Решение по дело №67/2025 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл.9б, вр. с чл.4,ал.1 от ЗМДТ във вр. с чл.156 и сл. във вр. с чл.107 от ДОПК.

Образувано е по жалба на „Иренор“ООД, представлявано от Н. И. Д., със седалище и адрес на управление гр.Видин, против Акт за установяване на задължение № АУЗ5504001197-1/13.12.2023г. на Главен специалист „Публичен изпълнител” в Дирекция „МДТ” при Община Видин, потвърден с Решение рег.№ МД-02-469-1/04.04.2024г. на Директора на дирекция„Местни данъци и такси” при Община Видин.

Образувано е след връщане на делото за ново разглеждане.

В жалбата се развиват съображения, че издаденият акт е незаконосъобразен.

Твърди се в жалбата, че от акта не става ясно как са изчислени главниците за ДНИ, ТБО, туристически данък и данък върху МПС за 2022г. и 2023г. и съответните лихви. Сочи се, че липсват мотиви към акта, които да дават яснота на каква база, въз основа и в съответствие с кои правни норми са изчислени ДНИ, ТБО, туристически данък и данък върху МПС, което представлява съществено процесуално нарушение, както и порок във формата на акта. Сочи горното като достатъчно основание за отмяна на акта.

Сочи се и че актът е издаден в противоречие с материалния закон –Наредбата на Общинския съвет за определяне и администриране на местните данъци и такси и цени на услуги, приета от ОбС-Видин , в частта в която е изчислена ТБО за недвижимите имоти на дружеството за 2023г.

В съдебно заседание подържа жалбата като заявява, че не оспорва задълженията за дънъци върху недвижимите имоти, върху МПС, туристическия данък и ТБО за 2022г. като размер, като счита същите за правилно определени по размер.

Иска се от съда да отмени обжалвания АУЗД изцяло и да върне същия на органа за законосъобразното му издаване. Претендират се разноските за касационната инстанция.

Ответникът по жалбата-Директор Дирекция „Местни данъци и такси” при Община Видин, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да не я уважава. Твърди, че при издаването на обжалваният акт са спазени всички изисквания на закона, както на процесуалния, така и на материалния. Претендират се разноските по делото , вкл. юрисконсултско възнаграждение

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

С процесния Акт за установяване на задължение по чл.107,ал.3 от ДОПК /АУЗД/ № АУЗ5504001197-1/13.12.2023г., издаден от длъжностно лице на длъжност Главен специалист „Публичен изпълнител” при Община Видин на основание чл.107,ал.3 от ДОПК вр. с чл.4,ал.1 от ЗМДТ и въз основа на подадени декларации по чл.14 от ЗМДТ и чл.17,ал.1 /отм./ от ЗМДТ-за недвижимите имоти, по чл.54 от ЗМДТ-за притежавани МПС, и декларация по чл.61р от ЗМДТ за облагане с туристически данък, са определени задължения за заплащане на данък върху декларираните недвижими имоти и ТБО за недвижимите имоти, данък МПС и туристически данък за 2022г. и 2023г. , както и съответните лихви върху тях за всеки един. Определени са за всеки един от имотите и превозните средства.

С решение № МД-02-469-1/04.04.2024г. Директорът на Дирекция „МДТ“ при Община Видин е отхвърлил подадената от дружеството жалба срещу акта и е потвърдил същия. Изложил е подробни съображения за приложимите правни разпоредби за всеки от периодите-2022г. и 2023г., относно данък недвижими имоти и ТБО. Разгледал е всеки един от имотите и МПС съгласно подадените декларации и е посочил дължимия размер данък и ТБО за всеки от тях поотделно, както и дължимия по години туристически данък. Установил е, че през 2022г. и 2023г. не са подавани декларации в установения срок за следващата година за определяне на таксата за битови отпадъци според количеството на битовите отпадъци съобразно вид и брой на съдовете за съхраняване, а декларации за освобождаване по чл.71 от ЗМДТ от такса сметосъбиране и сметоизвозване е подавана за три обекта през 2022г. за освобождаване през 2023г./декларации , входени на 13.12.2022г./ Изложени са съображения за определяне на размера на таксата по реда на чл.66 от ЗМДТ за всяка услуга поотделно и за определянето й съобразно чл.67,ал.2 от ЗМДТ и Решение № 212/30.12.2008г. на ОбС Видин-9 промила, като са посочени приложимите промили /ТБО/ на всяка от услугите поотделно. Изяснено е, че за 2022г. като основа за определяне на таксата е приета отчетната стойност на имотите в съответствие с Решение № 14, взето с протокол №2/31.01.2011г. на Общински съвет Видин. За 2023г. органът е разяснил, че на основание Решение №184/19.10.2022г. е определена ТБО в размер на 9 промила /при посочени промили за всяка от услугите/ върху данъчната оценка на имотите.

Изложил е подробни съображения за определяне на размера на данъка за МПС , които е определил подробно за всяко МПС въз основа на подадените декларации по чл.54 от ЗМДТ и данни от регистъра на ППС към МВР, както и приложимите решения на ОбС-Видин, изяснил е начинът на изчисляване на същия за всяко МПС.

Разяснен е начинът на определяне на туристическия данък, като органът е изложил съображения за определянето му за 2022г. и 2023г.: На основание чл.58 от Наредбата на ОбС Видин за определяне на размера на местните данъци на територията на Община Видин - в размер на 0,30 лв за всяка нощувка съобразно населените места в България и категорията или регистрацията на местата за настаняване и данните от Единната система за туристическа информация, подържана от МТ, като броят на предоставените нощувки е умножен по дължимия размер на данъка.

По делото са представени заповеди на Кмета на Община Видин – Заповед № РД-02-11-2760/05.10.2021г. и Заповед № РД-02-11-1273/26.10.2023г, издадени на основание чл.63,ал.2 от ЗМДТ, с които е наредено съответно за 2022г. и 2023г. на територията в строителните граници на гр.Видин /вкл. в промишлените зони/ да се организират и извършват следните услуги , свързани с битови отпадъци-сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депа, подържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Определена е и честотата на извозване на съдовете за битови отпадъци, разположени на територията на Община Видин, по видове. Със заповед № РД-02-11-193/28.02.2020г. са определени районите за почистване от БО на територията на гр.Видин

Видно от Решение № 183/21.12.2020г. на Общински съвет Видин е създадено ОП „Чистота, озеленяване и благоустройство“ като специализирано звено с предмет на дейност събиране на битови отпадъци и транспортирането им до инсталации и съоръжения за третирането им. Съгласно Решение № 155, взето с Протокол №12/23.12.2014г на Общински съвет-Видин, считано от 01.01.2015г. общината е създала ОП за управление на Регионално депо за твърди битови отпадъци с предмет на дейност управление на Регионално депо за битови отпадъци. Видно от представения по делото договор от 17.02.2021г. ОП „Чистота, озеленяване и благоустройство“ е сключило договор с общинско предприятие „Регионално депо за битови отпадъци“ с предмет приемане и третиране на отпадъци в съответствие със ЗУО срещу заплащане.

За 2022г. и 2023г. са представени ежеседмични констативни протоколи за извършените дейности по почистване на гр.Видин и ежедневни пътни листове за извършваното транспортиране на отпадъците. Представени са и одобрени план сметки за необходимите разходи за извършване на дейностите с отпадъци в общината.

По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, която е дала заключение единствено за размера на дължимите такси за битови отпадъци за 2023г. предвид изричното изявление на процесуалния представител на жалбоподателя, че не оспорва останалите задължения по размер във връзка с указанията на съда за нуждата от събиране на доказателства и направените доказателствени искания от ответника. Заключението на вещото лице е дадено в два варианта. Определено е задължението за ТБО за 2023г. върху отчетната стойност на имотите и задължението за ТБО за 2023г., изчислено върху данъчната оценка на имотите. Видно от заключението, вещото лице е установило и обектите, за които е подадена декларация, че не се използват, и по отношение на същите е определило размера на таксата при 4,55 промила. Съответно вещото лице е определило и дължимите лихви за забава , като е дало заключение и за крайната сума по акта.

Заключението не е оспорено от страните и следва да бъде възприето като обективно и компетентно изготвено и съобразно поставената от съда задача.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното :

Жалбата е допустима като подадена в законовия срок, от надлежна страна и след изчерпване на административния ред за обжалване съгласно чл.107,ал.4 от ДОПК във вр. с чл. 4,ал.1 и ал.5 от ЗМДТ.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

АУЗД е законосъобразен.

Задълженията за данък върху недвижимите имоти, за такса битови отпадъци, за данък върху МПС и туристически данък представляват публични общински вземания, което е изрично регламентирано в чл.162,ал.2,т.1 и т.3 от ДОПК. Според чл.166,ал.1 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за данък върху недвижимите имоти този ред е предвиден в чл.4,ал.1 от ЗМДТ, според който установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според ал.3, в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а според ал. 4, тези служители се определят със заповед на Кмета на общината. Последният, съгласно ал.5, упражнява правомощията на решаващ орган по чл.152,ал.2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите.

Съгласно чл.9б ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършва също по горния ред.

В случая обжалваният АУЗД е издаден от компетентен орган по смисъла на чл.4,ал.3 от ЗМДТ с оглед представената по делото Заповед №РД-02-11-5/04.01.2023г. на Кмета на Община Видин, с която на Н. Х. Н.-Г..специалист „Публичен изпълнител”, е възложено осъществяване на функциите на орган по приходите по ЗМДТ. Решението, с което е потвърден АУЗД, също е постановено от компетентен орган-Директор Дирекция „Местни данъци и такси” при Община Видин, който съгласно чл.4,ал.5 ЗМДТ осъществява функциите на териториален директор на НАП по ЗМДТ.

АУАН и решението на горестоящия орган са издадени в предивдената от закона форма и същите са мотивирани. С АУАН подробно и по отношение на всеки един обект/имот на жалбоподателя са посочени дължимите публични вземания – за данък недвижими имоти и ТБО, по отношение на всяко МПС е посочен размерът на дължимия данък върху превозното средство, както и размерът на туристическия данък за година. Всички дължими публични вземания са индивидуализирани всяко от тях поотделно по размер и по години-за 2022г. и 2023г. В решението, с което ответникът се е произнесъл по повод подадената срещу акта жалба, са изложени подробни мотиви за приложимите правни разпоредби, както на закона, така и на наредбите на ОбщС-Видин, както и за приложимите решения на ОбС-Видин, въз основа на които са определени всяко от задълженията и за начина на определяне на същите по размер. Съобразно чл.97,ал.1 от АПК във вр. с §.2 от ДР на ДОПК когато горестоящият орган отхвърли жалбата или протеста мотивите за това решение се смятат за част от мотивите на административния акт. В този смисъл са изрично указанията на ВАС към съда по тълкуването и прилагането на закона в отменителното решение.

Предвид горното оплакванията в жалбата за липса на мотиви към акта, които да дават яснота на каква база, въз основа и в съответствие с кои правни норми са изчислени ДНИ, ТБО , туристически данък и данък върху МПС, са изцяло неоснователни. Всички тези обстоятелства са подробно обяснени от горестоящия орган.

Актът е постановен и при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон.

Съгласно чл.107,ал.3 от ДОПК по искане на задълженото лице или служебно в определените хипотези, вкл. когато задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия, органът по приходите може да издаде акт за установяване на задължението, когато размерът му се установява по данни от декларация. От жалбоподателя не са ангажирани доказателства за извършено плащане на задълженията за процесния период, поради което е налице предвиденото в закона основание за служебно издаване на АУЗД.

Актът е издаден и в съответствие с материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗМДТ данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с ДНИ недвижими имоти. Не е спорно по делото, че дружеството е собственик на обложените недвижими имоти. Съобразно разпоредбата на чл. 10, ал.1 от ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. В случая процесните недвижими имоти-земя и сгради, са в строителните граници на гр.Видин , подлежащи на облагане като такива. Данъкът не се оспорва по размер.

В съответствие с чл.52 и 53 от ЗМДТ на жалбоподателя са определени задължения за данък върху притежаваните от него МПС, като в решението си горестоящият орган е обсъдил приложимите разпоредби, характеристики на всяко МПС и е определил дължимия размер. Данъкът не се оспорва по размер.

За извършваната от дружеството дейност-предлагани нощувки, в съответствие с чл.61р от ЗМДТ въз основа на декларациите по чл.61л от ЗМДТ и съдържащите са данни в Единната система за туристическа информация на дружеството органът е изяснил броя нощувки по периоди и определил дължимия размер на туристическия данък. Същият също не се оспорва по размер.

Според разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ за услугите по събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране, третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината, се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл. 66 от закона за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет.

За да е дължима таксата за битови отпадъци е необходимо услугите по чл. 62 ЗМДТ да са престирани от общината и ползвани от съответния правен субект.

Съгласно чл.71,т.1 от ЗМДТ не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота. Следователно, за да е дължима ТБО за услугата сметосъбиране и сметоизвозване следва услугата да е предоставена от общината.

Съгласно чл.71,т.2 от ЗМДТ не се събира такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината. Видно от тази разпоредба, за да е налице задължение за заплащане на такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е необходимо общината да е престирала услугата-да е включена услугата в заповедта по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, определяща услугите, които се извършват от общината , недвижимите имоти да са в границите на района, определен от кмета на общината, да е извършвана дейността реално.

В случая всички услуги са включени в заповедите на кмета на общината за всяка от годините, определено е и извършването им в строителните граници на гр.Видин, вкл. и в промишлените зони.

Установява се от административните адреси на имотите, заповедта на кмета с приложените граници на районите и приложените скици към заповедта и от кадастър, че имотите на жалбоподателя се намират в строителните граници на гр. Видин, р.IV. Видно от предоставените по делото доказателства-констативни протоколи и пътни листове, както и създадените общински предприятия именно с такъв предмет на дейност, е, че услугите и фактически са извършвани от общината както през 2022г., така и през 2023г.

По аргумент на чл.66,ал.1,т.4 от ЗМДТ услугата подържане на чистотата на обществените места включва дейности като почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване, поради което и не е обвързана от фактическото ползване на конкретния имот, а обезпечава подържането на чистотата на териториите за обществено ползване. С оглед на това след като общината извършва посочената услуга на територията на гр.Видин таксата за същата се дължи независимо от конкретното ползване на имотите.

Аналогично е задължението и за таксата за обезвреждане на битови отпадъци. По аргумент от чл. 71, т. 3 ЗМДТ таксата за обезвреждане на битови отпадъци в депа се дължи от лицата по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ, когато общината използва съоръжения за обезвреждане. В заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ изрично е посочено, че Община Видин предоставя услугата обезвреждане на битовите отпадъци. По аргумент на чл.66,ал.1,т.3 от ЗМДТ услугата се изразява в проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци. От доказателствата по делото е безспорно, че Община Видин фактически ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци, поради което извършва услугата обезвреждане на битови отпадъци в депа по смисъла на чл.66,ал.1,т.3 от ЗМДТ. Предвид на това по аргумент на чл.71,т.3 от ЗМДТ таксата за обезвреждане на битови отпадъци е дължима от жалбоподателя.

Предвид характера на услугите „обезвреждане на битовите отпадъци в депа” и „поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване” фактическото ползване на имота от жалбоподателя е ирелевантно. С оглед на това и в Наредбата е предвидена възможност за освобождаване единствено от таксата за извършване на услугата „сметосъбиране и сметоизвозване”, като горното е в съответствие и със законовите разпоредби. Видно от заключението е, че подадените от жалбоподателя декларации за имоти, които няма да се ползват, са взети предвид от административния орган при определяне на дължимото задължение за ТБО за 2023г. Същите освобождават жалбоподателя от заплащане на такси за услугите „сметосъбиране и сметоизвозване”, не и от заплащане на такси от останалите две услуги „обезвреждане на битовите отпадъци в депа за битови отпадъци” и „поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване”.

Предвид гореизложеното административният орган в съответствие с разпоредбите на ЗМДТ и приложимите наредби на ОбС Видин е определил, че жалбоподателят се явява задължен субект за декларирания от него нежилищни недвижим имоти за ТБО за услугите „обезвреждане на битовите отпадъци в депа” и „поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване”, както и сметосъбиране и сметоизвозване за всички имоти за 2022г , и за имотите , за които не е подадена декларация, че няма да се ползват, за 2023г.

Спорен по делото е конкретно размерът на определените задължения за ТБО за 2023г. с оглед основата, въз основа на която същите са определени. Както за 2022г., така и за 2023г., размерът на дължимите такси е определен в съответствие с чл.67 от ЗМДТ в приложимите за процесния период редакции. Съобразно чл.67 от ЗМДТ размерът на таксата се определя с решението на общинския съвет върху количеството на битовите отпадъци като водеща основа, а когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци, същата се определя върху основа, определена от общинския съвет. Същата се определя с наредбата по чл.9 ЗМДТ.

Съобразно чл.14 от Наредба на Общински съвет - Видин за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Видин, приета с Решение №187, взето с Протокол №9/19.10.2022 год. на ОбщС-Видин, обнародвана и оповестена на сайта на Община Видин на 07.11.2022г., таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места като размерът на таксата се определя за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване.

Съобразно чл.15 от Наредбата за имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване.

Съобразно наредбата таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общински съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност/чл.17 от наредбата/, като съобразно чл.18 от същата размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци, а когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци, основа за определяне на таксата е данъчната оценка или отчетната стойност на недвижимите имоти, като за база служи по-високата от двете.

Конкретният размер на таксата за 2023г. е определен с Решение № 184, взето с Протокол №9/19.10.2022 год. на ОбщС-Видин, като за нежилищните имоти на ФЛ и ЮЛ е в размер на 9 промила, като по видове услуги е 0,80 промила за третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации, 3,75 промила за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване /общо за двата компонента 4,55 промила/ и 4,45 промила за сметосъбиране и сметоизвозване. Идентичен е размерът и за 2022г. по предходното решение на общинския съвет. Изрично е предвидена възможност в чл.23,ал.2 от Наредбата в срок до 30 ноември на предходната година (за следващата) да се подаде декларация за определяне на такса битови отпадъци за нежилищни имоти, собственост на предприятия, според количеството на битовите отпадъци съобразно вида и броя на съдовете за съхраняването им. В случая жалбоподателят не е подал такава декларация, поради което именно върху така определената основа-данъчната оценка на имота на жалбоподателя като по-висока от отчетната стойност, и посочените в решението на общинския съвет стойности са определени и задълженията за такси битови отпадъци на жалбоподателя. Направеното възражение за неправилно определяне на основата за облагане за ТБО за 2023г. е неоснователно. Изрично разпоредбата на наредбата предвижда като основа по-голямата от двете стойности –данъчната или отчетната, а в случая от заключението на вещото лице безспорно се установява, че по-високата от двете на всички имоти на жалбоподателя, е именно данъчната. Изрично чл.24 от наредбата, на която се позовава жалбоподателят за определяне на таксата върху отчетната стойност по баланса на собственика, предвижда прилагането на разпоредбата извън случаите на чл. 23 от наредбата. Процесните недвижими имоти попадат в приложното поле на чл.23 от Наредбата-касае се за нежилищни имоти на предприятието, попадащи в границите на организираното събиране и извозване транспортиране на битови отпадъци до депа или други съоръжения. Горното следва и от разпоредбите на чл.23,ал.4 във вр. с ал.3 от наредбата, при тълкуването им във връзка една с друга.

Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че основата за определяне е определена с решение на общинския съвет. Действително в решението, с което са определени промилите за всяка от таксите, прието на същото заседание на общинския съвет, на което е приета впоследствие и самата наредба, е посочено „върху данъчната оценка на имота“, но волеизявлението е в насока определяне на конкретните размери на таксата. Безспорно основата е определена с приетата на същото заседание наредба и тя е по-високата от двете стойности-отчетната стойност на имота или данъчната му оценка. Видно от заключението дължимите ТБО за имотите за 2023г., които именно се оспорват от жалбоподателя, са правилно определени от административния орган по размер, като и съобразно заключението същите са в размер на 39301,08 лв при определянето им върху данъчната оценка.

Наредбата и решението са действащи съответно нормативен и общ административен акт, същите не са оспорени и не са отменени. Доводите за тяхната незаконосъобразност са непротивопоставими в настоящето производство.

Предвид горните съображения съдът намира наведените доводи за незаконосъобразност на АУЗД за неоснователни. За процесния период таксите за битови отпадъци за имота са определени в съответствие с приложимите редакции на разпоредбите на ЗМДТ и Наредбите на ОбС–Видин, както за 2022г., така и за 2023г.

От жалбоподателя не са ангажирани доказателства за заплащане на задълженията за ТБО в срока по чл. 20 от Наредбата, т.е. към 30 юни и 31 октомври на съответната година, поради което същите са дължими, считано от 01.07. и 01.11., от когато длъжникът е в забава и дължи същите със следващата се законна лихва върху тях съгласно чл.175 от ДОПК, каквато лихва дължи и за незаплатените в срок данъци, неоспорени по размер. Доколкото не се оспорват останалите задължения по размер съдът приема за правилно определен и размерът на дължимата лихва върху задълженията за данъци.

Предвид гореизложеното жалбата е неоснователна. АУЗД е законосъобразен като издаден от компетентен орган, в предписаната форма, при липса на съществени нарушения на административно- производствените правила и в съответствие с приложимите правни разпоредби и решения на общинския съвет, подробно разяснени от горестоящия орган, които са приложени правилно.

От ответника по делото са поискани разноски за производството. На същия следва да бъдат възстановени направените разноски за Д.Т за касационна инстанция в размер на 486,77 лв , както и за възнаграждение за вещо лице в размер на 300 лв. На основание чл.166,ал.1 от ДОПК на администрацията се дължат разноски и за юрисконсултско възнаграждение в размер минималното възнаграждение за един адвокат за всяка от инстанциите, поради което следва да бъдат присъдени в поискания размер, а именно 600 лв за първата инстанция, 300 лв за касационна инстанция и 300 лв за настоящето разглеждане на делото, или общо 1200 лв за юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции.

Водим от горното, Административният съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Иренор“ООД, представлявано от Н. И. Д., със седалище и адрес на управление гр.Видин, против Акт за установяване на задължение № АУЗ5504001197-1/13.12.2023г. на Главен специалист „Публичен изпълнител” в Дирекция „МДТ” при Община Видин, потвърден с Решение рег.№ МД-02-469-1/04.04.2024г. на Директора на дирекция„Местни данъци и такси” при Община Видин, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА „Иренор“ООД, представлявано от Н. И. Д., със седалище и адрес на управление гр.Видин, да заплати на Община Видин разноски по делото в общ размер на 1986,77 лв /хиляда деветстотин осемдесет и шест лв и седемедесет и седем ст/, от които 486,77 лв заплатена сума за държавна такса за касационно обжалване, 300 лв заплатена сума за възнаграждение на вещо лице и 1200 лв юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.