РЕШЕНИЕ
№ 406
гр. Пловдив, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20255300500285 по описа за 2025 година
-ти
Обжалвано е Решение № 5274/29.12.2024г. на Пловдивския районен съд, ХI
гр. с., постановено по гр. д № 12936/24г., с което се ОТХВЪРЛЯ предявения от
Министерство на правосъдието, с адрес: ***, представлявано от министъра М. П.,
против Д. С. К., ЕГН: **********, от ***, иск за осъждане на ответника да му заплати
сумата от 2 500 лева (две хиляди и петстотин лева), представляваща заплатена
финансова компенсация на К. Д. Й. - пострадала от престъпление, за което ответникът
е бил признат за виновен по н. о. х. дело № 739/2023 г. на Районен съд- Пловдив,
XXIII нак. с-в, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.07.2024 г. до
окончателното й изплащане, като ПОГАСЕН поради извършено плащане в хода на
делото.
Жалбоподателят Министерство на правосъдието, с адрес: *** твърди, че
решението на районния съд е неправилно в частта, с която е отхвърлен иска за
заплащане на законна лихва в размер от 86.13лв. върху главницата от 2 500лв. за
периода от 05.07.2024г. до 22.11.2024г. и моли съда да отмени определението на
районния съд в тази част и постанови друго, с което да осъди Д. С. К., ЕГН:
********** да заплати посочената сума.
Въззиваемата страна Д. С. К., чрез адв. Х., счита жалбата на неоснователна и
моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
Няма спор, а и от представените писмени доказателства се установява, че на
основание на чл. 3 ал. 3, чл. 12 ал. 2 т. 1, чл. 13 ал. 1 и чл. 14 ал. 1 т. 3 от ЗПФКПП,
НСПКПП с решение № 20/2024г. на пострадалата В. К. Й. е отпусната финансова
1
компенсация в размер на 2 500 лева, както и че сумата е преведена по банков път с
платежно нареждане от 05.07.2024г. на законния представител на пострадалата.
Според нормата на чл. 16 от ЗПФКПП министърът на правосъдието незабавно
след изплащане на финансовата компенсация предявява регресен иск срещу
извършителя на престъплението за възстановяване на изплатената сума, за което е
образувано настоящото дело.
Безспорно е и това, че на 23.08.2024г. по сметка на Районен съд Пловдив Д. С.
К. чрез С. Х. е заплатил сума в размер на общо 2 547, 33 лева, която включва главница
в размер на 2 500 лева и законна лихва от 47, 33 лева за периода 05.07.2024 г.-
23.08.2024г.
Въззивникът възразява, че направеното плащане не е постъпило в Министерство
на правосъдието, тъй като е по сметка на Районен съд Пловдив. Посочената сума е
преведена по сметка на Министерство на правосъдието на 22.11.2024г. и затова
жалбоподателят претендира присъждане на обезщетение за забава до датата на
превеждане на главницата по сметка на Министерство на правосъдието.
Всъщност спорният въпрос пред въззивния съд е до кой момент въззиваемият
дължи лихва върху изплатената главница от 2 500лв.
За отговора на този въпрос съдът съобрази неоспореното обстоятелство, че
ищецът не е посочил в исковата молба начина на плащане на паричната сума, което е
неизпълнение на процесуалната норма на чл. 127, ал.4 от ГПК, а това по своята правна
природа е неправомерно поведение, от което страната не може да черпи благоприятни
за себе си последици. Ето защо след превеждането на процесната сума по сметка на
пловдивския районен съд, лихва за забава не следва да се начислява, защото
длъжникът добросъвестно е внесъл дължимата главница и лихви по сметката на съда
постановил присъдата, която е основение за заплащане на финансовата компенсация.
До същия краен правен извод е достигнал и районният съд и затова е отхвърлил
иска за присъждане на обезщетение за забава за периода 23.08.24г. – 22.11.24г., поради
което решението му е правилно е следва да се потвърди.
Доколкото ответната страна обаче е станала причина за завеждане на делото, то
тя следва да понесе разноските дължими към бюджета на съдебната власт като се
осъди да заплати държавна такса в размер на 100лв.
С оглед изхода на спора жалбоподателят следва да заплати разноските,
направени от въззиваемата страна за адвокатски хонорар в размер на 700 лв. предвид
липсата на възражение за прекомерност по смисъла на нормата на чл. 78, ал.5 от ГПК,
в какъвто смисъл например са Опр. № 946/27.02.25г. постановено по к. ч. гр. д. №
-то
519/25г. на ВКС, IVг. о. и Опр. № 304/29.01.25г. постановено по к. т. д. № 1059/23г.
-во
на ВКС, Iт. о.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5274/29.12.2024г. на Пловдивския районен съд,
ти
-
ХIгр. с., постановено по гр. д № 12936/24г.
ОСЪЖДА Министерство на правосъдието, с адрес: *** да заплати на Д. С. К.,
2
ЕГН: **********, от *** сумата от 700 (седемстотин) лева разноски за адвокатски
хонорар направени във въззивното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА Д. С. К., ЕГН: **********, от *** да заплати по транзитна сметка BG
12 CECB 9790F0 4522 00 на „Централна кооперативна банка“ АД на Пловдивския
окръжен съд държавна такса в размер на 100 (сто) лева в полза на бюджета на
съдебната власт.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3