№ 12166
гр. София, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20211110172365 по
описа за 2021 година
Ф. А. Т. е предявил срещу „...“ АД иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване
за установена недължимостта на сумата 1814,42 лева, представляваща главница за
потребени, но незаплатени ВиК услуги за периода от 14.01.2008 г. до 04.07.2014 г., ведно със
законната лихва за периода от 05.09.2014 г. до изплащане на вземането, сумата 900,76 лева,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода т 13.02.2008 г. -
08.06.2014 г., както и сумата 379,33 лева, представляваща сторени съдебни разноски, които
вземания на ответника са обективирани в изпълнителен лист от 16.10.2014 г., издаден по гр.
д. № 48831/2014 г. на СРС, 56 състав, като погасени по давност.
Ищецът твърди, че спрямо него е било образувано изп. д. № 20148630404405/2014 г. на
ЧСИ Сия Халаджова, рег. № 863 на КЧСИ, с район на действие СГС, от взискател „...“ АД
въз основа на изпълнителен лист от 16.10.2014 г., издаден по ч. гр. д. № 48831/2014 г. на
СРС, 56 състав, за следните вземания: сумата 1814,42 лева, представляваща главница за
потребени, но незаплатени ВиК услуги за периода 14.01.2008 г. - 04.07.2014 г., ведно със
законната лихва за периода от 05.09.2014 г. до изплащане на вземането, сумата 900,76 лева,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода 13.02.2008 г. -
08.06.2014 г., както и сумата 379,33 лева, представляваща сторени съдебни разноски.
Посочва, че след образуване на изпълнителното дело на 17.04.2018 г. взискателят е
депозирал молба до ЧСИ като това действие съставлявало последното валидно извършено
изпълнително такова, годно да прекъсне погасителната давност. В периода 17.04.2018 г. -
17.04.2020 г. ищецът твърди, че не са извършвани други действия по принудително
изпълнение, с оглед на което на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 17.04.2020 г.
изпълнителното дело се явява прекратено по силата на закона. Поддържа, че с прекратяване
на изпълнителното производство, считано от датата на последното валидно предприето
1
изпълнително действие, започва да тече давност, с която се погасява самото вземане. Счита,
че тази давност е тригодишна, тъй като процесните вземания произтичат от извънсъдебно
изпълнително основание, поради което на 17.06.2021 г. вземанията по изпълнителния лист
се явяват погасени и не може да бъдат предмет на принудително изпълнение.
В срока за отговор на исковата молба ответникът признава иска по основание и
размер. Излага, че ищецът действително не дължи плащане на периодичните задължения на
основание изтекла погасителна давност през 2018 г. Моли на основание чл. 78, ал. 2 ГПК
разноските за водене на делото да бъдат възложени на ищеца, тъй като ответникът не е дал
повод за завеждането му.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Доколкото ответникът признава изцяло предявения иск, т.е. всички факти, включени
във фактическия му състав, то предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски, тъй
като съдът приема, че ответникът с извънсъдебното си поведение е дал повод за завеждане
на иска, а именно 123,78 лева - държавна такса и 450 лева – адвокатско възнаграждение,
което не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото и чл. 7, ал. 2, т. 2
НМРАВ.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 439 ГПК,
че Ф. А. Т., ЕГН **********, не дължи на „...“ АД, ЕИК *********, сумата 1814,42 лева,
представляваща главница за потребени, но незаплатени ВиК услуги за периода от 14.01.2008
г. до 04.07.2014 г., ведно със законната лихва за периода от 05.09.2014 г. до изплащане на
вземането, сумата 900,76 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата
за периода т 13.02.2008 г. - 08.06.2014 г., както и сумата 379,33 лева, представляваща
сторени съдебни разноски, които вземания на ответника са обективирани в изпълнителен
лист от 16.10.2014 г., издаден по гр. д. № 48831/2014 г. на СРС, 56 състав, като погасени по
давност.
ОСЪЖДА „...“ АД, ЕИК *********, да заплати на Ф. А. Т., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 573,78 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2