основание в издадени от него фактури с
№№ **********/15.07.2019г. -38.78 лв.; **********/15.08.2019г. – 39.29 лв.;
**********/15.09.2019г. – 37.73 лв.; **********/15.10.2019г.- 6.05 лв.; **********/15.11.2019г. –
6
274.34 лв., за които вземания е издадена заповед за изпълнение №151/21.07.2021г. по ч.гр. дело
№435/2021г. по описа на ВПРС.
ОСЪЖДА Б. Х. А. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: гр. В.П., обл. Ш., ул.“
С.К.“ №42А, да заплати на „Й.Б.“ЕАД/„Т.Б.“ЕАД/, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление
– град С. (1766), Б.П. С., ж.к. „М.“ 4, сграда 6, представляван по закон от Д.К.К., представляван по
пълномощие от адв. Н.А.Ш., съд.адрес: гр. С., ул.“Ш.П.“ №10, сумата от 205.00 лева (двеста и пет
лева), разноски в заповедното производство и за които е издадена заповед за изпълнение
№151/21.07.2021г. по ч.гр. дело №435/2021г. по описа на ВПРС, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
ОСЪЖДА Б. Х. А. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: гр. В.П., обл. Ш., ул.“
С.К.“ №42А, да заплати на „Й.Б.“ЕАД/„Т.Б.“ЕАД/, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление
– град С. (1766), Б.П. С., ж.к. „М.“ 4, сграда 6, представляван по закон от Д.К.К., представляван по
пълномощие от адв. Н.А.Ш., съд.адрес: гр. С., ул.“Ш.П.“ №10, направените разноски по гд.
№278/2019г. по описа на ВПРС, съобразно уважената част от исковете в размер на 625.00 лева
(шестстотин двадесет и пет лева), на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК .
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Ш.ски окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
След влизане в сила на решението, приложеното ч.гр. дело №435/2021 г. по описа на ВПРС
да се върне в състава, ведно с препис от настоящото решение.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
7