№ 40130
гр. София, 29.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20241110129459 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с предявени от П. Й. С. срещу Върховен касационен съд
осъдителни искове с правно основание чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ вр. чл.5, т.1, б. „а“ от
КЗПЧОС за заплащане на сумата от 1 000 лева, частична претенция от 4 950 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в периода
от 15.03.2023г. до 15.04.2023г., вследствие на потвърждаване на незаконосъобразна и
непропорционална присъда при нарушаване на чл.5, т.1, б.„а“ от КЗПЧОС, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 22.05.2024г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1 000 лева, частична претенция
от 2 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени
вреди в периода от 15.03.2023г. до 15.04.2023г., вследствие на постановяване на
присъда, използвайки доказателствени материали в нарушение на чл.5, т.1, б.„а“ от
КЗПЧОС, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-
22.05.2024г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 3 698,87 лева,
представляваща претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатените от
ищеца разноски по образуваните дела, причинени вследствие на нарушение на
КЗПЧОС, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-
22.05.2024г. до окончателното изплащане на сумата.
С молба от 21.05.2025г. ищецът е уточнил отправените към съда искания, като е
посочил, че претендира от ответника сума от 1 000 лева, частична претенция от 4 950
лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в
периода от 15.03.2023г. до 15.04.2023г. за това, че с постановеното от него Решение
№24/10.03.2023г. по к.н.д. №1121/2021г., като е потвърдил Решение
№260125/12.10.2021г. по ВНОХД №302/2020г. на АС- гр. Пловдив е оставил в сила
незаконосъобразно и непропорционално наложеното му с Присъда №131/15.05.2020г.
1
по НОХД №748/2009г. на ОС- гр. Стара Загора наказание ******, с което лишаването
му от свобода през процесния период е в нарушение на чл.5 т.1 б.„а“ от Конвенцията,
както и сумата от 1 000 лева, частична претенция от 2 500 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в периода от 15.03.2023г. до
15.04.2023г., за това, че с постановеното от него Решение №24/10.03.2023г. по к.н.д.
№1121/2021г., за да потвърди Решение №260125/12.10.2021г. по ВНОХД №302/2020г.
на АС- гр. Пловдив и да остави в сила Присъда №131/15.05.2020г. по НОХД
№748/2009г. на ОС- гр. Стара Загора е обосновал законността на тези съдебни актове с
използването на доказателствени материали в нарушение чл.5 т.1 б.„а“ от
Конвенцията, както и на чл.279, ал.4 НПК.
Ищецът сочи, че с Решение №24 от 10.03.2023г., постановено по к.н.д.
№1121/2021г. на ВКС е оставено в сила Решение №260125 от 12.10.2021г., постановено
по внохд №302/2020г. на Апелативен съд- гр. Пловдив, с което е потвърдено
наложеното му с присъдата по НОХД № 748/2009г. на Окръжен съд- Стара Загора
наказание ******. Счита, че посоченото решение е било постановено в противоречие с
чл.5, т.1, б.„а“ от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните
свободи /“Конвенцията“/, както по отношение на материалноправните правила, така и
по отношение на процесуалните правила, като излага подробни доводи относно
допуснатите от съда нарушения. Излага съображения, че ВКС тълкувал превратно
фактите по делото, като не бил изключил от доказателствата по делото
доказателствени материали, събрани в нарушение на чл.6, т.1 и т.3 от Конвенцията.
Поддържа, че като ги е използвал за постановяване на присъдата му, съдът е допуснал
лишаването му от свобода да е в нарушение на чл.5, т.1, б.„а“ от Конвенцията,
вследствие на което претърпял имуществени и неимуществени вреди, изразяващи се в
силен психоемоционален стрес от поставянето му в продължителна и деградираща
изолация, чувство на безпомощност и незащитеност в нея, на нервност, напрегнатост,
тревожност, гняв, плач и чести състояния на безсъние и депресии, както и понесени от
него разноски по водене на дела.
От изложеното следва, че ищецът извлича съдебно предявените си права от
противоречието на постановения от касационната инстанция съдебен акт с чл.5, т.1, б.
„а“ от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи,
съгласно който никой не може да бъде лишен от свобода, освен по силата на
постановена от компетентен съд присъда. Съдът намира, че в случая е налице
вътрешно противоречие в изложените от страната твърдения, което не може да бъде
преодоляно. От една страна, ищецът твърди нарушение на правото му на свобода и
сигурност, като поддържа, че е незаконосъобразно лишен от свобода, същевременно
заявява, че спрямо него е постановен влязъл в сила съдебен акт на компетентен съд, по
силата на който е осъден на доживотен затвор, тоест сам посочва законосъобразно
според българското право основание за ограничаване на правото му на свобода.
2
Следователно в случая не са налице надлежни твърдения, от които е възможно да
бъдат изведени претендираните от ищеца права, поради което предявените от същия
искове се явяват недопустими.
На следващо място, дори и да се приеме, че изложените от ищеца факти и
обстоятелства очертават фактическия състав на претендираните вреди, то тяхното
обсъждане би наложило извършването на преценка относно правилността на влязло в
сила решение на съд, разглеждащ делото като последна инстанция, което би влязло в
противоречие с принципа за правна сигурност и стабилитет на съдебните актове.
Изводът за недопустимостта на подобна проверка може да бъде изведен и от липсата
на уредба в националното законодателство за ангажиране отговорността на държавата
за вреди от нарушение на Конвенцията и протоколите към нея от влезли в сила
съдебни решения, както и от регламентирания в чл.422, ал.1, т.4 НПК извънреден
способ за възобновяване на наказателното производство в тези хипотези, който
съобразно твърденията на страната вече е упражнен от нея. От изложеното следва, че
ищецът е изчерпал всички законово уредени възможности за разглеждане на
наведените от него доводи за незаконосъобразност на влязлата в сила присъда, с която
му е наложено наказание ******, поради което обсъждането им в образуваното пред
настоящия съд исково производство съставлява злоупотреба с права.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №29459/2024г. по описа на Софийски
районен съд, I ГО, 25-ти състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3