Решение по адм. дело №1879/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 34б, ал. 1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност /ЗННД/.

Образувано е по жалба от Й. О. С., [ЕГН], срещу мълчалив отказ на Министъра на правосъдието по депозирано Заявление № 94-Й-52-6/01.07.2025 година.

В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на формирания мълчалив отказ на министъра на правосъдието. Сочи се, че в производството по чл. 34б ЗННД, каквото е образуваното по нейното заявление от 01.07.2025 г., министърът на правосъдието дължи изрично мотивирано писмено произнасяне, включително при отказ. Счита, че в случая кумулативно са налице всички материални предпоставки за уважаване на нейното искане за преместването й от района на действие на Районен съд – Шумен в района на действие на Районен съд – Варна, което е и обективно установимо от приложените към жалбата доказателства. Посочва се също, че мълчаливият отказ, освен че противоречи на закона, противоречи и на други вече влезли в сила съдебни актове, постановени по спорове между същите страни, в които съдът е категоричен в становището си, че мълчалив отказ в случаи като разглеждания, е недопустим. Изразява становище, че ответникът умишлено заобикаля своето задължение да се произнесе с изричен акт - отказ или с такъв, удовлетворяващ искането. Според оспорващата Й. С., това поведение на ответника има за своя последица единствено удължаване на административната процедура и въвличането й в нова процедура на двуинстанционно съдебно обжалване, което неоправдано утежнява нейното правно положение. Този подход противоречи на духа на добрата административна практика и на основните принципи в административното производство за бързина и ефективност. Въз основа на изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания мълчалив отказ на министъра на правосъдието по нейно Заявление № 94-Й-52-6/01.07.2025 г. като незаконосъобразен и да върне преписката на органа с указание да се произнесе с изричен акт при съобразяване на мотивите и указанията на съда по тълкуване и приложение на закона.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощения представител на жалбоподателката Й. О. С. – адв. Г. А.. В пледоарията по същество на спора същият излага подробни мотиви за незаконосъобразност на оспорения мълчалив отказ – поддържа становището, че законът изключва възможността органът да мълчи по заявлението, с което е сезиран; налице са останалите материални предпоставки, посочени от законодателя в чл. 34б от ЗННД като основание за преместване на нотариус от района на действие на един районен съд в района на действие в друг съд от същата степен. Твърди, че има място за откриване на нова бройка за нотариус в района на Районен съд – Варна, където е искала да бъде преместена оспорващата Й. С.. В допълнение посочва, че в регистъра на Нотариалната камара за [населено място] има вписан нотариус, който в продължителен период от време реално не осъществява нотариална дейност, за което е санкциониран дисциплинарно от Съвета на нотариусите при НК по предвидения в ЗННД ред. Налице са и предпоставките от личен характер, които следва да се приемат от органа като „важни причини“ по смисъла на ал. 1 на чл. 34б от приложимия закон, за което по делото са представени множество доказателства. Моли да му се присъди възнаграждение на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата. В депозирани писмени бележки развива подробни доводи за незаконосъобразност на оспорения акт.

Ответникът - министърът на правосъдието, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт В. Х. в пледоарията по същество на спора и в допълнително представени писмени бележки с.д. № 16402 от 10.10.2025 г., депозирани от гл. юрисконсулт И. И. и гл. юрисконсулт Ю. Б., поддържа становище за неоснователност на жалбата. Излагат се съображения, че към момента на подаване на жалбата не е бил изпълнен фактическият състав на приложимата разпоредба, за да може да бъде издаден изричен акт от административния орган, тъй като, въпреки отправено запитване в Министерство на правосъдието не е постъпило за съгласуване становище от Нотариалната камара за изхода на производството по чл. 34б от ЗННД. Посочва в допълнение, че, макар в ал. 4 на чл. 34б законът да вменява на Министъра на правосъдието да се произнесе по заявлението на нотариуса в 14-дневен срок от постъпването му, в закона не е регламентиран срок, в който Нотариалната камара е длъжна да представи становище за съгласуване. Посочва се, че това поставя министъра в обективна невъзможност да спази процедурата и да се произнесе в срок. Претендира отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В хода по същество от процесуалния представител на ответника е направено възражение за прекомерност на претендирания от оспорващата Й. С. размер на адвокатското възнаграждение, ако такова искане бъде заявено.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото, че жалбоподателката Й. О. С. е нотариус, вписан от 2015 г. в регистъра на Нотариалната камара под рег. № ***, с район на действие Районен съд – Шумен.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 01.07.2025 г. оспорващата е депозирала пред ответника заявление с peг. № 94-Й-5224#6. С него министърът на правосъдието е сезиран с искане по реда на чл. 34б ЗННД за преместване на нотариуса от район на действие на съдебния район на Районен съд - Шумен в район на действие съдебния район на Районен съд - Варна. В заявлението си Й. С. посочва, че до края на 2022 г. е изпълнявала съвестно служебните си задължения на нотариус в определения й район, но впоследствие са настъпили обстоятелства, които правят практически невъзможно съвместяването на нейния личен и професионалeн живот на нотариус в [населено място] – сама отглежда малолетното си дете, което е със специални образователни потребности, което изисква то да посещава специализирано детско заведение и допълнителни логопедични занятия. Освен това детето е започнало да боледува често и тежко. Посочва, че за период от 20 месеца през 16 от тях на детето е било назначено антибиотично лечение. В някои от случаите са му били прилагани два антибиотика едновременно. Като друго основание да настоява за преместване е посочен фактът, че през 2025 г. самата Й. С. е диагностицирана с онкологично заболяване, което налага самата тя често да посещава лечебни заведения във връзка с назначената й терапия. Изтъква, че посочените по-горе обстоятелства правят почти невъзможно да пътува по 200 км. на ден в двете посоки - от [населено място], където е нейният постоянен адрес, до [населено място] и обратно. В заявлението са изложени и мотиви за наличието на обективната предпоставка по чл. 10 от ЗННД за откриване на нови места за нотариуси в [населено място] – броят на адресно регистрираните в [населено място] лица сочи за възможност в района на действие на Районен съд – Варна да работят 44 нотариуса, а към момента на подаване на заявлението във Варна има регистрирани 42-ма нотариуса. В допълнение се посочва, че във Варна има нотариус, регистриран в Нотариалната камара под № ***, за който е известно, че от години не работи реално. Към заявлението е приложена медицинска документация в подкрепа на твърденията за влошено здравословно състояние на заявителката Й. С. - резултат от ехографско изследване от 09.04.2025 г. от хирургическа болница за активно лечение „Професор Т.“ [населено място], епикриза и резултат от хистологично изследване от Университетска болница „Света Марина“ [населено място].

По повод заявлението на Й. С. от председателя на Съвета по чл. 34б ЗННД при министъра на правосъдието до председателя на Съвета на нотариусите при Нотариалната камара на Република България е изпратено писмо рег. № 94-Й-52#8/24/22.07.2025 година. С него е изискано становище относно исканото от заявителката С. преместване, изискана е писмена информация относно броя на вписаните действащи нотариуси с район на действие Районен съд – Шумен и с район на действие Районен съд – Варна, както и данни за вакантни бройки в същите съдебни райони. Поискана е и информация за наличие на образувани срещу нотариус Й. С. дисциплинарни производства и за резултата от тях. По делото не се съдържат доказателства, от които да е видно, че при министъра на правосъдието е постъпил отговор на запитването с придружаващо го становище от Съвета на нотариусите.

По делото липсват доказателства до подаване на жалбата пред настоящата инстанция, както и до приключване на устните състезания, от страна на ответника да са извършвани други процесуални действия или да е постановен изричен акт по заявлението на Й. С. от 01.07.2025 година.

В хода на съдебното производство от оспорващата е представена медицинска документация в подкрепа на съдържащите се в нейното заявление до ответника твърдения за влошаване на здравословното й състояние през 2025 г.(л. 14-21 от делото), както и относно здравословното състояние на нейното малолетно дете – А. С. С. Х., и за това, че същото посещава специализирано детско заведение в [населено място] и допълнителни часове за логопедична терапия (л. 24-143 от делото).

В проведеното на 30.09.2025 г. о.с.з. от ответника е представена цялата административна преписка по заявлението на оспорващата от 01.07.2025 година. Представена е таблица за адресно регистрираните по постоянен и настоящ адрес лица в област Варна (л. 165 от делото) и Заповед № ЛС-04-164020.10.2014 г. (л. 180-194) на министъра на правосъдието, с която са утвърдени вътрешните правила за дейността на Дирекция „Съдебна и други специализирани дейности“ в Министерство на правосъдието, извлечение от интернет страницата на нотариус с район на действие Районен съд – Варна за извършваната от нея нотариална дейност за периода от 15.06.2017 г. до 31.08.2021 г. и др., подробно описани на лист 164 от делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Възможността за преместване на нотариус от района на действие на един районен съд в района на действие на друг съд от същата степен е разписан в чл. 34б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност /ЗННД/. В алинея 1 се посочва, че нотариус може да бъде преместен поради важни причини в друг район на действие въз основа на негово мотивирано заявление до министъра на правосъдието при открито място по чл. 10 (от същия закон). Видно от текста на ал.4, изречение първо на същата разпоредба, министърът на правосъдието се произнася в 14-дневен срок от подаване на заявлението по ал. 1, след съгласуване с Нотариалната камара. При горната уредба съдът приема, че заявлението на Й. О. С. от 01.07.2025 г., като подадено до министъра на правосъдието, е отправено до компетентния административен орган, а предвид липсата на изрично произнасяне в посочения 14-дневен срок, считано от 01.07.2025 г. до 15.07.2025 г., е налице формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК на овластения със съответните правомощия орган. Следователно депозираната от заявителката на 13.08.2025 г. жалба срещу отказа е процесуално допустима като подадена в срок, от лице, което има правен интерес от оспорването.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Анализът на цитирания по-горе текст на ал.4 от чл. 34б от ЗННД обосновава извод, че в производствата по чл. 34б от ЗННД министърът на правосъдието, като единствено овластен от закона орган, е длъжен да се произнесе с изричен акт. Този акт винаги трябва да е надлежно мотивиран, дори и в случаите, когато на заявителя се отказва да бъде преместен в друг съдебен район. С оглед тази законова регламентация, формираният мълчалив отказ е незаконосъобразен на основанията по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК – постановен при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Съдебната практика на административните съдилища в Република България е непротиворечива по този въпрос, в т.ч. и приложената към жалбата съдебна практика по предходни съдебноадминистративни спорове между страните в настоящото производство. На посочените основания формираният мълчалив отказ на министъра на правосъдието по заявлението на оспорващата Й. С. от 01.07.2025 г. следва да бъде отменен.

Несподеляеми от съда са доводите на ответника, че е бил в обективна невъзможност да се произнесе по заявлението на Й. С. в законово установения срок предвид липсата на становище от Съвета на нотариусите при НК на Република България, което е елемент от фактическия състав на производството по чл. 34б от ЗННД.

На първо място, видно от представената от ответника административна преписка, самото писмо рег. № 94-Й-52#8/24/22.07.2025 г., с което е поискано от Съвета на нотариусите да изразят становище във връзка с откритото производство по чл. 34б ЗННД, е изпратено след изтичане на посочения в приложимата разпоредба 14-дневен срок. Както вече се коментира, заявлението на Й. С. е депозирано пред органа на 01.07.2025 г., съответно срокът за произнасяне на ответника е изтекъл на 15.07.2025 година. Писмото до Съвета на нотариусите при НК е от дата 22.07.2025 година.

На следващо място съдът съобрази, че, както до сезиране на съда с подаване на жалбата, така и до приключване на устните състезания пред настоящата инстанция на са представени доказателства за проявена процесуална активност от страна на ответника за приключване на производството – не се твърди и не се представят доказателства за повторно изискване на становище от Съвета на нотариусите, за изпращане на напомнителни писма или други, които биха могли да се тълкуват в смисъл, че същият не е бездействал, а е проявил нужната процесуална активност за законосъобразното провеждане на производството и за приключването му в срок.

Доколкото въпросът за преместване на нотариус от един район на действие в друг е предоставен в изключителната компетентност на министъра на правосъдието, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, след отмяна на мълчаливия отказ като незаконосъобразен, съдът следва да изпрати делото на министъра на правосъдието за ново разглеждане на заявление peг. № 94-Й-5224#6 на Й. О. С., с указание да се произнесе с надлежно мотивиран изричен акт в съответствие с указанията, дадени с настоящото решение.

Текстът на чл. 34б, ал. 1 ЗННД гласи, че нотариус може да бъде преместен поради важни причини в друг район на действие въз основа на негово мотивирано заявление до министъра на правосъдието при открито място по чл. 10. Анализът на този текст обосновава извод, че тази възможност за промяна района на действие на вписан в регистъра на НК на РБ нотариус може да се осъществи при кумулативното наличие на две предпоставки - субективна и обективна. Отсъствието на която и да е от тях е предпоставка за постановяване на отказ от министъра на правосъдието. (така изрично решение № 9596 от 21.06.2019 г. по адм. дело № 3434/2019 г., Петчленен състав на ВАС на РБ).

Субективната предпоставка е посочена в разпоредбата на чл. 34б, ал. 2 ЗННД и се изразява в наличието на важни причини - обстоятелства, настъпили независимо и извън волята на нотариуса след придобиване на правоспособността му. Те могат да се отнасят до неговото здравословно състояние, семейно положение и други, които при всички случаи водят до пълна или частична невъзможност да упражнява нотариални функции в съществуващия район на действие. За да бъдат правно значими и възприети от органа като основание за уважаване на искането, тези неизчерпателно изброени в текста на разпоредбата обстоятелства, трябва да се намират в причинна връзка с невъзможността за упражняване на нотариални функции и то не въобще, а в конкретния район на осъществяване на нотариалната дейност. В посочения смисъл решение № 9490 от 20.09.2021 г. по адм. дело № 301/2021 г. на ВАС, Второ отд.

С оглед горното, на първо място следва при новото разглеждане на заявлението на Й. С. органът да прецени представлява ли представената от нея медицинска документация относно нейното здравословно състояние и това на детето й „важна причина“ по смисъла на цитираната разпоредба от ЗННД за уважаване на заявлението за преместване.

Ако при извършения анализ ответникът формира извод за наличието на субективната причина, следва да се обследват доказателствата, в т.ч. и тези, събрани в настоящото производство, за наличието на втората предпоставка – обективната, съобразно текста на чл. 10 от ЗННД. Следва да се установи какъв е броят на лицата, които са адресно регистрирани по постоянен и настоящ адрес в Община Варна, какъв е броят на регистрираните в същата община нотариуси, извършват ли те реално или не нотариална дейност към момента на подаване на заявлението от С..

Не на последно място ответникът следва да изпрати до Съвета на нотариусите при НК ново писмо с искане за предоставяне на становище относно заявлението на оспорващата по чл. 34б от ЗННД. При новото разглеждане на заявлението следва да се има предвид, че това становище няма правно обвързващо действие за компетентния орган, т.е. не е задължително за него, поради което в акта си следва да изложи собствени мотиви относно наличието на двете кумулативно изискуеми предпоставки по см. на чл. 34б, ал. 1 ЗННД.

Предвид изхода на спора на жалбоподателката следва да се присъдят сторените по делото разноски – 10 лв. заплатена д.т.

По искането на адв. А. за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.1 т.3 от ЗАдв съдът прецени следното:

В случаите, в които адвокатът оказва безплатно адвокатска помощ в някоя от хипотезите на чл. 38, ал. 1, т. 1-3 от ЗАдв липсата на писмен договор не е пречка да бъде удостоверено в процеса постигнатото съгласие, че учредената с пълномощното процесуална представителна власт за адвокатска защита ще бъде (или е) предоставена безплатно. Последното обстоятелство – договарянето на осъществяваната правна помощ като безплатна трябва да бъде установено от данните по делото. Достатъчно за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗАдв е да са налице следните условия: правна помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗАдв; заявление (от страната), че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липсата на данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл. 78 от ГПК. При наличието на горните условия липсата на материализиран в писмен вид договор за правна помощ, според който правната помощ се предоставя безплатно, не е пречка за реализиране на правото на адвоката по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, тъй като установеният в чл. 36, ал. 1 от ЗАдв принцип е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а размерът му се определя от съда съгласно чл.38, ал. 2 от ЗАдв. В този смисъл е и трайно установената съдебна практика: Определение № 515/02.10.2015 г. на ВКС на РБ по ч. т. д. № 2340/2015 г., I т.о., ТК; Определение № 213/31.05.2021 г. на ВКС на РБ по ч. т. д. № 997/2021г., I т. о., ТК; Определение № 862/24.10.2023 г. на ВКС на РБ по к. ч. т. д. № 1276/2023 г. и цитираните в последното определение множество съдебни актове в същия смисъл. С Определението № 862/24.10.2023 г. на ВКС на РБ по к. ч. т. д. № 1276/2023 г. е допуснато касационно обжалване на определение по чл. 248 ГПК на въззивен съд в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1, предложение второ от ГПК именно по въпроса за предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатно правна защита. В случая обаче липсват данни, от които да се установи, че предоставената от адв. А. правна помощ е договорена като безвъзмездна. Договор за правна защита няма, в пълномощното също няма данни, че правната помощ се осъществява безплатно; липсва изявление на жалбоподателката, материализирано в друг документ или заявено устно пред съда и съответно вписано в съдебния протокол, в този смисъл. Представеното пълномощно и твърдението на адв. А., че е договорил със С. безплатна правна помощ по делото, изразяваща се в процесуално представителство, не е достатъчно за да обоснове приложението на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, а е необходимо, както се посочи по – горе и изявление в този смисъл и от страна на жалбоподателката, която адв. А. представлява и на която твърди, че е оказала безплатна адвокатска помощ в процеса, а подобно изявление от С. липсва.

При това положение липсва основание за присъждане в полза на адвокат А. адвокатско възнаграждение при приложението на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба от Й. О. С., [ЕГН], мълчалив отказ на Министъра на правосъдието по Заявление № 94-Й-52-6/01.07.2025 година.

ИЗПРАЩА преписката на министъра на правосъдието за произнасяне по заявление с № 94-Й-52-6/01.07.2025 в 14-дневен срок от уведомяването и при съобразяване с мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Министерството на правосъдието да заплати на Й. О. С., [ЕГН], сумата от 10 (десет) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.