Решение по дело №1459/2019 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 476
Дата: 21 юли 2020 г.
Съдия: Христина Петкова Юрукова
Дело: 20197150701459
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 476/21.7.2020г.

 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик, ХІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни, две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Десислава Кривиралчева

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:  1. Георги П.

                                                                             2. Христина Юрукова

При секретаря Янка Вукева и с участието на прокурора Станка Димитрова разгледа докладваното от съдия Юрукова касационно административнонаказателно дело № 1459, по описа на съда за 2019 г. За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда” Пазарджик, против решение № 65/13.06.2019г., постановено по НАХД № 103/2019г. по описа на Районен съд Велинград, с което е отменено издаденото от нея наказателно постановление (НП) № 13-001222/14.12.2018г., с което на „Т. Къмпани“ЕООД на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) е наложено административно наказание: имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ във връзка с чл. 63, ал. 1 от КТ. Иска се от съда да отмени оспорваното решение и да потвърди наказателното постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуални правила.

Ответникът по касация – „Т. Къмпани“ЕООД, не ангажира становище.

Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение за неоснователност на оспорването и предлага да се остави в сила оспорения съдебен акт.

Административен съд Пазарджик намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд Пазарджик е образувано по жалба на „Т. Къмпани“ЕООД против НП № 13-001222/14.12.2018г. на директор на ДИТ Пазарджик, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ. Районен съд Велинград е отменил НП с мотиви, че по делото не се доказва съставомерност на деянието. Съдът е установил, че отговорността на дружеството е ангажирана заради това, че на 26.10.2018г. е допуснало до работа като общ работник лицето М. А. А., без преди това да му предостави копие от справка за регистрация на трудов договор в ТД на НАП.

Касационната инстанция извърши проверка относно приложението на закона, въз основа на фактическите констатации, приети от първоинстанционния съд при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата.

При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. Съдебното решение е съобразено с материалния закон, процесуалните правила и е обосновано.

Първоинстанционният съд правилно е приел, че не е осъществен съставът на административното нарушение по чл.63, ал.2, във връзка с чл.1, ал.2 от КТ от "Т. Къмпани" ЕООД, като нарушението е останало недоказано от АНО върху когото лежи доказателствената тежест. В тази връзка настоящият касационен състав изцяло споделя изложените съображения, с които е отменено наказателното постановление и препраща към тях. Първоинстанционният съд правилно е приел, че от събраните доказателства по делото, които са обсъдени задълбочено, не се установява, че лицето извършва някаква работа на обекта, в който според показанията на служителя на ДИТ, нямало производствена дейност в момента на проверката. Показанията на актосъставителката, че лицето не е работило съобразно предмета на дейност на дружеството, а заедно със сина на управителя за  разчиствали в цеха, са съответни и на тези на А. и Т.. 

В процесния случай е налице трудов договор от 25.10.2018 година, сключен между дружеството - нарушител и посочено в АУАН и НП физическо лице, според който служителят се задължава да постъпи на работа на 01.11.2018 година. КТ съдържа изчерпателна уредба на трудовите отношения между работника или служителя и работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с тях. Законът прави разлика между сключването на трудовия договор и началото на неговото изпълнение. Трудовият договор се смята за сключен от момента, в който бъде подписан от работодателя и работника или служителя, или издадената от работодателя заповед за назначение бъде получена от работника или служителя. Началото на изпълнение на трудовия договор е постъпването на работа на работника или служителя. Страните са уговорили срок, в който работникът А. ще постъпи на работа. Изпълнението на задълженията по трудовия договор започва с постъпването на работника или служителя на работа, което се удостоверява писмено, чрез акт за встъпване в длъжност или писмено отбелязване върху трудовия договор на датата на постъпването. Според посочената за нарушена разпоредба чл. 63, ал. 2 от КТ работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 , заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. От изложеното следва, че за дружеството в качеството му на работодател не е възникнало задължение към момента на проверката с оглед уговореното встъпване от дата 01.11.2018г.

При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на Районен съд Велинград следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд Пазарджик, 

  

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 65/13.06.2019г., постановено по НАХД № 103/2019г. по описа на Районен съд Велинград.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

 

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

                    2./п/