Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 25.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Десислава Йорданова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №892 по
описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №537230 от 16.11.2018год.,
постановено по гр.дело №54111/2016г. по описа на СРС, ГО, 68 с-в, са отхвърлени
изцяло като неоснователни предявените от З. "А.Б."АД с ЕИК****** против
ЗД"Е."АД с ЕИК****** обективно съединени искове с правно основание чл.213,
ал.1, изр.З К3 /отм./ за осъждане на ответното дружество в качеството му на
застраховател по риска "Гражданска отговорност" на собственика на
автомобил „Скания“, с ДК№****** да заплати на ищеца сумата от 4487,44 лв., представляваща
сбора от платеното от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 4472,44лв
по щета 0300/13/217/501600 за имуществените вреди на автомобил "Нисан
Алтима" с ДК№******, причинени при реализираното на 24.04.2013г. ПТП и ликвидационни
разноски в размер на 15 лв, с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД за мораторна
лихва за периода от 26.04.2015г. до 27.09.2016г. в размер на 650,31 лв, с
правно основание чл.213, ал.1, изр.З К3 /отм./ за сумата от 420,92лв.,
представляваща сбор от платеното от ищеца застрахователно обезщетение в размер
на 415,92лв. по щета 1802/13/217/500418 за репатрирането на автомобил
"Нисан Алтима" с ДК№****** от местропроишествието на 24.04.2013г. и
ликвидационни разноски в размер на 5 лв. и на основание чл.86,ал.1 ЗЗД
мораторна лихва за периода от 26.04.2015г. до 27.09.2016г. в размер на 61 лв.,
като ищецът е осъден да заплати на ответника 721 лева разноски по
производството.
Срещу така
постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК
въззивна жалба от ищеца З. "А.Б."АД. Жалбоподателят поддържа, че от
събраните по делото доказателства е установено наличието на валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между ответника и
собственика на автомобил „Скания“, с ДК№******, а това обстоятелство не било и
оспорено от ответника. Претендира отмяна на решението на СРС и уважаване на исковете,
както и присъждане на разноски.
Въззиваемият
ответник в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата и моли
решението на СРС да бъде потвърдено, като излага подробни съображения относно
правилността му. Претендира разноски.
Софийски градски съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните
жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:
Предявени
са искове с правно основание чл.213, ал.1 КЗ(отм.) и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
Решението е правилно като краен резултат и следва да бъде
потвърдено, но по различни от изложените от първоинстанционния съд съображения,
а именно:
Съгласно
разпоредбата на чл.213, ал.1 от КЗ(отм.) с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне. В случаите, когато причинителят на
вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка
"Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към
застрахователя по "Гражданска отговорност". За да възникне регресното
право на застрахователя по имуществено застраховане срещу застрахователя,
обезпечил деликтната отговорност на причинилото вредите физическо лице
(делинквент), е необходимо да са налице следните предпоставки: действително
застрахователно правоотношение между увреденото лице и ищеца-застраховател; възникнало
в полза на увреденото лице вземане на извъндоговорно (деликтно) основание срещу
причинителя на вредата; застрахователят по имуществената застраховка да е
изплатил застрахователно обезщетение за причинените на увреденото лице вреди; към
момента на настъпване на вредата (в случая настъпването на процесното ПТП)
между делинквента и ответника-застраховател да съществува действително
застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска
отговорност".
Противно на изводите на
първоинстанционния съд, в настоящото производство е установено от представените
по делото писмени доказателства, че към датата на настъпване на процесното ПТП
въззиваемият ответник е бил страна по задължителна застраховка "ГО на
автомобилистите“ относно л.а.“Скания“, чийто водач е причинил процесния
инцидент. Представените в тази връзка протокол за ПТП, застрахователна полица и
справка от информационния регистър на Гаранционен фонд безпротиворечиво
установяват това обстоятелство, което всъщност не се и оспорва от ответника
(направеното с въззивната жалба оспорване е преклудирано). Безспорно установено
е и наличието на валидно сключена имуществена застраховка "Каско"
между собственика на лек автомобил "Нисан Алтима" и ищцовото дружество, както и изплащането от
страна на последното на застрахователно обезщетение по имуществената
застраховка за причинените от процесния пътен инцидент вреди. Видно от
представения по делото протокол за ПТП, заключението на изслушаната САТЕ и
показанията на разпитания в първата инстанция свидетел обаче, в случая се касае
за случайно събитие и не е налице деликт по смисъла на закона, тъй като липсва виновно
противоправно поведение на водача на л.а.“Скания“. Случайното събитие
представлява непредвидимо по своя характер обстоятелство, което без и
независимо от човешка воля причинява вреди на някого. Събитието трябва да е
настъпило преди увреждането и да е налице причинна връзка между него и вредите.
Събитието и причинната връзка между него и деянието трябва да са непредвими и
непредотвратими. Не е налице случайно събитие, когато самото то е предизвикано
умишлено или по непредпазливост от причинителя на вредата, както и когато
резултатът от събитието е предотвратим чрез вземане на съответните допустими и
необходими мерки. Процесният случай представлява именно случайно деяние, което
е настъпило неочаквано и не по волята на водача, без възможност да бъде
предотвратено по някакъв начин с цел избягване настъпването на вреди. Видно от
протокола за ПТП причината за настъпването му е „внезапно възникнало събитие-
отделен протектор от гума“. Според вещото лице по АТЕ (пета задача) липсват
данни за скоростта на движение на лекия автомобил "Нисан Алтима", но
при спазване на безопасна дистанция водачът му е имал възможност да предотврати
удара в протектора чрез задействане на спирачната уредба или заобикаляне. Ето
защо настоящият състав намира, че въведената с разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД презумпция относно вината на делинквента в случая е оборена. Освобождаването
от отговорност на причинителя на вредите води до липса на основание
застрахователят по имуществена застраховка "Каско" да получи регресно
обезщетение от застрахователя на причинилия вредите водач по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. По тези
съображения въззивната жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а
обжалваното решение- потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора жалбоподателят
няма право на разноски. Ответникът по жалбата има право на разноски за
адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция съгласно представения
договор за правна помощ в размер на 376 лева.
Решението не подлежи на касационно
обжалване съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
Предвид изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №537230 от 16.11.2018год.,
постановено по гр.дело №54111/2016г. по описа на СРС, ГО, 68 с-в.
ОСЪЖДА З. "А.Б."АД с ЕИК****** да заплати на ЗД"Е."АД
с ЕИК****** сумата от 376 (триста седемдесет и шест) лева- разноски пред
въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/