№ 231
гр. Варна, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Т.
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Светлана Т. Въззивно гражданско дело №
20213100502859 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЕМ. П. ВЛ. с ЕГН ********** чрез
особен представител адв.Н. К. Т. АК Варна, срещу Решение № 262539 от
28.09.2021г., постановено по гр.д.№ 16179 от 2020г. по описа на ВРС,
изменено в частта за разноските с Определение № 265992/27.10.2021г., в
ЧАСТТА, в която ЕМ. П. ВЛ. с ЕГН ********** е осъдена да заплати на
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, пл. „Св. Неделя“ № 7,
сумата от 3705,42 евро (три хиляди седемстотин и пет евро и
четиридесет и два евроцента), представляваща главница по Договор за
потребителски кредит от 10.06.2013 г., ведно със законна лихва върху
главницата от подаване на исковата молба в съда – 15.12.2020 г. до
окончателното заплащане на задължението,
сумата от 172,23 евро (сто седемдесет и две евро и двадесет и три
евроцента), представляваща възнаградителна лихва за периода от 10.03.2019
г. до 10.09.2019 г.,
сумата от 496,18 евро (четиристотин деветдесет и шест евро и
осемнадесет евроцента), представляваща лихва за просрочена главница по чл.
1
11.2.2. от договора за периода от 10.03.2019 г. до 14.12.2020 г. и
сумата от 36,81 евро /тридесет и шест евро и осемдесет и един
евроцента/, представляваща стойността на разходите за уведомяване на
длъжника по т. 10.3 от ОУ към договора, на осн. чл.79 от ЗЗД във вр.чл.430 от
ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
Твърди се, че постановеното решение е неправилно и необосновано.
Излага се, че съдът не е извършил необходимата проверка за действителност
на процесния договор. Счита се, че договорът е недействителен поради
неспазване изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Сочи се, че в договора не
е посочен начина на изчисляване на възнаградителната лихва, както и същата
не е посочена като размер в лева, което е в противоречие с изискването на
чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК. На следващо място се твърди, че съгласно чл.147а,
ал.2 от ЗЗП съгласието на потребителя с ОУ се удостоверява с неговия
подпис, и доколкото в конкретния случай ОУ не са подписани от ответника,
съотв. не са приети, то не могат да му се противопоставят. Евентуално, ако се
приеме, че същите са приети от длъжника, то се поддържа възражението, че
клаузата на чл.9.4 от ОУ вр.чл.11.3 от договора е неравноправна като
предвиждаща промяна на ГЛП автоматично съобразно промяната на
приложимия лихвен индекс. Сочи се, че съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП като
неравноправна клаузата е нищожна, освен ако не е договорена индивидуално.
В случая същата не е индивидуално договорена, защото е била изготвена
предварително и потребителят не е имал възможност да влияе на
съдържанието й. Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение и
отхвърляне на предявения иск.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемата страна „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“
АД, ЕИК *********, чрез пълномощник адв.М.Ж. депозира писмен отговор,
като развива доводи за неоснователност на въззивната жалба. Настоява
същата да бъде оставена без уважение, а решението в обжалваната част –
потвърдено, както и за присъждане на разноски.
Страните не са направили искания по доказателствата.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените
оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и
събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Правомощията на въззивният съд съобразно разпоредбата на чл.269 от
ГПК са : да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното
решение и допустимостта в обжалваната му част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
2
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата
допустимост, поради което въззвивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
От приетите по делото писмени доказателства и предвид неоспорване
автентичността на подписите, положени от ответника ЕМ. П. ВЛ. в
представените документи, се установява, че между „Уникредит Булбанк“ АД,
като кредитор, и Е.В., в качеството й на кредитополучател, е сключен
Договор за потребителски кредит от 10.06.2013г., по силата на който
дружеството предоставя на В. парична сума в размер на 10 000 евро, която
кредитополучателят се е задължил да върне под формата на 96 месечни
погасителни вноски, включващи главница и възнаградителна лихва.
Съгласно неоспореното и кредитирано от съда заключение по съдебно-
счетоводната експертиза се установява, че сумата е преведена по банковата
сметка на кредитополучателката на 10.06.2013г., съответно е усвоена от нея.
Съгласно чл. 17 от договора за потребителски кредит при частично или
пълно неплащане на което и да е парично задължение по кредита цялата
непогасена част от кредита става изискуема.
Съгласно заключението на вещото лице, изготвило отговорите,
поставени със ССчЕ, предпоставките, визирани с разпоредбата на чл.17 от
договора за потребителски кредит са настъпили към 11.04.2019г. към която
дата не е заплатена главницата и договорните лихви с падежна дата –
10.04.2019г.
Така с оглед наличието на обективните предпоставки, изрично
предвидени в договора за потребителски кредит, като условие, необходимо за
настъпване на предсрочната изискуемост на дълга, то кредиторът
основателно и законосъобразно е упражнил материалното си право да обяви
цялото задължение по договора за потребителски кредит за предсрочно
изискуемо.
Представените по делото писмени доказателства установяват, че това е
извършено с връчената покана за доброволно изпълнение и уведомление по
чл.60, ал.2 от ЗКИ чрез ЧСИ рег. № 711 на КЧСИ, приета за редовно връчена
при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК на 15.10.2020г., след четирикратно
посещение на адреса, представляващ постоянен и настоящ адрес на длъжника,
залепяне на уведомление поради неоткриване на адресата или друго лице от
близките, живущи на същия адрес, съотв.неявяване на длъжника в срока по
чл. 47, ал.2 от ГПКза получаване на книжата. Налице е справка, че към
момента на извършване на уведомяването длъжникът няма сключен договор с
работодател. Обстоятелство, което се потвърждава и след извършена
служебна справка за целите на съдебното производство (л.105). Следователно
ответника е редовно уведомен за обявената от кредитора предсрочна
изискуемост на цялото задължение на 14.10.2020г.
3
На осн.чл.235, ал.3 от ГПК и при съобразяване с клаузите на процесния
договор следва да се отчете обстоятелството за настъпил окончателен падеж
за плащане на задължението към 10.06.2021г.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК когато не са спазени
изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които са и тези
на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.9, 10, 11 и 12 и ал.2 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен.
Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК договорът за
потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита и
условията за прилагането му, а съгласно т. 10 и годишния процент на
разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора.
Процесният договор за кредит отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 9 и т. 10 от ЗПК, доколкото в документа е налице посочване на лихвен
процент (чл.4.1.а) годишен процент на разходите (11.4867 %) и обща сума,
дължима от потребителя, съгласно приложен и разписан от длъжника
погасителен план.
Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК "общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
Най-общо годишният процент на разходите представлява оскъпяването
на кредита, което включва не само дължимите лихви, но и таксите и
комисионните, които заплаща кредитополучателя. Поради тази причина, той
е по-висок от обявеният от банката лихвен процент по кредита. Изчислява се
по единна методология, посочена в Приложение №1 към чл.19, ал.2 от ЗПК.
Видно от клаузите на процесния договор кредиторът е посочил лихвите,
таксите и комисионните, дължими от кредитополучателя и представляващи
елементи от ГПР (чл.4.1а, чл.5), което е напълно достатъчно, за да бъде ГПР
изчислен от получателя на финансовата услуга по формулите от Приложение
№1 на ЗПК. Следователно възражението на въззивника за недействителност
на договора поради неспазване на изискването на чл.11, ал.11 т.9 и т.10 от
ЗПК остава недоказано.
На следващо място въззивникът въвежда възражение за нищожност на
клаузата на чл.9.4 от ОУ по договора във вр. с чл.11.3 от договора за банков
4
потребителски кредит, която предвижда, че при кредити, погасявани чрез
анюитетни вноски, ГЛП по кредита се променя автоматично съобразно
промяната на договорения приложим лихвен индекс.
Съгласно разпоредбата на чл. 147а (Нов – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила
от 25.07.2014 г.) от ЗЗП при сключване на договор при общи условия с
потребител общите условия обвързват потребителя само ако са му били
предоставени и той се е съгласил с тях. Съгласието на потребителя с общите
условия се удостоверява с неговия подпис. Търговецът или упълномощен
негов представител е длъжен да предаде подписан от него екземпляр от
общите условия на потребителя. Тежестта на доказване на изразеното от
потребителя съгласие с общите условия и получаването им при подписване
на договора се носи от търговеца. Клаузата за съгласие с общите условия на
договора и деклариране на получаването им от потребителя, включена в
индивидуалните договори, не е доказателство за действителното приемане на
общите условия и получаване на екземпляр от потребителя.
В конкретния случай сочената разпоредба не е била действаща към
момента на сключване на договора за потребителски кредит (10.06.2013г.),
поради което и полагането на подпис в договора, в който изрично е посочено,
че длъжникът е съгласен с действието и прилагането на ОУ, като неразделна
част от договора, то това обстоятелство е достатъчно, за да се приеме
валидността на същите в отношенията между страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 9.3. от ОУ за пазарен лихвен индекс в
зависимост от валутата на кредита и периода на олихвяване се уговаря и
допуска, както следва : при кредити в чуждестранна валута (чл.9.3.2) –
едномесечен EURIBOR за кредитите, деноминирани в евро, равен на индекса,
публикуван на страница EURIBOR=/LIBOR= на REUTERS в 11.00 часа
централноевропейски време два работни дни преди първия работен ден на
всеки календарен месец или календарно тримесечие, и се прилага от първия
работен ден на календарния месец, съотв. календарното тримесечие до деня,
предхождащ първия работен ден на следващия календарен месец, съотв.
календарно тримесечие включително. Съгласно чл.9.4 от ОУ при кредити,
погасявани чрез анюитетни вноски, ГЛП по кредита се променя
(увеличава/намалява) автоматично съобразно промяната на договорения,
приложим лихвен индекс, която промяна е с повече/по-малко от 0.25
процентни пункта спрямо действащия към момента на промяната размер на
приложимия лихвен индекс. Съгласно чл.11.3 от договора, при условията на
т.9.4 от ОУ се променя размер на ГЛП по т.4.1а от договора, съответно
анюитетната вноска.
Налице е трайно установена съдебна практика на касационната
инстанция (решение №77 от 22.04.2015 г. по гр.д.№4452/2014 г. на ВКС, ГК,
Трето отделение, решение №424 от 02.12.2015 г. по гр.д.№1899/2015 г. на
ВКС, ГК, Четвърто отделение, решение №51 от 04.04.2016 г. по т.д.
№504/2015 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, решение №95 от 13.09.2016 г. по
5
т.д.№240/2015 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, решение №205 от 07.11.2016
г. по т.д.№154/2016 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, решение
№165/02.12.2016 г. по т.д.№1777/2015 г. на ВКС, ТК, Първо отделение,
решение №201/02.03.2017 г. по т.д.№2780/2015 г. на ВКС, ТК, Второ
отделение, решение №299 от 15.02.2019 г. по т.д.№2023/2017 г. на ВКС, ТК,
Второ отделение и мн.други).
В обобщение, в посочените решения се приема, че една договорна
клауза е неравноправна при наличието на следните предпоставки: 1/ клаузата
да не е индивидуално уговорена; 2/ да е сключена в нарушение на принципа
на добросъвестността; 3/ да създава значителна неравнопоставеност между
страните относно правата и задълженията – съществено и необосновано
несъответствие между правата и задълженията на страните; 4/ да е сключена
във вреда на потребителя.
Основният критерий за приложимост на изключението по чл.144, ал.3,
т.1 от ЗЗП е изменението на цената да се дължи на външни причини, които не
зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени от
въздействието на свободния пазар и/или от държавния регулатор, тъй като
само тогава търговецът/доставчикът на финансови услуги не може да се счита
за недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна
клауза, съдържаща се в чл.143, ал.1 от ЗЗП, доколкото увеличението на
престацията, макар и едностранно, не зависи пряко от неговата воля.
За да се прецени дали конкретните договорни клаузи отговарят на този
критерий за изключване на общия принцип, въведен с чл. 143, ал. 1 ЗЗП, те
трябва да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин, както и
потребителят предварително да е получил достатъчно конкретна информация
как търговецът на финансови услуги може едностранно да промени цената, за
да може на свой ред да реагира по най–уместния начин.
Уговорката в договор за банков кредит, предвиждаща възможност на
банката за едностранна промяна на договорения лихвен процент въз основа
на непредвидено в самия договор основание и когато такова договорено
изменение не е свързано с обективни обстоятелства, които са извън контрола
на доставчика на услугата, е неравноправна с оглед общата дефиниция
на чл.143 от ЗЗП.
Методът на изчисляване на съответния лихвен процент трябва да
съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща
вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от
отделните компоненти – пазарни индекси и/или индикатори. Съобразно
правната природа на договора за банков кредит, безспорна е и
необходимостта от постигнато между съконтрахентите съгласие за начина на
формиране на възнаграждението на кредитодателя, т.е. да е налице конкретна
формула за определяне на възнаградителната лихва – съществен елемент от
съдържанието на този вид банкови сделки. Когато потребителят не е получил
предварително достатъчно конкретна информация за начина, метода, по
6
който кредитодателят може едностранно да промени цената на доставената
му финансова услуга, както и когато методологията, създадена от банката –
кредитор, например с нейни вътрешни правила, не е част от договора за
кредит, банката не може да се счита за добросъвестна по смисъла на общата
дефиниция за неравноправна клауза по чл.143 от ЗЗП, за да е приложимо
правилото на чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП.
Угорената неиндивидуално в договора за кредит възможност за
едностранно увеличаване от страна на банката на първоначално съгласувания
размер на базовия лихвен процент, при необявени предварително и
невключени като част от съдържанието на договора ясни правила за
условията и методиката, при които този размер може да се променя до
пълното погасяване на кредита, не отговаря на изискването за
добросъвестност, поради което по отношение на тази клауза изключението по
чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП е неприложимо.
Посочената разпоредбата изключва неравноправността при клаузи със
смисъла по чл.143, т.7, 10 и 12 ЗЗП, съдържащи се в посочени видове сделки,
чиято цена е обвързана с обективни фактори, които са извън волята и
контрола на търговеца, но когато кредиторът се позовава на такива фактори
/колебания на борсов курс, индекс, размер на лихвения процент на
финансовия пазар/, тяхното влияние по отношение необходимостта от
промяна на цената /лихвата/ не може да е поставено под негов контрол,
защото това отнема характеристиката им на независещи от волята му. Именно
външните причини, които могат да обусловят изменението на цената
/лихвата/, а не субективна власт на търговеца и или доставчика на финансови
услуги, са основанието законодателят да допусне запазването на сделката и
на обвързаността на страните от нея, независимо че ощетената при
увеличение на цената страна, винаги е по-слабата - потребителят, чиито права
са предмет на закрила.
Изключението следователно е въведено при презюмирана от закона
добросъвестност на търговеца, т.е. недобросъвестното му поведение прави
неприложимо специалното отклонение от генералната дефиниция за
неравнопоставеност. Наличието на добросъвестност е предпоставка за
приложното поле на изключващата неравноправността норма на чл.144, ал.3,
т.1 от ЗЗП, което следва както от целта на закона, така и от систематичното
тълкуване на разпоредбата във връзка с чл.144, ал.4 от ЗЗП - при клауза в
потребителски договор за индексиране на цени, почтеността на добрия
търговец предпоставя „методът на промяна в цените да е описан подробно и
ясно в договора”. Посочването като част от съдържанието на договора на
ясни и разбираеми критерии, при които цената на заетите парични средства
може да бъде променена е законово задължение на банката, произтичащо и от
текста на чл.147, ал.1 от ЗЗП. То е гаранция за възможността
кредитополучателят да предвиди както точните промени, които търговецът би
могъл да внесе в първоначално уговорения размер на лихвата, така и да има
предварителна осведоменост каква би била дължимата от него месечна
7
вноска.
Така в конкретния случай се установява, че в договора за потребителски
кредит се съдържа конкретна формула за определяне на възнаградителната
лихва, като съществен елемент от съдържанието на този вид банкови сделки
(чл.4, съотв. чл.4.1.а), което сочи на постигнато между страните съгласие за
начина на формиране на възнаграждението на кредитодателя. Видно е, че
един от елементите му е тримесечния EURIBOR. Последният представлява
обективен фактор, който е извън волята и контрола на търговеца, и доколкото
в договора е налице ясно посочен начин на формиране на ГЛП, то при
сключване на договора длъжникът не е лишен от правото да бъде осведомен
относно възможността за промяна в размера на възнаградителната лихва.
Следователно е налице основанието в конкретния случай да се допусне
запазването на сделката и на обвързаността на страните от нея, независимо че
ощетената при увеличение на цената страна, винаги е по-слабата -
потребителят, чиито права са предмет на закрила. Освен това, съгласно
заключението на вещото лице по ССчЕ се установява, че не е извършваната
промяна на договорения лихвен процент в посока неговото увеличаване.
Възражението на въззивника за нищожност на клаузата на чл.9.4 от ОУ по
договора във вр. с чл.11.3 от договора за банков потребителски кредит е
неоснователно.
В съответствие с констатациите и изчисленията на вещото лице по
проведената ССчЕ се установява, че последното плащане от длъжника е на
погасителната вноска с падеж 11.03.2019г., при което размерът на
непогасената главница възлиза на 3 705.42 евро. Искът за договорна лихва е
основателен и следва да бъде уважен до размера дължим за периода от
10.03.2019 г. до 10.09.2019 г., който според експертното заключение е 172.23
евро, а за разликата над този размер до предявения - отхвърлен. Съгласно
установеното от вещото лице по ССчЕ искът за лихва за просрочена главница
за периода от 10.03.2019 г. до 14.12.2020 г. е основателен и следва да бъде
уважен до размера на 496,18 евро (при прилагане разпоредбата на чл.33, ал.2
от ЗПК), а за разликата над този размер – отхвърлен. Доколкото са налице
данни относно разходите за уведомяване на длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост на целия дълг, то при съобразяване с т. 10.3 от ОУ
претенцията в тази част се явява основателна.
Исковият съд е достигнал до същия краен резултат, предвид което
решението му е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед резултата от въззивната проверка в полза на въззимаемото
дружество следва да бъдат присъдени сторените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лева и за възнаграждение на особения
представител на въззивника в размер на 200 лева.
Воден от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262539 от 28.09.2021г., постановено по
гр.д.№ 16179 от 2020г. по описа на ВРС, изменено в частта за разноските с
Определение № 265992/27.10.2021г., в ЧАСТТА, в която ЕМ. П. ВЛ. с ЕГН
********** е осъдена да заплати на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Св. Неделя“ №
7,
сумата от 3705,42 евро (три хиляди седемстотин и пет евро и
четиридесет и два евроцента), представляваща главница по Договор за
потребителски кредит от 10.06.2013 г., ведно със законна лихва върху
главницата от подаване на исковата молба в съда – 15.12.2020 г. до
окончателното заплащане на задължението,
сумата от 172,23 евро (сто седемдесет и две евро и двадесет и три
евроцента), представляваща възнаградителна лихва за периода от 10.03.2019
г. до 10.09.2019 г.,
сумата от 496,18 евро (четиристотин деветдесет и шест евро и
осемнадесет евроцента), представляваща лихва за просрочена главница по чл.
11.2.2. от договора за периода от 10.03.2019 г. до 14.12.2020 г. и
сумата от 36,81 евро (тридесет и шест евро и осемдесет и един
евроцента), представляваща стойността на разходите за уведомяване на
длъжника по т. 10.3 от ОУ към договора, на осн. чл.79 от ЗЗД във вр.чл.430 от
ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА ЕМ. П. ВЛ. с ЕГН ********** да заплати на „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, пл. „Св. Неделя“ № 7, сторените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лева и за възнаграждение на особения
представител на въззивника в размер на 200 лева
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9