Решение по дело №7273/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1808
Дата: 25 март 2025 г. (в сила от 25 март 2025 г.)
Съдия: Василена Дранчовска
Дело: 20241100507273
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 юни 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1808
гр. София, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска

Цветина Костадинова
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20241100507273 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ответника „Левенда Клийнинг“ ЕООД срещу решение № 6874 от 16.04.2024 г.,
постановено по гр. дело № 55460/2023 г. по описа на СРС, 179 състав, с което е уважен
предявеният от „Нетуъркинг премиум“ ООД осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД за сумата от 3800 лв., представляваща направени от ищцовата страна разходи за
почистване на обекти на Възложителя № 1 и № 2 (ул. ******* № 16) за м. 08.2023 г.,
вследствие пълно неизпълнение на задълженията на ответника по сключения между
страните Договор за абонаментно почистване № CL2022602/02.06.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
В жалбата са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради
нарушение на материалния закон и необоснованост с доводи, че не се доказва ответникът да
е бил неизправна страна по договора, след като причините за неизпълнението му са били
обективни – преустановен от ищеца достъп до обектите. Счита, че показанията на
разпитания по делото свидетел са недостоверни, тъй като той е заинтересуван от изхода на
делото. Оспорва да са налице доказателства за претърпени от ищеца вреди предвид
обстоятелството, че платената от него сума за почистване в полза на трето лице е по-ниска
1
от договореното между страните по делото месечно възнаграждение за същата услуга. Ето
защо моли за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявения иск в
цялост.
Въззиваемият „Нетуъркинг премиум“ ООД е подал отговор на въззивната жалба, с който
оспорва същата. Счита, че решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението
на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от
въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй
като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно
правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение,
следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може
въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до
посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е неправилно поради
следните съображения:
На първо място, въззивният съд намира, че определената от СРС правна квалификация
следва да бъде допълнена с разпоредбите на чл. 82, вр. с чл. 258 ЗЗД, доколкото посочената
от първоинстанционния съд квалификация по чл. 79, ал. 1 ЗЗД е неточна. Тази разпоредба
включва две хипотези на искови претенции – за реално изпълнение с обезщетение за забава
или за обезщетение за неизпълнение. В обстоятелствената част на исковата молба се
съдържат твърдения за сключен между страните договор за изработка с повтарящо се и
периодично изпълнение (абонаментно обслужване за ежеседмично почистване по 5 дни в
седмицата), както и за неизпълнение от страна на ответника за определен период от време,
във връзка с което ищецът е претърпял имуществени вреди – заплатени разходи на трето
лице за почистване на обектите по договора. Следователно, твърди се наличието на вземане
за обезщетение от неизпълнението, което попада във второто предложение на чл. 79, ал. 1
ЗЗД, като вредите, които подлежат на обезвреда, са конкретизирани в разпоредбата на чл. 82
ЗЗД. При тези твърдения настоящият съдебен състав приема, че се касае за осъдителен иск с
правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2, вр. с чл. 82, вр. с чл. 258 ЗЗД, съгласно който
изправната страна по договора има право на обезщетение за претърпените в причинна
връзка с неизпълнението на насрещната страна преки и непосредствени вреди.
Обстоятелството, че тази последица от неизпълнението е посочена и в клаузите на договора,
не обуславя квалифициране на иска като такъв за реално изпълнение, доколкото се касае до
предвидена и в закона санкция в случай на договорно неизпълнение. Неточната правна
2
квалификация не води до недопустимост на решението, тъй като основанието на един иск не
е правната му квалификация, а фактите, на които се основава и които в случая са били
прецени и обсъдени от първоинстанционния съд (следователно, в случая не е било
допуснато нарушение на диспозитивното начало в процеса).
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че по възникналото
между страните облигационно отношение ответникът е поел задължение да извършва
абонаментно почистване на посочените обекти, като в причинна връзка с неизпълнението на
поетите задължения са настъпили предвидими вреди за ищеца в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже изпълнение на
договорните си задължения, респ. погасяване на дълга.
Между страните не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че
между страните е съществувало правоотношение по договор за абонаментно почистване CL-
20220602/02.06.2022 г., съгласно който ответникът се е задължил да извършва услуги по
почистване на описаните в договора обекти пет дни седмично, без прекъсване, с грижата на
добрия търговец. Договорът е сключен за срок от една година, но по делото е безспорно, че
на основание чл. 11.2 същият е бил продължен автоматично за срок от още една година, като
към м. юли 2023 г. е действал между страните. Съгласно клаузите на договора (чл. 3, чл. 18,
чл. 19), всяко прекъсване на изпълнението, по каквито и да е причини извън посочените в т.
3.1, би се приело като грубо нарушение на договора и изпълнителят следва за своя сметка да
осигури почистващ персонал, така че да избегне всякакво прекъсване на изпълнението на
задължението си по този договор; в противен случай възложителят може да извърши сам
или чрез трето лице дейността по почистване за сметка на изпълнителя.
По делото е представен договор за абонаментно почистване от 01.08.2023 г., по силата на
който „Нетуъркинг Премиум“ ООД е възложило на „Спринг Клийн“ ЕООД да извършва
почистване на офиси на възложителя (споделени работни пространства), находящи се в гр.
София, ул. „******* което следва да се извършва пет дни седмично, без прекъсване, с
грижата на добър търговец, със срок на договора от две години. Уговореното месечно
възнаграждение по договора е в размер на 3800 лв. с ДДС за двата обекта, като видно от
представените фактура № 72/18.09.2023 г. и извлечение от онлайн банкиране,
възнаграждението за абонаментно почистване за м. август 2023 г. е било заплатено от ищеца
на третото лице в посочения размер.
В исковата молба са изложени твърдения, че сключването на договор за абонаментно
почистване на офисите с друго лице се е наложило поради неизпълнението на ответника,
който считано от 26.07.2023 г. е преустановил посещенията си на обектите и е прекъснал
изпълнението по договора. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК всяка от страните следва
да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения, като при наведените
твърдения за отрицателен факт за неизпълнение на договорните задължения, в тежест на
ответника е да ги обори, като докаже пълно и главно, че и след 26.07.2023 г. е осъществявал
почистване на офисите, респ. че е била налице обективна невъзможност да изпълнява
договорните си задължения поради неосигурен достъп от страна на възложителя. В рамките
3
на първоинстанционното производство ответникът не е провел доказване на твърденията му
в тази насока, като съдът е уважил искането на страната за събиране на гласни доказателства
чрез разпит на двама свидетели, но същите не са били доведени в открито съдебно заседание
за разпит, а с молба от 14.03.2024 г. ответникът се е отказал от тях. В допълнение,
неизпълнението на договорните задължения от страна на ответника се установява от
показанията на доведения от ищеца свидетел Б.Л. Н., която през м. юли 2023 г. е работела за
ответното дружество и е почиствала друг офис на ищеца по същия договор (този на бул.
„Христо Ботев“), като същата заявява, че през юли 2023 г. Л.Д. (управител на ответното
дружество) й се обадил и й казал да не ходи повече на работа в офиса на ищцовото
дружество.
Следователно, предвид събраните по делото доказателства и липсата на проведено пълно и
главно доказване от ответника за твърдяното изпълнение на задълженията по договора,
респ. за твърдяната обективна пречка за това, настоящият съдебен състав намира за
установено, че „Левенда Клийнинг“ ЕООД е било неизправна страна по сключения между
страните договор, поради което дължи на ищеца обезщетение за претърпените от това
неизпълнение имуществени вреди. В случая обаче не се установява в тежест на възложителя
да е настъпила вреда в причинна връзка с прекъснатото изпълнение на договора от страна на
ответника. Видно е, че поради липсата на почистване от страна на „Левенда Клийнинг“
ЕООД в периода 26.07.2023 г. – 31.07.2023 г. ищецът е сключил договор с трето лице –
„Спринг Клийн“ ЕООД, по който е заплатил възнаграждение в размер на 3800 лв., но срещу
тази престация е получил насрещна услуга – почистване на обектите съобразно уговореното.
Същевременно, възнаграждението по договора от 01.08.2023 г. е в по-нисък размер от това
по процесния договор, сключен с ответника – съобразно клаузата на чл. 13 от договора от
02.06.2022 г., общото възнаграждение за абонаментно почистване на обекти 1 и 2 (находящи
се на ул. „*******) е в размер на 4800 лв. с ДДС. Доколкото платеното по новия договор
възнаграждение не надхвърля това по договора с ответника, за ищеца не е налице
имуществена вреда, тъй като за престацията, която ответникът е следвало да предостави, той
е заплатил възнаграждение на трето лице в по-нисък размер. По делото не се твърди, нито се
установява ищецът да е заплатил възнаграждение за почистването през м. август 2023 г. и на
ответника, респ. да е направил други разходи в причинна връзка с договорното
неизпълнение на ответника след 26.07.2023 г., поради което не е налице основание за
ангажиране на отговорността на изпълнителя с търсената сума. Следва да се отбележи, че в
случая клаузите на чл. 18 и чл. 19 от договора са неприложими, тъй като не се касае до лошо
изпълнение или инцидентно прекъсване на абонаментното почистване по смисъла на
посочените договорни клаузи (в който случай изпълнителят би получил месечното си
възнаграждение, но би дължал на възложителя направените от него разходи за почистване за
дните, в които изпълнителят не е извършил услугата), а до пълно неизпълнение от страна на
ответника, който окончателно е преустановил престирането по договора, в резултат на което
ищецът е сключил нов договор с трето лице за изпълнение на същата услуга, за която дължи
на това лице възнаграждение в по-нисък размер.
4
С оглед на изложеното и при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен
материал, настоящият въззивен състав намира, че не се доказва наличието на вреда като
елемент от фактическия състав на спорното право, поради което искът за сумата от 3800 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца вреди от неизпълнението на
договорните задължения на ответника по договор за абонаментно почистване CL-
20220602/02.06.2022 г., е неоснователен и следва да се отхвърли. Като е достигнал до
различни правни изводи, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение,
което следва да бъде отменено, а предявената искова претенция следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззивникът-ответник има право
на направените пред двете инстанции разноски в размер на 950 лв., възнаграждение за един
адвокат в първоинстанционното производство (което предвид правната и фактическа
сложност на делото и размерът на претендираното вземане от 3800 лв. не е прекомерно),
както и в размер на 76 лв., платена държавна такса за въззивно обжалване.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 6874 от 16.04.2024 г., постановено по гр. дело № 55460/2023 г. по
описа на СРС, 179 състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „НЕТУЪРКИНГ ПРЕМИУМ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Георги С. Раковски“ № 25, ап. 5, срещу
„ЛЕВЕНДА КЛИЙНИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 68, партер, осъдителен иск с правно основание чл.
79, ал. 1, предл. 2, вр. с чл. 82, вр. с чл. 258 ЗЗД за сумата от 3800 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца вреди под формата на разходи за почистване на обекти
№ 1 и № 2 (находящи се на ул. ******* № 16) за м. 08.2023 г., вследствие неизпълнение на
задълженията на ответника по сключения между страните договор за абонаментно
почистване № CL2022602/02.06.2022 г.
ОСЪЖДА „НЕТУЪРКИНГ ПРЕМИУМ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Георги С. Раковски“ № 25, ап. 5, да заплати на „ЛЕВЕНДА
КЛИЙНИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Св. Св. Кирил и Методий“ № 68, партер, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 950 лв.,
разноски в първоинстанционното производство, както и сумата от 76 лв., разноски във
въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6