РЕШЕНИЕ
гр. София,
23.08.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на
двадесет и втори май две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Диана Борисова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 7858 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.
2, ал. 1,
т. 3, предл. първо ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът И.А.А. претендира за обезщетение за неимуществени вреди в размер от 140 000 лв., причинени му вследствие от незаконно повдигнатите му през 1996г. и поддържани от органите на ответника обвинения в извършването на престъпления от общ характер по чл. 195 ал. 2 вр с ал. 1 т. 3 и т. 4 вр. с чл. 194 ал. 1 и чл. 20 ал. 2 от НК, по които същият е бил оправдан с влязла в сила присъда на 23.12.2010 г. по НОХД № 15 391/2006г. на СРС, НО, 12 състав. Твърди, че търсените неимуществени вреди касаят претърпените от него негативни морални изживявания, душевни страдания и неудобства, в т.ч. и във връзка с продължителността на наказателния процес, довело до продължително ограничаване на гражданските му права и свободи; продължителното му задържане в затвора; обострянето на заболяванията му, невъзможността да се лекува ефективно и да се установи на нормална работа, като претендира и заплащането на законна лихва върху търсеното вземане от 23.12.2010 г. до окончателното заплащане на сумата и направените по делото разноски.
Ответникът П.на Р Б.оспорва изцяло предявения иск по съображения, че не са налице доказателства, които да установят действително претърпените вреди от ищеца, както и че тези вреди са пряк и непосредствен резултат от процесното обвинение и воденото наказателно производство, а в тежест на ищеца е да докаже основателността на претенцията си по чл. 2 от ЗОДОВ. Също така релевира доводи, че не са налице доказателства ищецът да е бил задържан по процесното наказателно производство; че на същия са били осигурени адекватно висококвалифицирано медицинско обслужване и скъпоструващо лечение, които не са по възможностите на безработно лице, както и че липсват доказателства относно твърденията за влошено здравословно състояние и наличието на причинна връзка с конкретното обвинение. Твърди и че търсеното обезщетение е изключително завишено и не съответства както на принципа на справедливост, закрепен в чл. 52 ЗЗД, така и на трайната съдебна практика по аналогични случаи и на конкретни обстоятелства, които имат значение за определянето на това вземане, като се инвокира и възражение за изтекла погасителна давност по чл. 111, б „в“ ЗЗД относно търсената лихва за периода над 3 г. преди завеждането на исковата молба. Моли съда да не уважава иска срещу П.на Р България.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
От приложеното към настоящото дело НОХД № 15 391/2006 г. на СРС, НО, 12
състав се установява, че на 02.06.1995г.
с Постановление на РП София, настоящият ищец е бил привлечен като обвиняем за
извършване на престъпление по чл. 195,
ал. 1, 4. 1 НК, вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 НК и му е взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“. Постановлението е предявено лично на
обвиняемия на сочената дата в 14.30 часа, като на същата дата ищецът е бил
разпитан в това му качество. Към него момент спрямо ищеца е имало и друго
образувано досъдебно производство за кражба. По искане на ищеца СРС е разгледал
молбата му за изменение на мярката за неотклонение, но я е оставил без
уважение. С постановление от 5.08.1996г. на СРП мярката за неотклонение на
ищеца е била изменена в парична гаранция. След
внасяне на гаранцията, на 7.08.1996г. ищецът е освободен от ареста. Предварителното
производство е предявено на ищеца на 16.1.1996г. Следва няколкократно връщане
на делото от П.на следствието за извършване на допълнителни следствени
действия. Допълнително производството се е забавило поради неустановяване
местонахождението на другия обвиняем по това дело. Първият обвинителен акт
срещу ищеца е внесен в съда на 24.03.2003г. Делото е върнато от съда на П.за
отстраняване на процесуални нарушения. Следно внасяне на нов обвинителен акт в
съда на 26.06.2003г. с присъда по образуваното НОХД № 9547/2003г. на СРС ищецът
е оправдан по повдигнатото му обвинение. По протест на П.присъдата е била обект
на инстанционен контрол. С решение от 10.01.2006г. по в.н.д.№ 2628/2005г.
оправдателната присъда е отменена и делото е върнато на първоинстанционния съд.
При новото разглеждане на 12.09.2006г. СРС е върнал делото на прокуратурата. На
8.11.2006г. РП е внесла нов обвинителен акт срещу ищеца. Към него момент той се е намирал в Централния
софийски затвор по друго дело. Впоследствие е бил освободен и задържан отново на 22.04.2007г.
за изтърпяване на наказание по влязла в сила присъда. Видно от представената по наказателното дело
справка от ГДИН ищецът е изтърпявал наказания в местата за лишаване от свобода
както следва: по НОХД № 674/95г. на СГС – 2 г.л.св. за периода 10.01.1996г. –
26.09.1997г.-, по НОХД № 479/02г. на РС Пловдив- 1 г.л.св. – от 9.04.2002г. до
7.03.2003г. , по НОХД № 132/05тг. на РС Лом – 1 г.л.св. – от 17.09.2005г. до
18.12.2006г. С присъда от 19.01.2010г. по НОХД № 15391/2006г. на СРС, ищецът е
оправдан по повдигнатото му обвинение. Производството е продължило 3г. и 3м.
като са проведени 14 с.з. По протест на П.производството е продължило пред СГС.
С окончателно решение от 23.12.2010г. по ВНОХД № 1848/2010г. на СГС присъдата на първоинстанционния съд е
потвърдена. По време на въззивното производство ищецът е бил лишен от свобода
по друго дело / за съдебните заседания е конвоиран от затвора/.
В
хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция са ангажирани гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля П.П.. Спомня си че видял ищеца в затвора
през 2010г. Не го познал, толкова бил отслабнал, кракът му бил отрязан, правили
му били операции. Оплакал се, че условията в затвора били много лоши, били 11
човека в килия, ползвали кофа вместо тоалетна, нямали течаща вода. Свидетелят
знае, че ищецът имал много заболявания- бил асматик, алергичен към праха, имал
тромбофлебит.
Видно от представената справка за съдимост по
отношение на ищеца има 11 влезли в сила присъди за периода 09. 1996г.- 12.2014г.
По делото е
назначена , изслушана и приета съдебна-медицинска експертиза с вещо лице
специалист белодробни и вътрешни болести със задача да установи дали и в каква
степен воденото срещу ищеца наказателно производство е повлияло върху
съществуващите заболявания на ищеца и дали му е попречило на лечението. Въз
основа на представената по делото медицинска документация и след личен преглед
на ищеца вещото лице установява следното: ищецът е лекуван трикратно в болнично
заведение през 2010 г.
От епикриза
№3603/УНСБАЛ ”Св. Екатерина” - хирургично отделение се вижда, че И.А.А. е
лекуван консервативно и оперативно в отделението от 10.05.2010г. - 17.05.2010г.
Направени са резекция по повод аневризна спурия АФК декстра. Лигатура АФК и АПФ
декстра. Лаваш и дренаж с добър ефект. По време на болничния престой в
хирургичното отделение на „Св.Екатерина” ищецът не е имал оплаквания от страна
на дихателната система. Не са правени допълнителни изследвания на белодробната функция. Не се е
налагало медикаментозно лечение по отношение не белия дроб и бронхиалната
астма. В епикризата не е отбелязано да е имал пристъпен задух при покой вечер
късно и рано сутрин, когато превалира вагуса, пристъп/на кашлица, неспокоен
сън, безсъние, свирене в гърдите и др. оплаквания характерни за обострена бронхиална
астма и затова тя не е лекувана по време на престоя в клиниката.
В епикриза
№272/80 издадена от хирургичното отделение на Специализирана болница за активно
лечение на лишени от свобода е отбелязано, че И.А.А., 36 годишен е лекуван от
21.04.2010г. до 12.07.2010г. заради флегмон на десния крак след апликация на
хероин. Не е имало влошаване на бронхиалната астма по време на стационарния
престой. Не е провеждано лечение на асмата. Не са правени допълнителни
изследвания на белодробната функция. Вещото лице уточнява, че при наркоманията,
в случая хероинова зависимост защитните сили на организма са силно намалени.
Имунитетът е сринат и възпалителните заболявания протичат по- тежко,
протрахирано, по-продължително с повече и по-тежки усложнения. Налице са лабораторни
показатели за сериозен възпалителен процес, овладян в резултат на комплексното
медикаментозно и хирургическо лечение. Не е провеждана дезобструктивна терапия
по отношение на белия дроб.
В третата
епикриза №704/227 от 12.10.2010г. до 15.10.2010г. издадена от Специализирана
болница за активно лечение на лишени от свобода - хирургично отделение е
отбелязано, че оперативната рана в дясната ингвинална гънка е спокойна,
зараснала и няма данни за ново възпаление.
И при трите болнични престоя не са вземани лекарства
за бронхиална астма.
При прегледа на
ищеца И.А.А., на 44г., вещото лице е констатирало, че той е на метадонова
програма за отказване от хероиновата зависимост. От детска възраст е с
бронхиална астма. Алергичен е към домашен прах /атопия/. По повод перситираща
атопична бронхиална астма му е дадена група инвалидност с решение на ТЕЛК от
16.10.2017г. Ищецът е дългогодишен пушач със стаж над 28г. Пуши по 10 цигари
дневно. Оплаква се от лесна умора при леки физически усилия. Съобщава за задух
и кашлица с пристъпен характер късно вечер и рано сутрин, неспокоен сън,
свирене в гърдите, тежест, стягане в задгръдната кост - оплаквания характерни
за хронифицирана бронхиална астма. Вещото лице е установило наличие на клинични
физикални белези за бронхиална обструкция - отслабено дишане с удължено
издишване и прибавени сухи хрипове дифузно разпръснати двустранно. Установила е
наличие на бронхиална астма - болест, която се изявява в детството. Свързана е
с алергии, еозинофилия и най-добре се лекува с противовъзпалителни средства.
Рентгенологично
се установява данни за бронхит, емфизем и следпневмонична пневмосклероза в
дясната основа.
Според вещото лице развитието на болестта при И.А. следва своя
естествен ход на развитие. То е като при човек с бронхообструктивното
заболяване от детска възраст, пушач, наркоман, който продължително време -
години наред /от дете до 44 годишна възраст/ не е наблюдаван редовно и не е
лекуван, както трябва. След прекратяване на наказателното производство през 2010г.
до момента на прегледа не е провеждал качествено лечение на бронхиалната астма.
Само при обостряне е взимал Солбутамол при нужда - нередовно. Трябва да се отбележи,
че хероиновата зависимост, в момента метадонова програма, тютюнопушенето
допълнително нарушават защитните сили, сриват имунитета и предразполагат към
по-чести и по-тежки екзацербации при И.А. в сравнение с болните от бронхиална
астма без наркомания.
Други допустими и относими доказателства не са ангажирани.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно чл. 2 ал. 1, т. 3, предл. първо
ЗОДОВ държавата отговоря за вредите, причинени на
граждани от разследващите органи, П.и съда при
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.
Според т. 13 на задължителното за съобразяване от съдилищата
Тълкувателно Решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълк.дело № 3/2004 г. на ОСГК на
ВКС, ако
лицето е оправдано или образуваното наказателно производство е прекратено,
държавата отговаря по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, сегашна т. 3 на чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ. В тези случаи обезщетението
за неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконното задържане под стража. Легитимиран ответник по иск с процесното правно
основание е П.на РБ, като процесуален субституент на държавата. Съдът ще следва
да определи общо обезщетение за вредите от фактическото задържане на ищеца под
стража и от обвиняването му в престъпление, за което не е спорно между
страните, че е бил оправдан с влязла в сила присъда на 23.12.2010г.
Предвид събраната по делото писмена и гласна доказателствена съвкупност
съдът намира, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, стоящи в пряка
причинна връзка с незаконно повдигнатото му обвинение в тежко престъпление – квалифицирана кражба извършена
в съучастие. Гласните доказателства по делото не установяват търпени по
настоящото наказателно производство вреди. Свидетелят е срещнал ищеца в
затворническата болница през 2010г., когато той е излежавал наказание лишаване от свобода по друго дело. От
СМЕ може да се приеме, че задържането на ищеца под стража за периода 2.06.1995г. - 7.08.1996г. е обострило
бронхиалната астма и алергията му към прах, които той има като заболявания от
детинство. Отделно съдът приема оплакването за лошите условия в
арестите/затворите – това е ноторно известен факт, още повече че срещу страната
ни има постановено пилотно решение Н.и др. от ЕСПЧ. През 2010г. ищецът не е бил
задържан по настоящото наказателно дело, поради което оплакванията му за
обостряне на състоянието му след изменението на мярката му за неотклонение през
август 1996г. не могат да се уважат. От 7.08.1996г. до приключване на
наказателното производство на 23.12.2010г. съдът приема, че ищецът е претърпял „обичайните“ за този иск морални болки и
страдания. Твърденията на ищеца, че е търпял вреди от воденото
срещу него наказателно производство, които се изразяват и в невъзможността да
се лекува ефективно и да се установи на нормална работа, не се доказаха.
Напротив, установи се че единствено по време на задържането му по водените
срещу него дела, ищецът е бил лекуван и му е указана помощ. Няма доказателства,
че си е търсел нормална работа през периода 1995г. - 2010г. Напротив, свидетелството му за съдимост
оборва това твърдение.
При това положение - наличие на претърпени
неимуществени болки и страдания поради незаконно обвинение и незаконно
задържане под стража, следва да се определи справедлив размер на обезщетението,
чиято цел е да възстанови психическото, емоционалното и психологическо
равновесие на увредения ищец. Съдържанието на понятието
"справедливост" по чл. 52 ЗЗД
е изяснено в ППВС № 4 от 23.12.1968 г. Същото не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне на размера на обезщетението. Обстоятелствата, които съдът
съобразява при определяне на справедлив размер на обезщетението при деликт по
чл. 2 ЗОДОВ, какъвто е и процесния са: тежестта на престъплението, за
което е било повдигнато незаконно обвинение; продължителността на незаконното наказателно преследване; интензитета на
мерките на процесуална принуда; броят и продължителността на извършените с
участие на ищеца процесуални действия; начинът,
по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и
начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация
на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в
личната му емоционална сфера, здравословното му състояние обществените критерии
за справедливост, свързани с икономическите условия в страната и жизнения
стандарт на населението за съответния период. В конкретния случай ищецът е
бил привлечен в качеството си на обвиняем за престъпление чл. 195, ал. 2, вр. с ал.1 т.3 и т. 4 НК вр. с чл. 20,
ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл.26 ал.1 НК – квалифициран състав на кражба, извършена
в условията на съучастие и в условията на продължавано престъпление.
Следователно обвинението е за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93,
т. 7 НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години. Наказателното производство е продължило за
ищеца 15 години, 6 месеца и 21 дни – от
привличането му като обвиняем на 02.06.1995 г. до влизане в законна сила на
оправдателната присъда на 23.12.2010 г. Съдът намира, че производството е
продължило над разумния срок. Спрямо
ищеца е взета първоначално най – тежката мярка за неотклонение „задържане под
стража“, като фактическото му задържане
е от 02.06.1995 г. до освобождаването му от ареста на 7.08.1996г . Ищецът е бил 1одина, 2месеца и 5
дни задържан, през който период е била
неоправдано ограничена личната му свобода. Последният е участвал сравнително
голям брой процесуални и процесуално – следствени действия, особено по време на
съдебното следствие. Както е посочено и
по – горе, вреди извън обичайните за участниците в едно съдебно производство,
включително и наказателно такова, не са
търпени от ищеца, а извън задържането му под стража за сочения период
спрямо него не са вземани мерки за
процесуална принуда, за които да се приеме, че засягат с голям интензитет
личността му. На следващо място от значение е и това, че ищецът не е с чисто
съдебно минало и видно от справките по делото по времето на воденото срещу него
настоящо наказателно производство той е бил задържан и лишен от свобода по
други дела. Изложеното обосновава по –
нисък интензитет на засягане на личността на ищеца. Съдът съобразява и
икономическите условия в страната към момента на увреждането – 23.10.2010 г. и
стандарта на живот.
Предвид всичко изложено съдът намира, че справедлив размер на
обезщетението за претърпените от ищеца болки и страдания вследствие на
незаконно задържане под стража и незаконно повдигнато обвинение в престъпление,
за което бил оправдан, се явява сумата от 5 000 лв. до която така
предявеният иск е основателен и доказан по размер, като подлежи на отхвърляне в
останалата част за разликата над 5 000 лв. до пълния претендиран размер от 140 000 лв.
Основателността на иска за неимуществени вреди по чл. 2, ал.1, т. 3,
предл. първо ЗОДОВ до посочения размер от 5000 лв. обосновава уважаване и на акцесорната претенция
за лихва върху тази сума. Основателно е възражението на ответника по чл.111 б.в
от ЗЗД. Лихвата за забава върху присъдената главница следва да се присъди от
17.06.2012г. За периода 23.10.2010г. до 16.06.2012г. вземането на ищеца за
лихва се е погасило по давност.
По
разноските за настоящото производство:
Ищецът
не претендира разноски.
На
основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ответникът П.на РБ дължи разноските по производството
в размер на 350лв.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.на РБ да заплати на И.А.А., ЕГН **********,
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата
от 5000 лв. / пет хиляди/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
вследствие на незаконно повдигнато обвинение,
за което бил оправдан с Присъда № 1, постановена на 19.01.2010г. по НОХД
№ 15391/2006г. на СРС, НО, 12 състав, потвърдена с Решение от 23.12.2010г. по
ВНОХД № 1848/2010г. на СГС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 17.06.2012г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 5000 лв. до пълния претендиран
размер от 140 000 лв., ведно със законната лихва , както и претенцията за законна
лихва върху присъдената сума за периода 23.10.2010г. до 16.06.2012г., като неоснователни.
ОСЪЖДА П.на РБ на основание чл. 10, ал.
3 ЗОДОВ да заплати на Софийски градски
съд разноски за настоящото производство
в размер на 350лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия: