Решение по дело №1124/2025 на Административен съд - Хасково

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Агенция за държавна финансова инспекция, подадена чрез процесуален представител, против Решение № 72 от 17.03.2025г. постановено по а.н.д. №381/2023г. на Районен съд – Димитровград.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Развиват се подробни съображения в подкрепа на тезата, че отмененото от въззивния съд наказателно постановление е правилно, съобразено с установените при проверка в Община Димитровград фактически обстоятелства и приложимата във връзка с това нормативна регламентация. Предвид това, правилно била ангажирана административнонаказателна отговорност на кмета на общината, като издадените за това акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, отговаряли на всички изисквания на закона. Не били налице основания за определяне на случая като маловажен, по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

По изложените съображения се претендира отмяна на обжалвания съдебен акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Прави се искане за намаляване на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника, съобразно фактическата и правна сложност на делото, ако същото е прекомерно.

Ответникът – И. Т. Д., в писмен отговор, оспорва касационната жалба. Счита решението за правилно и моли за оставянето му в сила. Претендира разноски по делото, а в случай на уважаване на касационната жалба – моли възнаграждението в полза на касатора да бъде редуцирано до нормативно предвидения минимум.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита, че решението е правилно и законосъобразно. Предлага да бъде оставено в сила.

Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените касационни основания и извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Димитровград е отменил Наказателно постановление (НП) № 11-01-291/30.08.2023г., издадено от Директора на Агенция за държавна финансова инспекция, с което за нарушение на чл.3, ал.2, във връзка с ал.4, във връзка с чл.65 от Наредба за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите (Наредбата), на основание чл.32, ал.1, т.1 във вр. чл.35, ал.1 от Закона за държавната финансова инспекция (ЗДФИ), на И. Т. Д. – кмет на община Димитровград, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200.00 лева.

За да постанови този краен резултат, районният съд, след като установил фактическата обстановка по случая, е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП били допуснати съществени процесуални нарушения, които ограничили правото на защита на жалбоподателя и опорочили изцяло административнонаказателното производство. Конкретно, не била спазена разпоредбата на чл.42, ал.1 от ЗАНН що се отнася до точното и пълно описание на извършеното нарушение и на нарушителя. В акта било посочено, че към 27.01.2023г. жалбоподателят, в качеството си на кмет на общината и първостепенен разпоредител с бюджет по смисъла на чл.11, ал.3 от ЗПФ, се разпоредил с целеви средства от държавния бюджет за компенсиране на стойността на намалени цени за пътувания на лица по чл.19, т.5 и т.6 от Наредбата, в общ размер на 300 998.90 лева, преведени в периода 12.04.2022г. до 27.01.2023г. Липсвало конкретизиране на датата на извършване на нарушението, а единствено било записано, че това било станало към 27.01.2023г., и посочване след това, че извършеното разпореждане с целеви средства в общ размер на 300 998.90 лева било сторено в периода от 12.04.2022г. до 27.01.2023г. Това е прието от въззивния съд за нарушение на процесуалните правила, което било съществено, защото водело до невъзможност на адресата на НП да сформира адекватна правна защита в процеса.

Освен това, в обстоятелствената част на АУАН и НП било посочено, че жалбоподателят, в качеството си на длъжностно лице – кмет на общината и първостепенен разпоредител с целеви средства, разпоредил изплащане на целеви средства, докато с диспозитива на НП се налагала глоба на физическо лице, с посочена месторабота и длъжност. В този смисъл според районния съд физическото лице И. Д. не било субект на административнонаказателна отговорност и не можело да носи такава по чл.32, ал.1, т.1 ЗДФИ. Констатираното противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на НП, също било съществено процесуално нарушение, което водило до неяснота относно субекта на вмененото деяние, и то не можело да се отстрани в хода на производството.

Съдът посочил и че доколкото по силата на чл.3, ал.4 от Наредбата кметовете на общините се разплащали с превозвачите, съобразно фактически предоставените транспортни услуги, то всяко извършено плащане се явявало отделно нарушение. Поради това следвало то да бъде индивидуализирано. В случая обаче се е стигнало до налагане на едно наказание за няколко отделни административни нарушения. Като била посочена обща сума в размер на 300 998.90 лева, не било ясно каква част от нея била определена на база фактически предоставените транспортни услуги.

За прецизност съдът посочил, че на жалбоподателя било вменено във вина нарушение, извършено от превозвача ЕТ „Ц. Т.“, който търговец не бил спазил нормативно установения ред и правила за извършване на обществен превоз на пътници, предвидени в Закона за автомобилните превози и подзаконовите актове за прилагането му, и размера на компенсациите санкциите не бил определен на база на фактически предоставените транспортни услуги. Отразеното в АУАН и НП в този смисъл можело да формира извод за това, че се стигнало до разплащане с целеви средства поради неспазване от страна на превозвача на нормативни актове.

Настоящата инстанция намира атакуваното решение за валидно, допустимо и правилно като краен резултат.

Оспореният съдебен акт е постановен при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства.

Споделят се изводите на въззивния съд в насока липса на конкретизация в АУАН и НП на датата на извършване на нарушението, вменено на касационния ответник. Действително в акта и в НП този съществен реквизит не е ясно посочен, като записът на датите 12.04.2022г. и 27.01.2023г. не удовлетворява изискването на чл.42, ал.1, т.3, съответно на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Това е така, тъй като със санкционния акт И. Т. Д. е глобен за разпореждане със средства в полза на превозвач, който не е спазил нормативно установения ред и правила за извършване на обществен превоз на пътници и че размера на компенсациите не е определен на база фактически предоставените транспортни услуги, като от съдържанието на АУАН, НП и административнонаказателната преписка става ясно, че разпореждането с такива средства не е било извършено еднократно – извършвани са били различни преводи в определен период от време. След като това е така то на практика, в този случай наказаното лице би извършило няколко отделни деяния които, както правилно е приел районният съд, представляват отделни нарушения на посочените в акта и НП нормативни разпоредби, за които се следват отделни наказания, а в конкретната хипотеза е наложено само едно. Във връзка с горното следва да се отбележи, че посочването на датата на извършване на нарушението е от значение за извършване на проверката за спазване на давностните срокове, в случая тези по чл.34, ал.2 от ЗАНН.

Правилни са констатациите на районния съд относно това, че извършването на няколко нарушения изисква индивидуализация на всяко едно от тях, вкл. по дата и размер на плащаните суми в полза на съответния превозвач, които обстоятелства не са били предмет на обсъждане нито в АУАН, нито в НП.

По този начин, освен, че описанието на нарушението не съответства на законовите изисквания като в същото не се съдържат всички съставомерни елементи за всяко едно деяние, се е стигнало и до неяснота за кое от всички осъществени разпореждания с целеви средства осъществени в нарушение на закона, се санкционира ответника, а по този начин е нарушен и чл. 18 от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав намира за необходимо да допълни и следното: В случая на ответника е наложено наказание за нарушение на чл.3, ал.2, във връзка с ал.4, във вр. с чл.65 от Наредбата. Съгласно чл.3, ал.2 от Наредбата кметовете на общините предоставят средствата по същата на превозвачи, които спазват нормативно установения ред и правилата за извършване на обществен превоз на пътници, предвидени в Закона за автомобилните превози и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, а поред ал.4 – кметовете на общините се разплащат с превозвачите съобразно фактически предоставените транспортни услуги. Цитираните нормативни текстове не оставят съмнение за субекта на отговорността, а именно кметът на съответната община. Съдържанието на нормите обаче диференцира отговорността в зависимост от фактическите обстоятелства, като според първата тази отговорност е за „предоставяне на средствата … на превозвачи…“, които не спазват нормативно установения ред и правилата за извършване на обществен превоз на пътници, предвидени в ЗАвтП и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, а според втората е за „разплащане с превозвачи …“ без съобразяване с това, дали фактически са предоставени съответните транспортни услуги. От тази гледна точка подлежи на преценка обстоятелството, дали предмет на разглеждане пред длъжностните лица на АНО и пред самия него са действия по чл.3, ал.2 от Наредбата или такива по чл.3, ал.4 от същия нормативен акт, или действия и по двете норми от Наредбата. В този смисъл следва да бъде съобразено колко нарушения са налице в съответния случай, за неспазване на кое задължение, респ. колко наказания се следват за нарушителя.

Като се има предвид всичко изложено, съобразно установената фактическа обстановка по извършване на нарушенията, от страна на АНО е следвало да се извърши преценка дали и каква част от осъществените деяния е следвало да се квалифицират като такива по чл. 3, ал.2 от Наредбата и дали и каква част да се квалифицират като нарушения на чл.3, ал.4 от с.п.н.а В случая това не е сторено, а е допуснато механичното смесване на посочените за нарушени норми, което води и до неяснота в какво точно според АНО се е изразило осъщественото от наказаното лице противоправно деяние/я.

По изложените съображения настоящата инстанция приема, че оспореното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Независимо от този изход на спора на ответника по касация не се следват разноски, тъй като не са представени доказателства удостоверяващи заплащане на такива.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 72 от 17.03.2025г. постановено по а.н.д. №381/2023г. на Районен съд – Димитровград.

Решението е окончателно.