№ 3442
гр. София, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Галя Митова
Членове:Валентина Ангелова
Милен Евтимов
при участието на секретаря Мариана Д. Ружина
като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело №
20211100513933 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно - по реда на чл. 17 от Закона за защита от домашното
насилие (ЗЗДН), вр. § 1 от Заключителни разпоредби на ЗЗДН, вр. чл. 258 - 273 от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
С Решение № 2401 от 24.06.2021 г., постановено по гр. дело № 26285 по описа за
-ти
2021 г., Софийският районен съд, III ГО, 117 състав, е отхвърлил молбата на Е. В. М.,
ЕГН **********, за издаване на заповед за съдебна защита срещу В. Н. Д., ЕГН **********,
за действия, извършени на 30.04.2021 г. Осъдил е Е. М. да заплати по сметка на Софийски
районен съд, сумата от 250.00 лева – държавна такса по молбата за защита.
С Определение № 911 от 13.01.2022 г., постановено по гр.д.№ 26285 от 2021 г. на
-ти
СРС, ГО, 117 състав, е изменил постановеното по делото Решение от 24.06.2021 г. в
частта за разноските, като е определил дължимата държавна такса по сметка на
Софийски районен съд в размер на сумата от 25.00 лева, вместо постановените 250.00 лева.
Молителата Е. В. М. (въззивница в настоящото производство) е останала
недоволна от така постановеното Решение и го обжалвала с въззивна жалба, вх. № 53978
от 14.09.2021 г. по описа на СРС. Поддържа, че решението е неправилно, необосновано и
постановено при нарушение на съдопроизводствените правила. Излага оплаквания, че от
първата инстанция не е предоставена процесуална възможност на молителката да ангажира
исканите гласни доказателства, посредством които да установи твърденията си в молбата
защита. Изслушаният от съда запис на действията на ответника от 30.04.2021 г. бил
1
преразказан от съда предубедено. Неправилно, според жалбоподателя М., не е кредитирана
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, с което е нарушена нормата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН.
Съобразно изложеното моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и вместо него
да постанови друг, с който да уважи молбата и да издаде заповед за съдебна защита в нейна
полза. Не заявява претенция за разноски за настоящото производство. Въззивницата не се
яви в съдебно заседание във въззивната инстанция и не е представлявана.
Ответникът по молбата В. Н. Д. (въззиваем в настоящото производство) не е взел
становище по жалбата в срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН. Оспори жалбата в съдебно заседание,
като поддържа, че същата е неоснователна, тъй като не е извършил акт на домашно насилие
спрямо молителката М. на 30.04.2021 г. Моли въззивния съд да потвърди решението на
Софийския районен съд.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН от
молителката в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването,
и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК, вр. с чл. 17 ЗЗДН,
валиден и допустим съдебен акт.
Софийският градски съд, с оглед обхвата на въззивното обжалване, като прецени
доказателствата по делото и обсъди доводите на страните, приема следното:
Софийският районен съд е сезиран с молба, вх. № 2916 от 13.05.2021 г., подадена от
Е. В. М. с искане за издаване на заповед за съдебна защита от домашно насилие, извършено
00
от В. Н. Д. на 30.04.2021 г. В молбата е изложила твърдения, че на сочената дата около 22
часа В. Д. не е пуснал молителката, двете малолетни деца и майката на молителката в
съвместно обитаваното жилище в жк“*******“, бл. *******. Според Е. М. ответникът бил
пиян и дори ударил молителката няколко пъти в лицето, блъскал я, както и нейната майка
Н.П.. Това станало в присъствието на малолетната им дъщеря В.ия, родена на ******* г.
Дошла полиция, която била извикана от неизвестен за молителката съсед.
Описаните в молбата действия са декларирани по реда на чл. 9, ал. 3 ЗЗДН в
приложена по делото декларация.
Страните не са спорили по делото, че са съжителствали на съпружески начала и имат
родено от това съжителство общо дете – В.ия. Следователно, между молителката и
ответника няма спор, че попадат сред кръга на лицата по чл. 3 ЗЗДН.
По делото е представен амбулаторен лист от 01.05.2021 г. на Е. М., издаден от м.ф.
Я.И. за преглед в Спешно отделение, от който не се установи да са констатирани при този
преглед каквито и да било травматични увреждания при нея. Единствено е отразена снетата
от пациента анамнеза.
По делото е постъпило и писмо от Дирекция “Национална система 112“ при МВР,
изх. № УРИ 105810 – 370/09.07.2021 г., от което се установи, че в базата данни на “ДНС
112“ не са открити обаждания на 30.04.2021 г. относно инцидент между В. Н. Д. и Е. В. М..
При постановяване на обжалваното решение, с което е оставена без уважение
молбата за защита, първоинстанционният съд е обсъдил доказателствата, събрани в хода на
съдебното дирене – звукозапис на оптичен носител, чието съдържание е снето на хартиен
2
носител, и снимки. Обсъждайки звукозаписа съдът е посочил, че разпознава гласа на
ответника, тъй като същият се е явил в съдебно заседание и е чут от съдебния състав. На
записа се чуват гласовете на две жени, които съдът не разпознава. Не разпознава и лицето от
снимковия материал, тъй като молителката не се е явила нито веднъж в съдебно заседание.
Предаден е записаният на диска разговор, който съдът е преценил като ситуация, в която
молителката напада словесно, обижда и заплашва ответника, който запазил учудващо
самообладание и настоял Е. и майка й да напуснат жилището, а детето им да остане, за да се
грижи за него В. Д.. Първостепенният съд е приел, че ако нараняванията от снимковия
материал са били видими по пострадалата на процесната дата – 30.04.2021 г., посетилият на
място полицейски патрул би реагирал и за ответника е следвало да има последствия. Тук е
мястото да се посочи, че в първоинстанционното производство по делото са приобщени
документи от 05 РУ – СДВР, видно от които полицейските служители, които са посетили
местопроизшествието по сигнала от 30.04.2021 г., не са изготвили докладна записка, а в
останалите документи няма данни на ответника да е бил съставян предупредителен
протокол или да му е обърнато внимание по какъвто и да било начин от полицейските
служители. В тези документи от полицията е отразено единствено посещението на адреса на
страните в жк“*******“.
Във въззивната инстанция не са ангажирани други доказателства, извън обсъдените и
събрани в хода на първоинстанционното разглеждане на делото, независимо от
предоставената възможност на въззивницата за това, съгласно чл. 266, ал. 3 ГПК.
Въззивният съд преценява като неоснователни оплакванията на въззивницата,
релевирани в подадената въззивна жалба срещу Решението от 24.06.2021 г.
Следва да се обоснове, че домашно насилие може да бъде установено само при
кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: на първо място – осъществен от
съответното лице - ответник по молбата за защита, противоправен и умишлен насилствен
акт в някоя от формите, описани в чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗЗДН, насочен спрямо друго лице –
молителят в производството по ЗЗДН, и установен по своето естество, време и място на
извършване, и на второ място – наличие между лицата на правна, фактическа и/или
родствена връзка от изброените в чл. 3 ЗЗДН. Соченият с молбата акт на домашно насилие
следва да бъде доказан изцяло (пълно и главно) – по време, място, начин на извършване и
авторство. В процесния случай между страните не е спорна единствено процесуалната
легитимация, очертана от чл. 3 ЗЗДН.
Въззивният съд намира за правилна преценката на първата инстанция на
доказателствения материал по делото и не са допуснати поддържаните с въззивната жалба
нарушения на съдопроизводствените правила. Пресъздаденият на хартиен носител запис от
приетия по делото оптичен носител не е предубено възпроизведен от съда. При прочит на
мотивите на първата инстанция може да се заключи, че съдът е преценил чутото като битов
спор, скандал в рамките на влошените между страните отношения, част от които е и майката
на въззивницата – молителка.
Представеният по делото снимков материал действително не е годен да установи
релевантни за предмета на доказване факти, така, както е очертан в молбата за защита,
предвид твърденията на въззивницата М..
По делото няма данни, които с категоричност и без всякакво съмнение да подкрепят
изложеното в молбата и декларирано по реда на чл. 9, ал. 3 ЗЗДН - нито в документите
3
постъпили от 05 РУ- СДВР, нито в приетия амбулаторен лист, от който не се вижда при
прегледа на молителката на 01.05.2021 г. (извършен ден след процесната дата), да са
констатирани в Спешния кабинет някакви телесни увреди. Липсата на такава констатация в
медицинския документ прави обосновани изводите на първата инстанция относно липсата
на доказателствена сила на представения снимков материал.
Неоснователно е оплакването, че неправилно не е приложена нормата на чл. 13, ал. 3
ЗЗДН относно представената от молителката декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. В
производствата по ЗЗДН законодателят е създал изключителното улеснение на лицата, които
твърдят да са пострадали от домашно насилие, като съгласно чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, когато няма
други доказателства по делото, основание за издаване на заповед за защита би могла да бъде
и единствено приложената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Когато обаче, освен
декларацията по делото, са налице и други доказателства, последните могат само да
кореспондират изцяло с представената декларация, да я допълват и от тях да се установяват
факти и обстоятелства последващи или предхождащи извършените от ответника актове на
домашно насилие. В процесния случай от доказателствената съвкупност не се установи по
еднопосочен и категоричен начин, по изложените вече съображения, че на процесната дата
са извършени от въззиваемия - ответник действия, съставляващи домашно насилие спрямо
въззивницата - молителка, така, както същите са декларирани по реда на чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
След като доказателственият материал по делото не кореспондира изцяло с представената
декларация, не би могло да се приложи правилото на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН.
По тези съображения въззивният съд намира въззивната жалба за неоснователна.
Постановеното решение е съобразено с всички ангажирани и относими към спора
доказателства.
Предвид изложеното, обжалваното решение на районния съд е правилно и
законосъобразно и следва да се остави в сила. С влизането му в сила заповедта за незабавна
защита по чл. 18, ал. 1 ЗЗДН престава да действа (арг. от чл. 19 ЗЗДН).
По разноските.
Въззивницата е внесла предварително държавната такса за жалбата, видно от
вносната бележка от 25.01.2022 г. по настоящото дело, поради което съдът не се произнася
по този въпрос с решението си.
Страните не претендират присъждане на разноски за настоящото производство,
поради което въззивният съд не дължи произнасяне.
Така мотивиран, Софийският градски съд, на основание чл. 17, ал. 5, изр. 1,
предл. 1 ЗЗДН
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2401 от 24.06.2021 г., (изменено с Определение №
911 от 13.01.2022 г. в частта относно държавната такса), постановено по гр. дело № 26285 по
-ти
описа за 2021 г. на Софийския районен съд, III ГО, 117 състав.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 17, ал. 6 ЗЗДН, е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5