Разпореждане по дело №16333/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3388
Дата: 13 март 2024 г. (в сила от 13 март 2024 г.)
Съдия: Александрина Пламенова Дончева
Дело: 20231110216333
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 28 ноември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 3388
гр. София, 13.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в закрито заседание
на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.

ДОНЧЕВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА
Наказателно дело частен характер № 20231110216333 по описа за 2023
година
Като разгледах тъжбата, подадена от името на М. Х. С., чрез адв. Ц. А., срещу
П. Л. Н. и повдигнатото с нея обвинение за престъпление по чл. 147, ал. 1, вр. чл. 26,
ал. 1 от НК, /съобразно фактите, изложени в тъжбата/ констатирам множество
нередовности на тъжбата, поради което към настоящия момент не са налице
изискуемите от закона предпоставки за даване на ход на тъжбата.
В съдържанието на тъжбата са налице вътрешни противоречия и нередовности
по всеки един от четирите пункта на обвинението, както следва:
В пункт 1 от заключителната част на тъжбата се твърди, че на 09.06.2023 г. П. Н.
е осъществил състава на посоченото престъпление, чрез твърдения в жалба, подадена в
приемната на 06 РУ СДВР, в гр. София, ул. „Богомил Райнов“ № 1, около 10.45 часа,
като поискал принудително настаняване за лечение на тъжителя М. С., в подкрепа на
което направил описани в тъжбата твърдения за тъжителя. Същевременно, видно от
обстоятелствената част на тъжбата е, че в същата се описва фактическа обстановка,
съгласно която на 09.06.2023 г., около 10.45 часа тъжителят С. била извикана на разпит
и се явила в приемната на 06 РУ СДВР, в гр. София, ул. „Богомил Райнов“ № 1, където
установила, че П. Н. е поискал настаняването й за лечение по ЗЗдр, като заявил в своя
жалба до органите на реда конкретни твърдения за тъжителя, подробно описани в
тъжбата, които съвпадат с тези по пункт 1 от заключителната част на тъжбата. При
описанието на първото самостоятелно деяние в обстоятелствената част на тъжбата
става ясно, че се твърди на 09.06.2023 г., при посочените време и място, тъжителят С.
да е възприела, подадената от Н. жалба до органите на МВР. Същевременно в
заключителната част на тъжбата по отношение на първото самостоятелно деяние е
формулиран механизъм на осъществяването му, съгласно който на 09.06.2023 г. П. Н. е
подал жалба до органите на 06 РУ СДВР. При това положение е очевидно, че е налице
несъответствие между обстоятелствена част и заключителна част на тъжбата по пункт
1 относно време, място и начин на извършване на твърдяното самостоятелно деяние, за
което е посочено да съставлява част от усложнена престъпна дейност. С оглед на това
тъжителят следва да приведе обстоятелствената част и заключителната част на тъжбата
в съответствие, като обърне внимание на това, кога твърди П. Н. да е подал въпросната
жалба до 06 РУ СДВР, респ. тъжителят М. С. логично да е узнала за тези негови
1
действия в по-късен момент във времето. Тъжителят следва да има предвид, че от
обективна страна изпълнителното деяние на престъплението „клевета“ в чл. 147, ал. 1
НК е дадено в две форми – разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за
пострадалия и приписване на престъпление, което не е извършено, като без значение за
съставомерността на нанесена клевета е узнаването или не от страна на пострадалия. С
факта на разгласяване на неистинското позорно обстоятелство за пострадалия или с
факта на разгласяване на приписаното престъпление, деянието е довършено. Ето защо
при конкретното обвинение, при положение, че се твърди извършено престъпление
„клевета“, от съществено значение е в кой момент е осъществено разгласяване на
посочените в тъжбата обстоятелства, по какъв начин е сторено това, къде и от кого. Без
значение за съставомерността на твърдяното престъпление „клевета“ е кога тъжителят
е узнала за описаните твърдения на П. Н.. Последното обстоятелство би било относимо
към състав на престъплението „обида“, какъвто не се претендира в конкретния случай.
С оглед на всичко това тъжителят следва да прецизира тъжбата си относно описаното
по пункт 1 самостоятелно деяние, съставляващо част от усложнена престъпна дейност,
като опише време, място и начин на извършването му с оглед подадената от П. Н.
жалба до 06 РУ СДВР.
По пункт 2 от тъжбата, т. е. относно описаното второ самостоятелно деяние на
П. Н., за което се твърди да е част от продължавано престъпление, ситуацията е
идентична на горепосоченото относно деянието по пункт 1. Отново е налице
фактическо несъответствие в твърденията на тъжителя с оглед, че се претендира на
13.09.2023 г. П. Н. да е осъществил състава на престъплението по чл. 147, ал. 1 от НК с
подаване на жалба до 06 РУ СДВР, а същевременно в обстоятелствената част на
тъжбата се описва, че на същите дата, време и място, тъжителят е узнала за вече
подадена от Н. жалба, по повод на която тя била призована за разпит в същото РУ. При
това положение важат всички изложени по-горе относно пункт 1 на тъжбата
съображения на настоящия съдия-докладчик, сочещи към необходимост
обстоятелствената част и заключителната част на тъжбата да бъдат приведени в
съответствие помежду си, респ. да са съответни с изискванията на процесуалния закон.
По отношение на описаното деяние по пункт 3 от тъжбата, също се констатира
нередовност, тъй като в заключителната част се твърди, че деянието е осъществено на
22.11.2023 г., в 09.01 часа, в дома на тъжителя С., находящ се в гр. София, ж. к.
„Манастирски ливади“ , ул. „Майор Павел от Кримин“ № 9, ап. 4, а същевременно се
сочи, че деянието е осъществено посредством молби на П. Н. до ДАЗД. Отново следва
да се обърне внимание на тъжителя и повереника, че заявеното с тъжбата престъпление
„клевета“ се явява довършено с факта на разгласяване на конкретни неистински и
позорни обстоятелства за пострадалия или с факта на разгласяване на приписано
престъпление, при което ирелевантно за съставомерността на деянието е кога
въпросните твърдения са доведени до знанието на пострадалия. Последното би било от
значение в случай, че се претендира да е извършено престъплението „обида“, а не
„клевета“. Ето защо, ако тъжителят твърди да е осъществено престъпление „клевета“
от страна на П. Н., чрез подадени до ДАЗД молби, следва да конкретизира деянието с
оглед дата, време, място и начин на подаване на въпросните молби и тяхното
конкретно съдържание. С оглед на това, към настоящия момент, тъжбата се явява
нередовна и относно описаното по пункт 3 от същата деяние, за което се сочи да е част
от усложнена престъпна дейност.
По пункт 4 от заключителната част на тъжбата е видно, че отново се твърди П.
Н. да е осъществил състава на престъплението „клевета“ по чл. 147, ал. 1 от НК в дома
на пострадалата, като го извършил на 23.11.2023 г. в 17.14 часа, в дома на С. в гр.
София, ж. к. „Манастирски ливади“, ул. „Майор Павел от Кримин“ № 9, ап. 4, а
същевременно с това описанието продължава с твърдение, че деянието е извършено
2
чрез въззивна жалба, в която са изложени конкретни твърдения спрямо личността на
пострадалата. При това описание се установява нередовност, сходна с тази по пункт 3.
Отново следва да се подчертае, че престъплението „клевета“ се явява довършено с
факта на разгласяване на конкретни неистински и позорни обстоятелства за
пострадалия или с факта на разгласяване на приписано престъпление, поради което за
това престъпление е без значение кога, къде и в колко часа пострадалата е узнала за
тези твърдения. Същественото е кой, кога и по какъв начин е разгласил позорно
обстоятелство за другиго, т. е. отнесено към случая, съществено значение има да се
посочи кога, къде и по какъв начин се твърди П. Н. да е разгласил позорни
обстоятелства спрямо тъжителя С., или да е преписал престъпление на последната,
както и какви са по съдържание конкретните обстоятелства, които е разгласил. В
случая е очевидно, че в тъжбата вниманието е насочено към това кога и къде
пострадалата е узнала за тези обстоятелства, а същевременно с това се поддържа, че е
налице осъществен състав на престъплението „клевета“. Ето защо тъжбата се явява
нередовна и в тази нейна част.
В обобщение на изложеното, подадената тъжба е нередовна в цялост, като
съдържанието не е съобразено с разликата относно съставомерните признаци на
престъплението „клевета“ по чл. 147, ал. 1 от НК и престъплението „обида“ по чл. 146,
ал. 1 от НК. Твърди се осъществяване на продължавано престъпление с четири
самостоятелни деяния, при описанието на всяко едно от които е налице нередовност
съобразно описаните по-горе констатации на съда. Тъжителят и повереникът следва да
имат предвид, че тъжбата следва да бъде приведена в съответствие с изискванията на
закона, тъй като в противен случай не съставлява годно основание за иницииране на
наказателно преследване спрямо П. Н. и на базата на нея не е възможно да се развие
законосъобразно съдебно производство. Тъжбата следва да съдържа кратко и ясно
фактическо описание на всяко едно самостоятелно деяние, като се държи сметка за
съставомерните признаци на твърдяното престъпление от обективна и от субективна
страна. Следва да се държи сметка и за това, че за да се повдигне надлежно обвинение
пред съда с тъжба на пострадалия, тъжбата следва да е последователна и
синхронизирана с оглед съдържанието на обстоятелствената част и на заключителната
такава. В настоящия случай това не е така, респ. тъжбата съдържа вътрешни
противоречия по всеки пункт на обвинението, което е в разрез с изискванията на
процесуалния закон, гарантиращи възможността за ефективно упражняване право на
защита срещу обвинението. Ето защо на тъжителя следва да се даде възможност да
приведе тъжбата в съответствие с изискванията на закона, като следва в седемдневен
срок от получаване на съобщението да подаде нова тъжба, в съдържанието на която да
са отстранени констатираните нередовности и противоречия. В противен случай
тъжителят и повереникът следва да имат предвид, че тъжбата ще бъде оставена без
разглеждане, а образуваното въз основа на нея наказателно производство – прекратено
съобразно чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК.
По изложените съображения,
РАЗПОРЕДИ:

НЕ ДАВАМ ХОД НА ТЪЖБАТА.

УКАЗВАМ на тъжителя М. Х. С., чрез адв. Ц. Г. А. - САК, че в седемдневен
срок от получаване на съобщението, следва с писмена молба да отстрани
3
констатираните нередовности на тъжбата, подробно описани в мотивната част на
настоящото разпореждане.

УКАЗВАМ на тъжителя, че при неизпълнение на разпореждането в срок и в
цялост, производството ще бъде прекратено на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24,
ал. 5, т. 2 от НПК.

ДА СЕ СЪОБЩЯТ на тъжителя указанията на съда, като към съобщението да
се приложи препис от настоящото разпореждане.

След изтичане на указания седемдневен срок, делото да се докладва за преценка
относно изпълнението на указанията.
Разпореждането е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4