О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
21.02.2020
г.
Старозагорски
районен съд, Гражданско отделение, пети състав, в
закрито заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ваня Тенева
като разгледа
гр.д. № 2835 по описа на РС Стара
Загора за 2019 г. намери следното:
Извършена
е проверка по чл. 140 ал. 1 от ГПК.
Ищецът
е представил писмени доказателства, които са относими и необходими и приемането
им е допустимо.
Следва да бъдат приети по делото
приложените към исковата молба заверени копия на писмени доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от особения представител на ответника.
Делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Така
мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д.
№ 6106/2018 г. по описа на РС Стара Загора.
НАСРОЧВА делото за 06.04.2020 г. от 14.30 ч., за
която дата да се призоват страните.
Препис
от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца препис и от
депозирания отговор на ответника ведно с приложенията.
ПРОЕКТО - ДОКЛАД по делото:
Предявени са установителни искове по
реда на чл. 422 от ГПК.
В исковата молба
се твърди, че „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с предишно търговско
наименование „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД (наричано по-долу за краткост А1 България), със седалище в
град София и адрес на управление: район „Илинден”, ул. „Кукуш” № 1, с ЕИК № *********,
бил
упражнил предоставеното му от закона право да поиска от компетентния районен
съд издаване на заповед за изпълнение, като на 30.11.2018 г. депозирал
заявление по чл. 410 от ГПК. В хода на образуваното ч.гр.д. 6106/2018 г.
Районен съд Стара Загора издал заповед за изпълнение, като осъдил А.А.Д., с ЕГН **********, да заплати на А1
България следните
суми: 882,99 лева - главница; 103,33
лева -
законна лихва за забава, изчислена върху сумата от 507,46 лева за периода от
10.09.2016 г. до 29.11.2018 г.; законна лихва за забава върху размера на
главницата от дата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 30.11.2018
г. до
окончателното изплащане на задължението; 26,00 лева - съдебни
разноски, изразяващи се в заплатена държавна такса и банкова комисионна.
Видно от Разпореждане по ч.гр.д.
6106/2018 г. по описа на Районен съд Стара Загора, за което доверителят ми е
надлежно уведомен на 25.04.2019 г., заповедта за изпълнение била връчена при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Твърди се в исковата молба, че между
ищеца „А1 България“ ЕАД и А.А.Д. бил сключен Договор № М5250239 от
02.08.2016 г.
Посоченият договор бил с рамков
характер и
имал за предмет предоставяне на електронни съобщителни услуги и продукти.
Отделните услуги и продукти по него били предоставяни въз основа на
подписването на допълнителни индивидуални договори и приложения към същия.
Номерът на договора - М5250239,
представлявал
индивидуален клиентски номер и реферира към
услугите, които ползвал абонатът. Съгласно Общите условия на един
клиентски номер можело да се предоставят множество услуги. По
тези клиентски номера се издавали месечните сметки/фактури.
Другият индивидуализиращ признак на
абоната бил ID номер (Account ID), с който клиентът се въвеждал в системата на оператора. Под
този ID номер се завеждали всички
договори и приложения, сключени между ищеца и абоната. В настоящия случай, абонатът А.А.Д.
фигурирала в системата на ищеца под индивидуален абонатен номер (ID) *********.
Поради това, към рамков
Договор № ********* (М5250239)
от 02.08.2016 г. бил сключен Договор
за електронни съобщителни услуги от 02.08.2016 г. С Приложение №1
към същия бил избран пакет от услуги - Фиксиран
интернет (Мтел нет),
телевизия през сателитна технология (Мтел ТВ) с №
201000413565 и
фиксирана телефонна услуга (Мтел
Безкрай )
за телефонен номер **********. Месечната
абонаментна такса за пакета била в размер на 39,99 лева
(33,32 лева без ДДС). Същата включвала месечните абонаментни такси за
всяка от услугите, съгласно Ценоразписа на мобилния оператор за процесния
период, както следва:
-
Месечна
абонаментна такса за услугата телевизия през сателитна технология с тарифен
план Мтел ТВ Стандартен - в размер на 6,12 лева
(5,10
лева без ДДС)
-
Месечна
абонаментна такса за услугата фиксиран интернет през мобилна мрежа с тарифен
план Мтел нет - в размер на
14,27 лева (11,89 лева без ДДС)
-
Месечна
абонаментна такса за фиксирана мобилна услуга за телефонен номер ********** с
тарифен план Мтел Безкрай Фикс
2XL - в размер на 19,59 лева
(16,33 лева без ДДС)
Съгласно чл. 7.2.2 от съответното
Приложение № 1, срокът на ползване на услугите бил 24
месеца и
същият изтичал на 28.07.2018 г.
Освен това всички услуги, които са
използвани извън тарифните планове също се тарифирали
според действащите стандартни цени на Оператора за съответната услуга, валидни
за абонати по договор и публикувани на интернет адреса на Оператора, съгласно
чл. 5.7 от съответното Приложение №1 от 28.07.2016 г.
Следвало да се има предвид, че съгласно
чл. 6.1. от Приложение №1 от 28.07.2016 г., Мобилният оператор предоставял на
абоната за временно ползване устройства, които служели за използване на
услугите в посочения пакет. При прекратяване на договора за услугите, абонатът
се задължавал да върне предоставеното оборудване в пълна комплектност
и изправност. В противен случай се дължала неустойка за невърнатото оборудване,
съгласно чл. 6.3. от приложението.
Към гореописания договор от 28.07.2016
г. било подписано и Допълнително приложение към Приложение № 1 за ползване на
допълнителен ТВ пакет Mtel NOW към
телевизионната услуга. Определената стандартна месечна абонаментна такса била в
размер на 5,99 лева (4,99 лева без ДДС). В случая за
първите три последователни месечни периода на фактуриране, считано от датата на
активация („Тестови период“), абонатът се ползвал от отстъпка в размер на 100 %
от месечните абонаментни такси, съгласно чл. 2.2.1 от
съответното Допълнително приложение. След изтичането на този период, месечната
абонаментна такса с отстъпка ставала 5,99 лева (4,99
лева без ДДС).
Към посочения по-горе телефонен номер от
пакета, бил сключен Договор за продажба на изплащане
от 02.08.2016 г. По
силата на този договор, продавачът - А1 България, прехвърлял на купувача - А.А.Д., правото на собственост върху една или няколко вещи, а
последният се задължавал да му заплати уговорената цена на вноски при
разсрочено плащане, съгласно условията и сроковете по договора. Същият бил
сключен за срок от 23 месеца (чл. 11 от
Договора), като били уговорени една първоначална
вноска и 23 месечни вноски, всяка от които в размер на 6,98
лв. Първоначалната
вноска била платима при предаването на вещта, а всяка следваща била описана в
погасителния план, съгласно Приложение №2 от Договора. Предмет на същия бил Апарат
Huawei P8lite DS
Black MAT 40 ADX БО 23 m.
По отношение на горепосочения рамков
договор били начислени и други такси, съгласно
действащия Ценоразпис на Оператора, които били отразени в представените
фактури, като такава била таксата уведомяване за просрочено задължение в размер
на 1,49 лева (1,24 лева без ДДС).
Относно рамков Договор № ********* (М5250239)
от 02.08.2016 г., ищцовото дружество моли съда да има предвид следното -
фактически договорът бил подписан на 27.07.2016 г., но услугите по него били
активирани няколко дни по-късно - на 02.08.2016 г. Поради тази причина,
договорът бил въведен с дата 02.08.2016 г. в информационната система на ищеца и
със същата бил посочен в Заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в
настоящата искова молба. Съгласно чл. 18.1 от Общите условия за
взаимоотношенията между "Мобилтел" ЕАД и абонатите и потребителите на
обществените мобилни наземни мрежи на "Мобилтел" ЕАД по стандарти GSM, UMTS и
LTE Мобилтел се задължавал да извършва първоначално
включване на абонат/потребител към съответната мрежа до 48 часа от влизане в
сила на съответния договор или съответно от искане за активиране на закупена SIM карта.
За
неуредените в индивидуалния договор въпроси, следвало да се прилагат Общите
условия за взаимоотношенията между „Мобилтел“ ЕАД и абонатите и потребителите
на обществените мобилни наземни мрежи на "Мобилтел" ЕАД по стандарти GSM, UMTS и
LTE (наричани накратко „Общите условия“). Те имали
задължителна сила за абонатите. Това се удостоверявало чрез подписа им под
договора за услуги, съгласно т.6 от Общите условия.
Съгласно
т. 26.4 от Общите условия и в изпълнение на задълженията си по посочените
договори, А1 България, издавал ежемесечни фактури за предоставяните услуги и
продукти на абоната. От своя страна обаче, последният не изпълнявал своето
задължение за заплащане на услугите и месечните вноски за изплащане на
продуктите. В настоящия случай били налице
незаплатени задължения по горепосочените договори в общ размер 507,46 лв.,
разпределени както следва:
- По Договор №
М5250239 от 02.08.2016 г. – по фактури за периода от
25.08.2016 г. до 25.02.2017 г., приложени като доказателство към
исковата молба:
|
Таблица 1
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
-
Горепосочените
задължения по издадените фактури станали изискуеми, тъй като съгласно т. 26.5
от Общите условия, мобилният оператор предоставял на абоната 15-дневен срок
след издаване на фактурата за плащането на посочената в нея сума, през който
период от време вземането било ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този
срок вземането ставало годно за принудително изпълнение по реда на ГПК.
На следващо място, издадените от ищеца
фактури относно задълженията на потребителя за процесния период, не били
оспорени в дадения срок, съгласно т. 26.6 от Общите условия, според която
месечните сметки на Потребителя можели да бъдат оспорени пред мобилния оператор
в 6 (шест) месечен срок след датата на издаване на фактурата, каквото оспорване
в случая не било налице. Гореизложеното водело до извода, че ищецът бил
изпълнил задължението си по горепосочените договори, поради което възниквало и
задължението на потребителя за заплащане от негова страна на получените услуги.
-
По отношение на
договора за продажба на изплащане следвало да се има предвид, че същия се
прекратявал при неплащане в срок на най-малко 2 последователни месечни вноски
от страна на купувача. В настоящия случай била налице тази хипотеза и
всички суми, дължими до края на срока на гореописания Договор за продажба на
изплащане, ставали изискуеми от датата на издаване на фактура за тези суми (в
случая това е Фактура № ********* от 25.02.2017 г.) и следвало да
бъдат заплатени от купувача в рамките на посочения във фактурата срок - чл.
12.3. от съответния договор за продажба на изплащане. Договорът се считал за
прекратен от датата на фактурата, като прекратяването не засягало задължението
на купувача за плащане на дължимите суми.
Поради
неизпълнение в определения срок на задължението за заплащане на предоставяните
услуги, горепосочените договори за услуги били прекратени едностранно от страна
на А1 България, съгласно т. 40.ж., във връзка с т. 54.1 от Общите условия.
В тази връзка била начислена неустойка
за предсрочно прекратяване на основание чл. 92 от Закона за задълженията и
договорите, както и чл. 7.3.1 от Приложение № 1 от 02.08.2016 г. към рамков
Договор № М5250239 от 02.08.2016 г. в общ размер на 375,53
лв.
-
По
отношение на договорите след 01.07.2016 г. било определено, че максималният
размер на неустойката не можел да надвишава трикратния размер на месечните
абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер
без отстъпка. Тази клауза била въведена в изпълнение и при съобразяване на
съдебната спогодба, подписана между КЗП и Мобилтел ЕАД по гр.д. 12268/2014 г.
по описа на Софийски градски съд, документирана в протокол от 21.04.2016 г.,
приложен към настоящата. В т.1 от същата се посочвали правилата за изчисляване
на неустойката, като било уговорено в т.2 тези правила да се въведели в
договорите за предоставяне на електронни съобщителни услуги от 1 юли 2016 г.
Видно от представените към настоящата искова молба договори за услуги след тази
дата, правилата за изчисляване на неустойката, били спазени. В тази връзка,
неустойката за оставащите месечни такси при предсрочно прекратяване на договора
била начислена за всяка от предоставяните услуги, както следва:
-
48,99 лв. (3 месечни вноски
х 16,33 лв.) - за предоставена мобилна услуга в пакет за телефонен номер
********** по Приложение № 1 от 02.08.2016 г. по сметка
№ ********* от 02.02.2017 г.;
-
35,67 лв. (3 месечни
вноски х 11,89 лв.) - за предоставена интернет услуга в пакет по Приложение № 1
от 02.08.2016 г. по сметка № *********
от 02.02.2017 г.
-
15,30 лв. (3 месечни
вноски х 5,10 лв.) - за предоставена телевизионна услуга в пакет по Приложение
№ 1 от 02.08.2016 г. по сметка №
********* от 02.02.2017 г.
- При предсрочно прекратяване на договора
по вина на Абоната се дължало възстановяване и на част
от
стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на
закупените крайни устройства, съответстваща на оставащия срок на ползване по
съответния абонамент. В настоящия случай, част от тази сума била начислена като
неустойка за отстъпки от цената на закупено крайно устройство:
- 175,57 лв. - за отстъпки от
цената на закупено крайно устройство към рамков договор
№ М5250239
от 02.08.2016 г. по сметка
№ *********
от 02.02.2017 г.
- Съгласно чл. 6.4 от
Приложение №1 от 28.07.2016 г., при прекратяване на договора предоставеното
оборудване следвало да се върне на мобилния оператор. В противен случай се
дължала неустойка за невърнатото устройство. В тази връзка била начислена следната
неустойка:
- 100,00 лв. - неустойка за
невърнато устройство за телевизионна услуга по сметка №
********* от 02.02.2017 г.
Поради това, към датата на
депозиране на настоящата искова молба ищецът имал изискуемо и непогасено
вземане към ответницата по гореописаните фактури. Претендираната
от ищцовото дружество с исковата молба, както и с депозираното заявление за
издаване заповед за изпълнение от 30.11.2018 г., главница се формирала като сбор от
посочените по-горе суми във фактурите по Таблица 1 — в размер на 507,46 лева и
начислената неустойка в общ размер на 375,53 лева, при неизпълнение на гореописаните договори.
При неизпълнение в срок на
задълженията си, потребителят дължал на А1 България обезщетение в размер на
законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите,
считано от първия ден след настъпване на падежа по фактурите, до деня на
постъпване на дължимата сума по сметка на А1 България. Това давало право на ищеца
да иска обезщетение за забава под формата на законна лихва за забава, считано
от датата, следващата датата на настъпване на падежа на всяка от фактурите
(описани в Таблица 1 в текста на молбата) до датата на предявяване на
настоящата (дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 30.11.2018 г.), която лихва за този период възлизала на сума в общ
размер на 103,33 лева.
Настоящата искова молба се подавала във връзка с
подадено заявление по реда на чл. 410 и следващите от ГПК, във връзка с чл. 47,
ал. 5 от ГПК и следвало да се има предвид, че сама по себе си представлявала доказателство за предявен иск
относно вземането по смисъла на чл. 415, ал. 1 от ГПК, от което следвало, че за
ищеца било налице задължение само да довнесе дължимата държавна такса. Във
връзка с горното и съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК, за начален момент на
предявяване на настоящата следвало да бъде приета датата на подаване на
заявлението с произтичащите от това законови последици.
Счита, че съобразно изхода от настоящия спор съдът
следвало да се произнесе и по отношение на отговорността за направените в
заповедното производство (ч.гр.д. 6106/2018 г., PC Стара Загора) разноски.
Искането
е да се признае за
установено, че ответникът А.А.Д., с ЕГН
**********, дължи на
„А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, със седалище в град София и адрес на управление: район
„Илинден”, ул. „Кукуш” № 1, с ЕИК № ********* присъдените със Заповед за
изпълнение на парично задължение суми:
1.
Сумата
от 882,99 (осемстотин осемдесет и две цяло и деветдесет и девет стотни) лева - главница;
2.
Сумата от 103,33 (сто
и три цяло и тридесет и три стотни) лева - законна лихва за забава,
изчислена върху сумата от 507,46 лева за периода от 10.09.2016 г. до
29.11.2018
г.;
3.
Законна лихва от дата на
подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение - 30.11.2018
г. до
окончателното изплащане на задължението.
Претендират се
разноските, положени в исковото производство, представляващи доплатена държавна
такса и адвокатски хонорар.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от особения представител на ответника.
Особеният представител на ответника
взема становище с отговора си, че предявеният иск е допустим, но е
неоснователен.
Особеният представител поддържа, че няма
връзка с представляваната А.А.Д., не е в състояние да
вземе становище от името на ответницата дали била подписала представените с
исковата молба договори за електронни съобщителни услуги от 02.08.2016 г. и за
продажба на изплащане от 02.08.2016 г., дали реално тези услуги са й били
предоставени и дали й е била прехвърлена собствеността върху продадената вещ,
дали била получила издадените от ищеца фактури, подробно описани в исковата
молба, както и дали е била уведомена от ищеца по някакъв начин за прекратяване
на сключените между страните процесни договори. За
установяване на тези обстоятелства не възразява да се приемат представените с
исковата молба писмени доказателства.
По отношение на претенцията на ищеца за
неустойка, моли съда да съобрази постигнатата по гр. дело № 12268/2014 г. по
описа на Софийския градски съд спогодба между КЗП и ищеца според която, когато
абонатът бил физическо лице - потребител по смисъла на ЗЗП максималният размер
на неустойката за предсрочно прекратяване не можела да надвишава трикратния
размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния
стандартен размер без отстъпка, одобрена от съда на 21.04.2016 г. и предвиждаща
въвеждане на клауза в горепосочения смисъл в договорите за предоставяне на
електронни съобщителни услуги на абонатите на „Мобилтел" ЕАД от 01.06.2016
г.
Правната квалификация на предявените
искове е чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
По иска по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД в тежест
на ищеца е да докаже облигационно правоотношение за процесния период по Договор
за телекомуникационни услуги, по което е изпълнил дължимото т.е. че реално е
престирал услугите, както и размерът на задължението. В тежест на ответника е
да докаже плащане.
По отношение на неустойката ищецът
следва да докаже, че същата е уговорена и е изискуема, както и да изрази
становище по отношение на тази клауза относно нейната неравноправност, по който
въпрос съдът ще се произнесе служебно.
НАПЪТВА страните към спогодба,
като указва, че съгласно чл. 78 ал. 9 от ГПК при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: