Решение по дело №216/2022 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 юли 2022 г.
Съдия: Йълдъз Сабриева Агуш
Дело: 20227200700216
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 27 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                            32

 

гр. Русе, 25.07.2022 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - Русе, VII - ми състав, в публично заседание на 27 юни, през две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                                 

                                                                        СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ

 

при секретаря        МАРИЯ СТАНЧЕВА      като разгледа докладваното от съдия АГУШ адм. дело 216 по описа за 2022 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. по глава X от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 68 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.).

Делото е образувано по жалба на И.С. И. - изпълнителен директор на УМБАЛ „Канев“ АД против Решение № 240 от 28.04.2022 г., издадено от Комисия за защита от дискриминация, петчленен разширен заседателен състав, с което се установява, че с действията си изпълнителният директор на УМБАЛ „Канев“ АД е извършил нарушение на Глава втора, Раздел І от ЗЗДискр. по признаци „възраст“ и „лично положение“ по отношение на П.Н.С. и налага на основание чл. 80, ал. 3 от ЗЗДискр. на изпълнителния директор на УМБАЛ „Канев“ АД административно наказание „глоба“ в размер на 250 лева за извършеното нарушение.

В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на оспорения акт, като постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с относимите материалноправни разпоредби и при несъответствие с целта на закона.

Претендира се отмяна на оспореното решение, издадено от КЗД.

Претендира и присъждането на разноски, съгласно представен списък на разноските на л. 24 от делото.

Ответникът в производството – КЗД, действаща чрез юрисконсулт В. Главчев, в писмено становище по делото вх. № 2771 от 24.06.2022 г. по описа на съда, оспорва основателността на жалбата. Твърди, че са спазени всички законови изисквания при издаването на решението на комисията, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена. Прави се евентуално възражение за прекомерност на адвокатското/юрисконсултско възнаграждение, в случай че се претендира над минималния размер. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. (л. л. 16 – 18 от делото).

Заинтересованата страна в производството, П.Н.С., чрез адв. П. И. ***, също счита жалбата за неоснователна, а решението на КЗД за правилно и законосъобразно.

По фактите

Преписка № 517/2020 г. на КЗД е образувана с Разпореждане № 1459 от 28.09.2020 г. (л. 30 от преписката) по жалба вх. № 44-00-2697 от 11.09.2020 г. (л. л. 3 - 6 от преписката), подадена от П.Н.С. срещу изпълнителния директор на УМБАЛ „Канев“ АД.

С оглед на оплакванията за дискриминация по признак „възраст“ и „лично положение“, както и нарушения на Глава Втора, Раздел I от ЗЗДискр., заявени от П. С., преписката била разпределена за разглеждане на петчленен разширен заседателен състав за дискриминация на КЗД.

Според изложеното в жалбата на П. С. до КЗД, от фактическа страна се твърди, че П. С. е работила по трудово правоотношение в УМБАЛ „Канев“ АД на длъжността „Старша медицинска сестра“ по силата на безсрочен трудов договор, с място на работа Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Канев" АД и работно място: Медицинска дейност, Oтделение „Очни болести“.

Притежавала специализирано образование по специалност „медицинска сестра", по специалност „Управление на здравните грижи", магистърска степен по специалност „Здравен мениджмънт". Имала проведени редица следдипломни обучения по различни теми от професионалната дейност на сестринската практика, мениджмънта в лечебните заведения, по системите за управление на информацията и вътрешния одит, както и по медицинската дейност.

Изпълнявала длъжността „Медицинска сестра" и „Старша сестра на отделение" в продължение на близо 40 години, както следва: 2 години и 11 месеца в Отделение „Детски болести/Педиатрия" в МБАЛ - Разград; 2 години в Отделение „Детска хирургия" в УМБАЛ - Русе; 34 години и 4 месеца в Отделение „Очни болести" в УМБАЛ „Канев" АД, от които 26 години и 4 месеца заемала длъжност „Старша медицинска сестра" след проведен конкурс.

Със Заповед № 64 от 03.06.2020 г. на изпълнителния директор на УМБАЛ „Канев" АД било прекратено трудовото й правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, считано от 05.06.2020 г. (л. 8 от преписката).

Не се оспорва, че към датата 05.06.2020 г. П. С. била придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и работодателят разполага с правото по чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ да прекрати трудовия й договор.

При прекратяване на трудовия договор работодателят не предоставил едномесечното предизвестие до работника, а за това било изплатено обезщетение.

Трудовият договор бил прекратен в деня, в който С. започнала изпълнението на трудовите си функции - провела сутрешната визитация, а след нея била отстранена от работното си място, връчена й била заповедта и било поискано да напусне лечебното заведение.

В жалбата си до КЗД П. С. твърдяла още, че след прекратяване на трудовия й договор, тъй като била работоспособна и имала желание да продължи да упражнява правото си на труд, заявила желание да бъде приета на работа на свободна длъжност за медицинска сестра в лечебното заведение.

На 08.06.2020 г. С. подала Заявление вх. № 2911 от 08.06.2020г. за назначаване на длъжност за редова „Медицинска сестра" в Отделение „Педиатрия", с оглед публикуваните на електронната страница на УМБАЛ „Канев" АД свободни работни места за м. юни 2020 г. (л. 13 от преписката). С Писмо изх. № 1085 от 10.06.2020 г. на изпълнителния директор на УМБАЛ „Канев" АД й е било съобщено, че не е одобрена за позицията, за която кандидатства. (л. л. 9 и 10 от преписката).

На 30.06.2020 г. С. отново подала Заявление вх. № 3342 от 30.06.2020 г. с молба да бъде назначена на длъжност за редова „Медицинска сестра" в Отделение „Педиатрия", Отделение „Съдова хирургия", Отделение „Кардиология" или Трето отделение по вътрешни болести, нефрология и ревматология, съгласно публикуваните на електронната страница на УМБАЛ „Канев" АД свободни работни места за м. юни 2020 г. В отговор на подаденото от нея заявление, получила повторен отказ за назначаване на някоя от посочените от нея длъжности. Подаденото заявление за назначаване било резолирано с „Не" от дата 08.07.2020 г. от изпълнителния директор. (л. 12 от преписката).

В жалбата С. твърдяла още, че към момента на прекратяване на трудовия й договор поради пенсиониране, по трудово правоотношение в УМБАЛ „Канев" АД са работили и други лица в същата възрастова категория - с придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, които обаче били третирани по-благоприятно спрямо нея. На работа останали служители, заемащи длъжността „старша сестра" и „медицинска сестра", които били придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и лица, които вече са упражнили това право. Трудовите договори на тези лица са били прекратени на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, като веднага след това отново били сключени трудови договори за същите длъжности и при същите условия.

Твърдяла, че към момента на прекратяване на трудовия й договор, в Отделение „Очни болести" работела по трудов договор на пълно работно време една медицинска сестра, която придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Твърдяла още, че началникът на отделението също придобил право на пенсия поради осигурителен стаж и възраст и работи по трудов договор.

Твърдяла също, че непосредствено след прекратяване на трудовия й договор, в Отделение „Очни болести" бил сключен трудов договор за пълно работно време на длъжност „медицинска сестра" с лице, което било външно на УМБАЛ „Канев" АД и било значително по-възрастно от нея, т.е. било придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Както и че в Отделение „Очни болести" била командирована на работа медицинска сестра от друго отделение, която също била по-възрастна от нея, т.е. е придобила право на пенсия. Счита, че и двете новоназначени медицински сестри нямали професионален опит и не са работили в отделение по „Очни болести". На мястото на С. - „Старша сестра" била назначена медицинска сестра, която никога не била работила в Отделение „Очни болести".

Твърдяла още, че към момента на прекратяване на трудовия й договор, в УМБАЛ „Канев" АД на работа останали лица, заемащи длъжността „Старша сестра" в други отделения, като например в Отделение УНГ и „Централна операционна".

Считала, че неравноправно третиране било упражнено и при наемане на работа, като не е била приета на работа независимо от свободните места, публично оповестени от работодателя, по признака „възраст" и при кумулативното наличие на поне две обективни предпоставки - наличие на свободни работни места на длъжността „медицинска сестра", като е налице трайна липса на кандидати за тези места и при усложнена здравна обстановка в страната предвид епидемията от корона вирус.

Въз основа на тези фактически твърдения, С. считала, че с действията си при прекратяване на трудовия й договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, без установени ясни критерии в съответствие с изискването на чл. 21 от ЗЗДискр, изпълнителният директор на УМБАЛ „Канев" АД е осъществил пряка дискриминация спрямо нея по смисъла на чл. 4, ал. 2, във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. по признак „възраст" и „лично положение".

Считала, че с непосредствено последвалите два отказа за приемане на предложението за сключване на трудов договор за свободни длъжности на публично обявените от лечебното заведение свободни работни места към м. юни и м. юли 2020 г., изпълнителният директор на УМБАЛ „Канев" АД е осъществил последващ акт на дискриминация спрямо нея при наемане на работа, като е извършено нарушение на права по Глава втора, Раздел I „Защита при упражняване правото на труд" във връзка с § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗДискр., както и нарушаване на конституционно установения принцип на свободно упражняване на труд.

Предвид гореизложеното, П.С. е сезирала КЗД с искане на основание чл. 50 от ЗЗДискр. комисията да образува производство и да установи дали с действията си изпълнителния директор на УМБАЛ „Канев" АД и в частност УМБАЛ „Канев" АД са осъществили акт на пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., във вр. § 1, т. 7 от ДР от ЗЗДискр по признак „възраст", „лично положение", „упражняване право на труд" при прекратяване на трудовия договор на П.С., както и при отказа жалбоподателката да бъде приета на работа при кандидатстването й на работа на 08.06.2020 г. и 30.06.2020 г.

В хода на производството пред КЗД е било извършено проучване по реда на чл. чл. 55 – 59 от ЗЗДискр., в хода на което по случая е било изискано становище (л. 37 от преписката) и информация от изпълнителния директор на Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Канев" АД, вкл. са били събрани по искане на П. С. следните писмени доказателства: справка от УМБАЛ „Канев" АД за лица, работещи по трудов договор, които са придобили и/или упражнили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст към 03.06.2020 г.; справка от УМБАЛ „Канев" АД за възрастта на лицата, работещи в Отделение „Очни болести" към 03.06.2020 г.; справка от УМБАЛ „Канев" АД за възрастта на лицата, заемащи длъжността „Старша сестра" и данни дали същите са придобили и/или упражнили правото си на пенсия поради осигурителен стаж и възраст; справка от УМБАЛ „Канев" АД за лицата, които са постъпили на работа в Отделение „Очни болести" след 03.06.2020 г. по трудов договор, като командировани работници или на друго основание и тяхната възраст и справка от УМБАЛ „Канев" АД за 2019 г. и 2020 г. за лицата, чиито договори са прекратени при навършване на възраст за придобИ.е на право на пенсия и с колко от тях е сключен нов трудов договор. (л. л. 95 – 102 от преписката).

В писмено становище вх. № 18-00-154 от 07.12.2020 г. (л. л. 38 – 41 от преписката), към което са били представени и относими според ответната страна в административното производство писмени доказателства (л. л. 45 – 93 от преписката), И. И. - изпълнителен директор на УМБАЛ „Канев" АД счита, че изложените в жалбата оплаквания на П.Н.С. са неоснователни, тъй като не изпълняват състава на която и да било от приложимите разпоредби на ЗЗДискр. - от обективна и от субективна страна, по отношение наличие на дискриминационен подход спрямо П. С..

Не оспорва следните изложени в жалбата до КЗД факти: П.Н.С. е работила по трудово правоотношение с УМБАЛ „Канев" АД - гр.Русе на длъжността: „старша медицинска сестра" по силата на безсрочен трудов договор, с място на работа: Медицинска дейност, Отделение „Очни болести". Трудовият стаж на П.С. в Отделение „Очни болести" към УМБАЛ „Канев" АД е общо 34 години и 4 месеца. Със Заповед № 64 от 03.06.2020 г. на изпълнителния директор на УМБАЛ „Канев" АД било прекратено трудовото й правоотношение, на основание на чл. 328, ал. 1, т.10 от Кодекса на труда, считано от 05.06.2020 г., като при прекратяване на трудовия договор било изплатено обезщетение за неспазено едномесечно предизвестие от страна на работодателя. В деловодството на УМБАЛ „Канев" АД е постъпило Заявление вх. № 2911 от 08.06.2020 г. от П.Н.С., съдържащо молба за назначаване на длъжност: „медицинска сестра" в Отделение „Педиатрия". С Писмо изх. № 1085 от 10.06.2020 г. на изпълнителния директор на лечебното заведение й е съобщено, че не е одобрена за позицията, за която кандидатства чрез своето заявление. В деловодството на УМБАЛ „Канев" АД постъпило Заявление вх. № 3342 от 30.06.2020 г., съдържащо молба за назначаване на длъжност „медицинска сестра" в Отделение „Педиатрия", Отделение „Съдова хирургия", Отделение „Кардиология" или „Трето отделение по вътрешни болести, гастроентерология и клинична хематология". На 08.07.2020 г. изпълнителният директор поставил резолюция „НЕ" на подаденото заявление.

Навежда твърдение обаче, че прекратявайки трудовото правоотношение с П. С., на основание на чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, работодателят е реализирал едно свое право, предвидено в КТ, като в случая не е осъществена която и да е форма на дискриминация. Работодателят е извършил преценка, че е обективно оправдано да предприеме прекратяване на трудовото правоотношение на това основание по следните съображения:

Според изложеното в становището, по време на трудовото си представяне (осъществявана трудова дейност) П.С. била извършвала действия, които противоречат на вътрешните организационни актове на лечебното заведение и които поставяли работодателя в ситуация на неоправдано разходване на допълнителни средства. Сочи, че става въпрос за изготвянето на графици за работа на подчинения й персонал - специалисти по здравни грижи (медицински сестри), санитари и технически секретар в Отделение „Очни болести". Твърди се, че съгласно чл. 63 и чл. 64 от Правилника за вътрешния трудов ред в УМБАЛ „Канев" АД (л. л. 46 – 56 от преписката), като служител на длъжност „Старша медицинска сестра", П. С. имала задължение в края на всеки текущ календарен месец да изготвя проект на График за работа на посочените служители за следващия месец.  

Посочва, че проектът на график за м. юни 2020 г. на Отделение „Очни болести" й е бил върнат от ръководител на отдел „Управление на човешките ресурси" със съответна резолюция за поправка и премахване на въведения извънреден труд (брой работни часове над нормативно допустимото). Твърди се, че всъщност това връщане на проекта на график не било инцидентно и се е случвало многократно. Според изпълнителния директор на УМБАЛ „Канев“ АД това действие било системно, тъй като старшата медицинска сестра ежемесечно допускала полагането на много на брой часове извънреден труд от специалистите по медицински грижи (медицинските сестри). Посочва, че това може да бъде удостоверено и видно от Рапорти вх. № 214 от 13.01.2020г. и вх. № 1882-1 от 06.04.2020 г. на ръководител „Управление на човешките ресурси" (л. л. 64 и 65 от преписката).

Не отрича, че безспорно имало ситуации, при които било невъзможно недопускането на полагане на извънреден труд, но това следвало да е съобразено с натовареността на работа, предвид заболяванията на пациентите, хоспитализирани в отделението и техния брой, броя на разкритите в съответното отделение болнични легла, и от броя на наличния персонал.

Работодателят изисквал от всички старши медицински сестри, полагането на извънреден труд в съответното отделение да е обективно оправдано, т.е. да е налице целесъобразност (при невъзможност да се осъществи нормалното функциониране на трудовия процес).

В становището се сочи, че за първото тримесечие на 2020 г. в Отделение „Очни болести" било допуснато положен и изплатен общо 192 часа извънреден труд за 7 работника (6 медицински сестри и 1 санитар). За четвъртото тримесечие на 2019 г. бил положен, допуснат и изплатен общо 354 часа извънреден труд за общо 8 работника (5 медицински сестри и 3 санитари).

Отделение „Очни болести" било с разкрити най-малък брой болнични легла в лечебното заведение, съгласно Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на УМБАЛ „Канев" АД (л. л. 57 – 63 от преписката) - 10 броя болнични легла (чл. 11, ал. 1, т. 13). Следващото по брой болнични легла било Отделение „Ушно-носно гърлени болести" - 12 броя болнични легла (чл. 11, ал. 1, т. 14), следвано от Отделение „Неврохирургия“ - 15 броя болнични легла (чл. 11, ал. 1, т. 10).

Работодателят бил направил сравнение в отчетения извънреден труд за първото тримесечие на 2020 г. между трите отделения (които са статистически възможно сравними), както следва: Очно, Ушно-носно гърлени болести и Неврохирургия. Според изпълнителния директор на УМБАЛ „Канев“ АД, при това сравнение се установявало, че от Отделение „Очни болести" били отчетени най-много количество извънреден труд за първото тримесечие на 2020 г. В посоченото отделение били разкрити най-малък брой болнични легла, като там лечението на пациентите било предимно от планов характер, а не спешно и предвид оказваната в същото медицинска дейност по специалността „очни болести", състоянието на пациентите било най-леко в сравнение с другите отделения - като по изключение са пациентите, които не могат да се обслужват сами поради заболяване, заради което са хоспитализирани. Именно това дало основание на изпълнителния директор на УМБАЛ „Канев" АД да установи, че изпълняващата към момента длъжността „старша медицинска сестра" на Отделение „Очни болести" не полагала системни усилия за намаляване на полагания извънреден труд от специалистите по здравни грижи и санитарите. Посоченото поставяло работодателя в невъзможност за спазване на изискването за неполагане на извънреден труд или допускането му само по изключение, съгласно разпоредбите на чл. 144 от КТ. Според И. това била причината работодателят да предприеме действия и да прекрати трудовото правоотношение със служителката на основание на чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, след преценка по критерии, свързани с необходимите професионални качества за изпълнение на длъжността. Предвид това едностранното прекратяване на трудовия договор не представлявало нарушение на чл. 21 от ЗЗДискр. по признак „възраст" и „лично положение". Твърди, че в случая не бил нарушен принципът на равенство, тъй като прекратяването на трудовото правоотношение не било в причинна връзка с никой от защитените признаци, съгласно ЗЗДискр., вкл. „възраст".

Според изпълнителния директор на УМБАЛ „Канев“ АД твърдяната осъществена пряка дискриминация и по защитен признак „лично положение“ също се явявала недоказана, като от наведените от страна на П. С. обстоятелства не ставало ясно в какво се изразява нейното лично положение, което да е обусловило в случая прекратяването на трудовото й правоотношение и че работодателят се е ръководел единствено от преценката за професионалните качества и компетенции на лицето.

По отношение наличието на „сравним сходен субект“ изпълнителният директор на УМБАЛ „Канев“ АД е посочил, че за да обоснове оплакването си за по-неблагоприятно третиране, П. С. правела паралел между навършената възраст и обстоятелството дали от работодателя е упражнено спрямо други служители правото за едностранно прекратяване на трудовия договор при условията на чл. 328, ал.1, т. 10 от КТ, като според И. точно това сравнение било недопустимо предвид целите на ЗЗДискр. и защитените от закона признаци, по които дискриминацията е забранена.

Твърди, че работодателят е извършил съпоставяне (сравнение) на професионалното представяне на служителите на длъжност „старша медицинска сестра" в отделения със сходен обем на работа в лечебното заведение (брой болнични легла, брой работещи специалисти по здравни грижи) - извършено било сравнение с положения извънреден труд от специалистите по здравни грижи в Отделение „Ушно-носно, гърлени болести" и в Отделение „Неврохирургия".

Съгласно Основните трудови задължения по длъжностна характеристика на служителя на длъжност „старша медицинска сестра": „1. Разпределя, организира и координира работата на специалистите по здравни грижи и помощен персонал...."; „3. Изработва и предлага за утвърждаване от началника на отделението: месечния работен график на специалистите по здравни грижи и санитарите", в „Основни отговорности" от длъжностната характеристика било предвидено: „8. Носи отговорност за организацията на работата на специалистите по здравни грижи и санитари на отделението".

Съпоставяйки реалните работни графици и положения извънреден труд в трите посочени по-горе отделения, работодателят извършил оценка на изпълнението на основни трудови задължения и отговорности на служителите на длъжност „старша медицинска сестра" в тях. Отбелязва, че във всяко болнично отделение работи по една старша медицинска сестра, на чието пряко подчинение са всички медицински сестри и санитари в съответното отделение.

Посочва, че независимо от факта, че признакът „възраст" на С. не е бил определящ за вземането на решение за освобождаване от длъжност, а само упражняване на субективно право, предвидено в КТ, в съответствие с антидискриминационните разпоредби, към месец юни 2020 г. на длъжността „старша медицинска сестра" в УМБАЛ „Канев" АД са работили още две лица, както следва: К.Д.Г. - старша медицинска сестра в Централна операционна и Р.С.Д. - старша медицинска сестра в Отделение „Ушно-носно, гърлени болести“ (УНГ). Старшата медицинска сестра от Централна операционна е била освободена на основание на чл. 327, ал. 1, т. 12 от КТ от 25.06.2018 г., като от същата дата е била назначена отново на същата длъжност. Старшата медицинска сестра от Отделение „УНГ" не е била освобождавана от длъжност, придобила е право на пенсия през месец септември 2019 г. - същата е временно изпълняваща длъжността, до заемането й след проведен конкурс.

Работодателят е извършил съпоставка на професионалните качества на С. и старшата медицинска сестра на Отделение „УНГ".

Не е било извършвано сравнение на трудовото представяне със старшата медицинска сестра от Централна операционна, тъй като спецификата на работа в двете структури е коренно различна и е неприложимо сравнението им. За разлика от Отделение „Очни болести", в Централна операционна не се хоспитализирали пациенти - там специалистите по здравни грижи не обгрижвали лежащо болни, а вземали участие при извършване на операции на пациенти от всички отделения, като посочените различия в дейността на двете отделения били видни от техните вътрешни правилници за организиране на дейността (л. л. 73 – 84 от преписката).

Изпълнителният директор на УМБАЛ „Канев“ АД счита, че не е обосновано и твърдението за липса на сравнение на длъжността на С. с тази на лица на длъжност „медицинска сестра" в лечебното заведение, тъй като длъжностните характеристики на двете длъжности се различавали съществено по своите функционални задължения. Старшата медицинска сестра имала задължение на пряк ръководител и организатор на цялостната дейност на специалистите по здравни грижи (медицински сестри) и санитари в отделението, като тези задължения липсвали в длъжностните характеристики на редовите медицински сестри, това се установявало от представените по преписката длъжностни характеристики на двете длъжности. Именно задължението за организация на процеса на работа в случая е било в основата на оценка на трудовото представяне на С. при вземане на решение на освобождаване. На последно място изпълнението на длъжността лекар началник-отделение, за която С. твърдяла, че е заета от лице, което също е навършило пенсионна възраст, не било със сходни белези с изпълнението на длъжността „старша медицинска сестра“.

Затова и се твърди, че работодателят е извършил сравнение на трудовото представяне по повод предприемане на действия по ограничаване на извънредния труд от старшите медицински сестри на двете най-сходни отделения със старшата медицинска сестра в Отделение УНГ и Отделение „Неврохирургия“, при което сравнение се установявало, че С., в сравнение с останалите две служителки, не е положила усилия и не е успяла да редуцира положения извънреден труд, което от своя страна носело финансови разходи за работодателя и невъзможност за спазване изискването на КТ за максимално ограничаване на извънредния труд на служителите.

По отношение отказа на работодателя да назначи С. на длъжност „медицинска сестра" в други отделения по две нейни заявления за кандидатстване за работа след прекратяване на трудовото й правоотношение – нарушение на чл. 26 от ЗЗДискр., изпълнителният директор на УМБАЛ „Канев“ АД посочил, че заявленията са били препратени за становище до съответните началници на отделения, като те са отговорили, че нямат необходимост от този служител, предвид което и с оглед субективното право на работодателя да прецени дали да назначи едно лице на работа или не, на С. е било отказано назначаване, като посоченото не представлява проява на дискриминация по който и да е защитен признак. Посочва се, че за посочените от С. длъжности не бил извършван конкурс. Счита, че били спазени изискванията на чл. 3, ал. 1 от Правилника за подбор на персонал в УМБАЛ „Канев" АД (л. л. 90 – 92 от преписката), предвид отрицателните отговори на съответните началници на отделения.

След приключване на проучването и на основание чл. 59, ал. 3 от ЗЗДискр. на страните е била дадена възможност да се запознаят със събраните по преписката материали, след което същата е била насрочена за разглеждане в открито заседание, на което съставът на КЗД е счел, че преписката е изяснена от фактическа и правна страна, поради което същата е била обявена за решаване.

Така, с оспореното в настоящото производство Решение № 240 от 28.04.2022 г., Комисия за защита от дискриминация, петчленен разширен заседателен състав установява, че с действията си изпълнителният директор на УМБАЛ „Канев“ АД е извършил нарушение на Глава втора, Раздел І от ЗЗДискр. по признаци „възраст“ и „лично положение“ по отношение на П.Н.С. и налага на основание чл. 80, ал. 3 от ЗЗДискр. на изпълнителния директор на УМБАЛ „Канев“ АД административно наказание „глоба“ в размер на 250 лева за извършеното нарушение.

Мотивите на комисията, за да постанови решение с такъв диспозитив, са, че към месец юни 2020 г., когато е било прекратено трудовото правоотношение със С. на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ за длъжността „Старша медицинска сестра“ в Отделение „Очни болести“, на длъжността „старша медицинска сестра" в УМБАЛ „Канев" АД са работили още две лица, както следва: К.Д.Г. - старша медицинска сестра в Централна операционна и Р.С.Д. - старша медицинска сестра в отделение Ушно-носно, гърлени болести (УНГ). Старшата медицинска сестра от Централна операционна е била освободена на основание на чл. 327, ал. 1, т. 12 от КТ от 25.06.2018 г., като от същата дата е била назначена отново на същата длъжност. Старшата медицинска сестра от Отделение УНГ не е била освобождавана от длъжност, придобила е право на пенсия през месец септември 2019 г. От приложените и приети по преписката справки, заседаващият състав установил, че към 03.06.2020 г. С. е на 61 г., а лицата, с които се сравнява, както следва: Р.С.Д. на 62 г., а К.Д.Г. – 63 г. От изложеното съставът приел, че С. е третирана по-неблагоприятно в сравнение с други лица при сравнимо сходни обстоятелства, тъй като на същата длъжност „старша медицинска сестра" на работа са оставени посочените по-горе две лица, без да са приложени еднакви критерии и така С. била неравно третирана.

След този извод, органът е цитирал разпоредбите на чл. 4, чл. 21 и чл.26 от ЗЗДискр., както и е посочил, че признакът „лично положение" включва почти всякакви признаци, без да е необходимо жалбоподателят да посочва в кой закон или международен договор, по който Република България е страна, е установен съответният признак, че признакът „лично положение" може да включва различни характеристики на личността: местоживеене, ръст, цвят на косата и очите, тегло, стаж, професионален опит, дали лицето получава социални помощи, майчин език, акцент или диалект, хранителни навици, културни обичаи, както и други черти, които отличават един човек или група хора от останалите.

Правни изводи

Оспореният административен акт – Решение № 240 от 28.04.2022 г. по преписка № 517/2020 г. на Комисията за защита от дискриминация, е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 65, т. 1, във вр. с чл. 48, ал. 3 от ЗЗДискр., доколкото в случаите на множествена дискриминация /по няколко от признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр – в случая в жалбата пред КЗД са наведени оплаквания за дискриминация по признаци „възраст“ и „лично положение“/, компетентен да се произнесе е разширен състав от петима членове.

Съгласно чл. 50, т. 1 от ЗЗДискр., производството пред КЗД започва по жалба на засегнати лица, от което право се е възползвала и П.С.. Същата е депозирала жалба вх. № 44-00-2697 от 11.09.2020 г. срещу изпълнителния директор на УМБАЛ „Канев“ АД, за установяване на дискриминация по признаците „възраст“ и „лично положение“, тъй като й е било прекратено трудовото правоотношение в управляваното от него лечебно заведение, а впоследствие е получила и двукратен отказ да бъде назначена на длъжност „медицинска сестра“ в различни отделения, въпреки обявените свободни работни места и въпреки че на съответната длъжност били назначени други лица, попадащи в сходна категория.

Съгласно съдебната практика „отговорни за осигуряване на равенство в третирането и адресати на забраната за дискриминация са държавни и обществени органи (чл. 6, ал. 2 и чл. 10 от ЗЗДискр.), органи на местно самоуправление (чл. 10 и чл. 11, ал. 2 от ЗЗДискр.), работодателят (чл. 12 и следващите от ЗЗДискр.) и физически лица (чл. 8 от ЗЗДискр).

Задължение на КЗД е въз основа на изложените по чл. 51 от ЗЗДискр. в жалбата обстоятелства да определи предмета на проучването, страните в административното производство, на които по реда на чл. 59, ал. 3 от ЗЗДискр. да даде възможност за запознаване със събраните по преписката материали. Впоследствие страните имат право да участват в административното производство по чл. 60 от ЗЗДискр. пред КЗД (Решение № 91/05.01.2015 г. по дело № 3287/2014 г., ВАС, Седмо отделение).

КЗД е прецизирала срещу кого се развива производството по установяване на дискриминация с разпореждането за образуване на производството, а именно - срещу изпълнителния директор на УМБАЛ „Канев“ АД, в качеството му на работодател. В тази връзка следва да се има предвид и текста на чл. 69, ал. 2, т. 3 от Закона за лечебните заведения, съгласно който управителите, съответно изпълнителните директори на лечебното заведение са работодатели на всички работещи в лечебното заведение.

Настоящият състав на съда счита, че макар и постановено от компетентен орган, оспореното решение на КЗД е незаконосъобразно като постановено при неспазване на изискванията за форма и съдържание на акта (чл. 59, ал. 1, т. 4 и т. 5 от АПК и чл. 65, т. 1 и чл. 66, т. 2 от ЗЗДискр.), както 

и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което съдът не може да направи преценка на съответствието на решението с материалния закон.

Жалбата против оспорения акт се явява основателна и следва да бъде уважена като решението бъде отменено, а делото бъде върнато като преписка на КЗД за ново произнасяне по жалбата на П.С..

В случая органът само формално е спазил установената от закона писмена форма, съгласно разпоредбите на чл. 59, ал. 2 от АПК и чл. 66 от ЗЗДискр., посочвайки обаче единствено издателя на решението, жалбоподателя, подробно е изложил оплакванията му, извършените действия по проучването, а именно изискано становище и информация от ответната страна и подробно е възпроизвел становището на ответната страна в производството.

По отношение на изискването за излагане на фактически и правни основания за издаване на акта, съдът не би могъл да приеме, че изложеното от органа покрива изискванията на закона, по-конкретно на разпоредбите на чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК и на чл. 66, т. 2 от ЗЗДискр. Това е така по следните съображения:

Видно от съдържанието на решението, в мотивите му липсва както анализ на твърденията на страните в производството пред органа, така и анализ на събраните по преписката писмени доказателства, посредством които страните са се стремили да докажат фактическите си и правни твърдения по казуса и по относимите към спора въпроси.

Така основните оплаквания на П. С. пред КЗД са били свързани със следните твърдения, които основно могат да бъдат обособени в две групи:

- на първо място С. е твърдяла, че с действията си при прекратяване на трудовия й договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, без установени ясни критерии в съответствие с изискването на чл. 21 от ЗЗДискр, изпълнителният директор на УМБАЛ „Канев" АД е осъществил пряка дискриминация спрямо нея по смисъла на чл. 4, ал. 2, във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. по признак „възраст" и „лично положение". В тази връзка С. е изложила множество факти, въз основа на които според нея се следва извода, че е налице пряка дискриминация. За да установи тези факти, С. е представила и писмени доказателства, както и е направила искания за събиране на доказателства, тъй като не е разполагала с правна възможност да ги получи извън производството по преписката. Последните са били изискани от КЗД в хода на извършеното проучване по реда на чл. 55 – чл. 59 от ЗЗДискр., но изобщо не са били анализирани от заседателния състав на комисията.

Липсва изобщо обсъждане и на твърденията на ответната страна, че в случая с прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ не е бил нарушен принципът на равно третиране, като са били спазени изискванията на чл. 21 от ЗЗДискр. В тази връзка изпълнителният директор е изложил в становището си до КЗД подробни аргументи за това, че прекратявайки трудовото правоотношение с П. С., на основание на чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, работодателят е реализирал едно свое право, предвидено в КТ, като в случая не е осъществена която и да е форма на дискриминация. Работодателят е извършил преценка, че е обективно оправдано да предприеме прекратяване на трудовото правоотношение на това основание, като е взел предвид единствено изпълнение на задължения на С. по длъжностна характеристика и регламентирани в Правилника за вътрешния трудов ред в УМБАЛ „Канев“ АД, а именно на тези, свързани с изготвянето на графици за работа на подчинения й персонал, сравнявайки положения извънреден труд в часове за първо тримесечие на 2020 г. в отделение „Очни болести“ с този в други две отделения със сходен обем на работа в лечебното заведение (брой легла, брой работещи специалисти по здравни грижи). Така, съпоставяйки реалните работни графици и положения извънреден труд в тези три отделения, работодателят бил извършил оценка на изпълнението на основни трудови задължения и отговорности на служителите на длъжност „старша медицинска сестра“ в тях.

Липсва обсъждане и на допълнителните съображения на С., дадени по повод изложеното в становището на изпълнителния директор на УМБАЛ „Канев“ АД в тази насока (л. л. 125 – 133 от преписката).

В оспореното решение липсват каквито и да са съображения защо заседателният състав на КЗД не приема доводите на ответната страна в административното производство, като единствено е прието, че след като към датата на прекратяване на ТПО с П. С., на работа на същата длъжност в други две отделения са останали други две лица, които също са били придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст /съответно били на 62 и 63 години/, то С. била третирана по-неблагоприятно в сравнение с други лица при сравнимо сходни обстоятелства.

Липсва анализ на твърдението на изп. директор, че не са налице сходни обстоятелства при изпълнение на трудовите функции на С. и старшата медицинска сестра от Централна операционна.

Липсва анализ и тълкуване на разпоредбата на чл. 21 от ЗЗДискр., която С. твърди, че била нарушена, тъй като според нея работодателят не бил приложил еднакви критерии при осъществяване на правото му да прекрати едностранно ТПО на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ.

Липсва обсъждане на доводите и възраженията на страните, направени в тази насока – наличието на сравними сходни субекти, извършена съпоставка с тях и т.н.

В тази връзка настоящият състав на съда намира за необходимо да посочи, че дискриминацията като относително понятие се установява при сравнение с друг, който е третиран или би бил третиран по-добре и който няма съответния защитен признак. За да е годно сравнението, той трябва да е в сравнима ситуация с потърпевшия. Тази разлика трябва да бъде съществена, значима и относима предвид всички обстоятелства по случая.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗЗДискр., работодателят прилага еднакви критерии при осъществяване на правото си за едностранно прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 2 - 5, 10 и 11 и чл. 329 от Кодекса на труда или на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2, 3 и 5 от Закона за държавния служител без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1.

Т.е. правилото го задължава да не допуска неравенство в третирането, което да се дължи на защитен признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. За да е налице нарушение на изискването за равенство, е необходимо да се установи, че по-неблагоприятното третиране на служителя, в сравнение с други служители в сходно положение, е в причинна връзка с някои от защитените признаци. Извеждането на защитата при упражняване на правото на труд в самостоятелен раздел в ЗЗДискр. е с оглед значимостта на обществените отношения, свързани с правото на труд на гражданите и свързаните с тях специфики, но във всички случаи разглеждането на нарушаване правото на труд като проява на дискриминация следва да е основано на защитен признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр.

В случая посочените от заседателния състав лица-сравнители също са с придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради което вероятността от прекратяване на трудовото им правоотношение е относима за всеки от тях, макар и в различен момент. За да се докаже обаче дискриминация е необходимо лицето/лицата-сравнители да са поставени при същите обстоятелства като С. и да се различават от нея по защитения признак, в случая приетия от КЗД „възраст“. Установеното по отношение на С. и лицата-сравнители не дава основание за извършване на сравнение на базата на признака „възраст“, тъй като всички те са с придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, следователно са в идентично правно положение, а прекратяването на трудовото правоотношение на процесното основание е въпрос на преценка на работодателя. Двете обстоятелства - наличието на признак "възраст" и избора на работодателя в кой момент да упражни правото си на едностранно прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, не са свързани помежду си, но последното може да бъде индиция за неравно третиране, но само при наличие на защитен признак, но не и да служи за доказване на защитения признак. В този смисъл е например Решение № 10875 от 28.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5645/2021 г., V о.

- на второ място С. е посочила, че счита, че с последвалия двукратен отказ на изпълнителния директор да я назначи на обявена вакантна позиция в лечебното заведение и сключването на трудов договор с друго лице, попадащо в сходна категория е осъществен акт на пряка дискриминация и нарушение на права по Глава втора, Раздел I „Защита при упражняване правото на труд" във връзка с § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗДискр. спрямо нея. Сочи, че съгласно разпоредбите на чл.13, ал. 1 от ЗЗДискр. работодателят е длъжен да осигури еднакви условия на труд без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1, а съгласно чл. 26 от ЗЗДискр. лицата имат правото на равен достъп до професия или дейност, както и възможност за упражняването им и развитието им. За да установи тези факти също представя съответни писмени доказателства.

В отговор на това твърдение на С., ответната страна в административното производство е изложила своите аргументи защо счита, че отказът да назначи С. на длъжност „медицинска сестра“ в някое от изброените отделения не представлява проява на дискриминация по който и да е защитен признак от ЗЗДискр., а проява на субективното право на работодателя да прецени дали да назначи посоченото лице или не. Позовава се също на липса на необходимост от назначаване към него момент.

В мотивите на оспореното решение изобщо липсват аргументи дали безспорния двукратен отказ на изп. директор на лечебното заведение да назначи С. на длъжност „медицинска сестра“ след прекратяването на трудовото й правоотношение, при наличието на данни за вакантни места за тази длъжност в съответните отделения на лечебното заведение представлява нарушение на Глава втора, Раздел І от ЗЗДискр., конкретно на коя законова разпоредба и по кой конкретно определен защитен признак. Единствено е посочено, че в производството не е спорен фактът, че С. е кандидатствала по обявени свободни места за м. юни 2020 г. за длъжност „медицинска сестра“ в съответните отделения, като е последвал двукратен отказ на изп. директор по заявленията й, също е цитирана и разпоредбата на чл. 26 от ЗЗДискр. Не става ясно обаче дали органът счита, че това е именно нарушената разпоредба и въз основа на какви данни се следва този извод. Не са събрани и доказателства дали на длъжността, за която е кандидатствала С. са били назначени други лица и съответно на каква възраст са били те. В преписката се съдържат единствено данни за лицата, които са постъпили в Отделение по очни болести след 03.06.2020 г. /прекратяване на ТПО със С., съответно и когато е подала заявления за назначаване на длъжност „медицинска сестра“, но в други отделения на лечебното заведение – л. 101 от преписката/. По отношение на тези други отделения, не са били събрани доказателства дали са били назначени други лица на длъжност „медицинска сестра“ в периода, когато С. е кандидатствала и е получила отказ и съответно на каква възраст са били те.

Освен това в решението липсват изобщо мотиви и за това защо комисията е приела, че е налице защитения признак „лично положение“ спрямо П. С., а тя безспорно дължи мотиви в тази връзка, както и не е разгледала дали е налице причинна връзка между неравноправното третиране, според С. и защитения признак. Действително признакът „лично положение“ няма легално определение, поради което и за всеки конкретен случай следва да се изследва в какво се изразява той, което в случая не е било направено. Още повече, че в становището на изп. директор е направено възражение, че в жалбата на С. такъв значим, обективен същностен за личността белег, който позволява да бъде прилаган еднакво и който отчита универсалния обхват на закона и абсолютната забрана за пряка дискриминация, изобщо не се сочи, а само бланкетно се твърдяло наличието на такъв признак, без от изложените в жалбата обстоятелства да става ясно в какво се изразява нейното лично положение, което именно да е обусловило решението на изп. директор да прекрати трудовото й правоотношение, а впоследствие и да постанови отказ да я назначи на длъжност „медицинска сестра“ по нейни заявления и обявени вакантни позиции.

Законът за защита от дискриминация съдържа абсолютна забрана за дискриминация, като чл. 4, ал. 1 очертава кръга от защитени признаци. В закона липсва легална дефиниция на понятието „защитен признак“, но съгласно практиката на ВАС, тъй като  чл. 4, ал. 2 от с.з. дава определение за пряка дискриминация като всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства, то препращащата разпоредба съдържа в себе си обяснение, че забраната за дискриминация се свързва с „признаците“, които са посочени в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Законът урежда и специалната защита срещу неравно третиране под формата на нееднакво, неправомерно правоприлагане на нормативни правила и/или установяване на порочни практики от страна на различните правни субекти, основано на защитените признаци, по аргумент на чл. 1, вр. чл. 4 от ЗЗДискр. Във всеки отделен случай следва да се конкретизира и установи точно признакът/признаците, по които лицето е неравно третирано.

За да се констатира наличието на дискриминация е необходимо коректно да бъде посочено лице-сравнител, поставено в по-благоприятни условия от лицето, подало жалба до КЗД на базата на признаците по ал. 1 на чл. 4 от закона или „чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика“. Сравнението се приема като основен и задължителен елемент от фактическия състав на всеки един от двата вида дискриминация - пряка и непряка, като липсата му е основание да се приеме, че не е налице по-неблагоприятно третиране на жалбоподателя спрямо „друго лице при сравними сходни обстоятелства“ или „чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдан“. В административното производство следва да са събрани доказателства за подобно по-неблагоприятно третиране, като са установени лица в сравнимо сходно положение, за да се приеме, че е осъществен фактическият състав на пряка или непряка дискриминация.

В производството по защита от дискриминация е приложима разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр., съгласно която в производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е дискриминирана представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен, т.е. необходимо е да съществуват доказателства, които са достатъчна индиция, че между съпоставимите лица, които са и които не са носители на защитения признак е налице неравенство, за да може да се презумира, че именно защитеният признак е причината за неравенството.

Неизлагането на конкретни мотиви, включително и по всички твърдения на страните представлява нарушение на законовото изискване за форма на административния акт, което лишава страните от възможността за организиране на адекватна правна защита, препятства и осъществяването на контрол за законосъобразност на акта от страна на съда и е самостоятелно основание за отмяна на акта по чл. 146, т. 2 от АПК.

Съгласно чл. 35 от АПК, ИАА се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. Когато органът не е изпълнил това свое задължение, като е издал акта при неизяснена фактическа обстановка, то той подлежи на отмяна поради допуснато съществено процесуално нарушение и връщане на преписката със задължителни за органа указания по тълкуването и прилагането на закона – чл. 173, ал. 2 от АПК.

Следва да се посочи и че КЗД със свое решение може да установи извършено нарушение (правомощие по чл. 65, т. 1 от ЗЗДискр.), може да установи нарушителя и засегнатото лице (правомощие по чл. 65, т. 2 от ЗЗДискр.), може да определи вида и размера на санкцията (правомощие по чл. 65, т. 3 от ЗЗДискр.), може да приложи принудителни административни мерки (правомощие по чл. 65, т. 4 от ЗЗДискр.) и може да установи, че не е извършено нарушение (правомощие по чл. 65, т. 5 от ЗЗДискр.).

В тази връзка съдът намира за необходимо да допълни още, че всеки ИАА представлява съвкупност от две безусловно необходими и взаимообвързани части: мотивна /фактически и правни основания за издаването му/ и диспозитивна част. Мотивите са писмените съображения на органа, обхващащи преценката на събраните доказателства, фактическите констатации и правните изводи, въз основа на които административният орган е стигнал до своето решение, въз основа на които е обосновал крайния си извод, изведен в диспозитивната част на решението. Именно въз основа на изложените мотиви страните имат възможност адекватно да се защитят, а съдът да извърши проверка за законосъобразност на акта. От своя страна диспозитивната част на решението в най-кратка и ясна форма следва да бъде логически извод на съжденията на органа.

В случая в диспозитива на решението следва да се съдържа точно, ясно и в кратка форма посочване на установеното нарушение – в какво точно се изразява поведението на нарушителя и коя е законовата разпоредба, която е нарушена, съответно да се посочат нарушителя и засегнатото лице и да се определи вида и размера на санкцията за извършеното нарушение.

В случая това не е направено, като в диспозитива на оспореното решение органът е посочил единствено, че установява, че с действията си изпълнителният директор на УМБАЛ „Канев“ АД е извършил нарушение на Глава втора, Раздел І от ЗЗДискр. по признаци „възраст“ и „лично положение“ по отношение на П.Н.С. и налага на основание чл. 80, ал. 3 от ЗЗДискр. на изпълнителния директор на УМБАЛ „Канев“ АД административно наказание „глоба“ в размер на 250 лева за извършеното нарушение.

Не е посочил обаче конкретните действия на нарушителя и кои конкретни законови разпоредби е нарушил с тези действия.

Не е посочил още едно или няколко са извършените нарушения и съответно за кое конкретно от тях се налага глобата на основание чл. 80, ал.3 от ЗЗДискр.

Налице е нарушение на чл. 59, ал. 1, т. 5 от АПК и на чл. 65, т. 1 и чл.66, т. 3 от ЗЗДискр., което води до липса на ясно изразена разбираема воля на автора на оспорения акт, както и на разпоредените с него права и задължения.

Освен това следва да се има предвид, че КЗД е била сезирана с искане на основание чл. 50 от ЗЗДискр. комисията да образува производство и да установи дали с действията си Изпълнителния директор на УМБАЛ „Канев" АД и в частност УМБАЛ „Канев" АД са осъществили акт на пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., във вр. § 1, т. 7 от ДР от ЗЗДискр по признак „възраст", „лично положение", „упражняване право на труд" при прекратяване на трудовия договор на П.С., както и при отказа жалбоподателката да бъде приета на работа при кандидатстването и на работа на 08.06.2020 г. и 30.06.2020 г.

Изложени са конкретни оплаквания за осъществена пряка дискриминация от страна на жалбоподателката пред КЗД, изложени са и конкретни факти в тази насока. Именно поради това комисията е следвало да изследва дали е налице пряка дискриминация, респ. и необходимото в тази връзка сравняване на лица в сходно положение, като с диспозитива на решението си се произнесе по конкретното искане, с което е била сезирана.

В заключение съдът приема, че оспореното Решение № 240 от 28.04.2022 г. на Комисия за защита от дискриминация, Петчленен разширен заседателен състав, постановено по преписка № 517/2020 г., е незаконосъобразен административен акт, като издаден от компетентен административен орган, но при неспазване на установената форма и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което и следва да бъде отменено на основание чл. 168, ал.1, във вр. с чл. 146, т. 2 – 3 от АПК.

Доколкото производството пред административния орган е започнало по жалба на П.Н.С., преписката следва да бъде изпратена на КЗД за ново произнасяне съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, изложени по-горе, а именно: следва да се съберат всички относими към спора доказателства, след приключване на производството, съставът на КЗД следва да издаде мотивирано решение, като обсъди всички относими към спора факти и изложи мотиви относно всички доводи на жалбоподателката и на ответната страна.  

По разноските

Жалбоподателят претендира разноски, съгласно представен списък на разноските (л. 25 от делото) в размер на 500 лева – адвокатско възнаграждение. Същите не се следват предвид липсата на представени доказателства за реалното им заплащане, като съгласно представения договор за правна защита и съдействие е уговорено адвокатското възнаграждение да се плати по банкова сметка.

***. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по оспорването на И.С. И. - изпълнителен директор на УМБАЛ „Канев“ АД Решение № 240 от 28.04.2022 г., издадено от Комисия за защита от дискриминация, петчленен разширен заседателен състав, с което се установява, че с действията си изпълнителният директор на УМБАЛ „Канев“ АД е извършил нарушение на Глава втора, Раздел І от ЗЗДискр. по признаци „възраст“ и „лично положение“ по отношение на П.Н.С. и налага на основание чл. 80, ал. 3 от ЗЗДискр. на изпълнителния директор на УМБАЛ „Канев“ АД административно наказание „глоба“ в размер на 250 лева за извършеното нарушение.

ВРЪЩА делото като преписка на Комисия за защита от дискриминация за ново произнасяне от друг състав по жалба вх. № 44-00-2697/11.09.2020 г. на П.Н.С., при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.

 

                                                                   СЪДИЯ: