Присъда по дело №252/2021 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 5
Дата: 10 май 2021 г.
Съдия: Цвета Живкова Попова
Дело: 20212100200252
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 11 март 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 5
гр. Бургас , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети май, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Цвета Ж. Попова
СъдебниЖЕЧКА ИВАНОВА
заседатели:ИВАНОВА

ТАНЯ АНГЕЛОВА
КИРОВА
при участието на секретаря Лена Р. Димитрова
и прокурора Елгина Янчева Чалъмова (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от Цвета Ж. Попова Наказателно дело от общ
характер № 20212100200252 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия В. Т. Т. – роден на *** г. в гр. ***, с постоянен
и настоящ адрес - гр. ***, ул. „***“ №*, ет.*, ап.*, *** гражданин, ***
образование, ***, ***, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на
22.09.2015 г. в община Несебър, област Бургас, на републикански път I-9
(Европейски път Е87), в района около 198 км, преди кръстовище за ресторант
„Ханска шатра“, при управление на лек автомобил „Нисан Примера“ с рег. №
***, движещ се в посока от гр. Бургас към гр. Варна, нарушил правилата за
движение по пътищата, установени в чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват”, при което лекият автомобил
навлязъл в лентата за насрещно движение и последвал удар с насрещно
движещия се в посока от гр. Варна към гр. Бургас лек автомобил „Фолксваген
Поло“ с рег. № ***, управляван от Ал. З. Р., ЕГН ***, в резултат на което по
непредпазливост причинил смъртта на Ал. З. Р., настъпила на *** г. в „МБАЛ
– Бургас“ АД, гр. Бургас, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“,
1
предл. първо, вр. чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 58а, ал. 1 НК ГО ОСЪЖДА на
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА.
ОТЛАГА на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното
на подсъдимия Т. наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
ЛИШАВА на основание чл. 343г вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК
подсъдимия В. Т. Т. от правото да управлява моторно превозно средство за
срок от ДВЕ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия В.Т. да
заплати направените на досъдебното производство разноски в общ размер на
7620.38 лева, от които 1795.98 лева да бъдат заплатени по сметка на ОД на
МВР гр. Бургас, а 5824.40 лева – по сметка на Окръжна прокуратура гр.
Бургас.
ОСЪЖДА подсъдимия В. Т. Т. да заплати на Г. Д. Р., ЕГН **********,
и на И. А. Р., ЕГН **********, сумите по 100 лева за всеки от тях,
представляващи направени разноски по делото.
Веществените доказателства - 8 бр. оптични носители - дискове, да
останат приложени по делото.
Присъдата може да бъде обжалвана и протестирана пред Апелативен
съд гр. Бургас в петнадесетдневен срок.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


М О Т И В И:
Съдебното производство е образувано по обвинителен акт на Окръжна
прокуратура – гр. Бургас срещу В. Т. Т., ЕГН ********** с обвинение за
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, предл. първо вр. чл. 342, ал. 1 от НК вр.
чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.
Съдът конституира като частни обвинители в съдебното производство Г.
Д. Р. (съпруга на починалия пострадал А. З. Р.) и И. А. Р. (син на А. Р.).
По искане на подсъдимия Т. и защитника адв. Тодор Касабов от
Адвокатска колегия Варна съдът проведе съкратено съдебно следствие по
реда на чл. 371, т. 2 НПК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото на
подсъдимия Т. обвинение. Посочва, че наказанието следва да бъде
определено при условията на чл. 54 НК, при отчитане на необремененото
съдебно минало на подсъдимия, от една страна, а от друга – при съобразяване
на причинените при допуснатото пътнотранспортно произшествие леки
телесни повреди на други лица, имуществените вреди по двата автомобила,
които не са били собственост на подсъдимия, както и другите случаи на
извършени от В.Т. нарушения на правилата, предвидени в ЗДвП. Пледира за
налагане на наказание лишаване от свобода за срок от три години, което с
оглед на проведеното съкратено съдебно следствие бъде редуцирано с една
трета. Според прокурора изпълнението на това наказание следва да бъде
отложено за изпитателен срок от четири години. Наред с това предлага
кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство да бъде за срок от шест години.
Повереникът адв. Досев моли да бъде наложено на подсъдимия
наказание лишаване от свобода към предвидената среда, след което да се
приложи редукцията по чл. 58а от НК и да се отложи изтърпяването му на
основание чл. 66 от НК. Относно кумулативно предвиденото наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, моли същото
да бъде наложено за срок не по-малък от срока на наказанието лишаване от
свобода.
Частните обвинители Г.Р. и И.Р. изцяло поддържат изразената позиция
на повереника.
Защитникът адв. Касабов посочва, че не би искал да внася изменение
във фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, но
заявява, че до инцидента се е стигнало, тъй като подсъдимият е хипертоник и
„му е причерняло“. Отбелязва, че това обстоятелство е смекчаващо, като
наред с него съдът следва да отчете наличието на само едно нарушение на
правилата за движение, което подсъдимият е допуснал от 1975 г. до този
момент. Посочва още, че пострадалият е управлявал автомобила с
несъобразена скорост и ако скоростта е била съобразена с разрешената за този
1
участък от началото на ограничението, нямало да се стигне до удар.
Защитникът подчертава, че това не оневинява подсъдимия, но то следва да
бъде обсъдено при решаването на въпроса за наказанието, което следва да
бъде наложено на Т.. В тази връзка се акцентира и на обстоятелството, че
въпреки заключенията на съдебномедицинските експертизи, по делото е
установено, че в болницата не е бил извършен цялостен преглед на
пострадалия Р.. При условие че това е било направено, животът на А. Р. е щял
да бъде спасен и обвинението срещу подсъдимия е щяло да бъде друго – за
причинена по непредпазливост средна телесна повреда вследствие на
допуснато нарушение на правилата за движение. Набляга се на дългия
период, изтекъл от датата на произшествието, с което е допуснато нарушение
на правото за разглеждане на делото в разумен срок и което следва да бъде
преценено като смекчаващо вината обстоятелство със съответната тежест и
значение. В заключение защитникът заявява, че предоставя на съда да
определи наказанието по справедливост съобразно посочените от него
обстоятелства.
Подсъдимият Т. изразява съжаление за случилото се извършеното и
поднася съболезнования на частните обвинители.
Съгласно изискванията на чл. 373, ал. 3 НПК съдът е обвързан от
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, поради което съдебният
състав прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият В. Т. Т. е роден на **** г. в гр. ***, *** гражданин,***
образование, ***, ***. Същият е правоспособен водач на моторни превозни
средства от 1970 г., с придобити категории: В, М и АМ.
На 22.09.2015 г. подсъдимият В.Т. управлявал лек автомобил „Нисан
Примера“ с рег. № *** по републикански път I-9 (Европейски път Е87) в
посока от гр. Бургас към гр. Варна. Превозното средство било собственост на
Д. Н. В., с когото дъщерята на подсъдимия - Д. Т. била във фактическо
съжителство и който бил баща на внука на подсъдимия – В. В., на 5 години.
На предна дясна седалка в автомобила пътувал свидетелят Р. Ж., на
задната седалка зад свидетеля се намирала свид. Д. Т., а до нея на добре
закрепено детско столче бил малолетният В. В.. Водачът и пътниците били с
поставени обезопасителни колани.
Около 13:58 часа лекият автомобил „Нисан“ се намирал на км 198 след
к.к. „Слънчев бряг“. Времето било слънчево, сухо, видимостта - добра.
Платното за движение било с широчина 7,0 метра, двупосочно, с по една
лента за движение в двете посоки, разделени с единична непрекъсната линия
М1. Пътната настилка била асфалтова, без неравности. От двете страни на
платното за движение имало банкети, покрити с чакъл, широки 1,3 - 1,5
метра, а след тях – гъста растителност, която ограничавала видимостта в
различна степен.
Преди кръстовището за заведението „Ханска шатра“, общ. Несебър,
2
отдясно на банкета по посоката на движение били разположени един под друг
пътни знаци А1 „Опасен завой надясно“ и А26 „Кръстовище с път без
предимство“. Лекият автомобил „Нисан“ подминал пътните знаци и навлязъл
в десния завой, който бил с наклон за изкачване и с радиус около 111,7 метра,
определен по непрекъснатата разделителна линия на пътя. Скоростта на
движение на автомобила в този момент била около 62 км/час, при която
опасната му зона за спиране била 40,40 метра и се изминавала за около 3,5
секунди. Подсъдимият Т. не контролирал непрекъснато управляваното от
него моторно превозно средство, поради което, когато навлязъл в завоя,
автомобилът внезапно се отклонил наляво от лентата си за движение,
пресякъл непрекъснатата разделителна линия и навлязъл в лентата за
насрещно движение.
По същото време в обратна посока по главен път І-9 от гр. Варна към
гр. Бургас се движел лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № ***.
Автомобилът бил управляван от А. З. Р., ЕГН **********, а до него, на
предна дясна седалка пътувала съпругата му Г.Р.. За движещите се в тази
посока автомобили имало поставен пътен знак В26 „Забранено е движението
със скорост, по-висока от 40 км/час“. Скоростта на движение на л.а.
„Фолксваген“ била около 55 км/час, а опасната му зона за спиране – 33,80
метра и се изминавала за около 3,2 секунди.
При навлизането на лекия автомобил „Нисан“ в лентата за насрещно
движение разстоянието между двата автомобила било около 15 метра. Това
разстояние било значително по-малко от сбора на опасните им зони за
спиране (74,20 метра), поради което произшествието било непредотвратимо.
Последвал челен кос удар между автомобилите. Мястото на удара било в
лентата за движение на лекия автомобил „Фолксваген“, на около 2,50 метра
вляво от дясната ограничителна линия на платното за движение в посока гр.
Бургас. След удара л.а. „Фолксваген“ бил изтласкан вдясно към банкета,
завъртял се в посока обратна на часовниковата стрелка на 180 градуса и спрял
на тревистия терен. Другият автомобил спрял косо около средата на пътя.
Непосредствено след произшествието подсъдимият Т. и пътниците в
лекия автомобил „Нисан“ излезли от колата. В.Т. и свид. Р. Ж. изпитвали
силни болки в гърдите, като подсъдимият седнал в близост до автомобила.
Трима мъже от други автомобили, спрели недалеко от
местопроизшествието, помогнали на свид. Г.Р. да излезе от л.а. „Фолксваген
Поло“. След това двама от мъжете, единият от които бил свидетелят С. А.,
отишли при водача на автомобила, откопчали предпазния колан и наклонили
седалката му назад. Водачът А. Р. бил в безсъзнание и с получени множество
травматични телесни увреждания, едно от които било вътрешно разкъсване
на слезката, без да е било налично разкъсване на капсулата на слезката към
този момент. Свидетелката Г.Р. започнала да му прави сърдечен масаж и го
напръскала с вода. Р. започнал да диша.
Междувременно свидетелката Н. А., дъщеря на свид. С. А., се обадила
3
на телефон 112 и уведомила за случилото се.
На местопроизшествието пристигнали свидетелите О. И. - младши
автоконтрольор, и К. П. – младши инспектор при РУП - Несебър. В 14:22 ч. те
изпробвали подсъдимия за употреба на алкохол с алкотест Дрегер 7510 с №
0065, който отчел 0,00 промила в издишания въздух. Впоследствие подс. Т.
бил отведен в ЦСМП - гр. Несебър, където му била взета кръвна проба.
Резултатът от проведеното химическо изследване също бил отрицателен.
След полицейските служители на мястото пристигнали екип на Спешна
помощ и екип на Противопожарната служба. Водачът Р. бил изваден от лекия
автомобил „Фолксваген“ и прегледан от д-р М. Х., лекар към ФСМП гр.
Несебър, на когото А. Р. заявил, че изпитва болки в долен и горен крайник.
Последвало транспортирането му със санитарния автомобил до МБАЛ -
Бургас.
В Спешно отделение на МБАЛ - Бургас бил извършен предварителен
медицински преглед на А. Р. от дежурния лекар д-р О. С., след което били
проведени клинико-лабораторни изследвания и консултации със специалисти:
ортопед, хирург и неврохирург. Същия ден в 17:27 ч. Р. бил хоспитализиран в
Отделението по ортопедия и травматология за оперативно лечение, предвид
рентгенови данни за фрактура на дясна раменна кост и фрактура на ляв
ацетабулум. След 03:00 ч. на 23.09.2015 г. било регистрирано рязко
влошаване на здравословното състояние на Р., което наложило консултация с
реаниматор. Въпреки предприетите действията на реанимационния екип, в
04:15 ч. А. Р. починал. Смъртта настъпила поради двуетапно разкъсване на
слезката, което протекло безсимптомно и причинило бърза кръвозагуба.
Свидетелите Г.Р. и Д. Т., както и малолетното дете В. В. също били
откарани в МБАЛ – Бургас, с друг екип на ЦСМП - Несебър. В здравното
заведение било установено, че Г.Р. е получила множество кръвонасядания по
лицето, тялото и крайниците като следствие от удари на тялото в части на
купето на автомобила при внезапното му привеждане от движение в покой. Д.
Т. получила контузия на дясната ръка, била й предложена хоспитализация,
която тя отказала. Уврежданията на двете жени довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота им. Детето В. В. било без
увреждания.
Свидетелят Р. Ж. получил гръдна травма следствие удар от отворилата
се предпазна възглавница. Имало съмнение за фрактура на гръдната кост, но
тази диагноза не била потвърдена. Тъпата травма на гръдния кош довела до
болка и страдание.
Подсъдимият Т. също получил контузия на гръдния кош следствие удар
от предпазната възглавница.
В резултат на произшествието двата автомобила получили множество
увреждания, които ги направили технически непригодни. Щетата и за двете
превозни средства била тотална.
4
Така изложената и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от самопризнанията на подсъдимия, които се
потвърждават от събраните на досъдебното производство доказателства, а
именно: данните, съдържащи се в показанията на свидетелите С. Ц. А. (т. 9, л.
80-81), Р. В. Ж. (т. 9, л. 73-74), Г.Р. (т. 9, л. 82-84), О. М. И. (т. 9, л. 65), М. Г.
Х. (т. 1, л. 166), протоколите за оглед на местопроизшествие и на веществени
доказателства и фотоалбумите към тях (т. 9, л. 124-154), писмо УРИ 10584р-
1516/28.09.2015 г. на Регионален център 112 - Бургас (т. 8, л. 58), копие на
извадка от дневник с данните от проверка № 3486 от 22.09.2015 г. на водача
на л.а. „Нисан“ с рег. № ***** - В.Т. за употреба на алкохол (т. 7, л. 191), фиш
за спешна медицинска помощ и мисия № 273520 (т. 1, л. 243-245),
удостоверение за наследници и препис-извлечение от акт за смърт на А. Р. (т.
1, л. 232-234), справка от РУ - Несебър за нарушител/водач (т. 7, л. 182),
справка за съдимост (т. 9, л. 63), заключения на извършените по делото
съдебномедицинска експертиза № 310/2015 г. за оглед и аутопсия на труп (т.
2, л. 199-202), съдебномедицинска експертиза № 605/2015 г. (т. 9, л. 164-166),
тройна съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 135/2018 г. (т. 9,
л. 192-199), шесторна съдебномедицинска експертиза по писмени данни №
403/2020 (т. 7, л. 60-124), химически експертизи (т. 9, 156-161), тройна
автотехническа експертиза (т. 9, л. 168-182).
Съгласно заключенията на двете химически експертизи, в кръвните
проби от подсъдимия Т. и от пострадалия А. Р. не се установило наличие на
етилов алкохол.
При огледа и аутопсията върху трупа на А. Р. били установени: остра
анемия на вътрешните органи, голямо количество кръв в коремната кухина,
кръвопропиване на мезото с разкъсване на мезентериален съд, дълбоки
пукнатини на слезката с образуване на голям хематом около слезката, лека
хипертрофия на сърцето с цикатрикси от прекарани миокардни инфаркти,
кръвонасядане на гръдната кост с фрактура на дръжката й, двустранна
фрактура на ребра без разместване на фрагментите, чернодробна цироза,
охлузване с кръвонасядане на лицето, кръвонасядане на меки черепни
обвивки, охлузвания и драскотини по крайниците, фрактура на дясна раменна
кост. Като непосредствена причина за смъртта на А. Р. вещото лице д-р
Косьо Янков е посочил острата анемия, дължаща се на разкъсване на
мезентериален съд и слезката следствие рязко притискане на коремната стена
в посока отпред-назад. Според експертното заключение всички установени
увреждания са вследствие от действието на твърди тъпи предмети с посока
отпред-назад.
Тройната съдебномедицинска експертиза, извършена от вещите лица д-
р Вилиам Доков - ръководител на УС по съдебна медицина и деонтология
към МУ гр. Варна, доц. д-р Васил Божков, д.м. - коремен хирург в катедра
Хирургически болести към МУ гр. Варна и д-р Марин Маринов - ортопед
травматолог към МБАЛ „Св. Марина“ - гр. Варна, дава заключение, което не
5
се различава от заключението на вещото лице д-р Янков – пряка и
непосредствена причина за смъртта на А. Р. била острата следтравматична
анемия /малокръвие/, дължащо се на травматично разкъсване на
мезентериален кръвоносен съд и слезка. Вещите лица недвусмислено
посочват, че е съществувала пряка причинно-следствена връзка между
получена по време на пътнотранспортно произшествие травма и смъртта на
Р.. В заключението е разяснено, че смъртният изход се е получил поради
неблагоприятно стечение на обстоятелствата – наличие на субкапсулно
увреждане на слезката, което не е било възможно да се установи кратко време
след получаването с достъпните методи на изследване. Благоприятстващ
фактор била наличната чернодробна цироза, която също променяла факторите
на кръвосъсирване. Вещите лица приемат, че субкапсулното увреждане на
слезката довело до внезапно кървене кратко време преди настъпването на
смъртта, което, ведно с кървенето около счупените кости и увреждането на
мезентериални кръвоносни съдове на фона на нарушено кръвосъсирване
поради чернодробната цироза, довело до остро настъпила анемия, която не
било възможно да се предвиди с оглед на конкретните медицински данни.
Тази анемия обусловила настъпването на смъртта. Експертизата не е
намерила съществени пропуски в диагностиката и лечението на А. Р., които
да са били в причинна връзка с настъпването на смъртта му.
На досъдебното производство е назначена трета съдебномедицинска
експертиза, която е извършена от доц. д-р Георги Михайлов Арабаджиев,
доц. д-р Недко Иванов Димитров, д-р Митко Атанасов Митев, д-р Ален Танев
Петров (специалисти в УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ гр. Стара Загора),
доц. д-р Илия Петров Биволарски от МУ гр. Пловдив и д-р Емил Николов
Бъчваров от УМБАЛ „Св. Георги“ гр. Пловдив. В заключението и на тази
експертиза недвусмислено е посочено, че причината за смъртта на А. Р. била
кръвозагуба в коремната кухина вследствие на разкъсване на слезката.
Разкъсването на слезката протекло в два етапа. В първия етап бил получен
хематом поради вътрешно разкъсване на слезката, без да е била разкъсана
капсулата. Това увреждане било получено при пътнотранспортното
произшествие, настъпило на 22.09.2015 г. около 14:00 ч. В тъканта на слезката
се получило разкъсване и малък кръвоизлив, който бавно нараствал.
Достигнал до капсулата, той я притискал и същата се разкъсала часове по-
късно. Увреждането не било установено при изследването на Р. поради липса
на симптоматика и находка при апаратните изследвания. Капсулата била
здрава и не е имало кървене в коремната кухина, доказателство за което били
снимките от ехографското изследване и стойностите на хемоглобина по време
на хоспитализацията в Спешно отделение. Състоянието на А. Р. било силно
повлияно и от счупванията на дясната мишнична кост и лявата главулечна
ямка на таза, свързани с болка и кръвозагуба. Стойностите на хемоглобина по
време на престоя в Спешно отделение – 122 г/л, били ниски, но не опасно
ниски и се обяснявали от кръвозагубата вследствие на счупените кости. В
21:00 ч. хемоглобинът спаднал до 105 г/л, но тази стойност не била
6
показателна за разкъсване на слезката, предвид масивните костни
увреждания. Признак на анемия поради кръвозагуба се проявил към 03:00 ч.
на 23.09.2015 г., след което започнала реанимацията, приключила без успех.
Позовавайки се на допълнителното хистологично изследване, вещите лица
приемат, че разкъсването на капсулата и съответно кървенето в коремната
кухина, причинило смъртта, е настъпило около 12 часа след подкапсулното
разкъсване. Вещите лица посочват, че подобни двуетапни разкъсвания са
изключително опасни, тъй като протичат безсимптомно и поради бързата
кръвозагуба често завършват фатално. В генезата на смъртта участвали и
други фактори, макар те да не били водещи - кръвозагубата в резултат на
счупванията на кости, както и атеросклерозата на мозъчните съдове и
исхемичната болест на сърцето. Вещите лица са категорични в заключението
си, че действията на медицинските специалисти са били правилни,
своевременни и достатъчни.
Смъртта на А. Р. е в пряка причинна връзка с настъпилото
пътнотранспортно произшествие, вина за което изцяло има водачът на л.а.
„Нисан“ - подсъдимият В.Т.. Съгласно заключението на тройната
автотехническа експертиза, скоростта на движение на л.а. „Нисан“ преди
произшествието и по време на удара с л.а. „Фолксваген“ била около 62 км/час,
тоест значително по-ниска от критичната скорост за движение по кривата на
завоя без странично приплъзване (около 92 км/час). Вещите лица посочват, че
произшествието настъпило поради внезапното навлизане на управлявания от
В.Т. автомобил в лентата за насрещно движение. Причините за това били
субективни и зависели от поведението на този водач. В експертното
заключение изрично е отбелязано, че произшествието било предотвратимо,
ако лекият автомобил „Нисан“ е продължил движението си в своята лента.
Вещите лица посочват още, че уврежданията по участвалите в пътния
инцидент автомобили са довели до тотални щети и за двете превозни
средства. Нанесената щета на л.а. „Нисан“ възлизала на 2000 лева, а щетата на
л.а. „Фолксваген“ – 1300 лева.
Въз основа на установените по безспорен начин факти съдът прие, че с
деянието си подсъдимият Т. е осъществил от обективна и субективна страна
елементите на състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б.“в“, предл.
първо, вр. чл. 342, ал.1 НК.
На 22.09.2015 г. в община Несебър, на републикански път І-9
(Европейски път Е87), в района около 198 км, преди кръстовището за
ресторант „Ханска шатра“, при управление на лек автомобил „Нисан
Примера“ с рег.№ *****, движещ се в посока от гр. Бургас към гр. Варна,
подсъдимият нарушил правилата за движение – чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на А. З. Р., ЕГН **********, настъпила на
23.09.2015 г. От субективна страна деянието е осъществено при форма на
вина непредпазливост във вид на небрежност. Подсъдимият Т. не е имал
представи относно възможния престъпен резултат. Като правоспособен водач
7
на моторно превозно средство с твърде дълъг стаж обаче той е бил длъжен и е
могъл да предвиди общественоопасните последици и да ги предотврати.
При определяне вида и размера на наложеното наказание съдът съобрази
следното: Степента на обществена опасност на деянието е висока. Освен
смъртта на А. Р., която е обективен признак от състава на престъплението, от
деянието са настъпили и несъставомерни последици – причиняване на леки
телесни повреди на три лица (Г.Р., Р. Ж. и Д. Т.) и причиняване на тотални
щети за двата автомобила. Самото произшествие е настъпило изцяло заради
допуснати от подсъдимия груби нарушения на правилата за движение. Т. не
само е нарушил забраната на чл. 20, ал. 1 ЗДвП да контролира непрекъснато
управляваното от него моторно превозно средство, за което му е повдигнато
обвинение, но и неправомерно е навлязъл в лентата за насрещно движение,
което съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Още
повече при наличието на предупредителния пътен знак А1.
Съдът не би могъл да се съгласи с тезата на защитника за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на л.а.
„Фолксваген“ А. Р., което да бъде отчетено като смекчаващо обстоятелство.
За да е налице съпричиняване, е необходимо пострадалият също да е нарушил
конкретно правило за движението и това нарушение да е в пряка причинно-
следствена връзка с резултата. Действително в обстоятелствената част на
обвинителния акт е посочено, че А. Р. е управлявал автомобила си със
скорост 55 км/час, при разрешена скорост до 40 км/час, тоест допуснал е
нарушение по чл. 21 ЗДвП. Същевременно в обвинителния акт е отбелязано,
че според заключението на тройната автотехническа експертиза нарушението
на режима на скоростта в случая не е било в причинна връзка с
произшествието, защото когато възникнала опасността (пресичането на
непрекъснатата разделителна линия на платното за движение и навлизането
на л.а. „Нисан“ в лентата за насрещно движение), л.а. „Фолксваген“ бил на
около 8 метра от мястото на удара. При тези условия той е могъл да спре,
само ако скоростта му не е била по-голяма от 13,3 км/час. Това означава, че
произшествието би настъпило и при движение на л.а. „Фолксваген“ с
разрешена скорост. А дали увреждането на слезката, респ. смъртта на Р. би
настъпила или не, ако пострадалият е управлявал автомобила със скорост от
40 км/час, е въпрос, категоричен отговор на който би могъл да бъде даден
чрез съдебномедицинска експертиза. Назначаването на такава експертиза
обаче е недопустимо при провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.
371, т. 2 НПК, защото събраните нови доказателства биха могли да
рефлектират върху изводите относно елементи от обективната страна на
състава на престъплението, каквито са причинната връзка и резултатът. В
този смисъл са задължителните указания, дадени с ТР № 1/2009 г. по т.д.
№1/2008 г. на ОСНК на ВКС, т. 8. С признаването на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, подсъдимият се е съгласил със
следващата се невъзможност да оспорва фактическото обвинение, поради
което събирането на нови доказателства за установяване съпричиняване на
8
вредоносния резултат от страна на пострадалия би било в нарушение на
процесуалния закон.
Съдът намира за несъстоятелно и твърдението на защитника, сочено
като аргумент за по-леко наказание, че смъртта на пострадалия нямало да
настъпи, ако при постъпването му в МБАЛ-Бургас, лекарите били извършили
цялостен преглед на А. Р.. Причината за смъртта на пострадалия е установена
по несъмнен начин чрез три съдебномедицински експертизи, като последната
от тях много подробно е обсъдила действията на всички специалисти в
болницата, участвали при диагностицирането и лечението на А. Р.. В
обстоятелствената част на обвинителния акт изрично е отразено
заключението на вещите лица от шесторната експертиза, че по делото
липсват данни, въз основа на които да се аргументира извод за допуснати
нарушения на конкретни правила за добра медицинска практика от страна на
лекарите в МБАЛ-Бургас. Липсата на доказателства за противното е дало
основание на прокурора с постановление от 9.02.2021 г. да прекрати
наказателното производство в частта относно проведеното разследване за
престъпление по чл. 123 НК. Посоченият прокурорски акт е бил получен от
подсъдимия на 17.02.2021 г. (т. 11, л. 62), но той не го е обжалвал нито пред
съда, нито пред горестоящата прокуратура. Нещо повече, по негово искане
производството по настоящото дело премина по реда на глава двадесет и
седма от НПК, като подсъдимият направи ясно и недвусмислено изявление,
че признава всички факти, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се ссъгласява да не се събират доказателства за тези
факти. След като се отказа от гаранциите на състезателното производство,
подсъдимият не може да оспорва фактите по обвинителния акт, а именно това
се случва в този процес чрез посоченото по-горе твърдение на защитника.
Във връзка с определянето на наказанието защитникът изтъква и
обстоятелството, че подсъдимият не е управлявал л.а. „Нисан“ с неразрешена
или с несъобразена скорост. Съдът прие за безспорно установено, че В. Т. не е
допуснал нарушение на режима на скоростта. При нарушаване и на това
правило за движение, същото би се отчело като отегчаващо обстоятелство, но
неизвършването му не може да бъде съобразено като смекчаващо
обстоятелство.
Съдът не прие като смекчаващо и соченото от защитника обстоятелство,
че транспортното произшествие е настъпило, след като на подсъдимия му
„причерняло“. В обстоятелствената част на обвинителния акт не се съдържат
факти за влошаване на здравословно състояние на подсъдимия. Такива
липсват и в показанията на разпитаните по делото свидетели, сред които са
дъщерята на В.Т. и неговият приятел (Д. Т. и Р. Ж.), пътували в л.а. „Нисан“.
Ако подсъдимият действително е получил хипертонична криза при
управлението на автомобила, то това би станало известно на неговите близки.
Те обаче, както и свидетелят С. А., свидетелстват единствено за болките,
които В. Т. е изпитвал впоследствие, вследствие удара от предпазната
9
възглавница на автомобила.
Като смекчаващи обстоятелства съдът отчете необремененото съдебно
минало на дееца, липсата на други противообществени прояви, както и
утвърдените му трудови навици – макар и пенсионер, същият продължава да
работи. От значение са и данните за поведението му като водач на моторно
превозно средство. Видно от приложената по делото справка за
нарушител/водач, В.Т. е правоспособен водач от 1970 г., а е санкциониран по
административен ред за нарушение по ЗДвП само веднъж – с фиш през 2011
г. Наличието на едно-единствено нарушение на правилата за движение, при
това извършено повече от три години преди произшествието, не следва да се
отрази негативно на оценката за личността на подсъдимия. Що се отнася до
продължителността на воденото наказателно производство, то следва да се
има предвид, че В.Т. е бил привлечен като обвиняем на 9.01.2019 г. (т. 9, л.
59). Въпреки това съдът отчете като смекчаващо обстоятелство със значитена
тежест изминалия дълъг период от датата на извършване на престъплението.
Преценявайки всички посочени по-горе обстоятелства, съдът прие, че
значителен превес имат смекчаващите обстоятелства. Те обаче не са нито
многобройни, нито изключителни, а и при наличието на отчетените
отегчаващи обстоятелства, не могат да обосноват извод, че и най-лекото,
предвидено в закона наказание би било несъразмерно тежко за извършеното
престъпление. Затова съдът определи основното наказание при условията на
чл. 54 НК, като неговият размер определи към специалния минимум, а
именно лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца. С оглед
реда на проведеното съдебно следствие и разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК,
съдът на основание чл. 58а, ал. 1 НК намали определеното наказание с една
трета и наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от една
година и осем месеца.
Съдът наложи на подсъдимия Т. и кумулативно предвидената в чл.343г
НК санкция - лишаване от право да се управлява моторно превозно средство.
За определяне на срока на това наказание от значение са продължителният
период от извършване на инкриминираното деяние и обстоятелството, че
деецът само веднъж е бил санкциониран по административен ред за
нарушение по ЗДвП. От друга страна, не може да бъде игнорирана
конкретната тежест на допуснатите нарушения на правилата за движение,
довели до настъпване на пътнотранспортното произшествие, както и тежките
вредоносни последици. Отчитайки тези обстоятелства, съдът прие за
необходимо да лиши подсъдимия от правото да управлява моторно превозно
средство за срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила.
В случая са налице всички предпоставки за приложението на института
на условното осъждане. Извършеното престъпление е изолирана проява в
живота на подсъдимия, което, наред с добрите му характеристични данни,
налага извод, че за неговото поправяне и превъзпитание не се налага
изолирането му от обществото. А и наложените кумулативни наказания са
10
напълно достатъчни за постигане целите по чл. 36 НК. Затова съдът на
основание чл. 66, ал. 1 НК отложи изпълнението на наказанието лишаване от
свобода за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в
сила.
Накрая съдът на основание чл. 189, ал. 3 НПК осъди подсъдимия да
заплати на частните обвинители Г. Д. Р. и И. А. Р. направените от тях
разноски по делото в размер на 100 лева за всеки един от тях, както и да
заплати в полза на държавата сумата от 7620.38 лева, представляваща
направени разноски на досъдебното производство.
Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови присъдата.


Съдия:




11
Съобщи за изтекли лични данни