Р Е Ш Е Н И Е
№ 29/14.1.2021г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на петнадесети декември, две хиляди и двадесета година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Димитрина Георгиева |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 813 по
описа на съда за 2020 г. |
||
Производството е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 172, ал.5 от ЗДвП и е образувано по жалбата на В.И.Л. с ЕГН ********** ***, подадена чрез адв.
А. *** против Заповед за прилагане на принудителни административни мерки №
20-0367-000112/06.07.2020 г. на Началник РУ – Велинград към ОД на МВР гр. Пазарджик.
С обжалваната заповед е наложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на лек автомобил
„****“ с № РА**** за срок от шест месеца и са отнети две регистрационни табели.
В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е неправилна и
незаконосъобразна, постановена при съществено нарушение на материалноправните и
процесуалноправните разпоредби. Моли се да бъде отменена изцяло оспорената
заповед. Претендират се направените по делото разноски.
В проведеното съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от адв. У., редовно преупълномощен, който
по изложени съображения в писмени бележки моли съда да уважи подадената жалба и
отмени наложената ПАМ като неправилна и незаконосъобразна. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата
Началник РУ – Велинград към ОД на МВР гр. Пазарджик, редовно призован не се явява
и не се представлява. В изпратено писмено становище /лист 6/, се поддържа, че жалбата
е изцяло неоснователна, както и че са налице кумулативните предпоставки, обуславящи
налагане на принудителна административна мярка, поради което се моли да бъде отхвърлена.
Административен съд
– Пазарджик, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и
прецени приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Предмет на административното
производство е Заповед за прилагане на принудителни административни мерки №
20-0367-000112/06.07.2020 г. на Началник РУ – Велинград към ОД на МВР гр. Пазарджик,
с която на В.И.Л. *** е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – Прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно 6 /шест/ месеца.
Обжалваният административен акт е връчен лично на жалбоподателя на 08.07.2020
г., като получаването му е удостоверено с подпис в разписката към обжалваната
заповед. В законоустановения 14 – дневен срок е упражнено и правото на жалба
пред Административен съд гр. Пазарджик.
Обжалваната заповед е издадена
след извършена проверка от служители на РУ - Велинград към ОД на МВР гр. Пазарджик
на 04.07.2020 г. около 08:10 часа в гр. Велинград, на Улица без име, на Паркинга пред МБАЛ "Здраве", при
която е констатирано, че жалбоподателят управлява МПС лична собственост – *** с
рег. № РА ****, като отказва да бъде изпробван с техническо средство Алкотест дрегер
7510 с № 0096. Водачът отказва да получи, подпише и даде кръвна проба и издаден
талон за медицинско изследване на кръв № 0060560. В мотивите на обжалваната заповед
е посочено, че с това си деяние жалбоподателят е извършил следното нарушение: Отказва
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и
не изпълнява предписанията за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрация на алкохол в кръвта му, с което виновно е нарушил чл.
174 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП.
Въз основа на изложените мотиви на
В.И.Л. е разпоредена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б"
от ЗДвП – Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година,
а именно 6 /шест/ месеца. Със заповедта за прилагане на ПАМ са отнети две регистрационни
табели с номер: РА 8146 КВ. Оспорената заповед е съобщена на жалбоподателя на
08.07.2020 г., като жалбата е подадена на 13.07.2020 г. Към административната преписка
са приложени копия на АУАН № АА265396/04.07.2020 г.; Справка за нарушител водач
В.И.Л.; ТМИ № 0060560.
По делото е представена Заповед №
312з-74 от 18.01.2017 година на Директор на ОД на МВР Пазарджик (лист 24), с която
е оправомощил началниците РУ към ОД на МВР Пазарджик да прилагат с мотивирана заповед
принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а т. 4, т. 5, б.
„а“, т. 6 и т.7 от ЗДвП.
По делото са разпитани
свидетелите И. В. Л. и А.
А. К., чиито показания съдът възприема като последователни, непротиворечиви и съответстващи
на събраните по делото писмени доказателства. В отговор на поставените им
въпроси свидетелите заявиха, че за жалбоподателя не е установено в процесния
ден да е шофирал. Лекият автомобил му е бил паркиран пред болница „Здраве“ в
гр. Велинград. Според свидетелите В.И.Л. се е прибрал вкъщи с такси, от където
полицаите са го откарали с патрулната кола в районното управление. Поканили са
го да бъде изпробван за алкохол, но той е отказал, защото не е шофирал
автомобила.
Свидетелят И. Л. е категоричен, че баща му е бил вкъщи, а лекият автомобил на паркинга
пред болница „Здраве“ във Велинград. Заявява, че на практика той не е шофирал, полицаите
не са го спрели за проверка в движение.
Свидетелката А. К., която живее
на семейни начала с жалбоподателя посочи, че на въпросната дата сутринта отишла
на работа, където заварила колата на В.Л. пред кафене „Здраве“, болницата
Велинград. Същата заяви, че В.Л. не е бил по това време там и тя не знае кой е
карал колата. След 15-20 минути е дошла патрулка като полицейските служители се
интересували къде могат да открият В.Л.. Според свидетелката същият следва да
си е бил вкъщи по адрес на лична карта, тъй като са имали конфликти и не е нощувал
на нейния адрес. Малко по късно полицаите са се върнали и започнали да свалят
номерата на колата като казали, че са го открили. Свидетелката е категорична,
че в този ден не е видяла В. да шофира, колата си беше оставена, паркирана там на
тротоара, до едни храсти.
По делото е разпитан и свидетеля А.Б.Д.,
управител на заведение, който заяви пред съда, че знае за извършена проверка на
В.Л. ***. На посочената дата според свидетеля е имало разправия в заведението
между неговата работничка и жалбоподателя, която той се опитал да предотврати.
Свидетелят извикал полиция на 112 и след около 20 минути дошла патрулка. В.Л.
вече го е нямало и служителите на полицията отишли да го издирват. Според
свидетеля след определено време са се върнали, колата му беше спряна отпред, пред
заведението. Същият не знаеше какво са проверявали, защото е бил в заведението,
както и дали му е извършена проверка за алкохол. Свидетелят е категоричен, че
не е видял Л. да управлява МПС в този ден.
Разпитан е и актосъставителят С. Ш.
Г., чиито показания съдът възприема като достоверни, непротиворечиви и
съответстващи на събраните по делото доказателства. Свидетелят заяви пред съда,
че на посочената дата по сигнал на 112 с колегата А. Ш. пристигнали на място и установили
лекия автомобил, който е бил спрян. В същото време другият автопатрул установил
господина, срещу когото е подаден сигнала, който си е бил пред тях почти и го докарали
пред районното управление, където е бил поканен да бъде изпробван с техническо средство
за алкохол, но същият отказал категорично, за което му е съставен акт. Свидетелят
посочи, че са установили, че жалбоподателят е бил шофьор на автомобила по данни
на свидетелите, които са били пред заведението и казали, че той е карал колата,
че се опитал да ги блъсне, оставил я е и след като те са се обадили на 112, той
си е тръгнал пеша и е избягал. Свидетелят е категоричен, че лично не го е спирал
за проверка и не го е видял да управлява МПС.
Въз основа
на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо
правен интерес от обжалването.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Настоящият
състав намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната
от закона форма, но в нарушение на материалния и процесуален закон. Заповедта е
издадена в писмена форма, като в нея подробно са описани фактическите основания
за издаването й. Освен това е цитиран АУАН, въз основа на който е наложена ПАМ,
налице е препращане към обстоятелствата на акта за установяване на административно
нарушение, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, има обвързваща доказателствена
сила до доказване на противното.
Принудителната мярка е наложена
от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 се прилагат от
ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната
компетентност. Началник РУП - Велинград към ОД на МВР гр. Пазарджик е
компетентен да налага ПАМ, видно от представената по делото Заповед №
312з-74/18.01.2017 г. на Директора на ОД на МВР гр. Пазарджик.
Съдът намира, че оспорената
заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон, поради което
същата е неправилна и незаконосъобразна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „б" от ЗДвП, въз основа на която е наложена
принудителната административна мярка в настоящия казус, предвижда прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда и/или е употребил
наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка
с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието
за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба
на наркотични вещества или техни аналози - за срок от 6 месеца до една година.
Материалноправната
предпоставка за прилагане на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП
е управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над
0.5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при
отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване
концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози,
като нарушението следва да бъде констатирано със съставен акт за административно
нарушение от компетентните длъжностни лица. Вписаното в заповедта фактическо основание
за издаването й представлява юридическия факт, от който органът черпи упражненото
публично право и въз основа на което се извършва последващата съдебна преценка за
законосъобразността на акта. Редовно съставените АУАН се ползват с обвързваща доказателствена
сила до доказване на противното, по аргумент на чл. 189, ал. 2 ЗДвП. Изложените
фактически обстоятелства очертават и изчерпват предмета на главното доказване, свързан
с материалната му законосъобразност, като тежестта на доказване е за административния
орган.
В случая
необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката - управление на
МПС от жалбоподателя и последвал отказ от негова страна за установяване с
техническо средство за наличие на алкохол в кръвта над разрешения размер на концентрация
- не е установена по категоричен начин в производството. Отразеният в заповедта
факт, че жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил към момента на
установяване на нарушението, се оборва от разпита на допуснатите по делото
свидетели. Съдът намира показанията на всички разпитани по делото свидетели за последователни
и взаимно допълващите се, поради което ги кредитира изцяло. Анализирайки свидетелските
показания в съответствие с разпоредбата на чл. 172 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК,
съдът намира, че жалбоподателят не е имал качеството си на водач на МПС към
момента на извършената му проверка от полицейските служители. Това се
установява от разпита на актосъставителя Г., който заяви пред съда, че не е
установил В. Л. в момент на управление на лекия автомобил. Посочил е, че
процесното МПС е било паркирано на паркинг пред заведение срещу болница
„Здраве“ в гр. Велинград, а жалбоподателят е открит от друг автопатрул пред
дома му по адрес по лична карта. Свидетелят Г. е полицейски служител и
актосъставител на извършеното нарушение и не е в пряка или друга зависимост от
изхода на делото, поради което съдът възприема неговите показания като
достоверни.
В тази
насока са и показанията на св. И. Л. и св. А. К., чиито показания, въпреки
личната им заинтересованост /първият е син на жалбоподателя, а втората живее на
семейни начала с него/, са последователни, непротиворечиви и съответстват на
останалите събрани по делото доказателства, поради което съдът кредитира
изцяло. Свидетелите заявиха категорично пред съда, че по време на извършената
проверка от полицейските служители, жалбоподателят не е управлявал лекия си
автомобил, а е бил пред дома си, където се е прибрал с такси. В подкрепа на
тази теза са и показанията на собственика на заведението – св. А.Б.Д., по чийто сигнал на 112 е пристигнал
полицейски патрул. Свидетелят е категоричен, че не е видял жалбоподателя В.Л.
да управлява
МПС. Същият е подал сигнал на телефон 112 във връзка със скандал между
жалбоподателя и работничката в заведението св. К..
Предвид
на това, съдът намира, че установените от тези гласни доказателства релевантни факти
водят до обоснован краен извод за липса на елемент от материалноправната предпоставка
за прилагане на ПАМ, а именно: управление на МПС от собственика на автомобила,
поради което счита за оборени констатациите в АУАН, а именно, че В.Л. е управлявал
моторното превозно средство в момента на проверката.
С оглед
на гореизложеното съдът намира жалбата за основателна, а оспорената заповед за неправилна
и незаконосъобразна, поради което ще следва да бъде отменена.
При този
изход на делото на жалбоподателя ще следва да бъдат присъдени направените по делото
разноски в размер на 410 лева, от които 10 лева – държавна такса и 400 лева за
адвокатско възнаграждение.
Съгласно
чл. 172, ал. 5 от ЗДвП решението на административния съд не подлежи на обжалване.
По изложените
съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за
прилагане на принудителни административни мерки № 20-0367-000112/06.07.2020 г. на
Началник РУ – Велинград към ОД на МВР гр. Пазарджик, с която на В.И.Л. с ЕГН **********
*** е наложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на лек автомобил
„**** с № РА**** за срок от шест месеца и са отнети две регистрационни табели.
ОСЪЖДА Началник РУ – Велинград към ОД на МВР гр. Пазарджик да заплати от бюджета
на ОД на МВР гр. Пазарджик на В.И.Л. с ЕГН ********** ***, направените по
делото разноски в размер на 410 (четиристотин и десет) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:/п/