Административен съд - Пловдив, I
състав, в публично съдебно заседание на девети декември две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р., като разгледа
докладваното от председателя адм. д. № 2641
по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
В.Л.Р., ЕГН **********,***, чрез
пълномощника му адв. Л.Н., обжалва Отказ за издаване на разрешение за
придобиване на късо огнестрелно оръжие с рег. № 281з-467/16.08.2022 г. на
главен инспектор, ** на РУ – Карлово, с която е отказано издаване на разрешение за
придобиване на късо огнестрелно оръжие.
Жалбоподателят не е съгласен с отказа и заявява, че не
е налице отрицателната предпоставка по чл.58 ал.1 т.10 от Закона за оръжията,
боеприпасите взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/, както и,
че при постановяване на отказа не са взети предвид представените документи,
свързани с основната причина за придобиване на оръжието – самоотбрана. Излага подробни доводи в тази насока, като
посочва, че не е налице предвидената в чл.58 ал.1 т.2 изр.2 от ЗОБВВПИ
обективна пречка, при която органът, при условията на обвързана компетентност,
е длъжен да откаже издаване на исканото разрешение. Иска постановяване на
решение, с което да се отмени оспореният
административен акт и преписката да бъде
върната на ** а на РУ – Карлово за ново произнасяне.
Ответникът - ** РУ - Карлово при ОД на МВР – Пловдив, редовно
призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по основателността
на жалбата.
Окръжна прокуратура Пловдив чрез представителя си,
изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съда да постанови
решение, с което да потвърди отказа на административния орган.
Жалбата е допустима като подадена в 14- дневен срок,
от адресат на неблагоприятен акт – заповедта е съобщена на лицето лично на
27.09.2022 г.,а жалбата е входирана в Административен съд – Пловдив на
07.10.2022 г.
Няма данни за проведено производство по
административно оспорване на заповедта пред директора на ОД МВР – Пловдив. В
заповедта е отразено, че съгласно чл.81 от АПК отказът подлежи на обжалване пред
директора на ОД на МВР – Пловдив и в 14-дневен срок по реда на чл.145 от с. к.
пред Административен съд – Пловдив.
Предмет на обжалване е Отказ за издаване на разрешение
за придобиване на късо огнестрелно оръжие с рег. № 281з-467/16.08.2022 г. на
главен инспектор, ** на РУ –
Карлово, с която на В.Р. е отказано
издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие
** ът на РУ Карлово при ОД на МВР - Пловдив разполага
с правомощия, пряко произтичащи от закона - чл.76 и следв. във връзка с чл.83 от ЗОБВВПИ. Към този орган е отправено заявление вх. № 281000-8886/12.07.2022 г.
за издаване на разрешение за закупуване 1 бр. огнестрелно оръжие от страна във
връзка с притежание на земеделска земя за отглеждане на животни, които продава
и купува, като носи със себе си големи суми пари и оръжието е нужно за охрана.
От представената административна
преписка се установява, че към заявление вх. № 281000-8886/12.07.2022 г. са
приложени: - декларация за съхранение на оръжието от 11.07.2022 г.; медицинско
свидетелство; удостоверение справка от Център за психично здраве – Пловдив
ЕООД; удостоверение да завършен курс за безопасно боравене с огнестрелно
оръжие; удостоверение за завършен гимназиален етап; свидетелство за съдимост;
справка за съдимост; банково извлечение за такса придобиване на оръжие.
Допълнително са представени обяснения
от В.Л.Р. с вх. № 281000-9891/02.08.2022 г., в които излага същите доводи за издаване
на разрешение, като тези в заявлението – за самоохрана.
Посочената аргументация е съобразена от
административния орган, но не е преодоляла извода за липса на основателна
причина, която по несъмнен начин да обоснове издаване на разрешение за
придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие с цел охрана.
В докладна записка № 281р-10793 от 18.07.2022 г.
относно проучване на заявителя във връзка с искането за издаване на разрешение
е отразено, че представените документи към заявлението отговарят на изискванията
на чл.76 ал.1 от ЗОБВВПИ; че срещу лицето към момента на проверката няма
обвинение за умишлено престъпление от общ характер и други нарушения по чл.58
от ЗОБВВПИ.
В докладна записка рег. № 281з-11984/02.08.2022 г. се
посочва, че лицето няма констатирани нарушения на обществения ред; не
злоупотребява с алкохол; няма данни за употреба на наркотици и други упойващи
вещества; няма данни да е в отношения с престъпни групировки и организации; не
е засечен да се движи сред средите на лице, представляващи интерес за
полицията; няма данни за наличие на психически отклонения; не е настаняван
принудително в лечебно заведение; няма налагани органичителни заповеди по ЗЗДН;
няма констатирани нарушения, санкционирани по реда на УБДХ и ЗООРПСМ, като е
изложено мнение за отказ от издаване на разрешение за придобиване на късо
огнестрелно оръжие за самоохрана, поради недоказана необходимост. Изложено е
становище за отказ от издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно
оръжие за самоохрана, поради недоказана необходимост.
В докладна записка № 281р-11982 от 02.08.2022 г. се
посочва, че срещу лицето В.Л.Р. няма издадени присъди за извършено от него
престъпление от общ характер; не дружи с лица от АКК, нито поддържа връзки с
престъпни групи и организации; не злоупотребява с алкохол и други упойващи
вещества; за същия няма данни да има психически отклонения и не е настаняван за
принудително лечение по ЗЗ, като се излага мнение на лицето В.Л.Р. да не бъде
издавано разрешително за придобиване на късо огнестрелно оръжие поради
недоказана необходимост.
С докладна записка № 281р-12021 от 02.08.2022 г. на
МЛ.ПИ – КОС – младши експерт до ** а на РУ – Карлово е докладвано за
резултатите от извършените по отношение на Р. проверки във връзка с издаване на
разрешение за късо огнестрелно оръжие, като е изложено отрицателно становище.
В резултат, от ** а на РУ – Карлово ,е издаден и
оспореният в настоящото съдебно производство административен акт.
В обстоятелствената част на оспорената
заповед е отразено, че е разгледана преписката по искането на В.Л.Р. от 12.07.2022
г. и изложените от заявителя допълнителни мотиви – оръжието му е необходимо за
самоохрана, тъй като има земеделска земя, далече от населеното място, занимава
се с продажба на животни, носи със себе си доста големи суми пари, като не е
посочил други факти, обосноваващи необходимостта му от оръжие и не посочва да е
получавал закани срещу личността му. Посочено е също така, че в РУ – Карлово
няма постъпили данни за отправени заплахи срещу В.Р. или член на неговото
семейство, поради което е прието, че няма основателна причина, която по
несъмнен начин обосновава издаването на заявеното разрешение.
Административният орган се е позовал на чл.6 ал.3 от ЗОБВВПИ,
съгласно която норма, с оглед на предназначението му, субектите, които го
ползват и техническата му характеристика, огнестрелното оръжие е за граждански
цели (лов, спортни дейности, самоотбрана и т. н.), т. .е за защита на
собствеността, живота и здравето на физическото лице. Посочено е, че, за да
бъде издадено заявеното разрешение, нормативната уредба възлага в тежест на
лицето, което ще се ползва от разрешението, да докаже необходимостта от
неговото издаване, като посочи и докаже необходимостта от осъществяване на
дейността, за която отправя искане. Отбелязано е и, че органът, компетентен да
издаде разрешението, преценява наличието на основателна причина въз основа на
твърденията на заявителя, като взема предвид и събраните в хода на преписката
данни за личността и начина му на живот. В този смисъл е формиран извод, че в
така подаденото заявление не се навеждат твърдения за наличие на основателна
причина, която да може да бъде проверена от компетентния орган, издаващ разрешението.
Отразено е още, че разрешението, поискано от Р. е за
самоотбрана при хипотезата на чл.6 ал.3 от ЗОБВВПИ, но не са ангажирани
доказателства, които да обосноват нуждата от самоотбрана при съществуваща или
вероятна причина.
Преценено е, че според изложените от заявителя причини
– не е налице основателна причина, която по несъмнен начин да обоснове
издаването на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие за самоохрана.
При тези
фактически обстоятелства е приложено правното основание на чл.58 ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ:
"Разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и
пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и
употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице: 10.
което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни
цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава
издаването на разрешение.. ". Прието е, че в конкретния случай не е
преодоляна забраната, установена в закона, предвид отрицателната предпоставка
по т.10 от чл. 58 ал. 1 ЗОБВВПИ.
Към страните, с разпореждане от 25.10.2022 г. са
отправени указания по доказателствената тежест, като за жалбоподателя същите са
на основание чл.170 ал.2 от АПК: "Когато се оспорва отказ за издаване на
административен акт, оспорващият трябва да установи, че са били налице
условията за издаването му. "., като в разпореждането изрично е посочено,
че е в негова тежест да посочи доказателства относно твърденията, на които
основава жалбата си, както и, че при неангажиране на доказателства ще се
приложат последиците от недоказването., като между впрочем, такива указания са
отправени и към ответната страна.
Оспореният административен акт е фактически и правно
мотивиран, с обсъдени доводите в допълнителното обяснение на заявителя, при
извършена самостоятелна преценка от органа - издател. Констатира се спазена
процедура във връзка с подаденото заявление, в съответствие с предвидените в
АПК правила, без процесуалните права на лицето да са ограничавани /арг. и от
предписанието на чл.83 ал.2 от ЗОБВВПИ/.
Съгласно разпоредбата на чл.58 ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ
разрешения за придобиване, съхранение и/или употреба на огнестрелни оръжия и
боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина, която
по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение - самоотбрана, ловни
цели, спортни цели, културни цели, колекциониране. В тежест на лицето, подало
искане за издаване на разрешение за придобиване, носене и употреба на
огнестрелно оръжие е да обоснове - заяви и подкрепи с убедителни доказателства
необходимостта си. Относно фактическите основания, обосновали отказа се
отбелязва, че на нормите, регламентиращи режима на носене и употреба на
огнестрелно оръжие, е придаден стриктен характер. Законовото изискване към
лицето, подало искането, е доказване необходимостта от издаване на разрешението
/както при първоначално подаване на заявление, така и, когато иска подновяване
на вече издадено разрешение - Решение № 15874/2012 г., ВАС, Седмо О. /. В тази
насока са съображенията на органа - нуждата от самоохрана не е установена от Р.
убедително.
Разрешение за придобиване, съхранение и/или носене на
огнестрелно оръжие и боеприпаси за него се издава по реда на чл.76 и следващите
от ЗОБВВПИ. Съгласно чл.83 ал.1 от ЗОБВВПИ, при постъпване на документите ГДНП
на МВР, съответно РУ на МВР, оценява пълнотата и съответствието на подадените
документи с изискванията за издаване на разрешение и извършва при необходимост
проверка на място на обектите за съхранение. При всички случаи искането следва
да отговаря на общите изискванията на чл.58 ал.1 от ЗОБВВПИ, като според чл.76
ал.3 т.3 от ЗОБВВПИ, молителят е длъжен в заявлението да посочи основателна
причина за издаване на разрешението в случаите на дарение, закупуване и замяна.
Дейностите, свързани с огнестрелно оръжие са с висока степен на обществена
опасност, поради което са разграничени целите за ползване на оръжие на служебни
и граждански - чл.6 ал.1, 2 и 3 от ЗОБВВПИ, вкл. лимитативно са определени и
видовете граждански цели - чл.58 ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ. Физическите лица могат
да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели - чл.6
ал.3, съответно чл.58 ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ. Те не могат да придобиват оръжие за
служебни цели, тъй като такива цели имат само физическите и юридически лица,
регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност или
дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин. В тази връзка се
отбелязва, че заявлението касае граждански цели ("самоохрана"/“самоотбрана“),
които именно са съпоставени при преценката за обоснована необходимост от
издаване на разрешително.
В съдебното производство не бяха заявени
доказателствени искания от страна на жалбоподателя, при доказателствената
тежест при оспорване на отказ.
Преценката на административния орган досежно отсъствие
на конкретни данни за заплаха и опасност за здравето, живота и имуществото на
жалбоподателя не е опровергана, нито разколебана. Действително, липсва пряко
изискване против дадено лице да са регистрирани противоправни действия или
опити към такива, за да бъде прието, че е налице основателна причина за
самоотбрана, за да се счита преодоляна забраната по смисъла на чл.58 ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ. Независимо от това, законът изисква доказване на "основателна
причина" за самоотбрана, тъй като според цитираната норма - основателна е
причината, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение.
Следователно, за доказване основателност на причината
за издаване на разрешителното, е необходимо да са налице убедителни
доказателства, които изключват всякакво съмнение от необходимостта от оръжие.
Същите следва да бъдат с достатъчно силен интензитет на убеждаващо въздействие,
а не само да насочват към данни за необходимост. В обхвата на основателните
причини попадат и регистрирани против заявителя противоправни действия, заплахи
и др. от този характер. Интензитетът на проявено действие с последица заплаха
към дадено лице се проявява различно в конкретна ситуация и може да има
комплексен характер /източник на въздействие, обстановка, субективно възприятие
за характера и степента на посегателството, др./, но винаги трябва да е
конкретизирано, за да се извърши преценката за основателност. От този аспект,
заявените в допълнителното обосноваване на заявлението данни и тези в жалбата,
се определят като общи, идентични едни с други, тъй като липсва конкретна
ситуация, разкриваща несъмнено обективна необходимост от снабдяване с оръжие.
Съобразява се, че снабдяването с огнестрелно оръжие в
хипотезата на чл.6 ал.3 т.1 от ЗОБВВППИ /самоотбрана/ е крайна мярка за опазване
на обществено значими и лични блага, поради което в законодателството е
установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да
бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка /
"доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението
на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е
задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по
ЗОБВВППИ; веднъж издаденото разрешение за носене на огнестрелно оръжие не означава,
че същото автоматично ще се подновява; периодът на доказване на оправданата
нужда от носене на оръжие е към датата на заявлението" - Решение №
1471/2013 г., ВАС, Седмо О. /. При подаването на заявлението, жалбоподателят е
трябвало за установи, че към този момент отговаря на изискванията, предвидени
от закона за издаване на индивидуалния административен акт. Законодателят е
възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи
съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от
него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за
придобиване на огнестрелно оръжие. Предвид установената доказателствена тежест
не е предвидено задължение за административният орган да събира служебно данни или
презюмира обстоятелства, установяващи потенциална необходимост за заявителя.
Ведно с това, разпоредбата на чл.58 ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ,
въвежда доказаната обоснована необходимост като самостоятелно основание за
постановяване на отказ за издаване на благоприятен акт, без значение дали са
изпълнени останалите критерии на закона /съставът се позовава на Решение №
16149/2012 г., ВАС, Седмо О. /.
В случая и в съдебното производство не бяха
представени конкретни доказателства за реална или потенциална лична заплаха.
Предвид установен разрешителен, а не регистрационен режим, следва да бъде
доказана необходимостта от носене на оръжие, като съответстваща на целта му.
Несигурни събития не е възможно да бъдат подлагани на обективна преценка и в
конкретиката на фактите, следва да се посочи, отказът не е издаден при
неизяснени обстоятелства, тъй като в допълнителната обосновка на заявлението и
в жалбата не е посочена информация, различна от тази в заявлението, и по-точно,
такава за непосредствена настояща опасност за живота и здравето на
жалбоподателя. Като се има предвид, че разпоредбата на чл.58 ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ
отрича издаване на разрешения за придобиване и/или съхранение и/или носене и
употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, на лице, което няма основателна
причина – в случая самоотбрана, следва извод за законосъобразност на оспорената
заповед, тъй като преценката за наличие или липса на обстоятелства,
установяващи необходимостта от притежаване на огнестрелно оръжие е по
законосъобразност на акта. При отсъствие на данни и доказателства, които да
водят до еднозначен извод за наличие на реална заплаха за живота и здравето,
както и имуществото на жалбоподателя, които да обосноват необходимост от
придобиването на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана от страна на
жалбоподателя, следва, че преценката на административния орган е правилна.
Същата не е опровергана в хода на съдебното производство посредством
допълнителни относими факти, вкл. по смисъла на чл.142 ал.2 от АПК.
Крайният извод на този състав на съда
е, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в
предвидената от закона писмена форма и фактическото основание обосновава
постановеният резултат, съответстващ на целта на ЗОБВВПИ, поради което жалбата
следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Воден от горното и на основание чл.172
ал.2 от АПК, Административен съд – Пловдив, I състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Л.Р., ЕГН **********,***,
чрез адв. Л.Н., против Отказ за издаване на разрешение за придобиване на късо
огнестрелно оръжие с рег. № 281з-467/16.08.2022 г. на главен инспектор, ** на РУ – Карлово.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен
съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: