РЕШЕНИЕ
№
260149, 26.11.2020 год., гр. Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд- Търговище, седми
състав, в публично заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРЯНА ПЕТРОВА
Секретар:
Михаил П.,
като
разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 352 по описа за 2020 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявен иск
с правно основание чл. 33, ал.2 от
Ищецът
твърди в исковата си молба, че притежава 2/3 ид.ч. от
поземлен имот, находящ се в с.Кошничари,
общ.Търговище. Останалата 1/3 ид.ч. от имота е била
собствена на първата ответница - В.Н.Н.. Излагат се
твърдения, че преди време с нейно съгласие в използваната от нея част от имота
е влязъл във владение втория ответник - К.А.С., който започнал да отглежда
животни там. В селото се говорело, че Н., ще продаде именно на него и на
неговата фактическа съпруга- третата ответница, своята част от стопанския двор.
При справка в Служба по вписванията-гр.Търговище ищецът установил, че на
11.02.2020г. ответницата В.Н. се е разпоредила със своята идеална част от съсобствения им имот в с.Кошничари, в полза на ответниците К.С. и Р.Х.. Тя е продала притежаваната от нея
1/3 ид.ч. на ответниците за
сумата от 5 000лв., като продажбата е обективирана в
нотариален акт № 49, том II, дело № 249/2020г. на Служба по вписванията-гр.
Търговище. Твърди се, че В.Н. не е спазила разпоредбата на чл.ЗЗ от ЗС и преди
да прехвърли собствените си идеални части на трети лица, не е предложила на
ищеца в качеството му на съсобственик да изкупи тази част от имота. Поради
горното ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае правото му на
съсобственик да встъпи в продажбеното правоотношение, замествайки купувачите по
сделката, обективирана в Нотариален акт № 49, том II,
дело № 249/2020г. на Служба по вписванията- гр.Търговище, при същите
условия.Претендира разноски в настоящото производство.
Ответницата
В.Н. упражни правото си на отговор. С отговора си признава факта, че е била
собственик на част от спорния имот, като чрез пълномощник нейния баща Н. Н. Д. е сключила с другите двама ответници
предварителен договор на 18.12.2019 година за продажба на идеалните части от
описания имот. Продажната цена по договора е 15 000 лева, като при сключването
на предварителния договор е броена сумата от 5 000 лева. Остатъка от сумата 10
000 лева следвало да бъде преведена в срок до 15.02.2020 година. Сумата от 5000
лева е получила по банков път, но остатъка от 10 000 лева не и е била
изплатена. Независимо от това пълномощникът и е прехвърлил имота на 11.02.2020
година с пълномощното което му е подписала. С оглед на това моли съда да постанови
решение с което да отхвърлите предявения иск като неоснователен, като в случай
на преценка за неговата основателност, то твърди, че ищецът следва да изкупи
имота за сумата от 15 000 лева- цената по предварителния договор. Претендира
разноски.
Ответниците
К.С. и Р.Х. с отговора си оспорват предявения иск. Излагат твърдение, че преди
да закупят спорната част от имота, на ищеца е било предложено да го закупи.
Последният отказал с мотив, че притежава други имоти и този не му е нужен. Това
предложение му е било отправено устно, като обещал, да присъства на
изповядването на сделката, за да попълни декларация за тези обстоятелства. В
деня на и изповядване на сделката не се явил при нотариуса. След като закупили
имота ответниците твърдят, че са установили владение
върху него, в обем съответстващ на правата им като негови изключителни
собственици. Със знанието и без противопоставяне от страна на ищеца, извършили
със собствени средства основен ремонт на всички помещения в него, а именно:
замазка на стени и под, нов гредоред на тавана, полагане на гипсокартон
за изолация, към съществуващия имот, изградили навес с размери 16 х 4.50 метра,
навес за складиране на бали с размери 30 х 8 метра и друг навес с размери 28 х
12 метра, прекарали вода и трифазен ток. Твърдят, че в резултат на извършените
ремонти, включващи цената на вложените средства и труд, извършените от тях
подобрения са увеличили стойността на имота с 85 000 лв. Поради това молят в
случай, че предявеният иск бъде уважен, в тяхна полза да бъде признато, на
основание чл. 74, ал. 2 във
вр. с чл. 72, ал. 3 от ЗС, правото да задържат
спорния имот, до заплащане на сумата, с която се увеличила неговата стойност. Претендират разноски.
След
като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
Няма
спор по делото, а е видно и от приложените писмени доказателства, че ищецът и
ответницата В.Н. са притежавали в съсобственост, следния имот : ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № 39195.56.69 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
с.Кошничари, община Търговище, област Търговище, одобрени със Заповед № РД-
18-41 от 29.06.2017 г. година на Изпълнителния директор на АГКК, с трайно
предназначение - Урбанизирана, с начин на трайно ползване - За стопански двор,
с площ от 4 733 кв.м, ведно със съответните идеални части от построените в
имота 3 бр. селскостопански едноетажни сгради - сграда с идентификатор N9
39195.56.69.1 с площ от 267 кв.м., сграда с идентификатор № 39195.56.69.2 с
площ от 267 кв.м., сграда с идентификатор № 39195.56.69.3 с площ от 267кв.м.
Ищецът притежава 2/3 ид.ч. от имота, а ответницата Н.
е притежавала 1/3 ид.ч. На 11.02.2020 година, е
прехвърлила притежаваните от нея 1/3 ид.ч. на ответниците Р.Х. и К.С. за сумата от 5 000лв., като
продажбата е обективирана в нотариален акт № 70, том
I, дело № 33/2020 г., на нотариус с рег. № 771, с район на действие Районен
съд- Търговище. Ищецът притежава неговите права по силата на договори за покупко
- продажба, обективирани в нотариален акт № 198, том
VI, дело № 870/17 г. на нотариус с рег. № 496 с район на действие РС-Търговище
и нотариален акт № 96,
том VIII, дело № 1058/18 г. на нотариус с рeг.№ 496 с район на действие
РС-Търговище. От приложения на л. 64 от делото предварителен договор за покупко- продажба, от 18.12.2019 година се установява, че
ответницата В.Н. е обещала на ответницата Р.Х. да и продаде, притежаваните от
нея права в процесния имот за сумата от 15 000 лв.,
като при сключването на договора са изплатени 5 000 лв., а останалите 10 000
лв., е следвало да бъдат изплатени в срок до 15.02.2020 г. Не се спори, че след
сключването на предварителния договор ответницата Р.Х. съвместно с ответника К.С.
са установили владението върху имота. Не се спори също и, че след като са
установили владението върху имота и двамата са започнали ремонтни дейности,
като ищецът не се е противопоставил изрично.
Съгласно
изготвената и напълно възприета от съда техническа експертиза, строително
-ремонтните работи направени от ответниците в сграда
с идентификатор 39195.56.69.4, са на стойност 4 555.51 лева, като са повишили
стойността на имота с 4 550.00 лева. Сочените от ответниците,
строителни работи в ползваната от тях източна част па поземлен имот е
идентификатор 39195.56.69 са на стойност 19 969.03 лева, като са увеличили
стойността на имота с 18 770.00 лв. Общата стойност на подобренията възлиза на
24 524.54 лв., като те са увеличили стойността на имота с 23 320.00 лв. Съгласно
експертизата, посетила имота на място, посочените от ответниците
К.С. и Р.Х. подобрения в спорния имот са извършени, те са налични в имота.
По
делото бяха изслушани две групи свидетели С. Д. и И. И.,
сочени от ищеца и свидетелите Т. Х. , Н. Д. и М. С., сочени от ответниците.
Свидетелката С. Д. е адвокат по професия и в това и качество е
била потърсена от ищеца, за консултация през месец януари 2020 година. Той
обяснил, че притежава в съсобственост с ответницата В.Н. имот, представляващ
стопански двор в с.Кошничари. В частта на имота на Н. се настанили ответниците Р.Х. и К.С. и тогава започнали проблеми с тях.
По този повод свидетелката с помощта на ищеца се свързала с Н. , която им
обяснила, че е продала притежаваните от нея части на тези хора. Ищецът и завил,
че желае да закупи нейните части от имота, а свидетелката Добрева, консултирала
ответницата Н., че първо трябва да предложи на ищеца нейните идеални части за
изкупуване, ако той откаже тогава може да ги продаде на трети лица.
От показанията на
свидетеля И. И., баща на ищеца, е видно,
че познава спорния имот. Посещавал го е, като още преди две години в имота е
имало течаща вода имало е и ток в имота. Сградата, която ползват ответниците е долепена до сградата на неговия син-ищеца и
според свидетеля, в нея ремонт от страна на ответниците
не е правен, имало е оборудвана баня и тоалетна, не е правен ремонт от тяхна
страна на покрива. Изградили са навес, който е незаконен и са пуснали козирка.
Ответникът захранвал имота с вода, посредством помпа, която не е стационарна, а
прикрепена към ремарке. Показанията на този свидетел, съобразявайки неговия интерес от
изход на спора, в полза на синът му- ищеца, съдът не може да възприеме като
безспорни и напълно достоверни. Показанията му биха били възприети, в случай че
се потвърждават от останалите доказателства, събрани в процеса- било то гласни
или писмени. В случая това не е така. Тези показания са в противоречие със
заключението на експерта по делото, както и в противоречие с показанията на
независимите по делото свидетели- М. А. и Т. Х. .
От показанията на
споменатите свидетели - М. А. и Т. Х. се
установява, че ответниците, след като са влезли във
владение на имота са извършили редица строително - монтажни работи. Самите
свидетели са били наети да извършат голяма част от строежите и ремонтите.
Изградили са в имота нови навеси. В имота е имало външен водопровод, но са
направени подобрения по него, изразяващи се в поставяне на три мивки, и
полагане на допълнителни тръби. В кладенец, находящ
се в имота е монтирана помпа, която подава от там вода и е трайно прикрепена.
Ответникът ползва и друга помпа, която е подвижна и с която се черпи вода от
чешмите на селото, защото към момента в кладенеца няма вода. Това е помпата, за
която говори бащата на ищеца. В имота още са изградили и зайчарник и
кокошарник.
От показанията на
свидетеля Н. Д. -баща на ответницата В.Н. се установи, че ищецът действително е
имал интерес да закупи нейната идеална част от имота, но не го удовлетворявала
поисканата цена. Това се случило преди около една година. В началото на тази
година ищецът се свързал с дъщеря му и отново заявил, че желае да купи имота,
но той вече бил продаден на другите двама ответници с
предварителен договор. Независимо от близката степен на родство с единия от ответниците, съдът кредитира показанията на този свидетел,
с оглед на това, че показанията му съдържат факти неизгодни за страната, която го
е призовала да свидетелства. Освен
горното се потвърждават напълно и от показанията на свидетеля Д., сочена от
ищеца.
При така установеното
от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 33, ал.2 от ЗС за
допускане изкупуването на съсобствен дял от имот,
като исковата молба е депозирана в рамките на преклузивния
двумесечен срок по чл. 33, ал.2 изр. второ от ЗС. Съгласно трайната съдебна
практика, обективирана в множество решения на ВКС,
предпоставките за уважаване на иск с правно основание чл. 33, ал.2 ЗС са:
наличие на съсобственост; възмездна разпоредителна сделка /продажба/ от един от
съсобствениците с неговата идеална част в полза на трето за собствеността лице;
липса на предхождаща разпоредителната сделка покана до останалите съсобственици
да изкупят идеалната част на разпореждащия се или наличие на такава покана, но
същата да не отговаря на действителните условия по разпоредителната сделка;
спазване на преклузивния двумесечен срок.
Предпоставките следва да са налице кумулативно, като липсата на която и да било
от тях обуславя отхвърляне на иска по чл. 33, ал.2 ЗС. В този смисъл Решение №
44 от 29.05.2019 по гр.д. 2528/2018 на ВКС, второ гр.о, Решение № 164 от
26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. N9 802/2009 г., I г. о, Решение № 111 от 23.03.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 718/2011 г., II з. о Решение № 111/30.10.2018 з. по гр.д. №
3807/2017 г. по описа на първо г.о. на ВКС. Такова становище е застъпено и в TP № 5 от 28.11.2012 г. по тълк. д.
№ 5/2012 г. на ОСГК на ВКС. Посочената норма не съдържа забрана на
съсобственика да се разпорежда със своята част от съсобствения
имот в полза на трето чуждо на съсобствеността лице, а само ограничение в
упражняването на това право. Другият съсобственик, съгласно действащия
материален закон, е длъжен да предложи имота на съсобственика си на
действително договорената цена и ако същият откаже да го купи, то
съсобственикът може да го продаде на трето лице. Предложението и отказът трябва
да са направени на действително договорената цена. В конкретния случай, няма
спор, че съсобственост върху недвижим имот е съществувала между ищеца и
ответницата В.Н.. Няма спор също и, че другите двама ответници
Р.Х. и К.С. са чужди на съсобствеността лица, а Н. се е разпоредила с
притежаваните от нея идеални части в тяхна полза. Спорен е въпроса, дали преди
това разпореждане ищецът е бил поканен да изкупи тази част, при условия, при
които са я изкупили новите собственици и дали е отказал по съответния ред.
Събраните по делото доказателства, сочат, че ищецът е поканен устно да изкупи
имота при определени условия, но последният отказал отново устно. По смисъла на
чл. 33, ал. 1 ЗС не представлява покана за изкупуване на имота доведеното устно
до знанието на съсобственика намерение на другите съсобственици да продадат
своите идеални части на неопределена датата, на неопределен купувач и за
неопределена цена. Както и устният отказ направен единствено и само пред
продавача, не представлява декларация за отказ от изкупуване, съгласно същата
правна норма. Поради горното следва да се приеме, че ответницата В.Н., преди да
отчужди, притежаваните от нея идеални части в спорния имот на трети лица, не ги
е предложила преди това другия съсобственик при същите условия, като съответно
последният е декларирал писмен отказ от изкупуване. Това поражда правото на
ищеца, като съсобственик да встъпи в облигационната връзка и да изкупи имота,
при същите условия, при които е продаден на третите лица, в случая 5 000 лв.
Становището на ответниците е, че в случай, че бъде допуснато изкупуване в
полза на ищеца, то това следва да бъде при условията определени, в сключения
между самите ответници предварителен договор.
Съгласно този договор, продажната цена на спорните идеални части е 15 000 лв.,
а не 5 000 лв., както е отразено в окончателния договор за покупко-продажба.
Съдът не споделя това становище, като по тези въпроси съдебната практика също е
категорична. Предварителният договор няма отношение към възникването и
съществуването на правото на изкупуване, което е обусловено единствено от
собствеността на ищеца към датата на продажбата, извършена без преди това да е
бил поканен писмено да я изкупи при същите условия. Възможността за изкупуване
по реда на чл. 33, ал. 2 ЗС, възниква едва при сключването на окончателния
договор. Законът не предвижда възможност съсобственикът да встъпи в
облигационното отношение по сключен предварителен договор, което обуславя
извода, че преценката дали на лицето, притежаващо правото на собственост върху
имота е предложено надлежно да изкупи съответната идеална част, следва да бъде извършена, към момента на
сключване на окончателния договор и при посочените в този договор условия. Още
повече, че в настоящия случай не е установено и към момента на сключване на
предварителния договор поканата за изкупуване да е достигнала до лицето, което
е притежавало правото на собственост върху имота. Ирелевантно
е за спора, дали продавача по предварителния договор е получил напълно цената
по него или не.
От изложеното до тук
безспорно следва, че за ищецът е възникнало правото да встъпи в облигационната
връзка и да изкупи притежаваните от ответницата Н. идеални части при условията,
при които тя ги е продала на третите лица-другите двама ответници,
а именно за сумата от 5 000 лв.
Поради основателността
на предявения иск, следва да бъде разгледано и възражението за извършените от ответниците Р.Х. и К.С. подобренията в процесния
имот. Не се спори, че след сключването на предварителния договор между В.Н. и Р.Х.-
18.12.2019 годна, последната е установила владение върху имота. Въпреки, че не
е бил страна по договора, ответникът К.С. също е установил владение върху
имота. Двамата са предприели ремонтни дейности и строително монтажни работи,
факти установени както от събраните гласни доказателства и извършената
експертиза, така и от твърденията на самия ищец. Спорен остава въпроса относно
действително извършените строителни работи в имота и дали те по своята същност
представляват подобрения. Подобрение е налице, ако фактически е била увеличена
стойността на имота, т.е. направени са полезни разноски, макар да не са били
необходими. Държи се сметка за това дали вследствие действията на владелеца се
е достигнало до увеличаване на ползата, използваемостта, съответно стойността
на вещта, а не дали разноските са целесъобразни с оглед интереса на собственика
и дали собственика желае запазването им. В този смисъл и с оглед установеното
от събраните по делото доказателства, съдът приема за безспорно установено по
делото, че ответниците Х. и С. са извършили
подобрения в имота, представляващи : изградени 3 навеса,- 16/4 м., навес 24/11
м., навес за бали 20/8 м., водоснабдяване, захранване с трифазен ток. Тези
подобрения в имота са налице, и съгласно експертизата са на стойност 19 969.03
лв., като са увеличили стойността на имота с 18 788.30 лв. По отношение на
извършените ремонтни работи, а именно замазка по стени и под, нов гредоред на
тавана, полагане на гипсокартон за изолация към
съществуващия имот, съдът приема, че не беше установено безспорно, от кого и
кога са извършени и независимо, че по същество са довели до увеличаване стойността
на имота, то поради липсата на доказателства относно тяхното авторство, не
следва да бъдат възприемани като принос към стойността на имота, в следствие
дейности от страна на ответниците Х. и С..
Възражението
на ищеца по отношение на, извършените подобрения се отнася до тяхната
законност. Твърди се, че тези подобрения са извършени без съответните
строителни разрешения, поради което и не следва да се присъжда тяхната
стойност. Съгласно представените писмени доказателства от община Търговище, в
спорния имот не са издавани строителни разрешителни или други удостоверителни
документи, позволяващи
строителни дейности-л.97 от делото. Безспорно не е подобрение извършеното в
имота незаконно строителство, което подлежи на премахване, но следва собственикът
на имота изрично да изяви желание построеното да бъде премахнато. В настоящия
случай при липса на изрично изявено желание от страна на ищеца, същите да бъдат
премахнати, то подобренията следва да бъде заплатени от собствениците на имота,
тъй като същите ще се ползват от тях. Налице са всички предпоставки, от които
възниква правото на подобрения уредено в чл.72 от ЗС. Въпрос застъпен и в
Постановление № 6 от 27.XII.
1974
г. по гр. д. N9 9/74 г., Пленум на ВС, което не е загубило действието си към момента,
като по аргумент на т. II. 7. на цитираното постановление, неподлежащите на
премахване незаконни строежи се заплащат като подобрения. В този смисъл е и
постановеното Решение № 315 от 25.10.2012 г. на ВКС по гр. а. № 1189/2011 г., I
г. о., ГК. По делото не са ангажирани доказателства, че изградените навеси
подлежат на премахване, както и, че ищецът като собственик изрично се е
противопоставил на тяхното изграждане. Ответниците Х.
и С., са установили владение върху имота, без да се позовават на правно
основание, годно да ги направи собственици, което важи в по-голяма степен за
ответника С.. Съгласно ал.3 на чл.70 от ЗС, когато владението
е предадено въз основа на предварителен договор, сключен
със собственика на имота, владелецът се ползва с правата по чл. 71 и чл. 72 от
ЗС. Като в случай, че собственикът не се е противопоставил и е знаел за
извършваните подобрения, правата на владелеца, макар и недобросъвестен се
уреждат отново съгласно чл. 72 ат ЗС. Подобренията са извършени от ответниците Х. и С., които се явяват както беше посочено
по-горе недобросъвестни владелци, но със знанието и без противопоставянето на
ищеца, което ги определя като лица, имащи правата на приравнен на добросъвестен
владелец на основание чл. 74, ал. 2 във вр. с чл. 72
ЗС. Тези нормите са правен израз на обществения критерии за справедливост и
принципа, че никой не следва да се обогатява за чужда сметка. На това основание
те имат право да претендират сумата, с която се е увеличила стойността на процесния имот, в следствие на направените от тях
подобрения. В този смисъл са и Решение N9 86 от 15.04.2013 г. на ВКС по гр. д.
№ 809/2012 а, / з.
о., ГК, Решение № 163 от 25.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5969/2007 г., I г.
о., ГК и др. Ето защо, ищецът следва да се заплати като подобрение изградените
в имота навеси, външен водопровод и трифазен ток, които са увеличили стойността
на имота с 18 778.30 лв. До този размер е основателно възражението на двамата ответници, като следва да им бъде признато правото на задържане
върху имота до изплащане на увеличената стойност.
По разноските: Всяка една от страните
претендира да и бъдат заплатени разноски в настоящото производство. Ищецът е
сторил разноски в размер на 757.32 лв. Ответникът К.С. е сторил разноски в
размер на 202.97 лв., за назначената по делото техническа експертиза.
Ответницата В.Н. не е представила доказателства за извършени от нея разноски, а
и с оглед изхода на спора, такива не следва да и бъдат присъждани. Ответницата Р.Х.
също не е представила доказателства за направени по делото разноски. С оглед на
горното ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищеца разноски по делото, в размер на 757.32 лв., а ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответника К.С.
разноски по делото, в размер на 202.97лв.
Водим от горното, съдът
ДОПУСКА изкупуване на основание чл.ЗЗ,
ал.2 от ЗС, по предявения
от М.И.М. ГН ********** ***, съдебен адрес ***, офис 8, адв.
Н.С. иск против В.Н.Н. ЕГН ********** ***, съдебен
адрес ***, офис 3, адв. Н.Ф., К.А.С. ЕГН ********** и
Р.М.Х. ЕГН **********,***, съдебен адрес ***. Бенковски" № 1, вход Б, етаж
2, офис 4, адв. Д.П. на 1/3
идеална част от имот, находящ се в с.Кошничари, общ.Търговище,
представляващ ПОЗЕМЛЕН НЕДВИЖИМ ИМОТ с идентификатор № 39195.56.69 по
кадастралната карта на с.Кошничари, община Търговище, област Търговище,
одобрени със Заповед № РД-18-41 от 29.06.2017г. година на Изпълнителния
директор на АГКК, с трайно предназначение - Урбанизирана, с начин на трайно
ползване - За стопански двор, с площ от 4 733кв.м, както и на 1/3
ид.ч. от построените в имота 3 бр. селскостопански
едноетажни сгради - Сграда е идентификатор № 39195.56.69.1 с площ от 267 кв.м.,
Сграда е идентификатор № 39195.56.69.2 е площ от 267 кв.м., Сграда с
идентификатор № 39195.56.69.3 с площ от 267 кв.м., при условията на договора,
сключен нотариален акт № 70, том I, дело № 33/2020
г., на нотариус с рег. № 771, с район на действие
Районен съд- Търговищв, за сумата от 5 000 ле., ПРИ УСЛОВИЕ, че в едномесечен срок от влизане в сила
на настоящото решение М.М. изплати на В.Н.,
сумата от 5 000лв.
УКАЗВА на М.И.М. ЕГН ********** ***,
съдебен адрес ***, офис 8, адв. Н.С., че
в шестмесечен срок от влизане в сила на настоящото решение,
следва да извърши отбелязването му в Службата по вписванията, съгласно чл. 115,
ал.2 от ЗС.
ПРИЗНАВА ПРАВО НА ЗАДЪРЖАНЕ
в полза на К.А.С. ЕГН ********** и Р.М.Х. ЕГН **********,***, съдебен адрес ***.
Бенковски" № 1, вход Б, етаж 2, офис 4 върху
1/3 идеална част от имот, находящ
се в с.Кошничари, общ.Търговище, представляващ ПОЗЕМЛЕН НЕДВИЖИМ ИМОТ с
идентификатор № 39195.56.69 по кадастралната карта на с.Кошничари, община
Търговище, област Търговище, одобрени със Заповед № РД-18-41 от 29.06.2017г.
година на Изпълнителния директор на АГКК, с трайно предназначение -
Урбанизирана, с начин на трайно ползване - За стопански двор, с площ от 4
733кв.м, както и на 1/3
ид.ч. от построените в имота 3 бр. селскостопански
едноетажни сгради - Сграда е идентификатор № 39195.56.69.1 с площ от 267 кв.м.,
Сграда е идентификатор № 39195.56.69.2 е площ от 267 кв.м., Сграда с
идентификатор № 39195.56.69.3 с площ от 267 кв.м., до изплащане от страна на М.И.М.
ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***, офис 8, адв. Н.С.,
сумата от 18 778.30 лв., представляваща сумата, с която се е увеличила
стойността на имота, в следствие на извършени подобрения, на основание чл.72,
ал.З от ЗС.
ОСЪЖДА В.Н.Н.
ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***, офис 3, адв. Н.Ф.,
К.А.С. ЕГН ********** и Р.М.Х. ЕГН **********,***, съдебен адрес ***.
Бенковски" № 1, вход Б, етаж 2, офис 4, адв. Д.П.
да заплатят на М.И.М. ГН ********** ***, съдебен адрес ***, офис 8, адв. Н.С., направените по делото разноски, в размер на
757.32 лв., на осн.
чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА М.И.М. ЕГН ********** ***, съдебен
адрес ***, офис 8, адв. Н.С. да заплати на К.А.С. ЕГН
********** съдебен адрес ***. Бенковски" № 1, вход Б, етаж 2, офис 4, адв. Д.П., направените по делото разноски, в размер на
202.97лв., на осн. чл.
78, ал.З от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване,
в двуседмичен срок, о връчването му на страните пред Окръжен съд -Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: