Определение по дело №494/2020 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: 260114
Дата: 3 февруари 2021 г.
Съдия: Красимира Веселинова Тагарева
Дело: 20202300500494
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 септември 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№260067/3.2.2021 г.                                                               03.02.2021г.                                гр.Ямбол

 

Ямболският окръжен съд,                                     гражданско отделение, втори състав

На 03.02.2021година

В закрито заседание в следния състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                                  ЧЛЕНОВЕ:  НИКОЛАЙ ИВАНОВ

                                                                          ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА                                                                        

Секретар

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА

Възз.гр.дело №494 по описа за 2020г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248, ал.1 ГПК.

Постъпила е молба вх. №261344/22.10.2020г. от пълномощника на жалбоподателя адв.Т.Т., с искане за изменение на  постановеното по делото Решение №232/02.10.2020г. в частта за разноските, с присъждане на определено от съда по размер възнаграждение за адв.Т. при условията на чл.38, ал.2 ЗА, вр. с ал.1,т.3 ЗА.

Редовно уведомена на 19.01.2021г. за молбата по чл.248 ГПК, насрещната страна - взискателят "АПСБета България"ООД, в срока по чл.248, ал.2 ГПК не представя писмен отговор и не изразява становище по искането.

ЯОС намира, че молбата е процесуално допустима. Постановеното по делото Решение №232/02.10.2020г. е връчено на жалбоподателя на 19.10.2020г., като в едноседмичния срок за неговото обжалване - на 22.10.2020г. е постъпила молбата за изменение на решението в частта за разноските, или срокът по чл.248, ал.1 ГПК е спазен.

Разгледана по същество молбата е основателна, поради следните съображения:

С постановеното по делото Решение №232/02.10.2020г. ЯОС е уважил жалбата на длъжника по изпълнението С.М.Б. и е отменил изготвеното на 14.02.2020г. и предявено на 26.02.2020г. разпределение на суми по изпълнително дело №20198780400329 по описа на ЧСИ И. Х. с рег. №*** в КЧСИ и район на действие  съдебния район на ЯОС. С решението съдът не е присъдил разноски на пълномощника на жалбоподателя - адв.Т. с мотиви, че по делото е налице само упълномощаване на адвоката за представителството на длъжника, но не са представени доказателства оказваната правна помощ да е безплатна. 

Налице е съдебната практика на ВКС, формирана по приложението на чл.248 ГПК в случаите на липса на договор за правна помощ, въпреки че е оказана такава - Определение №515/02.10.2015г. на ВКС по ч.т.д.№2340/2015г. на I т.о., Определение №163/13.06.2016г. на ВКС по гр.д.№2266/2016г. на I г.о., Определение №327/18.06.2018г. по гр.д.№4988/2017г. на I г.о. В сочената практика е прието, че договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, а писмената форма е за доказване и липсата на писмен договор не е пречка да бъде удостоверено в процеса постигнатото съгласие, че учредената с пълномощното процесуална представителна власт за адвокатска защита ще бъде предоставена безплатно. Договарянето на осъществяваната правна помощ като безплатна не се презюмира, а следва да бъде установено от данните по делото, като изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл.38,ал.1 ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. Достатъчно за уважаване на искането по чл.38,ал.2 ЗА е правната помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл.36, ал.2 ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл.78 ГПК. Приетото от ВКС е, че липсата на договор за правна помощ с уговорена в него безплатно предоставяна такава, не препятства упражняване на правото по чл.38,ал.2 ЗА, тъй като принципът на чл.36,ал.1 ЗА е че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а размерът му, за разлика от хипотезата на чл.36,ал.3 ЗА, се определя от съда по императивната разпоредба на чл.38,ал.2 в рамките на предвидения в Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В производството по чл.248 ГПК противната страна, която по правилата на чл.78 ГПК следва да заплати направените по делото разноски, е тази, която  разполага с процесуалната възможност да оспори твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ и носи и тежестта да установи, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице.

Възприемайки сочената практика на ВКС, ЯОС намира, че в случая следва да присъди адвокатско възнаграждение на адв.Т.Т.. Видно е, че жалбоподателят Сл.Б. - длъжникът по изпълнението, е бил защитаван от процесуалния представител адв.Т. въз основа на приложените по изпълнителното и по настоящото дело пълномощни, като по делото липсват данни за уговорен размер на адвокатско възнаграждение, с твърдение, че е оказана безплатна правна помощ. Твърденията за договорена безплатна правна помощ не са опровергани - насрещната страна не е оспорвала този факт и не е ангажирала доказателства, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице. С оглед уважаването на жалбата, отговорността за разноските по делото е на ответника по жалбата- взискателят по изпълнението, съгласно правилото на чл.78, ал.1 ГПК.   

Горното обуславя изменение на постановеното решение в частта за разноските и осъждането на взискателя да заплати на основание чл.38,ал.2, във вр. с ал.1, т.3 от ЗА адвокатско възнаграждение на адв.Т. за процесуалното представителство по делото. Касае се за обжалване действията на съдебен изпълнител и според установеното в чл.10, ал.1, т.5 от Наредба №1/09.07.2004г. на ВАдвС - редакция и към датата на подаване на жалбата и настояща редакция, минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 200лв., което следва да се присъди на адв.Т.

Водим от изложеното, ЯОС

                                                 

                                            О П Р Е Д Е Л И :

 

ИЗМЕНЯ на основание чл.248 ГПК Решение №232/02.10.2020г., постановено по възз.гр.д. №494/2020г. по описа на ЯОС в частта за разноските, като :

ОСЪЖДА "АПС Бета България"ООД гр.София, бул."България"№81В, ЕИК203374133, да заплати на адвокат Т.Е.Т. от АК-П. с личен номер****, с ЕГН **********, на основание чл.38, ал.2,  вр. с ал.1, т.3 ЗА сумата 200лв. за осъщественото процесуално представителство по в.гр.д.№494/2020г. по описа на ЯОС.

Определението не подлежи на обжалване.

Определението да се връчи на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                

                  

                                                                                                   2.