№ 319
гр. Сливен, 22.02.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
СъдебниМариана К. Митева
заседатели:Яна Д. Тодорова
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
и прокурора Ц. Й. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Цанка Г. Неделчева Наказателно
дело от общ характер № 20242230200040 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:35 часа се явиха:
За РП-Сливен, редовно призована, се явява прокурор С..
Подсъдимата Р. К. Б., редовно призована, се явява лично и с адв.Ю. П. от АК-Сливен,
назначена за служебен защитник от досъдебното производство.
Подсъдимият Д. И. М., редовно призован, се явява лично и с адв.А. С. от АК-Сливен,
назначена за служебен защитник от досъдебното производство.
Пострадалият, редовно призован, се явява лично.
ПОСТРАДАЛИЯТ: Искам да предявя граждански иск срещу подсъдимите за около
две хиляди лева. Не искам да съм частен обвинител, прокурорът да казва какво да им е
наказанието.
ПРОКУРОРЪТ: Няма пречки, да се даде ход на разпоредителното заседание.
Адв.П.: Моля да се даде ход на разпоредителното заседание.
Адв.С.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
ПОДСЪДИМАТА Б.: Да се гледа делото.
ПОДСЪДИМИЯТ М.: Да се гледа делото.
ПОСТРАДАЛИЯТ: Да се гледа делото.
Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на разпоредителното
заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД на разпоредителното заседание.
Съдът констатира, че в съдебно заседание, преди даване ход на разпоредителното
заседание пострадалият Ш. е заявил, че желае да предяви граждански иск срещу
подсъдимите за сумата от около две хиляди лева, като желае да бъде граждански ищец.
ПРОКУРОРЪТ: Намирам, че предявеният граждански иск не следва да бъде приеман
за съвместно разглеждане, тъй като ще затрудни и ще забави наказателното производство.
Същият може да бъде предявен в отделно производство по реда на гражданските закони.
Следва да отбележа, че относно размера той не съответства на размера на щетите по
обвинителния акт, което намирам също за основание да не бъде приет за съвместно
разглеждане.
Адв.П.: Поддържам искането на представителя на РП-Сливен, моля да не се
разглежда в днешното заседание предявеният граждански иск, тъй като ще затрудни
разглеждането на делото.
Адв.С.: Аз считам, че молбата за предявяване на граждански иск е своевременно
предявена, но нередовна, тъй като размерът на претенцията не е точен, а се заявява
претенция около две хиляди лева, което първо поставя съда в невъзможност да се произнесе
по точно искане и второ, нарушава правото на защита на подсъдимите, които няма да знаят
точно срещу какъв иск се защитават. Затова ви моля да не приемате за съвместно
разглеждане предявения граждански иск и да не конституирате като граждански ищец
пострадалия. Същият след приключване на наказателното производство ще има възможност
да предяви граждански иск пред съда без внасянето на държавна такса, което няма да
наруши неговите процесуални права на пострадал и на лице, което има нанесени
имуществени вреди от престъпление.
ПОДСЪДИМАТА Б.: Съгласна съм с адвоката си. Да не се приема граждански иск в
наказателния процес.
ПОДСЪДИМИЯТ М.: Съгласен съм с адвоката си. Да не се приема гражданския иск.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Заседанието продължава в 09,52 часа с връщане в залата на прокурора, подсъдимите,
служебните им защитници и пострадалия.
Съдът, след като изслуша становищата на страните, намира че гражданският иск е
своевременно предявен и е във връзка с предмета на делото. Същевременно, обаче, съдът
намира че същият не следва да бъде приет за съвместно разглеждане, тъй като гражданският
иск не е конкретизиран като точна сума, а се претендира размер около две хиляди лева.
Следва да се отбележи, че с обвинителния акт е повдигнато обвинение за две деяния, едното
във фазата на опит и в приложението към същия е посочено, че невъзстановената щета на
пострадалия е 183,00 лева, т.е. многократно по-малко от претендирания от пострадалия
размер. Доказването на размера на причинената щета в размер по-голям от посочения в
обвинителния акт, би довело до отлагане на наказателното дело, което е недопустимо
2
съгласно чл.88, ал.2 от НПК.
С оглед гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ПРИЕМА за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения от
пострадалия А. Г. Ш. граждански иск срещу подсъдимите Р. К. Б. и Д. И. М. за сумата около
2000,00 лева.
НЕ КОНСТИТУИРА А. Г. Ш. на позицията граждански ищец.
ПОСТРАДАЛИЯТ: Искам да остана в залата.
Съдът дава възможност на страните да изразят становището си по въпросите,
посочени в чл. 248, ал. 1 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Намирам, че настоящото дело е подсъдно на РС-Сливен. Няма
основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. На досъдебното
производство не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите или на
пострадалия. Считам, че са налице предпоставките за разглеждане на делото по реда на
съкратеното съдебно следствие в случаите, когато подсъдимите признаят обстоятелствата,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Не са налице основания за
разглеждане на делото при закрити врати, привличане на резервен съдия или съдебен
заседател, назначаване на защитник, вещо лице, преводач или преводач на български жестов
език или извършване на съдебни следствени действия по делегация. Взетите мерки за
процесуална принуда намирам за адекватни. Нямам искания за събиране на нови
доказателства.
Адв.П.: Делото е подсъдно на СлРС. Не е налице възможност за прекратяване или
спиране на наказателното производство. На досъдебното производство не са допуснати
съществени отстраними нарушения на правата на подсъдимата. Взехме решение с
колежката и моля делото да се разгледа по реда на гл.27 от НПК, съкратено съдебно
следствие. Няма причина за привличане на резервен съдия и съдебни заседатели, има
назначен защитник в мое лице, не са необходими тълковник, следствени действия по
делегация. В досъдебното производство още е взета мярка „Подписка“, а сега подзащитната
ми е задържана. Нямам искания за събиране на нови доказателства.
Адв.С.: Аз също считам, че делото е родово и местно подсъдно на СлРС. Не
откривам основания за прекратяване или за спиране на производството. Не откривам да е
допуснато в досъдебното производство процесуално нарушение, което да ограничи правото
на защита на моя подзащитен. Считам, че са налице условия за разглеждане на делото по
реда на съкратеното съдебно следствие, тъй като разговарях с моя подзащитен и той желае
да признае изцяло обстоятелствата, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт –
че са се осъществили по начина, по който РП ги е описала. За разглеждане на делото при
3
закрити врати и привличането на резервни съдия, съдебен заседател, вещо лице, преводач
или тълковник считам, че това не се налага в настоящото производство. Мярката за
процесуална принуда считам, че е адекватна. Освен това подзащитният ми търпи наказание,
той се намира в затвора и не би могъл да се укрие. Нямам искания за събиране на други
доказателства.
ПОДСЪДИМАТА Б.: Съгласна съм с адвоката си. Не са ми нарушени правата на
досъдебното производство. Искам делото да се гледа по съкратеното съдебно следствие.
ПОДСЪДИМИЯТ М.: Съгласен съм с адвоката си. Не са ми нарушени правата на
досъдебното производство. Искам да се гледа делото по съкратеното съдебно следствие.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Заседанието продължава в 10,14 часа с връщане в залата на прокурора, подсъдимите
и служебните защитници.
Съдът, след съвещание като взе предвид становището на страните в процеса намира,
че делото е подсъдно на СлРС и няма основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство. Същевременно съдът намира, че на досъдебното производство
е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което налага
прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, поради което
не следва да се обсъждат останалите въпроси по чл. 248, ал. 1 от НПК.
Съдът констатира, че е допуснато отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите по
чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК. Съгласно цитираната разпоредба допуснато на досъдебното
производство нарушение на процесуалните правила е съществено и отстранимо, когато са
нарушени правата на обвиняемия – да научи за какво престъпление е привлечен в това
качество; да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението; да участва в
производството и да има защитник.
Съгласно разпоредбата на чл. 246, ал. 2 от НПК, в обстоятелствената част на
обвинителния акт задължително трябва да се посочат престъплението, извършено от
обвиняемия; времето, мястото и начинът на извършването му, т.е. всички факти, които
обуславят обективните и субективните признаци на престъплението. Като съгласно
Тълкувателно решение № 2 от 7.10.2002 г. на ВКС по т. н. д. № 2/2002 г., ОСНК, главното
предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи
предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на
обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване
и осъществяване на правото на защита.
В настоящия случай в диспозитива на обвинителния акт спрямо двамата обвиняеми
са описани две отделни деяния, извършени в съучастие помежду им, а именно: 1) отнели
чужди движими вещи на обща стойност 183,00 лева и 2) направили опит да отнемат чужди
движими вещи на обща стойност 887,34 лева или всичко на обща стойност 1070,34 лева от
владението на собственика, без негово съгласие с намерение противозаконно да бъдат
4
присвоени, като опита е останал недовършен поради независещи от дееца причини. Така
описаните две деяния са квалифицирани както следва: спрямо обв. М. по чл.194, ал.1,
вр.чл.20, ал.2, вр. чл.18, ал.1 от НК, а спрямо обв. Б. е прието, че деянията са извършени в
условията на повторност и случаят не е маловажен, което е квалифицирано като
престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.18, ал.1 от НК.
След като наблюдаващият прокурор е приел, че двамата обвиняеми са извършили две
отделни деяния, то тогава е налице противоречие между диспозитивите на обвиненията и
квалификацията на същите, тъй като деянието им не е квалифицирано във връзка с чл. 26 от
НК, няма такива твърдения и в обстоятелствената част на обвинителния акт, че деянията са
извършени в условията на продължавано престъпление. В тази връзка следва да се
отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 5 от НК, когато някое от деянията са
довършени, а други представляват опит и довършените деяния не се отразяват значително
върху характера на цялостната престъпна дейност, на дееца са налага наказание като опит.
Видно е от диспозитива на обвинителния акт, че описаните деяния на двамата обвиняеми са
квалифицирани във връзка с чл. 18, ал. 1 от НК, т.е. като опит, но от обстоятелствената част
на обвинителния акт не става ясно защо наблюдаващият прокурор е приел, че деянията
следва да се квалифицират като опит, като отново липсва такава квалификация по чл. 26, ал.
5 от НК.
Съдът намира, че е налице и противоречие между описаната фактическа обстановка и
повдигнатото обвинение, тъй като в обвинителния акт не е описано обвиняемите да са
направили опит да извършат кражба на 6 кг. семе за люцерна, а същевременно това е
включено в диспозитива на обвинението. Ето защо съдът намира, че в така внесения
обвинителен акт съществува неяснота относно фактите, по които обвиняемите следва да се
защитават в съдебната фаза на процеса. Още повече, че в днешното разпоредително
заседание бе направено искане от страна на обвиняемите за разглеждане на делото по реда
на особените правила, а именно по реда на съкратеното следствие по реда на чл.371, т.2 от
НПК с признаване на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. С
оглед констатираното по-горе относно фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, съдът няма как да одобри направеното от обвиняемите самопризнание,
тъй като е налице противоречие между фактите, изложени в обвинителния акт и
диспозитива на същия относно процесните 6 кг. семе за люцерна, както и между описанието
на престъплението и правната квалификация на същото.
Следователно е налице и противоречие между обстоятелствената част на
обвинителния акт и диспозитива на същия относно механизма на извършване на
изпълнителното деяние и участието на обвиняемите в него.
Освен това за пълнота следва да се отбележи, че на досъдебното производство е
изготвена съдебно-оценителна експертиза, в която са включени и други вещи, освен
посочените в диспозитива на обвинението, но за тях липсва произнасяне от наблюдаващия
прокурор.
С оглед гореизложеното съдът намира, че посочените нарушения, допуснати на
5
досъдебното производство са съществени и отстраними по смисъла на чл.249, ал.4, т.1 от
НПК и същите водят до нарушаване правото на защита на обвиняемите, които не могат да
бъдат отстранени в хода на съдебното производство.
С оглед гореизложеното и на основание чл.249, ал.1 и ал.2, вр.чл.248, ал.1, т.3 от НПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 40/2024 г. по описа на СлРС.
ВРЪЩА делото на РП-Сливен за отстраняване на допуснатите съществени
нарушения на процесуалните правила.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от днес
пред СлОС.
Протоколът се изготви в с.з.
Заседанието по делото се закри в 10,21 часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
6