№ 261
гр. Варна, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шестнадесети май
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
при участието на секретаря Мая Т. И.а
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело №
20213100900083 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. Г. М. от
гр.Варна срещу Н. Ш. Й. от гр.Варна, с която е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1
ГПК във вр. чл.415 ГПК вр. чл.79 ЗЗД за признаване за установено, че Н. Ш. Й. дължи на Д.
Г. М. сумата от 150000лв, представляваща неизплатена част от продажна цена по чл.2, б.В
от договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 01.08.13г., за което вземане по
ч.гр.д. №10388/2020г. по описа на РС-Варна, е издадена заповед №4510/28.08.2020г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.
В исковата молба се поддържа, че между страните е сключен договор за
покупко-продажба на дружествени дялове от 01.08.2013г., с който ищецът е прехвърлил на
ответницата притежаваните от него 50 дружествени дялове от капитала на „Стройснаб“ ООД
срещу продажна цена от 600000лв. Твърди, че договорът е сключен в изпълнение на взето
решение от ОСС на „Стройснаб“ ООД за прекратяване на съвместната дейност и
прехвърляне на дяловете на ищеца на Н. Ш. – съпруга на другия съдружник Д. Й.. Сочи, че
по договора е извършено плащане в размер на 300000лв. със средства от договор за
револвиращ кредит №757/30.07.13г., сключен между „Стройснаб“ ООД и „Българска банка
за развитие“ АД. Твърди, че останалата част от продажната цена била разсрочена на две
вноски: до 31.08.2014г. сумата от 150000 лева на основание чл.2 б.“Б“ от договора и до
31.08.2015г. сумата от 150000 лева на основание чл.2, б.„В“ от договора. Излага, че подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен
лист, по което била издадена заповед за изпълнение и изп.лист по ч.гр.д. №10388/2020г. по
описа на ВРС против длъжника, срещу която последният възразил. С допълнителна искова
молба заявява, че поддържа иска, като оспорва възраженията и твърденията, релевирани с
отговора.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът Н. Ш. Й. от гр.Варна е депозирал
писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Счита, че ищецът е в тежко
1
здравословно състояние, което поставя под съмнение способността му да разбира
последиците от воденето на настоящото производство. Счита, че договорът е прекратен по
силата на чл.5 от същия поради неплащане на цената по уговорения начин. Навежда
твърдения за наличие на уговорка между ищеца и сина й А.Й. за прихващане на тези вноски
със задължения на ищеца, в качеството му на представляващ и едноличен търговец. Прави
възражение за изтекла погас.давност. С допълнителния отговор оспорва възраженията на
ищеца в допълн.искова молба.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 12 ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Между страните не е спорно, че по ч.гр.д.№10388/2020г. по описа на ВРС е
удовлетворено заявление на Д. Г. М. и е издадена заповед №4510/28.08.20г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 417 от ГПК против Н. Ш. Й. за заплащане на сумата от
150000лв – главница-част от дължима продажна цена, определена в чл.2, б.В от договор за
покупко-продажба на дружествени дялове от 01.08.13г., ведно със законната лихва върху
главницата от 26.08.20г. до оконч.изплащане на задължението, както и разноски от 3000лв.
С влязло в сила решение по т.д.№45/20г. на ВОС, е прието за установено, че Н.
Ш. Й. дължи на Д. Г. М. сумата от 150000лв, представляваща непогасена вноска с падеж
31.08.14г. по договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 01.08.13г., за която е
издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №6746/02.09.19г.
по ч.гр.д.№13978/19г. на ВРС, на осн. чл.422 ГПК вр. чл.415, ал.1,т.1 ГПК вр. чл.79 ЗЗД.
Съгласно разрешенията, дадени с т.2 от ТР №3/22.04.19г. по т.д.№3/16г. на
ВКС, решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на
пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално
право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния
размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. В мотивите му е посочено, че
при предявен частичен осъдителен иск, независимо от обстоятелството, че с него се търси
защита в ограничен обем, въведеното основание на иска като правопораждащ юридически
факт е единно и неделимо, както при предявения частичен иск за част от вземането, така и
при последващия иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото
право. След като с влязло в сила решение, с което е уважен предявеният частичен иск, са
установени фактите, релевантни за съществуването на претендираното право, макар и
заявено в частичен обем /размер/, то позоваването в последващ процес по иск за разликата
до пълния размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти,
осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи
правопораждащите правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е
преклудирано.
В съответствие с приетото в т.2 от ТР по т.д.№3/16г. съдът намира, че в
конкретния случай със сила на пресъдено нещо е установен както факта на сключен между
Д. Г. М. като продавач и Н. Ш. Й. като купувач валиден договор от 01.08.2013г., с
2
нотариална заверка на подписите рег.№2299 на нотариус Д.Б. при ВРС, за покупко-
продажба на 50 дружествени дялове от капитала на „Стройснаб“ ООД, така и факта, че
втората вноска с падеж 31.08.14г. не е заплатена. С решението е прието още, че по силата на
чл.5 от договора същият е прекратен поради неизпълнение на задължението за изплащане на
втората вноска с падеж 31.08.14г., считано от 01.09.14г.
Така констатираното с предходното, обвързващо страните, решение
прекратяване на договора следва да бъде зачетено в настоящото производство.
Прекратяването на процесния договор, настъпило след неизпълнение на вноската с падеж
31.08.14г. съгласно уговорките в чл.5 от него, има действие за напред. С отпадането на
договорната връзка между страните съответно са отпаднали за в бъдеще и поетите с нея
задължения, в т.ч. и задължението на ответника по чл.2, б.В от договора, чиято изискуемост
настъпва след прекратяването му.
След като по делото се установи, че действието на процесния договор е
прекратено, считано от 01.09.14г., и не е налице изискуемо договорно задължение на
ответника за заплащане на вноската по чл.2, б.В, то предявеният иск с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.415 ГПК вр. чл.79 ЗЗД се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Г. М., ЕГН **********, с адрес ****, срещу Н.
Ш. Й., ЕГН **********, с адрес ****, иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр.
чл.415 ГПК вр. чл.79 ЗЗД за признаване за установено, че Н. Ш. Й. дължи на Д. Г. М. сумата
от 150000лв, представляваща неизплатена част от продажна цена по чл.2, б.В от договор за
покупко-продажба на дружествени дялове от 01.08.13г., за което вземане по ч.гр.д.
№10388/2020г. по описа на РС-Варна, е издадена заповед №4510/28.08.2020г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3