О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер 1154 25.09.2019 год. Град Бургас
Бургаски окръжен съд граждански състав
На двадесет и пети
септември две хиляди и деветнадесета година
В закрито
заседание в следния състав:
Председател: Десислава Динкова
Членове: ………………………..…
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело
номер 527 по описа за
2017 година
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по настоящото дело е образувано по
повод предявените искове от М.С.Н. с ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен
адрес ***, партер, адв.К., против ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София ул. „Позитано“ №5, представлявано от Кристоф Рат и Недялко
Чандъков, за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 40 000лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди на ищеца от претърпени болки и страдания в
резултат на получени травми от ПТП, настъпило на 20.11.2012 год., ведно със
законната лихва от 20.11.2012 год. до окончателното ѝ изплащане, както и
сумата от 120 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищеца – болки и
страдания във връзка със смъртта на Димка Кирова Христова, с която ищецът е
живял на съпружески начала повече от 17 години, ведно със законната лихва от
01.03.2013 год. до окончателното ѝ изплащане.
За разглеждането
на настоящите обективно кумулативно съединени искове с оглед предмета им -
изискуемо вземане за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
пътно-транспортно произшествие, което представлява застрахователно събитие по
валидно сключена застраховка "гражданска отговорност", следва да се
приложи глава Тридесет и втора на ГПК – „Производство по търговски спорове“,
поради абсолютния търговски характер на сделката, от която се сочи, че
произтича отговорността на ответника.
Преди да пристъпи
към разглеждане на делото, съдът следва да извърши предвидената в чл. 374 от ГПК подготовка на делото в настоящото закрито заседание, включваща
процесуалните действия, посочени в този законов текст:
Осъществена е
редовна предварителна размяна на книжа, при която ищецът е подал искова и
допълнителна искова молба, а ответникът е подал отговори.
При проверка на основание чл. 127 и чл. 128 от ГПК съдът констатира, че исковата молба е редовна.
Искът, предмет на
настоящото дело, е подсъден на съдилищата, като е налице правен интерес от
предявяването му пред съда, тъй като се твърди, че е налице нарушение на
абсолютни субективни граждански права и блага, които са техен обект, последвано
от причинени неимуществени вреди, които не са били репарирани, нито от прекия
им причинител, нито от застрахователя. Исковата молба е предявена съобразно
правилата за родова и алтернативна местна подсъдност.
Производството е
било спряно с определение №1150/20.11.2017 год. на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК, до приключване на НОХД №610/2016 год. по описа на БОС. С решение
№173/05.03.2019 год. по ВНОХД №217/2018 год. на БАС първоинстанционната присъда
е изменена, като подсъдимият Димитров е оправдан по обвинението на нарушаване
на правилата за движение, визирани в чл.77 ал.1 от ППЗДвП, в останалата част е
потвърдена, не е обжалвана и е влязла в сила. С определение №650/28.05.2019
год. производството е възобновено, без събиране на държавна такса и без
произнасяне по искането с правно основание чл.83 ал.2 от ГПК, тъй като ищецът е
освободен от заплащане на държавна такса на основание чл.83 ал.1 т.4 от ГПК.
До настоящия
момент не са станали служебно известни на съда факти или обстоятелства, които
след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални
пречки за разглеждането на спора. Не е констатирано наличие на други
отрицателни процесуални предпоставки или отсъствие на положителни такива,
относно съществуването или надлежното упражняване на правото на иск, водещи до
недопустимост на предявените искове.
При това положение
предявените искове са допустими.
С оглед на горните
констатации по отношение на редовността и допустимостта на предявените искове,
съдът намира, че следва да пристъпи към насрочване на делото в открито съдебно
заседание на основание чл.374, ал.2 от ГПК.
Съдът намира, че в
настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото и след
него да се произнесе по допускането на доказателствата, заявени от страните.
Проект за доклад:
Ищецът твърди, че на 20.11.2012
год. около 16 часа предприел пътуване от с.Дъскотна до гр.Бургас с личния си
автомобил м.“Рено“ модел „Клио“ с рег.№А2891КВ, като с него пътували Димка
Христова, с която съжителствал от 1995 год. и други негови близки. Сочи се, че
на пътя Бургас –Айтос, след разклона за
с.Миролюбово, настъпило ПТП с автомобил, управляван от Владимир Желязков
Димитров, от което ищецът претърпял травми – контузия на гръдния кош, тотален
пневмоторакс вляво с подкожен емфизем, контузия на главата и контузия на
дясното коляно с хематом. Сочи се, че бил приет за лечение в І-во хирургично
отделение в УМБАЛ Бургас, до 27.11.2012 год. Жената, с който съжителствал, също
получила множество травми и била приета в ОАРИЛ с гръдна травма със счупване на
гръдната кост и ребра и разкъсване на ляв диафрагмален купол, които са оформили
гръден капак, кръв и въздух в лява гръдна половина, коремна травма с разкъсване
на слезката, перфорация на тънко черво, тотален перитонит, кръв в корема,
ретроперитониален хематом, травма на гръбначния стълб със счупване на І лумбален
прешлен и счупване на страничните израстъци на ІІ и ІІІ лумбални прешлени,
субфреничен абсцес вляво. Заявява се, че лечението на Димка Христова продължило
2 м., след което тя била преведена на 22.01.2013 год. в отделение ФРМ и
изписана на 01.02.2013 год. Ищецът твърди, че положението ѝ се влошило и
на 08.02.2013 год. била приета в Отделение по съдова хирургия на МБАЛ Бургас, с
диагноза „дълбока венозна тромбоза на лявата илеофеморална вена“. На 18.02.2013
год. била изписана и починала на 01.03.2013 год. от травматичните увреждания от
ПТП, които са причинили дълбока венозна тромбоза. Сочи се, че по повод
допуснатото произшествие е била образувано НОХД №610/2016 год. на БОС.
Ищецът заявява, че преживял
загубата на Димка Христова много тежко –
с нея живял на съпружески начала повече от 17 години при взаимна обич и
разбирателство в закупена с общи средства къща в с.Дъскотна. Твърди, че след
изписването си от болницата бил неотлъчно до нея докато се лекувала, закупувал
храна, медикаменти, консумативи, ангажирал лекари да я преглеждат в домашни
условия. След смъртта ѝ ищецът останал сам.
Ищецът сочи, че от произшествието
претърпял гръдна травма и продължава да чувства болка в гърдите, особено при
застудяване и физическо натоварване.
Твърди се в исковата молба, че за
л.а.“Рено“ модел „Меган“ с ДК№В0192КК, управлявано от Владимир Димитров, е
сключена застраховка „гражданска отговорност“ с ответника по полица
03112000968753, със срок на валидност от 10.04.2012 до 09.04.2013 год.
Ответникът е депозирал отговор, с
който оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че не са налице
предпоставките на чл.226 от КЗ (отм.) за присъждане на обезщетение. Заявява се,
че вината за настъпване на произшествието не е само на водача Димитров и че
ищецът се е движил с превишена скорост, препятствал е своевременните си реакции
и така е допринесъл за настъпване на вредите в такъв обем. Въвежда се
възражение за съпричиняване на вредата от страна на пострадалите, за които
липсват данни, че са били с поставени предпазни колани. Твърди се от ищеца, че
пострадалите лица са поставили себе си с превишен спрямо нормалното риск и са
нарушили чл.137а от ЗДвП. Счита, че приноса за настъпване на вредата следва да
бъде отчетен при приложението на чл.51 ал.2 от ЗЗД.
Оспорва се причинно-следствената
връзка между произшествието и настъпилите вреди. Оспорва се твърдението на
ищеца, че в резултат на ПТП са възникнали описаните от него вреди, техния
характер, продължителност и интензитет. Заявява се, че ищецът не представя доказателства
за твърдението си, че е съжителствал с Димка Христова и счита, че декларацията
доказва фактическо съжителство единствено към датата на нейното съставяне.
Оспорва претенциите като завишени
по размер с оглед степента и характера на телесните увреждания. Ответникът
твърди, че ищецът не е претърпял значителни по интензитет болки, страдания и
неудобства, не е била необходима оперативна интервенция, а се е наложил
единствено кратък болничен престой. Заявява, че липсват твърдения за усложнения
и остатъчни явления, като оздравителния процес по всяка вероятност е завършил.
В отговора се сочи, че дори и да
бъде доказано фактическо съжителство, размерът на предявения иск за
неимуществени вреди от 120 000 лв. е прекомерен. Във връзка с преценката
на паричния еквивалент на вредите се цитира актуална съдебна практика – решение
№214/18.01.2019 год. по гр.д.№3921/18 год. ІV г.о. ВКС.
Ответникът възразява срещу
момента, от който се иска присъждане на законна лихва върху обезщетенията, като
твърди, че дължи лихва от момента на поканата, а не от момента на увреждането.
Въвежда възражение за погасяване по давност на лихвите, на основание чл.111
б.“в“ от ЗЗД.
Ищецът е депозирал допълнителна
искова молба, с която заявява, че поддържа изцяло описания механизъм на ПТП.
Оспорва се възражението за съпричиняване на вредите от М.Н. с твърдения, че по
данните от наказателното дело ищецът се е движил изцяло в своята лента за движение със средна скорост от 97
км/ч при разрешена 90 км/ч. Сочи се, че дори и да се е движел с допустимата
скорост от 90 км/ч, той не би имал възможността да предотврати произшествието.
Заявява се, че няма допуснато нарушение на ЗдвП, което да е в
причинно-следствена връзка с произшествието и неговите последици. Позовава се
на констатациите на наказателния съд в присъдата. Твърди, че както ищецът, така
и починалата, са били с поставени предпазни колани.
Заявява се, че с ППВС №5/1969
год. е признато право на обезщетение за неимуществени вреди на лицето, с което
починалият е съжителствал трайно на съпружески начала. Поддържа се твърдението,
че ищецът и починалата са живели заедно повече от 17 години на един и същ адрес
в с.Дъскотна и именно с този адрес починалата е записана в цялата медицинска
документация.
Поддържа са претенцията за
присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на
увреждането с позоваване на формираната постоянна съдебна практика по този
въпрос.
Постъпил е отговор от ответника
на допълнителната искова молба, с който се заявява, че ищецът не е отправил
извънсъдебна претенция за изплащане на обезщетение по чл.498 ал.1, вр.чл.380 от КЗ. Отново се оспорва претенцията за присъждане на лихва от датата на
увреждането, като се твърди, че според разпоредбата на чл.497 от КЗ
застрахователят се поставя в забава едва след изтичане на сроковете за
произнасяне по застрахователната претенция. Твърди се, че застрахователят не
покрива отговорността на застрахованите лица за изтеклите лихва до деня, в
който бъде уведомен за настъпилото ПТП.
По отношение размера на
претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществените вреди от смъртта на
Димка Христова се сочи, че съдът следва да съобрази и наличната съдебна практика,
формирана при сходни случаи, както и действителното съдържание на отношенията
между увредения и търсещия обезщетение. Сочи се, че наличието на адресна
регистрация на един и същи адрес в с.Дъскотна не дава основание да се приеме
съществуването на трайно фактическо съжителство между двамата.
Ответникът моли за отхвърляне на
претенциите и присъждане на сторените разноски.
Ищецът е предявил при условията
на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове, които имат своите правни основания в чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) във с вр. 45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
По
делото не са налице признания на права.
По
делото не се спори за следните обстоятелства: че е налице договор за
застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил л.а.“Рено“ модел
„Меган“ с ДК№В0192КК, валидна към 20.11.2012г.;
че на 20.11.2012г. е настъпило пътно-транспортно произшествие, като водач на л.а.“Рено“ модел
„Меган“ с ДК№В0192КК е бил Владимир
Желязков Димитров и последният е осъден с влязла в сила присъда за деяние,
изразяващо се в нарушение на правилата за движение при управление на МПС и
причиняване по непредпазливост на смъртта на Димка Кирова Христова, починала на
01.03.2013 год. и на гръдна травма,
довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота на М.Н..
Страните
спорят дали е налице виновно и противоправно поведение от страна на
застрахования при първия ответник водач на л.а.“Рено“ модел „Меган“ с
ДК№В0192КК, което да е в причинна връзка
с претърпените от ищеца вреди; налице ли е съпричиняване от страна на пострадалите лица; какъв е размера на неимуществените
вреди, както и че ищецът и починалата са съжителствали на семейни начала.
Съгласно
чл. 154 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава
своите искания и възражения. Влязлата в сила присъда, съгласно чл. 300 от ГПК,
е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданско-правните
последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност, и виновността на дееца. При въведените от страните твърдения и
оспорвания, както и поради постановената присъда, ищецът носи тежестта да
установи при условията на пълно и главно доказване механизма на ПТП,
претърпените неимуществени вреди и техния размер, причинната връзка между ПТП и
причинените неимуществени вреди, както и качеството си на пострадал от смъртта
на Димка Христова.
Ответникът-застрахователно
дружество носи тежестта за установи при условията на пълно и главно доказване възраженията
си за съпричиняване, както и всички свои правоизключващи, провоунищожаващи и
правопогасяващи възражения.
Няма
обстоятелства, които да са служебно или общоизвестни, поради което да се явяват
ненуждаещи се от доказване.
Ищецът
е представил писмени доказателства към исковата молба, които следва да се
приемат, поради допустимостта и относимостта им. Освен тях следва да се приеме
служебно изискания препис от присъдата, както и да се изиска и приложи НОХД
№610/2016 год. на ОС Бургас.
Искането за ангажиране на гласни доказателства следва да
се уважи като се допуснат двама свидетели.
И двете страни са поискали назначаване на експертизи,
които следва да се назначат поотделно, тъй като вещите лица могат да дадат
самостоятелни отговори на поставените въпроси. Въпросът на ищеца за причинно-следствената
връзка между произшествието и смъртта на Димка Христова следва да бъде
отклонен, тъй като с присъдата по НОХД №610/2016 год. подсъдимият е признат за
виновен в причиняване на смъртта ѝ по непредпазливост. САТЕ следва да
отговори и на въпроса на съда: Има ли данни в наказателното производство, че
пострадалите М.Н. и Димка Христова са били с поставени предпазни колани? Предвид
нормата на чл.83 ал.1 т.4 от ГПК, депозити следва да се внесат само от
ответника според броя и вида на поставените въпроси.
На ответника
следва да се издаде поисканото удостоверение по т.2, което да му послужи пред
Дирекция „МДТ“ Бургас. Държавната такса все още не е внесена от ответника,
въпреки описаната като приложение квитанция. По искането за снабдяване с
другото удостоверение съдът ще се произнесе след като ответникът уточни
връзката на информацията, която се търси, с предмета на настоящото
производство.
По
изложените съображения и на основание чл.140
от ГПК съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ПРИЕМА за
разглеждане предявените от М.С.Н. с ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен
адрес ***, партер, адв.К., против ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София ул. „Позитано“ №5, представлявано от Кристоф Рат и Недялко
Чандъков, искове за осъждане на ответника да заплати сума в размер на
40 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди на
ищеца от претърпени болки и страдания в резултат на получени травми от ПТП,
настъпило на 20.11.2012 год., ведно със законната лихва от 20.11.2012 год. до
окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 120 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ищеца – болки и страдания във връзка със смъртта
на Димка Кирова Христова, с която ищецът е живял на съпружески начала, ведно
със законната лихва от 01.03.2013 год. до окончателното ѝ изплащане.
ДОКЛАДВА на
страните т.дело №527/2017 год. съобразно проекта за доклад в мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства,
както и служебно изисканите преписи от присъда №171/11.07.2017 год. и решение
№173/05.03.2019 год.
ДА СЕ ИЗИСКА НОХД №610/2016 год. по описа на БОС.
ДОПУСКА двама
свидетели при режим на довеждане от ищеца в съдебното заседание.
НАЗНАЧАВА съдебно-медицинска
експертиза, която да се изготви от в.л.д-р Парасков и да отговори на въпросите
на двете страни, без въпроса на ищеца за връзката между произшествието и
смъртта на Димка Христова.
ОПРЕДЕЛЯ депозит
в размер на 200 лв., вносим от ответника в седмичен срок от съобщението по депозитната сметка на Бургаски окръжен
съд.
НАЗНАЧАВА съдебно-автотехническа експертиза, която да се
изготви от в.л.Гяуров и да отговори на въпросите на двете страни и на въпроса на съда: Има ли данни в наказателното
производство, че пострадалите М.Н. и Димка Христова са били с поставени
предпазни колани?.
ОПРЕДЕЛЯ депозит
в размер на 200 лв., вносим от ответника в седмичен срок от съобщението по депозитната сметка на Бургаски окръжен
съд.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ответника поисканото удостоверение по т.2, което да му послужи пред Дирекция „МДТ“
Бургас, след внасяне
на д.т. от 5 лв.
УКАЗВА на ответника да уточни връзката
на информацията, която се търси чрез снабдяване с удостоверението по т.1, с
предмета на настоящото производство.
НАСРОЧВА
делото за 19.11.2019 год. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца
и препис от писмения отговор на допълнителната
искова молба.
Определението е окончателно.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: