№ 255
гр. Враца, 04.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на четвърти юни през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петя П. Вълчева-Чукачева
Членове:Калин Тр. Тодоров
Христо Н. Христов
при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова
в присъствието на прокурора И. Анг. Х.
като разгледа докладваното от Петя П. Вълчева-Чукачева Въззивно частно
наказателно дело № 20251400600343 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.64 ал.7 от НПК.
Образувано е по частна жалба на В. Г. В. от гр. Бяла Слатина,
ЕГН**********, обвиняем по ДП №268/2025г. по описа на РУ Бяла Слатина,
респ. пр.пр. №3426/2025год. по описа на РП Враца, ТО Б. Слатина, чрез
защитника му адв.Св. Г. от ВрАК против определение №123/23.05.2025год.,
постановено по ЧНД №212/2025год. по описа на Районен Съд Бяла Слатина, с
което е била взета мярка за неотклонение "Задържане под стража" по
отношение на жалбоподателя- обвиняем.
В частната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на
атакувания съдебен акт. Твърди се, че не са налице основанията, визирани в
чл.63 ал.1 НПК за вземане на МН „задържане под стража“ по отношение на
обвиняемия РА. в ДП, тъй като деянията за които е привлечен като обвиняем
не са „тежки“ по смисъла на чл.93, т.7 НК, съобразно предвидените за тях
наказания. Твърди се липса на реална опасност обв. В. да се укрие или да
извърши друго престъпление, тъй като има постоянен адрес, на който
пребивава със семейството си. Твърди се, че обв. В. не се е укривал, а е бил на
болнично лечение в УМБАЛСМ гр.София, тъй като е пострадал в резултат на
нанесен му побой от близките на посочените в обвинението пострадали лица
1
пред РУ на МВР Б. Слатина, в резултат на който има контузия на левия крак-
ляво коляно и подбедрица с оток и му е препоръчано наблюдение от ортопед и
покой. Оспорва основателността на искането за вземане на МНО „задържане
под стража“ по отношение на него. Иска се въззивната инстанция да отмени
определението на районния съд като незаконосъобразно и да определи по-
лека МНО „Парична гаранция“ или „Подписка“.
С частната жалба е постъпило и искане от защитника на обвиняемия да
бъдат изискани от РП Враца справки относно наличие на образувано ДП за
нанесен побой над обвиняемия от близки на пострадалите и за какво
престъпление е образуваното ДП; има ли привлечено обвиняемо лице и за
какво престъпление; каква мярка за неотклонение е взета по отношение на
обвиняемия и на какъв етап е ДП.
С разпореждане на съда е изискана такава справка, като по делото е
постъпила информация, че има образувано ДП на 20.05.2025год. за
престъпление по чл.131, ал.1, т.4 НК, води се разследване, като на този етап
няма привлечени обвиняеми лица и съответно не е взета МНО.
Представителят на Окръжна Прокуратура Враца изразява становище за
обоснованост и законосъобразност на атакувания съдебен акт, като иска
въззивния съд да потвърди определението на Районен Съд Бяла Слатина.
Навежда доводи за достатъчно данни по делото за реална опасност обв. В. да
извърши престъпление, като по този начин осуети разследването. Поддържа,
че по- лека мярка от наложената не би постигнала целите на чл.57 от НПК,
още по- малко „парична гаранция“ или „подписка“.
В с.з. пред настоящата инстанция обв. В. се явява лично и с договорния
си защитник адв. Св. Г. от ВрАК, като поддържат жалбата с наведените в нея
доводи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, с искане да бъде
отменена мярката за неотклонение и взета друга по- лека такава. Твърди се, че
липсва приетата за налична от първата инстанция реална опасност обв. В. да
извърши друго престъпление и да попречи на разкриването на обективната
истина по случая. Твърди се, че обв. РА. се признава за виновен и иска да
сключи споразумение с прокуратурата. Навеждат се доводи за непрецизиране
на обвинението, тъй като престъплението по чл.131, ал.1, т.4 НК се
преследвало не по общия, а по частен ред.Сочи се, че първоинстанционния
съд безкритично е възприел доводите на прокуратурата за наличието на
2
предпоставките по чл.63, ал.1 НПК.
В предоставеното му право на лична защита и в предоставеното му
право на последна дума обв. В. В. поддържа казаното от защитника си. Иска
от съда да вземе предвид, че съпругата му завършва образованието си, в
момента има държавни изпити и няма кой да се грижи за децата им.
Врачанският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след
като се запозна с постъпилата частна жалба, с доводите на страните изразени в
с.з., както и със събраните по делото писмени доказателства, приложени към
ДП №268/2025г. по описа на РУ Бяла Слатина, респ. пр.пр. №3426/2025год. по
описа на РП Враца, ТО Б. Слатина, приема за установено следното:
Частната жалба е подаден в срока по чл.64 ал.6 от НПК, от надлежна
страна и е процесуално допустима. Разгледан по същество е неоснователна.
Съобразявайки изискванията на чл.63 ал.1 от НПК, Районен съд Бяла
Слатина, в мотивите към съдебния акт е обсъдил кумулативно дадените
законови основания, които следва да са налице, за да се определи най-тежката
репресивна мярка "Задържане под стража", каквато е поискана от РП Враца по
отношение на обвиняемия и приемайки, че тази МН е единствената, която би
могла да постигне целите визирани в чл. 57 от НПК.
Видно от представените доказателства, по ДП №268/2025г. по описа на
РУ Бяла Слатина, респ. пр.пр. №3426/2025год. по описа на РП Враца, ТО Б.
Слатина, с Постановление от 22.05.2025г., В. Г. В. от гр. Бяла Слатина, ЕГН
********** е привлечен в качеството му на обвиняем, за това, че на
20.05.2025г. в гр. Бяла Слатина, обл. Враца, като съизвършител с Ю. Е. Р. от
гр. Бяла Слатина и непълнолетната В. В. В. от гр. Б. Слатина е причинил по
хулигански подбуди лека телесна повреда на повече от едно лице, както
следва:
на Б. Н. А., ЕГН ********** от гр. Б. Слатина, обл. Враца, изразяваща
се в оток в окосмената част на главата, оток и кръвонасядане челно с
лекостепенна промяна на съзнанието; кръвонасядане на гръдния кош; три
кръвонасядания на лява предмишница, оток в далечната част на долен десен
крайник, които наранявания са му причинили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота;
на И. Б. Н., с ЕГН ********** от гр. Б. Слатина, обл. Враца, изразяваща
3
се в отоци в окосмената част на главата с лекостепенна промяна на
съзнанието; драскотини в областта на дясна вежда; кръвонасядане и охлузване
на лицето в ляво; оток и кръвонасядане на дясна предмишница; оток,
охлузвания и драскотина на лява длан и пръсти, които наранявания са му
причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота;
на Ф. М. Ч., ЕГН ********** от гр. Кнежа, обл. Плевен, изразяваща се в
кръвонасядане на гръдния кош, което нараняване му е причинило временно
разстройство на здравето, неопасно за живота
- престъпление по чл.131, ал.1, т.4 и т.12, вр. чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2
НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до три години и
за това, че на 20.05.2025год. в гр. Бяла Слатина, в съучастие като
съизвършител с Ю. Е. Р. от гр. Бяла Слатина и непълнолетната В. В. В. от гр.
Б. Слатина е извършил непристойни действия грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото- на
публично място- в сградата и в двора на ПАГ „Никола Йонков Вапцаров“ гр.
Бяла Слатина по време на учебен процес, в присъствие на множество ученици,
учители и работещи в учебното заведение е причинил лека телесна повреда на
И. К. Т., ЕГН ********** от гр. Б. Слатина, изразяваща се в оток на лицето в
дясно; рагада на езика; драскотина на гръдния кош, което нараняване й е
причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота; нанесъл е
няколко удара на С. Б. С. от гр. Б. Слатина- охранител; изблъскал е Д. В. В. от
гр. Б. Слатина- директор на учебното заведение; крещял, отправил
непристойни изрази, бутнал охранителите, тичал с бухалка и се опитвал да
нанася удари с нея по присъстващите и плюл по присъстващите, които
действия се отличават с изключителна дързост и цинизъм
- престъпление по чл.325, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК, за което се
предвижда наказание лишаване от свобода до пет години.
Основната предпоставка, предмет на разглеждане в производството по
чл.64 НПК, а именно предпоставката за наличие на обосновано
предположение за съпричастност към авторството на деянието е била
обсъдена в мотивите на първоинстанционния съд, макар и твърде лаконично.
Обоснованото подозрение за съпричастността на обвиняемия към авторството
на деянието, дори в този първоначален етап на разследване, се подозира на
първо място от показанията на пострадалите Б. А., И. Н., Ф. Ч. и И. Т. които
4
посочват времето, мястото и начина на извършване на деянията и авторството
им, от показанията на св. Е. Ю., Д. В.а, Л. К., С. С., Н. Л., К. К., Ц. Ч., С. Ф.,
които установява в какво състояние са заварили обвиняемите, непълнолетната
В. В.а и пострадалите, от показанията на св.А. С. и И. А. и на следващо място
от събраните писмени доказателства на ДП, в това число фишове за спешна
медицинска помощ на пострадалите, заключенията на СМЕ на живо лице и др.
Всички тези доказателства в своята съвкупност установяват фактите относно
времето, мястото, предмета и начина на извършване на деянията.
Събраният до момента доказателствен материал подкрепя
обвинителната теза дотолкова, доколкото законодателя на този етап от
обвинението не поставя изисквания за пълнота, прецизност и категоричност,
каквито предявява към обвинителният акт. Първостепенният съд е съпоставил
събрания до момента доказателствен материал и на фона на ранния етап от
разследването е достигнал до единствения правилен извод, а именно, че
всички тези доказателства обосновават в достатъчна степен подозрението, че
обвиняемия В. е съпричастен към осъществяване на деянията.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че опасностите по чл.63
ал.1 и ал.2 НПК на настоящият етап на разследването са налице, което
обуславя извода, че вземането на най-тежката МН спрямо обвиняемия не е
израз на необосновано тежка репресия. На първо място, действително обв. В.
е с постоянен и настоящ адрес и е трайно установен. По отношение на тази
опасност такъв е извода и на първоистанционния съд. Ето защо, настоящият
съдебен състав намира за неоснователни доводите на защитата за безкритично
приемане от страна на РС на наведените с искането от РП Враца доводи за
наличие на тази опасност.
От друга страна обаче, по отношение на обв. В. опасността от
извършване на престъпление е реална.
Настоящият съдебен състав намира този извод за правилен и
непротиворечащ на събрания по делото доказателствен материал. Видно от
събраните доказателства, обв. В. е с чисто съдебно минало. Пред районния съд
са събрани данни за наличие на лоши характеристични такива. Пред
настоящата инстанция се представят два броя характеристики, от които се
установява, че според написалите ги обв. В. е добър, честен човек и добър
приятел. Правилно районния съд, отчитайки изискването всяка мярка за
5
неотклонение да е строго индивидуална и да бъде съобразена с обществената
опасност на деянието и на дееца, е приел, че определяне на по-лека мярка за
неотклонение, не би постигнала целите на чл.57 НПК.
В конкретния случай, настоящият съдебен състав също като
първоинстанционния съд приема, че предвид времето, начина, мястото на
извършване на деянията– нарушаването на учебния процес, влизането в
училищната сграда, целящо саморазправа с непълнолетни лица- ученици,
множеството наранявания на всяко от пострадалите- ученици, охранител, и
работещи в училището, броя на пострадалите- 6 лица, три от които
непълнолетни и прочие водят на единствения извод за наличие на висока
обществена опасност на деянията. Поведението на обв. В. сочи на такова от
негова страна, демонстриращо незачитане личността и здравето на останалите
членове на обществото и незачитане на институциите, каквото е училището,
където децата следва да бъдат физически и психически защитени. Високата
обществена опасност на дееца, настоящият съдебен състав извежда не от
„характеристичните данни“ събрани по делото, а именно от поведението на
обв. В. по време на деянията. Всичко това потвърждава приетото от
първостепенния съд, че по отношение на В. В. е налице реална опасност от
извършване на престъпление, като реализирането на тази опасност не е
хипотетична, а реална и може да доведе до осуетяване на разследването.
Всички тези обстоятелства, преценени в светлината на чл. 63, ал. 1
НПК и съобразявайки обществената опасност на деянието, на дееца и
съответните цели на мярката за процесуална принуда, базират извода за
наличието на обоснована необходимост от налагането на мярка за процесуална
принуда “задържане под стража” по отношение на обвиняемия В. В..
Доводите на защитата, че обвиняемия В. В. е получил телесна повреда в
последствие от близки на пострадалите непълнолетни лица, настоящият
съдебен състав намира за неотносими към предмета на делото, което
разглежда обществената опасност на извършените от него, а не извършените
спрямо него деяния. Тези доводи и доводите за съпруга, която учи и
необходимостта обвиняемия да се грижи за децата им на защитника и на
обвиняемия не са от характер да преодолеят наличната опасност към момента
обв. В. да извърши други престъпления. Спрямо обв. В. следва да бъде
осъществена мярка на процесуална принуда, възпираща го да извърши други
6
престъпления, с оглед данните за личността му и обществената опасност на
извършените от него деяния. Неоснователни са доводите на защитата, че
следва да бъде определена по лека мярка за неотклонение, тъй като
престъпленията за които е повдигнато обвинение не са „тежки“ по смисъла на
чл.93, т.7 от НК. Ако вземането на мярката е единствено и само при
повдигнато обвинение за „тежко“ престъпление, това изискване щеше да
залегне в закона. Неоснователни са и доводите на защитата, че МНО
„домашен арест“ ще изиграе същата роля като МНО „задържане под стража“.
Както бе описано по- горе настоящият съдебен състав намира, че на този
твърде ранен етап на разследване определянето на по-лека мярка за
неотклонение, не би постигнала целите на чл.57 НПК.
С оглед на това и след като при служебната проверка не бяха
констатирани процесуални нарушения, налагащи отмяна на атакуваното
определение, настоящия състав на ВрОС намира, че същото следва да бъде
потвърдено като обосновано и законосъобразно, а жалбата против него следва
да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл.64 ал.8 НПК, Врачанският
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА взетата с определение № 123/23.05.2025 год.,
постановено по ЧНД №212/2025 год. по описа на Районен Съд Бяла Слатина
по отношение на В. Г. В. от гр. Бяла Слатина, ЕГН**********, обвиняем по
ДП №268/2025г. по описа на РУ Бяла Слатина, респ. пр.пр. №3426/2025год. по
описа на РП Враца, ТО Б. Слатина мярка за неотклонение "ЗАДЪРЖАНЕ
ПОД СТРАЖА".
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8