Решение по дело №954/2022 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по повод жалбата на Ж. М. С. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], [адрес], уточнена с молба вх. № 11095 от 02.12.2022 г., против Заповед № ЗСП/Д-А/1841 от 30.06.2022 г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“- Бургас. С обжалваната заповед е спряна отпуснатата на жалбоподателя месечна социална помощ за срок от два месеца, считано от 01.06.2022 г., поради неполагане на общественополезен труд. Жалбоподателят моли за отмяна на заповедта.

С определение № 815 от 03.04.2023 г. жалбата е оставена без разглеждане, поради просрочие, и производството по делото е прекратено. След възстановяване на срока за обжалване, с Определение № 1965/20.02.2024 г. по адм.дело № 11027/2023 г. на ВАС е отменено определението за прекратяване на производството и делото е върнато на настоящия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В съдебното заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата. Ангажира доказателства. С депозирана по делото писмена молба с вх. № 3829/10.04.2023 г. заявява становище за нищожност на оспорения акт. Счита, че не е налице „нито фактическо основание, нито правно основание“ за издаване на заповедта, тъй като е представил пред административния орган „неопровержими официални медицински документи“, от които е видно, че има трайни здравословни увреждания, декларирани с нарочна декларация, които не му позволяват да извършва общественополезна дейност и да полага общественополезен труд, както и да извършва каквато и да било трудова дейност.

Пълномощникът на ответника- директор на Дирекция „Социално подпомагане“- Бургас оспорва жалбата. Представя административната преписка и допълнителни писмени доказателства, ведно с писмено становище по съществото на спора. Отбелязва, че на основание чл. 2, ал. 4, т. 1 от Закона за социално подпомагане получаването на месечни социални помощи е обвързано с полагането на общественополезен труд от безработни лица в трудоспособна възраст, поради което и на основание чл. 12, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане жалбоподателят Ж. С. е насочен да отработва 14 дни обществено полезен труд за месец юни 2022 г. Твърди, че това задължение не е изпълнено от последния и доколкото не са налице изключенията, предвидени в чл. 12, ал. 7, т. 1 - т. 11 от ППЗСП, е налице основание за спиране на помощта за срок от два месеца. Моли за отхвърляне на жалбата.

Жалбата е подадена от надлежна страна и е процесуално допустима. При разглеждането и по същество, съдът намира за установено следното:

Жалбоподателят Ж. М. С. е депозирал в дирекция „Социално подпомагане“ Бургас заявление-декларация с вх. № ЗСП/Д-А/1841 от 16.05.2022 г., с искане да му бъде отпусната месечна социална помощ. В заявлението същият отбелязал, че е безработен, неосигурен и с определен от ЛКК процент на намалена работоспособност- от 50% до 69.99%. Пред социалните работници заявил отказ да попълни предоставения му формуляр на декларация за запознаване с условията за извършване на общественополезна дейност и да декларира от какви противопоказни за извършване на определена дейност хронични и други заболявания страда, за което бил съставен протокол от 16.05.2022 г., а задължението му било разяснено устно.

Във връзка с подаденото заявление била извършена социална анкета от социален работник при дирекция „Социално подпомагане“- Бургас и бил изготвен социален доклад, в който последният отразил, че жалбоподателят Стойчев обитава общинско жилище, считано от 13.01.2022 г., срещу месечен наем от 37.30 лева, не притежава движимо и недвижимо имущество, което да бъде източник на допълнителен доход, не извършва търговска дейност и са изчерпани възможностите му за самоиздръжка и помощ от близки. С оглед установените данни социалният работник счел, че са изпълнени условията, предвидени в нормата на чл. 10 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП), и следва да бъде отпусната на заявителя месечна помощ в размер на 60 лева. Въз основа на съдържащите се в социалния доклад констатации, на основание чл. 13 ал. 2 от ЗСП и чл. 28, ал. 1 от ППЗСП била издадена Заповед № ЗСП/Д-А/1841 от 06.06.2022 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“- Бургас, с която била отпусната на Стойчев месечна социална помощ в размер на 60 лева, считано от 01.05.2022 г.

Недоволен от размера на отпуснатата помощ, на 15.06.2022 г. Стойчев депозирал пред директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане- Бургас жалба против издадената заповед № ЗСП/Д-А/1841/06.06.2022 г. Във връзка с подадената жалба била извършена проверка, в хода на която била изискана актуална информация за здравословното състояние на Ж. С.. От отговор на РЗИ- Бургас било установено, че с ЕР № 436 от 02.03.2006 г. е определен на Стойчев процент на неработоспособност 52 % със срок до 01.03.2009 г., но след 2009 г. последният не се е явявал пред ТЕЛК. От представения отговор от 27.06.2022 г. от лекар в МЦ „Св. Николай Чудотворец“- Бургас било установено, че Стойчев не е провеждал ежегодните задължителни профилактични прегледи в медицинския център и не го е посещавал от четири години, поради което няма данни за здравословното му състояние, а преди „6-7 години е вземал талони за кардиолог“, но не е предоставял обратна информация за резултата от изследванията си. В писмен отговор на отправеното запитване управителят на ЦПЗ- Бургас посочил, че в картотеката на диспансера не е открита медицинска документация за Ж. С.. При тези данни директорът на Регионална дирекция социално подпомагане- Бургас счел, че жалбата срещу заповед № ЗСП/Д-А/1841/06.06.2022 г. е неоснователна и я отхвърлил с решение № 27 от 29.06.2022 г.

През м.юни 2022 г. в ДСП- Бургас постъпила информация от Община Бургас за заявен от страна на Ж. М. С. отказ да изпълни задължението за полагане на 14 дни общественополезен труд. Въз основа на тези данни, на основание чл. 32 ал. 1 от ППЗСП, вр. чл. 12 ал. 5 от ППЗСП директорът на ДСП- Бургас издал оспорената Заповед № ЗСП/Д-А/1841 от 30.06.2022 г. за спиране месечната парична помощ на Стойчев за срок от два месеца, считано от 01.06.2022 г., поради отказ за полагане на общественополезен труд по програма, организирана от общинската администрация.

На 01.09.2022 г. Стойчев представил медицински протокол на ЛКК № 887/23.08.2022 г., с диагноза на водещото заболяване „Митрален клапен пролапс“ и придружаващи заболявания „Пароксизмална тахикардия, световъртеж и нарушение на устойчивостта, асцит“, и заключение за временна неработоспособност за периода юни - декември 2022 г., със заключение, че „пациентът не може да полага общественополезен труд“. След констатация, че с медицинския протокол е определен 7-месечен срок на временната неработоспособност, надвишаващ допустимия 6-месечен срок по чл. 25, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза, с медицински протокол № 1337 от 21.11.2022 г. на ЛКК към МЦ „Св. София“, [населено място], била определена временна неработоспособност на Стойчев за периода от м.юли до м.декември 2022 г., като изрично било указано, че този протокол се замества протокол на ЛКК № 887 от 23.08.2022 г., поради допусната в него техническа грешка в периода на нетрудоспособност.

Въз основа на данните от протокола, със Заповед № ЗСП/Д-А/1841 от 01.09.2022 г. директорът на дирекция „Социално подпомагане“- Бургас възобновил изплащането на месечната социална помощ в размер на 60 лева, считано от 01.08.2022 г. (л.186). Посочената заповед била изменена със заповед от 23.12.2022 г., досежно срока, от който социалната помощ следва да се възобнови, а именно: считано от 01.07.2022 г., съобразно данните от протокол № 1337 от 21.11.2022 г. на ЛКК към МЦ „Св. София“, [населено място].

При тези фактически данни съдът намира от правна страна следното:

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган- директор на дирекция „Социално подпомагане”- Бургас, овластен с нормата на чл. 13, ал. 2 от Закона за социално подпомагане (ЗСП). Издадена е в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити. При извършената служебна проверка съдът не констатира съществени нарушения на административнопроизводствени правила.

Материалноправните предпоставки за отпускане на социални помощи са установени в чл. 9 и сл. от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). Съгласно нормата на чл. 9, ал. 1 от ППЗСП право на месечна помощ имат лица или семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от диференцирания доход, определен по реда на ал. 2. С нормата на чл. 10 от ППЗСП са предвидени допълнителни условия за предоставяне на месечната помощ по чл. 9 от ППЗСП, в т.ч. безработните лица да са регистрирани в дирекциите „Бюро по труда“ най-малко 3 месеца преди подаване на заявление-декларацията за социална помощ (т. 7). На основание чл. 10, ал. 3 от ППЗСП това изискване не се прилага в посочените от т. 1 до т. 8 на същата норма хипотези, включително по отношение на лица с увреждания с трайно намалена работоспособност или с определен вид и степен на увреждане 50 на сто или над 50 на сто (т. 2), и лица с психически заболявания, удостоверени с документ от компетентните органи (т. 4). В разглеждания случай е прието от административния орган, че изключенията, предвидени в чл. 10, ал. 3 от ППЗСП, не са налице. При извършената справка в картотеката на диспансера в Центъра за психично здраве „Проф. д-р Иван Темков“ ЕООД- Бургас не е открита медицинска документация и не са установени каквито и да било данни за психични заболявания на жалбоподателя. Към заявлението за отпускане на помощта не са приложени от последния доказателства за установена по реда на Наредбата за медицинската експертиза трайно намалена работоспособност или определен вид и степен на увреждане 50 на сто или над 50 на сто. Издаденото през 2006 г. ЕР № 436 е със срок до 01.03.2009 г., а ново експертно решение не е издадено от компетентната комисия, видно от служебно изисканите от социалния работник справки, поради неявяване на жалбоподателя пред ТЕЛК. От представения отговор от 27.06.2022 г. от лекар в МЦ „Св. Николай Чудотворец“- Бургас се установява, че медицинският център не е посещаван от жалбоподателя от четири години и поради това не са провеждани ежегодните задължителни профилактични прегледи. При тези данни е отпусната на жалбоподателя социална помощ в посочения със Заповед № ЗСП/Д-А/1841 от 06.06.2022 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“- Бургас размер, като на същия е разяснено, че е необходимо да полага обществено полезен труд, видно от приложения протокол от 16.05.2022 г. (на л. 80 от делото)

С чл. 2, ал. 4, т. 1 от Закона за социално подпомагане (ЗСП) получаването на месечни социални помощи е обвързано с полагането на общественополезен труд от безработни лица в трудоспособна възраст. Това изискване е доразвито с нормите на чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от ППЗСП, с които е предвидено задължение за безработните лица в трудоспособна възраст, получаващи месечна помощ по чл. 9 и невключени в програмите за заетост по чл. 12б от Закона за социално подпомагане да полагат по 40 часа месечно общественополезен труд по организирани от общинската администрация програми за предоставяне на социални услуги, екологични програми, програми за благоустрояване и хигиенизиране на населените места и други програми за общественополезни дейности. Отказът за полагане на общественополезен труд съставлява основание за прилагане на санкцията, предвидена в чл. 12, ал. 5 от ППЗСП- месечната помощ се спира за срок два месеца считано от 1-во число на месеца, през който е направен отказът.

На основание чл. 12, ал. 7, т. 3 от ППЗСП посочените изисквания не се прилагат по отношение на лицата с трайни увреждания или с установена временна неработоспособност, но, както се посочи по-горе в изложението, доказателства за установена по реда на Наредбата за медицинската експертиза трайно намалена работоспособност или определен вид и степен на увреждане 50 на сто или над 50 на сто на жалбоподателя не са представени по делото, няма и твърдения за издадено решение на ТЕЛК. Следва да се отбележи, че съдът няма правомощие да установи в настоящото производство наличието на трайно намалена работоспособност, вида и степента на увреждането, стадият на неговото развитие и обусловеният от него функционален дефицит- те се определят от специализираните органи (ТЕЛК и НЕЛК), съобразно Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност.

С приложения по делото Протокол № 1337 от 21.11.2022 г. на ЛКК към МЦ „Св. София“, [населено място] (с който е поправена допуснатата техническа грешка в протокол на ЛКК № 887 от 23.08.2022 г.) е определена на жалбоподателя Стойчев временна неработоспособност за периода от м.юли до м.декември 2022 г. Същият е неотносим към предмета на спора, доколкото не касае процесния период- м.юни 2022 г. Следователно, не е налице изключението, предвидено в чл. 12, ал. 7, т. 3 от ППЗСП и жалбоподателят е длъжен ежемесечно да полага общественополезен труд. За да се освободи от това задължение, следва да бъде освидетелстван от ТЕЛК по реда на Наредбата за медицинската експертиза или да представи пред административния орган доказателство за временна нетрудоспособност за съответния период.

С жалбата и допълненията към нея не са въведени твърдения за положен от жалбоподателя труд през релевантния период- м.юни 2022 г. Напротив, с молбата вх. № 3829/10.04.2023 г. същият изрично заявява, че е представил пред административния орган официални медицински документи, от които е видно, че има трайни здравословни увреждания, декларирани с нарочна декларация, които не му позволяват да извършва общественополезна дейност и да полага общественополезен труд, както и да извършва каквато и да било трудова дейност. Едва в съдебното заседание, в дадени по искане на ответната страна обяснения по чл. 176 от ГПК, жалбоподателят заявява: „През месец юни съм изпълнил изцяло общественополезния труд и съм го положил в рамките на 14 дни. Аз няма какво повече да кажа“, но не конкретизира нито годината и периода, нито мястото на полагане на общественополезния труд, нито естеството на трудовата дейност- вместо това напуска съдебната зала по време на изслушването, по същество демонстрирайки отказ да отговори на поставените въпроси и създавайки по този начин пречки за изясняване на обстоятелствата по делото.

По делото е представена служебна бележка без регистрационен номер, изготвена от неизвестно лице (на л. 74). Доколкото не е посочен нейният издател, не би могло да се приеме, че служебната бележка е издадена от длъжностно лице в рамките на удостоверителната му компетентност, респ. че същата притежава характеристиките на официален документ и се ползва с материална доказателствена сила. Поради това съдът счита, че данните от нея не следва да се вземат предвид при формиране на изводите по съществото на спора.

Независимо от изложеното, доколкото не са ангажирани каквито и да било доказателства за положен от жалбоподателя общественополезен труд през релевантния период (нито са въведени конкретни твърдения в този смисъл, които да бъдат проверени от съда), следва да се приеме, че задължението по чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от ППЗСП не е изпълнено от последния. Съгласно правилото на чл. 154 от ГПК всяка страна следва да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. В случая ответната страна твърди отрицателен факт (неполагане на общественополезен труд), поради което в тежест на жалбоподателя е да установи благоприятния за него положителен факт, че е положил такъв. Доказателства в този смисъл не са ангажирани по делото. Ето защо съдът приема, че е осъществена хипотезата на 12, ал. 5 от ППЗСП и законосъобразно с оспорената заповед е разпоредено спиране на отпусната помощ за двумесечен срок, считано от първо число на м.юни 2022 г., поради което жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж. М. С. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], [адрес], уточнена с молба вх. № 11095 от 02.12.2022 г., против Заповед № ЗСП/Д-А/1841 от 30.06.2022 г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“- Бургас.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчване на съобщението.