Р Е Ш Е Н И Е №
Гр. Разград, 01. 10. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на четиринадесети септември през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Валентина Димитрова
2.
Атанас Христов
при секретаря Д. Георгиева разгледа докладваното от
съдията Анелия Йорданова в. гр. дело № 110 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от „Теленор –
България“ ЕАД гр. София против Решение № 606/
21. 01. 2020 г. по гр. д. № 1992/18 г.
по описа на РС Разград, с което съдът е отхвърлил предявения от въззивника иск
против Й.И.Д. *** по чл. 422 ГПК за признаване за установено вземане в размер
на 662, 03 лв. , представляващи незаплатени далекосъобщигелни услуги и
лизингови вноски, ведно със законната лихва, считано от 14. 08. 2018 г., за което е издадена заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1598/ 2018 г.
по описа на РРС. Изложени са доводи, че решението е
необосновано, незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния
закон и при непълнота на доказателствата. Моли въззивната инстанция да отмени решението и да
постанови друго, с което да уважи предявения иск.
Въззиваемата
страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба.
Разградският
окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след
проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното
решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по
същество се явява неоснователна.
Делото е напълно изяснено от фактическа
страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят
от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната
инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния
съд и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:
Безспорно
е установено от събраните писмени доказателства, че по заявление на осн. чл. 410 ГПК от въззивника „Теленор – България“ ЕАД е образувано ч.гр.д.№1598/2018г. по описа на РРС, по което е издадена срещу длъжника Й.И.Д. заповед за изпълнение на
парично задължение за сумата от 662,03 лева, представляващи 190,53 лева потребени и
незаплатени далекосъобщителни услуги по договор за предоставяне на мобилни
услуги № ********* от 23.07.2015 г., допълнително споразумение № *********, договор
за мобилни услуги № ********* от 13.12.2015 г. и договор за
мобилни услуги № ********* от 09.01.2016г. и 471,50 лева незаплатени лизингови вноски по два договора за
лизинг с дати 31.08.2015г. и 09.01.2016 г. и седем броя
фактури. Със заповедта са присъдени и разноски в размер на 385 лева, направени
от заявителя по заповедното производство -25 лева платена
държавна такса и 360 лева адвокатско възнаграждение. След подадено възражение от длъжника, е предявен установителен иск с цена 662,03 лева, ведно законна лихва, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение, формиран въз
основа на приложените 7 бр. фактури.С допълнителна
молба ищецът е уточнил, че дължимата от
ответника сума е: 104,78 лева незаплатени
мобилни услуги, а незаплатените лизингови вноски са в размер на 557,25 лева.
С подадения писмен отговор по реда на чл. 131 ГПК, ответникът е оспорил
иска като неоснователен, тъй като от
представените договори и 7 броя фактури, чиято истинност също оспорва, не става ясно как
са начислени сумите и колко от тях са платени. Твърди,
че фактурите не доказват използване на мобилни услуги и дължими лизингови
вноски.
С исковата
молба се твърди, че ф-ра № **********/ 01. 05. 16 г. е издадена за отчетния
период 01. 04. 16 г. – 30. 04. 16 г. за мобилен № ********** на стойност 42, 79
лв. , за моб. № ********** е за 27, 98 лв., като общата начислена сума е в
размер на 70, 77 лв.
По ф-ра №
**********/ 20. 05. 16 г., издадена за отчетен период 20. 04. 16 г. -19. 05. 16
г. за мобилен № ********** се претендира
сумата 8, 93 лв. Общата начислена сума е 25, 93 лв.
По ф-ра №
**********/ 01. 06. 16 г. , издадена за отчетен период 01. 05. 16 г. – 31. 05.
16 г. за мобилен № ********** е в размер на 39, 02 лв. За мобилен № **********
е в размер на 20, 89 лв. Общата дължима сума е 59, 91 лв. начислената сума е в
размер на 130, 68 лв.
По ф-ра №
**********/ 20. 06. 16 г. за периода 20. 05. 16 г.-19. 06. 16 г. за мобилен №
********** общата сума, която се претендира е 41, 98 лв., начислената сума е
67, 91 лв.
По ф-ра №
72422710130/ 01. 07. 16 г. за отчетен период 01. 06. 16 г. – 30. 06. 16 г. за мобилен № ********** е в размер на 15, 60
лв. За мобилен № ********** е в размер
на – 6 ,66 лв. Общата начислена сума е
8, 94 лв. Дължимата, начислена сума по фактурата е в размер на 139, 62 лв. и
По ф-ра
**********/ 01. 08. 16 г. , включваща неустойки
и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски е в размер на 748, 97
лв. , а претендирана сума без начислените неустойки е в размер на 267, 67 лв. Общо
начислената сума по ф-рата е 888, 59 лв.
След
предсрочно прекратяване на договорите е издадена ф-ра № **********/ 20. 08. 16
г. за предсрочно изискуем остатък от
лизингови вноски в общ размер на 203, 83 лв., която се претендира и за сумата 472,
22 лв. начислени неустойки, която сума
не се претендира. Общо начислената сума по ф-рата е 726, 96 лв.
Предвид
извършеното оспорване от ответника - въззиваем в настоящото производство,
въззивният съд назначи съдебно-счетоводна експертиза, поискана още пред
районния съд. Вещото
лице въз основа на събраните по делото писмени доказателства, справки и
допълнителни приложения към издадените фактури, получени по електронен път, е
дало заключение, че: сумите, начислени, според справката, изпратена от „Теленор
България“ в процесните фактури, се различават по стойност от фактурираните и приети от вещото лице суми. Размерът на
неизплатеното задължение на ответника не може да се определи, тъй като ф-ри №№ **********/ 01. 08. 16 г. и
**********/ 20. 08. 16 г., съдържащи и начислени неустойки, не са осчетоводени.
След издаване на най-старата процесна
ф-ра № **********/ 01. 05. 16 г. няма постъпило плащане към ищеца. За мобилен №
********** във фактурите няма начисления. Фактурите № **********/ 01. 05. 16
г., № **********/ 01. 06. 16 г. и № 72422710130/ 01. 07. 16 г. се отнасят само
за мобилен № **********. Абонаментна
такса за моб. № ********** във ф-ра № **********/ 01. 05. 16 г. няма отразена, тъй като фактурата се отнася
за моб. № **********. Фактурираните
„Месечни и еднократни такси /абонаменти, допълнителни пакети, лизингови вноски/
за № ********** във ф-ра **********/ 01. 05. 16 г. са в размер на 40, 81 лв.
без ДДС Уговорения мобилен план, съгл. договора от 13. 12. 15 г. е с месечен
абонамент в размер на 16, 66 лв. без ДДС. За отчетния период по фактурата няма
начислено потребление. Липсва детайлна справка.
Количеството/времетраенето на отделните таксувани услуги и при какви
ценови условия е извършено остойностяването не може да се определи, тъй като
поисканите справки – приложения, отнасящи се до процесните фактури не са
представени от ищеца на вещото лице. Начисленията за моб. № ********** по
фактури №№ **********/ 20. 05. 16 г. и **********/ 20. 06. 16 г. са съответно:
29, 99 лв. с ДДС и 29, 99 лв. с ДДС. Таксуването не може да се определи, поради
липса на представени документи /приложения към процесните ф-ри/ от ищеца. По
договор за лизинг за телефон „ Lenovo S360 Grey“ от 31. 08. 15 г.
е поето задължение от ответника за плащане на 23 месечни лизингови
вноски по 20, 59 лв. с ДДС. По договор за лизинг за телефон „Samsung
Galaxy A3 Gold“ от 09. 01. 16 г. ответникът е поел задължение за
плащане на 23 месечни лизингови вноски от по 11, 99 лв. с ДДС. В процесните
ф-ри са включени месечни лизингови вноски съответно за 20, 59 лв. и 11, 99 лв.
Няма данни дали са осчетоводени при ищеца. За фактурите за моб. № **********
има съответствие на договори и фактури. За моб. № ********** няма съответствие
между договори и фактури. Фактури №№№
**********/ 01. 05. 16 г., **********/ 01. 06. 16 г. и 72422710130/ 01. 07. 16
г. са издадени за моб. № **********. Договор от 23. 07. 15 г., Допълнително
споразумение от 31. 08. 15 г. и Договор за лизинг от 31. 08. 15 г. са за моб. №
**********. Вещото лице, изслушано в съдебно заседание, пояснява, че не му е
предоставен достъп до счетоводството на ищеца. Предоставени му са само дневници
за продажби и две справки в табличен вид за задължения по лизингови вноски и
една справка за общите задължения. Не е
предоставена справка на вещото лице за проведени разговори, брой минути и
други, които е изискал. Не може да се определи каква част от задълженията са
осчетоводени, каква част са платени и каква част са дължими. В част от
фактурите се съдържа некоректна информация, тъй като са объркани.
Въз основа
на така изложеното, съдът приема, че иска е неоснователен. Ищецът основава
вземането си срещу ответника въз основа на седем броя фактури, подробно описани
по-горе, които са оспорени от ответника. Фактурата е частен свидетелстващ
документ, има формална доказателствена сила само относно
факта на писменото изявление и неговото авторство и
ответникът е оспорил, че фактурите не удостоверяват факта, за който свидетелстват. Когато се оспори истинността на частен документ, който не носи подписа на
страната, която го оспорва, тежестта на доказване на истинността на документа е
на страната, която го представя, в случая ищеца. Съдът е назначил ССЕ,
която да извърши проверка в счетоводството на
ищеца какви суми по кои фактури и
сключени договори между страните по спора, се дължат от ответника. Според
заключението на експертизата, без да се извърши проверка в счетоводството на
ищеца, не може да бъде даден отговор на въпросите кои фактури са осчетоводени,
какво плащане е извършено и на какво основание, какъв е размера на задължението
на ответника. Ищецът е отказал достъп на вещото лице до счетоводството си,
поради което на 161 ГПК следва да се приеме за доказано, че липсва счетоводно
отразяване на задължението на ответника. От заключението може да се направи
безспорен извод, че удостовереното в процесните фактури, не отговаря на
действителното фактическо положение, поради което и материалната им
доказателствена сила е оборена.
Предвид
изложеното, обжалваното решение на районния съд като краен резултат е правилно
и следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното,
Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 от ГПК
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 606/
21. 01. 2020 г. по гр. д. № 1992/18 г. по описа на РС Разград.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ДГ