№ 181
гр. София, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Виктор Б. Чаушев
Членове:Емилия Ат. Колева
Слави Г. Славов
при участието на секретаря Бранимира В. Иванова Пенова
в присъствието на прокурора Х. Люцк. А.
като разгледа докладваното от Виктор Б. Чаушев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20251100600339 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа НПК.
В Софийски градски съд е депозирана жалба от упълномощения
защитник на подсъдимия А. Г. А. и жалба от упълномощения повереник на
частния обвинител и граждански ищец Р. Н. срещу присъда на Софийски
районен съд – Наказателно отделение, 95 състав ,от 01.10.2024г., по НОХД
4035/2023г., с която подсъдимия А. А. е признат за виновен в това,че: На
23.09.2020г., около 05,00 часа, в гр.София, ж.к.“Студентски град“,
ул.“Академик Стефан Младенов“, пред входа на дискотека „Плаза Денс
Център“ , причинил на Р. Р. Н., чрез нанасяне на удар с ръка,свита в юмрук, в
областта на лицето, средна телесна повреда-„счупване на челюст“, изразяваща
се в открито двустранно счупване на долната челюст, поради което и на
основание чл.129,ал.2;вр.ал.1 НК и чл.54 НК му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от десет месеца, чието изтърпяване, на
основание чл.66,ал.1 НК, било отложено за срок от три години. Със същата
присъда подсъдимия А., на основание чл.45 ЗЗД, е осъден да заплати на
гражданския ищец Р. Р. Н. сумата от 17000 лева, представляваща обезщетение
1
за претърпените от него неимуществени вреди, като предявения иск е бил
отхвърлен за сумата до пълния размер от 30000 лева, в който е бил предявен.
С въззивната жалба и допълнението към нея упълномощеният защитник
на подсъдимия А. атакува първоинстанционния съдебен акт с искане за
неговата отмяна и постановяване на нова присъда, с която подсъдимия да
бъде оправдан по това му обвинение.
В съдебно заседание по настоящото въззивно производство, проведено
на 10.02.2025г. ,по време на съдебните прения пред въззивния съд ,
защитникът на подсъдимия А. поддържа изнесените от него в жалбата
твърдения за необоснованост на атакуваната присъда , с посочване на
съображения ,в които се изразява,според него, неправилната оценка на
доказателствената съвкупност като коментира показанията на свидетелите Н.,
Т., П. и М.. Навеждат се доводи за неяснота и противоречия в показанията на
посочените свидетели относно тяхната и на подсъдимия деятелност, които
дефицити били попълнени от районния съд , чрез игнориране на другите
доказателства-обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелката С..
Изразява се становище,че в резултат на тези нарушения, допуснати от
първоинстанционният съд при анализа на доказателствената съвкупност, била
приета за установена некоректна фактическа обстановка, което довело и до
неправилно приложение на материалния закон. Поддържа се искането за
отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимия
А. да бъде признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл.129,ал.2;вр.
ал.1 НК.
Подсъдимият А. А. подкрепя изказаните от неговия защитник доводи и
искане, като при упражняване на правото си на последна дума заявява,че
желае да получи оправдателна присъда.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец Р. Н. също
поддържа становището си, отразено в депозираната от него жалба, че
наложеното с оспорената присъда на подсъдимия А. наказание било
несъразмерно ниско на обществената опасност на извършеното от него деяние
и че районния съд необосновано не е уважил предявения граждански иск в
пълния му размер, като настоява за увеличаване на наложеното на подсъдимия
наказание и осъждането му да заплати обезщетение в предявения размер от
30000 лева.
2
Прокурорът в производството пред Софийски градски съд изразява
становище, че инкриминираното деяние и авторството на подсъдимия А. са
доказани по безспорен и категоричен начин от събраната доказателствена
съвкупност, наложеното му наказание е съответно на извършеното от него и
че правилно предявения граждански иск не е бил уважен в пълния му размер и
с оглед на това обжалваната присъда на районния съд се явява правилна,
законосъобразна и обоснована, във всичките й части и като такава следва да
бъде потвърдена, а жалбите на подсъдимия и на ЧО и ГИ да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства намери, че жалбата на упълномощения защитник на
подсъдимия и жалбата на упълномощения повереник на ЧО и ГИ са
допустими ,тъй като са депозирани своевременно и от легитимирани страни в
наказателния процес.
Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания
съдебен акт, настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционната
присъда е постановена при правилно изяснена фактическа обстановка, която
се обосновава от събраните по делото доказателства, коректно анализирани в
мотивите към присъдата.
Извършвайки самостоятелен анализ на събраните в хода на
първоинстанционното съдебно производство доказателства, настоящият
въззивен съдебен състав приема за установено от фактическа страна
следното:
На 22.09.2020г. свидетелката Ж. П. решила да отпразнува своя
осемнадесети рожден ден, като организира тържество по този случай, на което
да покани свои приятели. За целта св.П. направила резервация в дискотека
„Плаза Денс Център“, намираща се в гр.София, ж.к.“Студентски град“,
ул.“Академик Стефан Младенов“, където в периода от 00,00ч. до 00,30 часа,
на 23.09.2020г., пристигнали поканените от П. нейни приятели свидетелите Р.
Н., А. Т. и Л. М., които били и нейни съученици, както и свидетелите В.В. и А.
С., също приятели на св.П.. На организирания от П. купон в дискотека ,
свидетелката С. дошла заедно с подсъдимия А., с когото била в интимна
връзка. Свидетелите С. и В., както и подс.А., не се познавали със съучениците
на Ж. П.-свидетелите Н., Т. и М., като се запознали помежду си в дискотеката.
Така събралата се компания празнувала заедно рождения ден на св.П., като
3
консумирали алкохолни напитки на заетата от тях маса в заведението и
танцували в близост до нея, но не разговаряли много помежду си, тъй като
музиката била много силна и не успявали да се чуват. Около 05,00 часа на
23.09.2020г. празнуващите решили да приключат купона и да се прибират,
като заедно напуснали дискотеката. След като всички свидетели и подсъдимия
А. излезли пред входа на заведението, от където имали намерение да наемат
таксиметрови автомобили, между подсъдимия А. и св.Т. възникнал конфликт,
който прераснал във физически сблъсък между тях, при който двамата си
разменили удари. В този конфликт се намесил свидетеля М., който хванал с
ръце подсъдимия А. през тялото и го дръпнал настрани, за да го раздели от
св.Т., като го задържал така за кратко време, след което го пуснал. Тогава
подсъдимия А. се приближил до свидетеля Р. Н.,който не се бил намесил в
този конфликт, а бил на разстояние от около два метра от него, като стоял на
тротоара пред заведението, и му нанесъл силен удар със свитата си в юмрук
дясна ръка, който попаднал в областта на левия долен челюстен ъгъл на
лицето на Н.. При този удар свидетелят Н. паднал на земята, а от устата му
потекла кръв. След това конфликтът бил прекратен, като подсъдимия А. си
тръгнал и с такси се прибрал в дома си, а поради силната болка, която св.Н.
изпитвал в челюстта си, същия потърсил медицинска помощ, като бил
придружен от свидетелите Т. и М. до УМБАЛСМП „Пирогов“, където било
установено,че челюстта на Н. била счупена. На 24.09.2020г. св.Н. бил приет за
лечение в МБАЛ „Св.Анна“-София, където същия претърпял хирургическа
интервенция, след което лечението му продължило в значителен период,
повече от един месец, през който Н. бил принуден да носи поставената, за да
фиксира фрактурата на челюстта, шина и да приема единствено течна храна.
От изготвената СМЕ било установено, че в резултат на нанесения му от
подсъдимия А. удар, на свидетеля Н. било причинено открито двустранно
счупване на долната челюст в областта между пети и шести долни зъби,
вдясно и в долночелюстния ъгъл, вляво.
При постановяване на атакувания съдебен акт първостепенният съд е
обсъдил коректно/заедно и поотделно/ събраните пред него и на досъдебно
производство относими гласни и писмени доказателства и способи за
доказване: обясненията на подсъдимия А., показанията на свидетелите Р. Н.,
В.В., А. Т., Л. М., Ж. П., А. С., писмени доказателства – справка за съдимост,
копия на медицински документи и СМУ,фотокопие на електронна
4
кореспонденция , способи за доказване – извършените СМЕ и СППЕ.
Въззивният съд преценява, че вътрешното убеждение на
първоинстанционния съдебен състав по съставомерните факти е формирано
въз основа на правилен анализ на събрания по делото доказателствен
материал , като споделя доводите и съображенията му, отразени в мотивите
към оспорваната негова присъда.
Показанията на свидетелите Р. Н., А. Т., Л. М.,Ж. П. , а и на В.В. , в
качеството им на очевидци на поведението на подсъдимия А., са носители на
пряка доказателствена информация за времето и мястото на извършване на
инкриминираното деяние; за конкретните действия на подсъдимия,чрез които
същия участвал в конфликт, включващ и физическо съприкосновение със
свидетелите Т. и М.; за пасивното присъствие и на св.Н. в близост до мястото
на този конфликт; за приближаването на подсъдимия до св.Н.; за нанесения от
подс.А. силен удар с ръка в лицето на Н. и за падането на последния на земята;
за видимите наранявания, получени от Н. след нанесения му от А. удар; за
потърсената от Н. медицинска помощ след това и за проведеното му лечение.
Недвусмислено, ясно и непротиворечиво всеки от свидетелите Р. Н., А. Т., Л.
М.,Ж. П. и В.В., при разпита им в хода на съдебното следствие пред районния
съд и в показанията си от досъдебното производство, които показания са били
приобщени към материалите по съдебното производство по реда на
чл.281,ал.5;вр.ал.1 НПК/със съгласието съответните страни, включително и на
подсъдимия и неговия защитник/ е описал /индивидуализирал по време,
място, насоченост и последици/ действията на подсъдимия и на свидетелите
Т., М. и Н., които действия лично и непосредствено е възприел , съобразно
позицията /местонахождението му/, която е заемал при осъществяване на
деянието и времето на пристигане на мястото на инцидента /за св.В./.
Правилно районният съд е кредитирал изцяло тези показания на
свидетелите Р. Н., А. Т., Л. М.,Ж. П. и В.В., дадени от тях в хода на съдебното
следствие и приобщените им показания от ДП, като е съобразил ,от една
страна обстоятелството,че всеки от свидетелите е последователен и
еднопосочен в позицията си относно съществените
обстоятелства/време,място, конкретно поведение и последици/, включени в
предмета на доказване по делото, както и че показанията на коментираните
петима свидетели са в съответствие помежду си, намират се в хронологична и
5
логическа последователност и се допълват взаимно. Наред с това показанията
на коментираните свидетели в частта им относно времето , мястото на
събитието, присъствалите на него лица, нанесения от А. удар с ръка в лицето
на Н. се подкрепят и от показанията на свидетеля А. С. и от обясненията на
подсъдимия А., дадени от тях пред районния съд, в които същите описват и
своето присъствие по времето и на мястото на деянието, участието на
подсъдимия А. в неговото извършване и за удар с ръка, нанесен от последния
на св.Н..
От приложените по делото медицински документи за проведеното
лечение на Н., както и от заключенията на извършените по делото две
съдебно-медицински експертизи на св.Н., а така също и от разясненията,
направени от вещото лице, изготвило една от тях, при разпита му пред
районния съд, непротиворечиво се установяват, обстоятелствата относно
вида, естеството и медико-биологичните характеристики на причинените на
Н. телесни увреждания и конкретния механизъм на тяхното причиняване.
От приложеното СМУ за подсъдимия А. и от заключението на
извършената спрямо него СМЕ се обосновават обстоятелствата за получените
от подсъдимия телесни увреждания, техните характеристики и начина на
причиняването им.
От заключението на извършената в хода на съдебното производство
СППЕ на А. А. се установява,че при подсъдимия А. не е налице същинско
психично заболяване или психически недостатък ,които да го лишават от
възможността да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си. Наред с това от коментираното заключение и от
разясненията, направени от вещите лица при проведения им в хода на
съдебното следствие разпит,убедително се аргументира и това,че при
осъществяване на деянието подсъдимия А. не е действал в състояние на силно
раздразнение-„физиологичен афект“, въпреки констатираните при него
защитен стремеж и ситуативен страх , породени от възникналия конфликт, тъй
като при А. не са налице патологични изменения, довели до стеснение на
съзнанието му и същия бил със запазени когнитивни способности при
възникналата конфликтна ситуация.
От приобщената в хода на съдебното производство разпечатка от мобилния
телефон на подсъдимия А. се обосновават обстоятелствата за осъществена
6
между А. и св.М. електронна комуникация, чрез платформата „Инстаграм“, на
23.09.2020г./часове след инкриминираното деяние/, съдържанието на тази
кореспонденция и заетата от всяка от страните по нея позиция относно
инкриминираните събития.
С оглед изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК въззивният състав намира за
необходимо да даде изричен отговор на доводи на защитата за претендираната
необоснованост и незаконосъобразност на атакуваната присъда, изложени във
въззивната жалба, допълнението към нея и поддържани в съдебно заседание.
Твърди се, че обосновавайки своята присъда с показанията на свидетелите Р.
Н., А. Т., Л. М. и Ж. П., районния съд е изградил своите фактически и правни
изводи върху „противоречиви“ доказателствени източници, тъй като
показанията им били непоследователни, заявявали липса на спомени и не
били в унисон с другите доказателства по делото, поради което районния съд
обосновал извода си за участието на подсъдимия в деянието , игнорирайки
тези други доказателства и поради обвинителния си уклон. В конкретния
случай правилно районният съд се е доверил на твърденията на Р. Н., А. Т., Л.
М. и Ж. П., след приобщаване и на показанията им от досъдебното
производство и след обективно извършен техен съпоставителен анализ /както
помежду им, така и с другите доказателствени източници/, и законосъобразно
е основал своя краен съдебен акт и върху техните показания. Това е така, тъй
като, както бе посочено и по-горе, така депозираните от Н., Т., М. и П.
показания се характеризират с последователност, логичност и съответност
помежду си, като не разкриват твърдяната от защитата вътрешна
противоречивост и неясноти относно съществените за предмета на делото
факти. Последователно и непротиворечиво всеки от коментираните свидетели
е изнесъл в разпитите си твърденията си за лично възприетите от тях
обстоятелства, касаещи времето, мястото, обстановката и поведението на
подсъдимия А. при възникналия между него и свидетелите Т. и М. конфликт;
за неучастието на св.Н. в последвалия конфликта физически сблъсък между
А., от една страна и свидетелите Т. и М., от друга; за изненадващия и силен
удар, който А. нанесъл на Н., след като физическото му съприкосновение с Т. и
М. вече било приключило; за падането на Н. на земята в резултат на това
действие на подсъдимия. Обосновано районния съд се е доверил на
твърденията на горните свидетели, направени от тях пред съда и на ДП , като
е съобразил обстоятелството,че показанията им пред разследващия орган са
7
били депозирани от тях в сравнително кратък период след инкриминираното
деяние, което аргументира извод за запазени в по-голяма пълнота спомени от
събитието у тях. Необоснован е отправения от защитата упрек за
едностранчивост при анализа на тези гласни доказателства, които според
защитника били синхронизирани от самите свидетели. За да ги кредитира с
доверие районния съд ги е съпоставил с показанията на свидетеля В.В., когото
защитата не подозира в участие в такава синхронизация, а и който свидетел,
според показанията на св.С. е демонстрирал своята добронамереност спрямо
нея и подсъдимия А., предупреждавайки ги за намеренията на Т. и М. да
потърсят отново А. за последващо уреждане на отношенията им. Свидетелят
В. е последователен в позицията си, че по време на „купона“ в дискотеката, на
който присъствал заедно с подсъдимия и другите свидетели, не е възприел
никакви вербални и/или физически действия, извършени от Н., Т. или М., с
които същите да са демонстрирали негативно отношение спрямо подсъдимия
А. или неговата приятелка св.С., каквито твърдения изнасят и свидетелите Н.,
Т., М. и П.. Правилно районния съд е съобразил, че твърдяното от подсъдимия
А. и св.С. продължително и притеснително за тях поведение на Н., М. и Т. в
дискотеката не би останало незабелязано от присъстващия там св.В..
Лишена от основание е и претенцията на защитата ,че необосновано
районния съд не е кредитирал обясненията на подсъдимия А. и на св.С.,
отхвърляйки тяхната достоверност единствено поради „защитната“ им
насоченост. Най-напред следва да бъде посочено,че районния съд е погледнал
с доверие върху онази част от твърденията на А. и С., които се подкрепят от
другите доказателства, като аргументирано е отхвърлил онази част от тях,
която категорично се опровергава от другите доказателствени източници.
Правилно първия съд е кредитирал обясненията на подсъдимия А. и
показанията на св.С., в частта им, в която същите сочат на времето, мястото,
присъствалите на „купона“ лица, възникналия пред дискотеката конфликт
между А. и св.Т.; за намесата и на св.М. в него,при който конфликт били
нанесени на А. удари от страна на Т.; за нанесения след това от А. удар в
лицето на Н.; за осъществената между А. и св.М. електронна кореспонденция,
по-късно на същия ден, като е съобразил тяхната съответност с всички други
доказателства /коментираните по-горе свидетелски показания, заключението
на СМЕ на А., приложените СМУ и разпечатка/. Тази съпоставка е послужила
на районния съд и при оценка показанията на Н., Т. и М. ,като обосновано е
8
пренебрегнал твърденията на Т., М. и Н., в частта им, в която същите отричат
на А. да са били нанасяни удари от Т., респ. от М.. Също така обосновано
районния съд не е кредитирал обясненията на подсъдимия А. и на св.С., в
частта им в която всеки от тях изнася твърдения за осъществена от Н., М. и Т.
вербална агресия спрямо тях по време на купона в дискотеката, за участието и
на св.Н. в конфликта пред дискотеката и за нанасяни от негова /на Н./ страна
удари на подсъдимия А.; за хаотичното размахване на ръце от страна на А., за
да се предпази, при което било възможно да е /според А./ ударил Н., ударил в
лицето/според С./, но без падане на земята от страна на Н.. В тези им части
обясненията на подсъдимия и показанията на св.С. категорично се
опровергават, не само от показанията на свидетелите Н., М., Т. и П., които са
последователни в позицията си,че Н. не е упражнявал физическа агресия
спрямо А., а е стоял встрани, когато бил ударен от А. и паднал на земята, но и
от показанията на св.В., който сочи, че възприел лично падналия на земята Н.,
като от присъстващите там други лица разбрал ,че бил ударен от А.. На
следващо място твърденията на А. и С. за „хаотично размахани“ ръце от А. се
опровергава от заключението на СМЕ , извършена на Н., обосноваващо
наличието на значителна сила на удара, с който са били причинени фрактурите
на челюстта, както и от допълнителните разяснения, направени от вещото
лице Л. при разпита му пред първия съд, в които последния е обосновал ,
освен необходимостта от значителна сила на удара, но и вероятната позиция, в
която са били извършителя и пострадалия при нанасяне на този удар, за да
попадне той в конкретната област от лицето на Н. и да причини конкретните
увреждания, които не могат да бъдат получени от падане на земята, а
единствено по механизма на директния удар. Наред с тези, несъмнено
правилни и обосновани разсъждения на районния съд, за да приеме за
недостоверни твърденията на подсъдимия А. и на св.С., че Н. било лицето,
което е удряло А., въззивната инстанция съобрази и демонстрираното от
страна на А. нежелание/отказ/ да отговаря на конкретни въпроси, касаещи
точното местоположение, на което бил удрян от Н., както и поредността на
придвижване на лицата от „компанията им“ при излизането им от дискотеката,
които отговори биха позволили съпоставка с установеното и от други
източници местоположение на Н. към тези моменти, както и изнесената от
всеки от подсъдимия А. и св.М. информация при тяхната доброволна,
съзнателна, неконтролирана и действително съдържаща покана за последваща
9
саморазправа от страна на М. спрямо А. кореспонденция в „Инстаграм“. В
тази кореспонденция всеки от тях заявява позицията си за конкретните
събития- относно пасивното поведение на Н., който дори не гледал към
А./заявено от М. / и направените от А. твърдения, че всъщност не виждал от
кого точно бил ударен, но тримата стояли пред него, което становище не
кореспондира със заявеното от А. и С. пред районния съд, че подсъдимия бил
удрян именно от Н..
При гореописаната фактическа обстановка, правилно установена и от
районния съд, предходната съдебна инстанция напълно обосновано от правна
страна е приела, че с действията си подсъдимия А. А. е осъществил
обективните и субективните признаци на състава на престъплението
чл.129,ал.2;вр.ал.1 НК.
От обективна страна безспорно се установява, че на 23.09.2020г., около
05,00ч. в гр.София, пред дискотека „Плаза Денс Център“, намираща се в
ж.к.“Студентски град“, ул.“Академик Стефан Младенов“, подсъдимия А.
нанесъл удар с юмрука на дясната си ръка в лицето на Р. Н. в резултат, на
който Н. получил открито двустранно счупване на долната челюст.
Посочените обстоятелства са съставомерни признаци от обективната
страна на състава на престъплението по чл.129,ал.2;вр.ал.1 НК, тъй като
гореописаните действия на подсъдимия А. са били годни, обективно са били
насочени и реално са довели до причиняване на конкретни телесни
увреждания на Р. Н., а именно двустранно счупване на долната му челюст в
областта между пети и шести долни зъби, вдясно и в долночелюстния ъгъл,
вляво. Това телесно увреждане по своите медико-биологични характеристики
, представлява счупване на челюст и осъществява признаците на средна
телесна повреда по смисъла на чл.129,ал.2 НК, като пряка и непосредствена
причина за това увреждане е именно нанесения от А. силен удар с ръка в
областта на левия долен челюстен ъгъл на Н., което безспорно се установява
от кредитираните и от първия съд, гласни доказателства/показанията на
свидетелите Н., Т., М., П., В./, от приложените медицински документи и от
заключенията на приетите СМЕ. Коректна е оценката на районния съд и
относно липсата на предпоставки за приложение на института на
„неизбежната отбрана“ спрямо инкриминираната деятелност на А.. Правилно
районния съд е съобразил обстоятелството, че подсъдимия не е бил обект на
10
физическа агресия от страна на Н., последния не е представлявал
непосредствена заплаха за А., както и това, че към момента на нанасяне на
удара от А. на Н., физическия конфликт между подсъдимия и свидетелите Т. и
М. е бил вече преустановен.
От субективна страна подсъдимия А. А. е извършил инкриминираното
деяние, при форма на вина пряк умисъл – съзнавал е, че нанася силен удар
със свитата си в юмрук дясна ръка в челюстта на друг човек, съзнавал е, че
това му действие е неправомерно и засяга физическия интегритет на друго
лице, съзнавал е, че силния му удар в такава чувствителна област, каквато е
долната челюст, е от характер да причини счупването й, като пряко е целял
настъпването на именно този престъпен резултат. Установените, чрез
показанията на свидетелката С., обясненията на подсъдимия А. и
заключението на СППЕ обстоятелства за изживявания от А. ситуативен
страх/уплаха/, и твърдените за преследвани от подсъдимия и други цели, а
именно по-бързо и безпроблемно да напусне мястото на инцидента, не
опровергава изводите на районния ,а и на въззивния съд за наличието на пряк
умисъл у А. при извършване на инкриминираното деяние. Това е така, тъй
като подсъдимия А., преследвайки такава ,по-далечна цел, е осъзнавал и
неизбежното настъпване на конкретните обществено опасни последици на
деянието си, поради което обществено опасния резултат от него също се явява
пряка, макар и междинна, цел на поведението му.
Необходимо е да бъде отразено и това,че претендираните от защитата
условия на „липса на воля“, при които А. е осъществил инкриминираното
деяние, не намират обективна опора в доказателствения материал по делото.
Тези твърдения на защитника на подсъдимия за наличието на реална и
непосредствена опасност за здравето на А., породена от поведението на Н., не
са обосновани с конкретни доказателства, а се опровергават от коментираните
по -горе показания на свидетелите Н., Т., М. и П.. Наред с това правилно
районния съд е съобразил и обоснованото със заключението на извършената
СППЕ обстоятелство, че ситуацията/физическия му сблъсък с Т. и М./, в която
подсъдимия А. е попаднал преди да нанасяне удар в лицето на Н., не е довела
до „силно раздразнено състояние“ и стесняване на съзнанието му, което
състояние да е ограничило интелектуалните му възможности и/или волевите
му способности. Най-сетне направените от защитника на подсъдимия
твърдения за „случайност“ на удара в лицето на Н., поради неконтролирано
11
„размахване на ръцете“ от страна на А., се опровергават категорично, както от
показанията на свидетелите Н., Т., М. и П., а и на В., който също възприел
падналия на земята Н., така и от заключението на СМЕ на Н. и
допълнителните разяснения на вещото лице пред съда /сочещи характера на
уврежданията, механизма на причиняването им и положението на лицата/, от
които доказателства безспорно се установява, че еднократния удар на А. е бил
нанесен изненадващо, целенасочено и със значителна сила, като довел и до
незабавното падане на Н. на земята.
Районният съд в своите мотиви е посочил коректно онези установени по
делото обстоятелства,които са от значение за индивидуализиране на
наказателната отговорност на подсъдимия А. А..
Правилно районният съд е акцентирал върху необремененото съдебно
минало на подсъдимия, младата му възраст и коректното му процесуално
поведение ,за да обоснове извода си, че наказанието на А. следва да бъде
определено при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства.
Обоснован е и изводът на районния съд, че в конкретния случай приложение
следва да намери разпоредбата на чл.54 НК, тъй като горните смекчаващи
отговорността на А. А. обстоятелства не са многобройни, а никое от тях не се
явява изключително такова. Поради това въззивния съд намира,че
определеното на подсъдимия А. А. от първоинстанционния съд наказание
„лишаване от свобода“ за срок от десет месеца , което е под средния размер
към минимума на предвиденото в санкционната част на чл.129,ал.1 НК
наказание, се явява законосъобразно.
Настоящата съдебна инстанция се присъединява към преценката на
предходната такава и относно приложението на чл. 66,ал.1 от НК, като също
намира, че са налице материалноправните предпоставки за отлагане на
изтърпяването на така наложеното на А. А. наказание „лишаване от свобода“ с
изпитателен срок от 3 години, тъй като в настоящия случай за постигане на
целите на наказанието не е необходимо същото да бъде изтърпяно ефективно.
Горните обстоятелства аргументират извода на въззивния съдебен състав, че
отправената от страна на повереника на частния обвинител претенция за
несъразмерност /заниженост/ на наложеното на А. наказание, се явява
необоснована, като не е необходим изричен отговор на тази претенция, тъй
като същата е поднесена декларативно и не са били изтъкнати никакви
12
фактически или правни съображения.
Законосъобразно, предвид разпоредбите на чл.45 и чл.52 ЗЗД, районният
съд е осъдил подсъдимия А. да заплати на гражданския ищец Р. Н.
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, явяващи се
последица от извършеното от А. инкриминирано деяние. Правилно първия
съд е приел, че осъщественото от А. деяние е противоправно, извършено е от
него виновно, като от същото пряко и непосредствено са произтекли вредни
последици за ищеца Н., които са с неимуществен характер и се изразяват в
претърпените от него физически болки и страдания, в изживените от Н.
значителни по времетраене физически затруднения и дискомфорт при хранене
и говорене, както и емоционалния стрес, причинен от деянието и от лечението
на уврежданията му, който било необходимо да преодолява. Законосъобразно
и обосновано районния съд е отмерил и размера на дължимото се на Н.
обезщетение, като го е определил на 17000 лева, съобразявайки се с
продължителността на възстановителния период за Н., който не надхвърля
нормалния за такъв вид увреждания, като към съображенията на първия съд
настоящия съдебен състав намира за необходимо да добави и младата възраст
на пострадалия Н., което обстоятелство несъмнено е благоприятен фактор за
намаляване продължителността на периода до пълно оздравяване, както и на
периода за преодоляване на емоционалните смущения у него. Поради това
въззивния съд приема, че определения от районния съд размер от 17000 лева
на сумата, която подсъдимия А. следва да заплати на пострадалия Н.,
осигурява справедливо обезщетение за претърпените от него вредни
последици. Този извод на въззивния съд сочи, че направеното от повереника
на гражданския ищец искане за увеличаване размера на обезщетението, което
А. следва да заплати, до пълния размер от 30000 лева, както иска е бил
предявен, се явява необосновано и следва да бъде отхвърлено.
Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл.189,ал.3 НПК
районният съд е осъдил подсъдимия А. А. да заплати направените по делото
разноски в общ размер на 2198, 90 лева.
Предвид характера на постановената спрямо А. А. присъда и на
настоящото въззивно решение и с оглед направеното пред въззивния съд
нарочно такова искане от повереника на ЧО и ГИ, подсъдимия А. следва да
бъде осъден да заплати на частния обвинител и граждански ищец Р. Н. и
13
сторените от него разноски пред първата и въззивна инстанции, които
възлизат на общата сума от 1800 лева, което се обосновава от приложените по
делото два броя договори за правна защита и съдействие, а така също А.
следва да заплати и сумата от 5 лева, държавна такса за издаване на
изпълнителен лист.
При извършената служебна проверка на материалите по наказателното
производство въззивният състав не установи допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да са довели да ограничаване правата на
страните и изискващи отмяна на атакувания съдебен акт, за да бъдат те
поправени.
Поради гореизложените съображения, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда,от 01.10.2024г., на Софийски районен съд –
Наказателно отделение, 95 състав по НОХД 4035/2023г.
ОСЪЖДА подсъдимия А. Г. А. с ЕГН ********** , на основание
чл.189,ал.3 НПК да заплати в полза на Р. Р. Н. с ЕГН ********** сумата от
1800 /хиляда и осемстотин/ лева, за направените от него разноски като частен
обвинител и граждански ищец, както и сумата от 5 лева, по сметка на съда,
представляваща държавна такса за издаване на изпълнителен лист.
Решението не подлежи на обжалване и протест .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14