РЕШЕНИЕ
гр.
София, ………….. г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV „Д” въззивен състав, в публичното
заседание на тридесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА
КОРДОЛОВСКА
ИВА НЕШЕВА
при секретаря
Нина Светославова, като разгледа докладваното от съдия Нешева гр. дело № 11959
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 157448/03.07.2019 г. по гр.д. № 3052/2016 г. на Софийския районен
съд, 54 състав, са
отхвърлени предявените от Г.Г.Л. срещу „К.Р.Б.“ АД искове с правно основание
чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на сумите, както следва: сумата от 55000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди (претърпени болки и
страдания) от трудова злополука, настъпила на 13.03.2013г. в гр.София, между 10:30ч.
и 11.00ч. по време на работа в склад „Суровини“ на ответника „К.Р.Б.“ АД;
сумата от 14434,25 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от
трудовата злополука от 13.03.2013г., изразяващи се в разликата между брутното
трудово възнаграждение, което ищецът би получил, ако злополуката не беше
настъпила, и изплатеното обезщетение по общественото осигуряване за периода от
13.03.2013г. до 22.11.2014г.; сумата от 123 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за медикаменти във връзка
с увреждането; сумата от 150 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в направени разходи за специализиран транспорт във връзка
с увреждането и на сумата от 168 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в направени разходи за болнично лечение във връзка с увреждането.
Недоволен
от първоинстанционното решение е останал ищецът Г.Г.Л., който е подал въззивна
жалба, с която /след направено уточнение
в открито съдебно заседание пред въззивния съд/ решението се оспорва в частта,
с която СРС е отхвърлил претенцията обезщетяване на неимуществени вреди. Според
въззивника – ищец при определяне на справедливия размер на обезщетението съдът
не е взел предвид всички доказани по делото обстоятелства и е определил
несъразмерно занижено обезщетение. Излагат се доводи, че определеният размер на
обезщетението за търпени неимуществени вреди, не е съобразен с критериите за
справедливост, както и със събраните по делото доказателства. Отделно от това
според въззивника СРС неправилно е приел за установено, че трудовата злополука
е причинена поради грубата небрежност на ищеца. В тази връзка се посочва, че не
е следвало да бъдат кредитирани показанията на св. Т.В., който е заявил, че е
взел мерки за обезопасяване на машината, като е натиснал стоп бутона и е вдигнал
ръчната спирачка. Според твърденията на въззивника в тази част показанията
противоречат на изводите на вещото лице, с показанията на свидетеля С. и
протокол от 19.03.2013 г. Поради тези аргументи моли за отмяна на решението в обжалваната
част.
Уведомен
за въззивната жалба на 20.08.2019 г., ответникът в първоинстанционното
производство „П.Б.“ АД / с предишно наименование „К.Р.Б.“ АД/ в
законоустановения срок не
е подал отговор на въззивната жалба.
В
съдебно заседание въззивникът-ищец, чрез адв. В., поддържа подадената въззивна
жалба. Въззиваемата страна, представлявана от адв. П., оспорва жалбата на
ищеца.
Съдът, като
съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК. Жалбата е подадена от
легитимирана с правен интерес от обжалването страна срещу подлежащ на оспорване
съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Предмет
на обжалване в настоящото производство е първоинстанционното решение в частта,
с която е отхвърлена исковата претенция за присъждане на обезщетение за търпени
неимуществени вреди следствие на настъпилата трудова злополука. Изрично в
съдебно заседание пред въззивният съд представителят на въззивника е уточнил
пределите на търсената от въззивния съд защита. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на оспорения съдебен акт, а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата. В тази връзка и след осъществената проверка съдът намира,
че оспореното решение е валидно и допустимо.
Съгласно
чл. 271, ал. 1 ГПК, когато констатира, че оспореното решение е валидно и
допустимо, въззивният съд следва да реши спора по същество, като потвърди,
отмени изцяло или отчасти първоинстанционното решение съобразно доводите,
изложени във въззивната жалба.
Първоинстанционното
производство е било образувано по предявен осъдителен иск с правно основание
чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 55 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от трудова злополука,
настъпила на 13.03.2013г. в гр.София, между 10:30ч. и 11:00ч. по време на
работа в склад „Суровини“ при ответника „К.Р.Б.“ АД.
За да възникне
имуществена отговорност на работодателя за обезщетяване на причинените на
пострадал от трудова злополука работник или служител неимуществени вреди,
трябва да бъдат установени чрез пълно и главно доказване по правилата на чл.
154, ал. 1 ГПК следните материални предпоставки: 1) трудова злополука; 2)
вреда, водеща до неблагоприятни последици – болки и страдания и 3)
причинно-следствена връзка между злополуката и причинените вреди, т.е.
причинените болки и страдания да са закономерна,
естествена последица от злополуката, която е настъпила през време и във
връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена
в интерес на предприятието. Имуществената отговорност на работодателя за
обезвреда възниква независимо от обстоятелството дали той самият, негов орган
или друг негов работник или служител е виновен за увреждането – арг. чл. 200,
ал. 2 КТ. В този смисъл отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е обективна,
поради което дори и при виновно поведение от страна на пострадалия – при
небрежност, работодателят следва да го обезвреди. Би отпаднала работодателската
имуществена отговорност само при умишлено самонараняване, но не и при действие
при самонадеяност (т. нар. съзнавана непредпазливост), но настоящият случай не
е такъв.
От събраните по
делото доказателства безспорно е установено, а и страните не спорят, че ищецът
е полагал труд по трудово правоотношение при ответното търговско дружество. От
заповед № 100-20-14 от 07.03.2007г., се установява, че е изпълнявал трудови задължения на
длъжността „електрокарист”. Именно по време на осъществяване на своите трудови
функции на 13.03.2013 г., е претърпял злополука – счупване на
тибията на левия крак при придвижване на ищеца в района
на склад на работодателя, когато е бил притиснат от електроповдигач - която е
приета за трудова с влязло в законна сила разпореждане № 15561 от 28.03.2013г.
на СУСО.
Фактът на
претърпяване на злополуката, както и последвалите болки и страдания се
установяват от събраните в първоинстанционното производство писмени и гласни
доказателствени средства, както назначената съдебно-медицинска експертиза. От
представените по делото медицински документи /официални свидетелстващи документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК,
ползващи се с обвързваща съда материална доказателствена сила за установените в
тях правнорелевантни обстоятелства/, както и от заключението на вещото лице
по назначената съдебно – медицинска експертиза, което настоящият състав
кредитира като компетентно, задълбочено и достоверно, изготвено след анализ на
медицинската документация и личен преглед на лицето, се установява, че
вследствие на настъпилата трудова злополука от 13.03.2013г. на Л. е причинено
разместено, диафизарно счупване на двете кости на лява подбедрица, което е
наложило оперативна интервенция в деня на инцидента, когато е извършена кръвна
репозиция с налагане на метална остеосинтеза вътрешна фиксация с интрамедуларен
пирон в големия пищял. Травмата е реализирала критериите на медико-биологичния
признак - трайно (за повече от 30 дни) затруднение на движенията на долния ляв
крайник, като посочената травма е била съпроводена със силни интензивни болки,
усилващи се при натоварване на крака. Поради незарастналото счупване на костите
на ищеца са извършени още две оперативни интервенции, съответно на
31.05.2013г., когато са извадени долните застопоряващи винтове и е извършена
декортикация по Жоде на счупването и автоостеопластика, както и на 25.09.2013г.,
при която операция са извадени застопоряващите метални остеосинтезни винтове в
горната част на костта и е направена декортокацио по Жоде и автоостеопластика
по повод незарастването на костта с недостатъчно калусообразуване. Въз основа
на извършените интервенции и направените изследвания, за които е приложена
медицинска документация, вещото лице прави извод, че възстановителният процес
при ищеца Л. е протекъл с усложнение от типа на атрофична псевдоартроза от
аваскуларен тип. Същата се е развила поради незадоволително кръвоснабдяване на
фрагментните краища, което следва да се отдаде на характера на счупването -
множествено с оформен костен фрагмент. До края на периода, за който са издавани
болнични листове - 02.09.2014г. вещото лице пояснява, че ищецът е имал
значително ограничени и болезнени движения в левия долен крайник, затрудняващи
практически ходенето. Вещото лице посочва, че при извършения от него личен преглед,
е установено пълно срастване на фрактурата, но поради продължаващите дълго
време незарастване и обездвижване, както и от последиците на проведените
оперативни намеси, и към момента на прегледа се отчита ограничение на
движенията във всички големи стави на левия крак, но при съхранена практическа
възможност на крайника да изпълнява основната си функция - опорна и ходилна.
Настъпилото посттравматично усложнение е причинило необратими промени в костно-
ставния апарат и на практика не е възможно, независимо от прилаганото лечение,
да настъпи възстановяване на пълния обем на движенията. Вещото лице посочва, че
при получилото се усложнение извършените две допълнителни оперативни
интервенции са били необходими за възстановяване на пострадалия поради установеното
незарастнало счупване на лявата му подбедрица и са проведени правилно. Преди
злополуката ищецът е имал други хронични заболявания на опорно-двигателния
апарат в шийната и поясната област, като нарушеното от травмата равновесие би
могло да доведе до влошаването им, до по-продължителни и по-чести рецидиви на
болката и ограничаване на движенията. Същевременно самите те биха могли да
предизвикат силна болка при натоварване на гърба. Вещото лице и при проведения
преглед е констатирало, че ищецът се движи с помощно средство, констатирано е
затруднено самостоятелно придвижване при стъпване на пръсти на ляв крак и
невъзможно стъпване на пета на крака.
Тези фактически
изводи се подкрепят и от събраните гласни доказателствени средства, а именно –
от разпита на свидетелката Л., която е била пряк очевидец на търпените от ищеца
болки и страдания и на цялостния му възстановителен процес. Свидетелката, макар
да е дъщеря на пострадалия, дава правдива информация за процесните събития.
Същата, като близка по пострадалия, е най – информирана за болките и
страданията, които същият е изживял.
С оглед
релевираните от страните във въззивните жалби доводи, настоящата съдебна
инстанция следва да се съсредоточи основно върху въпроса дали ищецът
действително е претърпял болки и страдания, обосноваващи присъждането на
заместващо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 55 000 лв.
Настоящата инстанция намира, че доколкото
неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, то предвиденото в
закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от
съда. Съгласно Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ВС понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението.
По въпроса за определяне на обезщетенията за
неимуществени вреди по справедливост Върховният касационен съд е постановил
множество решения /решение № 149 от 2.05.2011 г. по гр. д. № 574/2010 г., III
г. о., решение № 67 от 16.03.2012 г. по гр. д. № 1101/2011 г., III г. о.,
решение № 136 от 1.03.2012 г. по гр. д. № 414/2010 г., III г. о., решение № 407
от 26.05.2010 г. по гр. д. № 1237/2009 г., III г. о. и др./, в които е
преутвърдил действието на Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ВС и е доразвил
неговите постановки съобразно новите социални и икономически реалности.
Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди при трудови злополуки се
определя от съда по справедливост след преценка на конкретните обективно
установени факти и обстоятелства - характер и степен на увреждането,
обстоятелства, при които е получено, продължителност на лечението и извършените
медицински манипулации, перспективата и трайните последици, включително
козметични и други външни дефекти, възраст на увреденото лице и възможност да
продължи трудовата си кариера и да се социализира, обществено и социално
положение, икономическа конюнктура и др. Принципът за справедливост изисква в
най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените
и предвидими в бъдещето болки и страдания, настъпили в резултат от вредоносното
действие. Затова съдът има задължение да обсъди и съобрази всички
доказателства, които са относими към тези правно-релевантни факти и правилно да
оцени тяхното значение и тежест при определяне размера на обезщетението.
Справедливостта трябва да почива на анализа на фактите по делото, защото макар
и субективна, тя не е абстрактно понятие и има за цел да убеди страните и
обществото в наличието на съответствие между установената неимуществена вреда и
нейният имуществен еквивалент.
Следва да се вземе предвид още, че заместващото
обезщетение представлява парично право, като неговата обезщетителна функция е
насочена към получаване на имуществени блага, чрез които да бъде морално
удовлетворен пострадалият, като емоционално да бъдат потиснати изживените
неблагоприятни последици от причинените му болки и страдания. Нещо повече, в
понятието "неимуществени вреди", според последователната практика на
ВКС се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените
от него болки и страдания, които в своята цялост формират именно негативните
емоционални изживявания на същия, за които е ноторно отразяването им върху
психиката и създадения от това социален дискомфорт. В заключение следва да се
отбележи, че принципът за справедливост включва в най-пълна степен компенсиране
на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е
съобразил всички доказателства, релевантни към реално претърпените от
увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в
съответствие с принципа за справедливост.
В исковата молба ищецът подробно е описал неговите
негативни изживявания, като тези фактически твърдения са доказани със събраните
по делото доказателствени средства, включително приетата по делото като
компетентно изготвена и неоспорена от страните СМЕ. При определяне на размера
на дължимото обезщетение настоящата инстанция взе предвид възрастта на ищеца - към
момента на злополуката той е бил на 62 г. Съдът съобрази и получените от ищеца
увреждания – разместено диафизарно счупване на двете кости на лява подбедрица.
Съдът взе предвид и дългия възстановителен процес, интезивността на търпените
болки, трите претърпени оперативни интервенции, съпроводени със следоперативни
физически болки и неблагоприятни изживявания, настъпилите допълнителни
усложнения и обстоятелството. Взето предвид бе, че за период от около 8 месеца
на Л. не е било позволено да стъпва на петата, като от пролетта на 2014 г. при
придвижване използва патерици, невъзможността за пълно възстановяване на
крайника.
Настоящият съдебен състав при преценка на всички
събрани по делото доказателства счита, че с оглед на продължителността,
интензивността на болките и страданията, изпитвани от ищеца, както и с оглед на
обстоятелството, че в зряла възраст е принуден да търпи затруднения, следва да
му бъде определено заместващо обезщетение в размер на 30 000 лв. За да достигне до този извод,
настоящата съдебна инстанция взема предвид и обстоятелството, че с течение на
времето, макар и в по-продължителен период, травмата е отшумяла, но ищецът ще
продължава да търпи известни болки до края на живота, като при придвижване е
необходимо да използва помощно средство, както и че нарушеното от травмата равновесие
може да доведе до изостряне на регистрираните преди инцидента хронични
заболявания на опорно-двигателния апарат, по – продължителни и чести рецидиви
на болката и ограничаване на движението. Определеният размер е съобразен и с
общественото и социалното положение, и икономическа конюнктура в страната към
датата на увреждането.
СРС е разгледал възражението, направено своевременно
с отговора на исковата молба, от работодателя за намаляване на отговорността си
при твърдения, че при настъпване на трудовата злополука ищецът е действал при
груба небрежност, което настоящата инстанция намира за основателно. Груба
небрежност е налице, когато работникът или служителят е съзнавал, че може да
настъпят вредоносните последици, предвиждал е абстрактната възможност да бъде
причинено увреждането, но е смятал, че е способен да ги предотврати. В това се
изразява неговата груба небрежност, самонадеяното му поведение, неговата
нереална субективна представа за обективната действителност. Следователно,
небрежността в гражданското право представлява неполагане на дължимата грижа
според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица (добрия
стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за извършването й.
Грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен
модел. Това е грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със
съответната дейност при подобни условия. При трудова злополука е налице
съпричиняване на вредоносния резултат, когато работникът извършва работата без
необходимото старание и внимание, в нарушение технологичните правила и на
правилата за безопасност. Имуществената отговорност на работодателя по чл. 200,
ал. 1 КТ, която по своята правна природа е от обективно естество, следва да
бъде намалена само при допусната груба небрежност от работника или служителя, а
тя се проявява в липса на елементарно старание и внимание и в пренебрегване на
основни технологични правила за безопасност. В този смисъл е и практиката на
ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК отм. с Решение № 291 от 11.07.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 951/2011 г., IV г. о., ГК.
В конкретния случай от доказателствата по делото се
установява, че Л. е нарушил основните си задължения, свързани с познаване и
спазване на основните правила и инструкции по ЗБУТ и ПБС, в това число да
управлява, превозва и извършва товаро- разтоварна дейност, като спазва
техническите правила за движение и изискванията, за безопасна работа с кари (т.
IV.7 и т. V.3 от длъжностната характеристика) и по- специално на т. 8 от програма
за провеждане на периодичен инструктаж по ЗБУТ, отдел „Доставки“, а именно: при
работа в района на дружеството - да спазва обозначените пътеки на движение,
които забраняват движението зад машини, пред или зад електрокари и под движещ
се кран (т. 8 от програмата), не е спазено и задължението на работника да се
грижи за собствената си безопасност (т. 1.1. от програмата ). Настоящият състав
споделя изводите на СРС, че се установява ищецът да е запознат с изискванията,
доколкото е преминал специално обучение, удостоверено с представеното удостоверение
за професионална квалификация № 85-2 от 08.10.2010г. Тези изводи на съда се подкрепят
и от показанията на св. С., който дава информация, че на служителите е бил
проведен инструктаж, същите са били запознати с правилата за безопасност, и са
били уведомени да викат механик при констатирана повреда на машина. Свидетелят
сочи, че независимо, че са били обучени как да отстраняват дребни повреди, не
са имали изрично разрешение от работодателя за това.
Настоящата съдебна инстанция приема, че от
показанията на свидетелите В.и С., служители при работодателя, се установява, че
при настъпване на злополуката ищецът се е намирал зад електроповдигач, с
който в този ден работел свидетелят Т.В., за който ищецът и колегите му
били уведомени, че е повреден и за поправянето му бил извикан техник. Когато
електроповдигачът потеглил назад и го притиснал в желязната врата на халето. Настоящият
състав намира за достоверна информацията, възпроизведена от свидетелите досежно
изложените обстоятелства, доколкото показанията на свидетелите не противоречат
по между си, потвърждават се и от констатациите в протокол от 19.03.2013 г. на
назначената комисия за разследване на инцидента. Във връзка с довода на
въззивника следва да се подчертае, че СРС не е кредитирал показанията на св. В.относно
обезопасяването на машината, като е приел, че в тази част свидетелят дава
неправдива информация, некореспондираща с доказателствата по делото, които
изводи настоящият състав намира за правилни.
От показанията на св. С. се установява, че се е
налагало работата на служителите да се осъществява при използване на стари
машини, което неминуемо изисква лица със специална квалификация да бъдат още
по-предпазливи при спазване на правилата за безопасност. Отделно от това, видно
от показанията на св. В., същият е предприел мерки по уведомяване на отговорен
с поправката на машините служител, поради което е следвало останалите служители
да не се опитват да констатират и отстранят повреди самостоятелно.
Настоящата инстанция взе предвид и заключението на
вещото лице по назначената съдебно-автотехническа експертиза, неоспорено от
страните, според което електроповдигач не би могъл самостоятелно да се задвижи
назад при взети мерки за обезопасяването му чрез натискане на стоп- бутона и
ръчна спирачка. Според вещото лице при констатираната повреда машината може да
се задвижи от оператора на машината чрез контакторите на задвижване на
електрокара, контакторите могат да бъдат задвижени и по втори начин – ръчно на
съответните контактори, намиращи се в задната част на машината. Все пак вещото
лице е категорично, че при обезопасяване на машината чрез натискане на
стоп-бутон и задействана ръчна спирачка не би могло машината да потегли при
ръчно натискане на котвите. Вещото лице в проведеното заседание е подчертало и,
че при наклон над 10 градуса машината може да се задвижи назад.
Въз основа на съвкупна преценка на доказателствата
по делото, в частност заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа
експертиза, представения протокол от 19.03.2013 г. на назначената комисия за
разследване на инцидента, както и от показанията на разпитаните свидетели, настоящият
състав намира, че машината се е задвижила назад поради необезопасяването и от
страна на водача – свидетеля В.и неравностите на пода на халето, но не и
следствие на поведение на Л.. Независимо от това обаче причина за инцидента
освен задвижването на машината е факта, че ищецът е застанал зад машината в
нарушение на правилата за безопасност. Налице е пряка и непосредствена причинна
връзка между поведението на ищеца и настъпилото увреждане. Поради изложените
съображения настоящият състав намира за основателно възражението на
работодателя. В случая работодателят доказа, че трудовата злополука е настъпила
и поради проявена от работника груба небрежност при изпълнение на работата, при
пренебрегване на основни правила за безопасност. Настоящият състав намира, че отговорността
на работодателя следва да се намали с 30 %, а не както е приел СРС – с 50 %,
поради което обезщетението за неимуществените вреди следва да се намали до 21
000 лева.
Съобразно съдебната практика / решение №
227/25.10.2016 г. по гр. д. № 1405/2016 г. на IV гр. отд. и решение № 321/2010
г. по гр. д. № 4161/2008 г. на IV гр. отд. на ВКС и други/ дължимото
обезщетение за вреди от трудова злополука, се определя от сбора на претърпените
имуществени вреди /претърпени загуби и пропуснати ползи/ и неимуществени вреди,
като имуществените вреди се установяват по вид и размер и се кумулират,
неимуществените вреди се определят по справедливост, и от получената обща сума
се намалява полученото обезщетение и/или пенсията по общественото осигуряване,
съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 3 КТ. Установява се, че ищецът е получил
обезщетение в размер от 14684,15 лева
/ 13189,80 лева – обезщетение от общественото осигуряване, както и 1494,35 лева
– обезщетение по сключен договор за застраховка „Трудова злополука“, сключен от
работодателя с третото лице – помагач/, с което следва да се намали размера на
обезщетението за претърпени имуществени и неимуществени вреди. В решението си СРС
е определил обезщетение за търпени имуществени вреди в общ размер от 1399,64
лева – 1338,54 лева – пропуснати ползи – и 60,60 лева – претърпени загуби, изразяващи
се в разходи за лечение/. В тази част решението
на СРС като необжалвано е влязло в сила, поради което и не може да се промени
резултата в хода на въззивното производство. Сборът от определеното обезщетение
от настоящата инстанция в размер на 21000 лева за търпени неимуществени вреди и
определеният от СРС размер на обезщетението за претърпени имуществените вреди
следва да се намали със сумата 14684,15 лева. За да се определи сумата, която
следва да се присъди на ищеца, обезщетението, определено от въззивната
инстанция - 21000 лева следва да се намали със сума от 13284,51 лева /14684,15
лв.-1399,64лв./. Поради тези съображения на ищеца следва да се присъди сума в
размер на 7715,39 лева.
При
този изход на правния спор и частичното разминаване на изводите на настоящата
инстанция с тези на СРС, първоинстанционното решение следва да се отмени в
частта, с която е отхвърлена исковата претенция до размера на 7715,39 лева, до
който исковата претенция следва да се уважи, ведно със законна лихва от датата
на настъпване на увреждането. В останалата обжалвана част решението следва да
се потвърди като правилно.
С оглед изхода на делото следва да се пререши и
въпроса за сторените разноски пред СРС.
Ищецът е доказал разноски за адвокатски хонорар в
размер на 3156 лева – представена е фактура – доказателство за уговорено и
заплатено в брой адвокатско възнаграждение. С оглед уважената част на исковите
претенции следва да му се присъди сума в размер на 348,48 лева.
Определените разноски за ответника следва пък да
бъдат редуцирани с оглед частичното уважаване на исковата претенция със сума от
426,21 лева, поради което и решението на СРС следва да бъде отменено за
горницата над 3433,79 лв. до 3860 лв.
С оглед частичната основателност на въззивната
жалба право на разноски имат и двете страни.
И двете страни претендират разноски, сторени пред
настоящата инстанция. По делото е представен договор за правна защита и
съдействие, в който е посочено, че защитата се осъществява безплатно, тъй като
страната Г.Л. е пенсионер, а делото касае трудов спор. Налице е предпоставката
на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, като на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, вр. с чл. 7, ал.
2, т. 4 Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения определя възнаграждение в размер на 2180 лева. С оглед размера
на уважената част от въззивната жалба следва да се присъди сума в размер на
305,81 лева.
Въззиваемата страна е претендирала и доказала
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 8214,49 лева. Настоящият
състав намира за основателно възражението за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение с оглед обстоятелството, че представителството се е
ограничило до явяване в рамките на едно открито съдебно заседание, в което не
са събирани доказателства. Поради изложеното адвокатското възнаграждение следва
да се намали до сума в размер на 300 лева. С оглед отхвърлената част на
въззивната жалба следва да се присъди сума в размер на 257,92 лв.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение
№ 157448/03.07.2019 г. по гр.д. № 3052/2016 г. на Софийския районен съд, 54
състав, в частта, с която е отхвърлен иска на Г.Г.Л. срещу „П.Б.“ АД / с
предишно наименование К.Р.Б.“ АД/ с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане
на сумата от 7715,39 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди
(претърпени болки и страдания) от трудова злополука, настъпила на 13.03.2013г.
в гр.София, между 10:30ч. и 11.00ч. по време на работа в склад „Суровини“ на
ответника, както и в частта, с която Г.Г.Л. е осъден да заплати в полза на
ответника сума от 426,21 лева/горницата над 3433,79 лв. до 3860 лв. /–
разноски, сторени пред СРС, и вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА „П.Б.“ АД / с
предишно наименование К.Р.Б.“ АД/, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление:*** ДА ЗАПЛАТИ НА Г.Г.Л.,
ЕГН **********,***, сума в размер на 7715,39
лева - представляваща обезщетение за неимуществени вреди (претърпени болки
и страдания) от трудова злополука, настъпила на 13.03.2013г. в гр.София, между
10:30ч. и 11.00ч. по време на работа в склад „Суровини“ на работодателя, ведно
със законна лихва от 13.03.2013 г. до окончателното плащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 157448/03.07.2019 г. по гр.д. № 3052/2016 г. на Софийския районен
съд, 54 състав, в частта, с която иска на Г.Г.Л. срещу „П.Б.“ АД / с предишно
наименование К.Р.Б.“ АД/ с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на
сумата над 7715,39 лв. до пълния предявен размер от 55 000, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди (претърпени болки и страдания) от трудова
злополука, настъпила на 13.03.2013г. в гр.София, между 10:30ч. и 11.00ч. по
време на работа в склад „Суровини“ е отхвърлена като неоснователна.
ОСЪЖДА „П.Б.“ АД / с
предишно наименование К.Р.Б.“ АД/, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление:*** ДА ЗАПЛАТИ НА Г.Г.Л.,
ЕГН **********,***, сума в размер на 348,48
лева, представляваща сторени разноски в хода на първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА „П.Б.“ АД / с
предишно наименование К.Р.Б.“ АД/, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на адв. В. Е. В.,
с ЕГН: **********, сумата в размер на 305,81
лева на основание чл. 38, ал. 1 и 2 Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Г.Г.Л., ЕГН **********,***,
сума в размер на ДА ЗАПЛАТИ НА „П.Б.“ АД
/ с предишно наименование К.Р.Б.“ АД/, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление:*** сума в размер на 257,92
лева – представляваща сторени разноски за процесуално представителство пред
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО на
Софийския районен съд е влязло в законна сила като необжалвано в частта, с
която са отхвърлени исковите претенции за обезщетение за причинени имуществени
вреди.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на трето лице – помагач „Б.В.И.Г.“ АД.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1
от ГПК в едномесечен срок от връчването.
Препис от решението на основание чл. 7, ал. 2 ГПК
да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.