Решение по дело №15085/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 809
Дата: 12 април 2022 г. (в сила от 12 април 2022 г.)
Съдия: Пепа Маринова-Тонева
Дело: 20211100515085
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 809
гр. София, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева

Ирина Стоева
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20211100515085 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 – 438 ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 077361/18.11.2021 г. на Т. В. ИВ. (М.),
ЕГН **********, длъжник по изп.д. № 20128410406321 по описа на ЧСИ
Н.М., рег. № 841 на КЧСИ, срещу разпореждане на съдебния изпълнител от
08.11.2021 г., с което отказал да прекрати изпълнителното производство на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Жалбоподателката поддържа, че
атакуваното разпореждане е незаконосъобразно. Разпореждането (което
трябвало да бъде постановление) не било мотивирано, и това съгласно чл.
236, ал. 2 ГПК било достатъчно основание за отмяната му. Освен това
последното искане на взискателя за извършване на изпълнителни действия
било от 18.02.2019 г., след което в продължение на повече от две години не
било искано извършване на такива и производството било перимирано. ЧСИ
недопустимо насрочил опис на движими вещи на 29.12.2020 г., при липса на
искане от взискателя и без да е налице необходимото упълномощаване за
това. Моли съда да отмени атакуваното разпореждане и да прекрати
изпълнителното дело, като й присъди разноски. В тази връзка искала от съда
и да задължи взискателя да върне на жалбоподателката незаконосъобразно
преведените суми през 2021 г., събрани от инвалидната й пенсия в нарушение
на чл. 444, т. 8 вр. чл. 446а ГПК.
1
Взискателят по изпълнението и ответник по жалбата – „К.И.И. БГ“
ЕАД, ЕИК ****, е депозирал писмени възражения по реда на чл. 436, ал. 3
ГПК, с които оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я остави без
уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящото
производство съгласно списък по чл. 80 ГПК. Прави евентуално възражение
за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.
По делото са представени мотиви на ЧСИ, с които се взема становище
за неоснователност на жалбата.
Жалбата в частта, с която се иска от съда да задължи взискателя да
върне на длъжника незаконосъобразно събрани през 2021 г. суми (без посочен
размер), за които се твърди да са събрани от несеквестируеми доходи на
длъжника, е процесуално недопустима. Предмет на съдебна проверка в
производството по чл. 435 и сл. ГПК е законосъобразността на актове и
действия на съдебния изпълнител. В това производство съдът няма
правомощия да задължава страните да връщат суми. Ако са били събрани и
преведени на взискателя суми от несеквестируеми доходи на длъжника, редът
за защитата му е друг. Поради това жалбата в тази част следва да бъде
оставена без разглеждане.
Жалбата в частта й срещу разпореждането на ЧСИ от 08.11.2021 г. е
процесуално допустима като подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1
ГПК, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване
съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. 2 ГПК акт на съдебния изпълнител –
разпореждане за отказ да прекрати изпълнително дело.
Разгледана по същество, жалбата в тази част е неоснователна.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното производство се
прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години. Съгласно задължителните
разяснения, дадени с т. 10 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по
тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
2
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. За разлика
от исковия процес, в изпълнителния процес давността не спира, защото
кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни
способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска
нови изпълнителни способи). Когато взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар. „перемпция”
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи
в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Без правно
значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй като прекратяването
настъпва по право.
В случая от приложения заверен препис от изпълнителното дело е
видно, че няма двугодишен период от време, в който първоначалният
взискател „БНП П.п.ф.“ ЕАД или конституираният на 12.11.2015 г. на
основание чл. 429, ал. 1 ГПК взискател „К.И.И. БГ“ ЕАД да не е искал
извършване на изпълнителни действия, респ. такива да не са били
извършвани от съдебния изпълнител, като в периода м. март 2017 г. – м.
август 2018 г. длъжникът е извършвал и доброволни частични плащания в
размер на по 80 лв. месечно. Противно на поддържаното в жалбата, не само
първоначалният, но и конституираният по чл. 429, ал. 1 ГПК взискател са
извършили възлагане на ЧСИ по реда на чл. 18 ЗЧСИ, поради което няма
недопустимо извършени от съдебния изпълнител изпълнителни действия.
Пак противно на поддържаното в жалбата, последното искане на
взискателя за извършване на изпълнителни действия не е било на 18.02.2019
г. – с последваща молба от 16.01.2020 г. взискателят е искал налагане на запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника, както и продан на движими
вещи, за което е искал от ЧСИ насрочване на опис и такъв е насрочен за
29.12.2021 г., с което срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК отново е прекъснат.
Несъстоятелни са и доводите в жалбата, че липсата на мотиви в
атакуваното разпореждане било основание за отмяна на същото. Разпоредбата
на чл. 236, ал. 2 ГПК касае съдебните решения и е неприложима към актовете
3
на съдебния изпълнител. Що се отнася до вида акт, с който ЧСИ се е
произнесъл, по арг. от чл. 434 и чл. 433, ал. 1 ГПК, и тъй като с този акт
изпълнителното производство не е прекратено, съдебният изпълнител не е
дължал произнасяне с постановление. Как е наименован актът е и без правно
значение, от значение е какъв е по своята правна същност.
По изложените съображения атакуваното разпореждане е
законосъобразно, а жалбата в допустимата й част е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение.
При този изход и изричната претенция, на основание чл. 81 вр. чл. 78
ГПК жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на насрещната
страна по жалбата юрисконсултско възнаграждение, което по реда на чл. 78,
ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП, и съобразно извършената от юрисконсулт дейност в
настоящото производство, съдът определя на 80 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 077361/18.11.2021 г. на
Т. В. ИВ. (М.), ЕГН **********, в частта, с която се иска от съда да задължи
взискателя „К.И.И. БГ“ ЕАД, ЕИК ****, да върне незаконосъобразно
преведени суми, като недопустима.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 077361/18.11.2021 г. на Т. В.
ИВ. (М.), ЕГН **********, длъжник по изп.д. № 20128410406321 по описа на
ЧСИ Н.М., рег. № 841 на КЧСИ, в частта й срещу разпореждане на съдебния
изпълнител от 08.11.2021 г., с което е отказано прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като
неоснователна.
ОСЪЖДА Т. В. ИВ., ЕГН **********, да заплати на „К.И.И. БГ“ ЕАД,
ЕИК ****, на основание чл. 81 вр. чл. 78 ГК сумата 80.00 лв. (осемдесет
лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящото
производство.
Решението в частта, с която жалбата е оставена без разглеждане,
подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в
едноседмичен срок от връчването, а в останалата част е окончателно и не
4
подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5