гр. Пазарджик, 31.10.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
окръжен съд, търговско отделение, в
открито заседание на двадесет и
шести септември, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Окръжен съдия: Илиана Димитрова
при секретаря Г. Младенова, разгледа докладваното от съдия Димитрова т. д. N 83 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото се разглежда по реда на Глава
32-ра от ГПК „Производство по търговски спорове“.
Ищецът „Алиан
Банк България“ АД – гр. София е предявил против ответника В.Д.Д. *** осъдителен
иск за заплащане на дължима сума по договор за банков кредит „Жилище“ №
25333/05.08.2007 г.
Искът е осъдителен с
цена 48 880, 87 лв. и се основава на следните обстоятелства:
По силата на поосочения
договор банката отпуснала на ответника /кредитополучател кредит в размер на
55 000 лева, която сума била усвоена изцяло на 24.02.2010 г. Крайният срок
за погасяване на всички задължения бил уговорен до 05.08.2027 г., а
договорената годишна лихва – в размер на базов лихвен процент минус от 0,15
пункта.
Кредитът трябвало да се
погасява на равни месечни вноски,всяка от които се формирала от главница и
договорна /възнаградителна/ лихва. В случай на забава върху главницата се
начислявала лихва връху просрочена главница и неустойка, съответно при наличие
на предпоставките, посочени в чл. 5.3 и
5.4 от договора.
Кредитополучателят изпълнявал задълженията си за плащане на дължимите месечни
погасителни вноски за периода от 05.11.2007 г. до 05.06.2011 г. - общо 44 вноски.
Вноската с падеж 05.07.2011 г. била частично погасена, съобразно приложената справка.
Считано от 05.08.2011 г. до 05.05.2012 г. Кредитополучателят просрочил и не
погасил общо 10 месечни погасителни вноски.
С Покана №
72 от 23.01.2012 г. Кредитополучателят е уведомен, че е изпаднал в забава, поканен е да погаси просрочените към онзи
момент задължения и е уведомен, че ако
неизпълнението продължи банката има право на основание т. 19.1 от Раздел VI от сключения Договор за кредит
„Жилище" да обяви цялото задължение по отпуснатия кредит
за предсрочно изискуемо. Тъй като кредитополучателят продължи да не изпълнява задълженията
си по Договора за кредит с нарочна Покана с изх. № 409/23.05.2012 г. цялото
вземане е обявено за предсрочно изискуемо.
Общото
задължение, което имал кредитополучателят към Банката, считано към 25.06.2012
г., датата на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК е в размер на 58 942.06 лева /петдесет и осем хиляди
деветстотин четиридесет и два лева и шест стотинки/.
Предвид изложените обстоятелства и поради непогасяване на задълженията в дадения седемдневен срок,
въз основа на Извлечение от счетоводни книги на банката, „Алианц Банк
България" АД, чрез процесуалния си представител, подала до Районен съд гр. Пазарджик Заявление за издаване заповед за
незабавно изпълнение и Изпълнителен лист
по реда на чл. 417 от ГПК. Въз основа на подаденото заявление било образувано частно
гражданско дело № 2702/2012 г. по описа на ПРС и издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК № 1814/28.06.2012
г. и Изпълнителен лист от същата дата.
Общият размер на задълженията на В.Д.Д., считано към датата
на подаването на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и предмет на издадената Заповед за изпълнение
и Изпълнителен лист бил 58 942.06 лева /петдесет и осем хиляди деветстотин
четиридесет и два лева и шест стотинки/, формиран както следва от:
50231.78 лева /петдесет хиляди и двеста тридесет и един лев и 78 ст./ -
вземания за просрочена главница по договор за кредит;
3942.27 лева /три хиляди деветстотин четиридесет и два лева и 47 ст./,
вземания по просрочени договорни /възнаградителни/ лихви за период от
05.07.2011 г. до 25.06.2012 г.;
1204.81 лева /хиляда двеста и четири лева и 81 ст./, вземания за
наказателни лихви върху просрочена главница за период от 05.07.2011 г. до
25.06.2012 г.
3563.20 лева
/три хиляди петстотин шестдесет и три лева и 20 ст./, вземания за неустойка върху просрочени вноски по дължима
договорна лихва за период от 05.07.2011 г. до 25.06.2012 г.
Въз основа на издадените Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист, по молба на
банката било образувано изпълнително дело № 2600/2012 г. по описа на Държавен
съдебен изпълнител при Районен съд гр. Пазарджик.
След уведомяването му в рамките на изпълнителното производство и в законоустановения срок
длъжникът по Договора за кредит подал Възражение по чл. 414 от ГПК, оспорвайки
изцяло задължението. Със съобщение на Районен съд гр. Пазарджик по частно гражданско дело № 2702/2012 г., връчено
на кредитора на 02.11.2015 г., банката била уведомена за постъпилите
възражения.
На 30.11.2015 г. Кредиторът предявил установителен иск по реда на чл.
422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК и чл. 124, ал. 1 от ГПК против длъжника В.Д.Д.
за установяване съществуването на вземането, предмет на издадените Заповед за
изпълнение и Изпълнителен лист ч.гр. дело № 2702/2012 г. по описа на Районен
съд, гр. Пазарджик.
По образуваното търговско дело № 270/2015 г. по описа на Окръжен съд Пазарджик
се установило, че ищецът - кредитор не разполага с обратна
разписка, с която да установи връчването на уведомлението до длъжника
за обявяване на цялото кредитно задължение за предсрочно изискуемо. Обратната
разписка към поканата до длъжника от 23.05.2012 г. не била подписана от длъжника
не можела да послужи като докаателство, че уведомлението на банката за
обявената предсрочна изискуемост е достигнало до неговото знание.
С оглед на изложеното ищецът - кредитор оттеглил своята претенция за
дължима главница по Договор за кредит "Жилище" № 25333/03.08.2007 г.
за вноските с ненастъпил падеж, считано към датата на подаване на
заявлението за издаване на Заповед за изпълнение - 25.06.2012 г., а именно за разликата
от 1 350,91 лв. до пълния размер на претендираната
главница 50 231.78 лв., т.е. за в
размер на 48 880.87 лева, за която сега предявява осъдителен иск, като твърди,
че не платена и до настоящия момент.
Ищецът се позовава на задължителната за прилагане практика на ВКС
/Решение № 139 от 05.1 1.2014 г. по търговско дело № 57 по
описа на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/, в случаите
когато установителния иск по чл. 422 от ГПК бъде отхвърлен изцяло или частично поради
ненадлежно обявяване на предсрочната изискуемост на цялото кредитно задължение,
включително вноските с ненастъпили падежи,
изразяващо се в неуведомяването на длъжника за обявената или настъпила
предсрочна изискуемост преди иницииране на заповедното производство, кредиторът разполага с правото и възможността да
предяви осъдителен иск срещу длъжника, както в самостоятелно
производство, така и съединен с иск по чл. 422 от ГПК.
Знанието за формираната от банката воля за обявяването на цялото
кредитно задължение за предсрочно изискуемо според ищеца е
достигнало до длъжника с връчването на препис от исковата молба,
въз основа на която е образувано търговско дело № 270/2015 г. по описа
на Окръжен съд Пазарджик. Но дори и това становище да не се възприеме, с настоящата
искова молба кредиторът „Алианц Банк България" АД заявява, че отправя
изрична покана до ответника, длъжник по договора за банков кредит,
да погаси главницата по същия в размер на 48 880.87 лева.
Искането е да бъде осъден ответника В.Д.Д., да заплати на
„Алианц Банк България" АД сумата в размер на 48 880.87 лева
част от дължима главница по Договор за кредит "Жилище" № 25333/03.08.2007
г., представляваща вноските с ненастъпил падеж, считано към датата на подаване на заявлението
за издаване на Заповед за изпълнение - 25.06.2012 г., както и законната лихва за забава върху претендираната
сума, считано от датата на подаване на настоящата искова молба, до
окончателното изплащане на задължението.
Прави се искане да бъдат присъдени в полза на ищеца и направените в настоящото
производство деловодни разноски.
На ответника е връчен препис от
исковата молба и приложенията и в законния срок е постъпил отговор, в който
отговор се правят следните възражения:
1.Ищецът не бил обявил процесния договор за кредит, сключен между страните, за предсрочно изискуем по надлежния ред и съобразно константната съдебна практика, според която обявяването се извършва не с депозираната искова молба, каквото изявление прави ищецът, а с конкретни действия, предхождащи сезирането на съда по реда на ГПК. Самият кредитор в исковата молба признавал, че не разполага с обратна разписка, с която да докаже факта на връчване на уведомлението до ответника за обявяване на цялото кредитно задължение за предсрочно изискуемо. В настоящия случай липсвал единият от двата задължителни за доказване юридически факта - неизпълнението на длъжника по отношение на дадени погасителни вноски и нарочно волеизявление на кредитора за отнемане преимуществото на срока му.
2.Клаузата на чл.5.3 и 5.4 от процесния договор за кредит, които визират допълнителни и утежняващи за кредитополучателите наказателна надбавка и неустойка върху неплатената лихва, са стандартно, а не индивидуално уговорени. Смятам, че цитираните разпоредби противоречат изцяло на принципа на справедливостта и на равнопоставеността на страните в дадено договорно правоотношение, освен това същите са и неравноправни по смисъла на чл.143, ал! от Закона за защита на потребителите, а следователно и нищожни на основание чл.146, ал.1 от същия закон. Същите разпоредби /на чл.5.3 и 5.4 от Договора за кредит „Жилище" №25333/03.08.2007г/ не само не закрилят интереса на доверителя ми като съдоговорител и потребител, а напротив -злепоставят го. По този начин се създават значително и в най-пълна степен неравновесие в правата и задълженията между страните в резултат на недобросъвестното поведение на ищцовото дружество.
Съглсно чл.143, ал.1, т.5 от ЗЗП „Неравноправна клауза в договор, сключен
с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава
потребителя при неизпълнение на негови задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка".
Второто възражение намира за напълно неотносимо към предмета на разглеждания спор, тъй като е предявен иск за реално изпълнение единствено на главното задължение по договора за кредит – за връщане на остатъка от главница, представляваща сбор от вноски, част от които са с ненастъпил падеж, но при твърдение за настъпили условия за предсрочната изискуемост на целия дълг. Претенция за заплащане на лихви и неустойки не са предявени по настоящото дело, поради което не следва в него да се разглежда възражение да неравноправни клаузи, в които за уговорени тези акцесорни задължения.
Във връзка с отговора,
ищецът е депозирал допълнителна искова молба, в която:
1.Па направеното възражение за ненадлежно
обявяване на предсрочната изискуемост на процесния кредит от страна на банката,
преди сезирането на съда
с настоящия иск, се твърди, че с оглед характера на предявения осъдителен иск
за непадежиралата част от главницата, считано към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, за покана за изпълнение по отношение на тази претенция
следва да се счита, както настоящата искова молба, така и уведомяването на
длъжника в рамките на предходното проведено съдебно производство.
Според т. 18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, относно
предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на
цялото кредитно задължение, те били две: на първо място да е уговорено в
договора за кредит при настъпване на определени обективни предпоставки
банката да може да обяви предсрочна изискуемост на кредита и на второ място
изявлението на банката за обявяване на предсрочната изискуемост и да е достигнато
до длъжника преди иницииране на заповедното производство, но се отнасяли именно
до заповедното производство по реда на чл. 417 от ГПК и са от
значение за изхода на производство по чл. 422 от ГПК - установителен
иск., а настоящата претенция биа предявена в самостоятелно
производство по осъдителен иск по общите правила чл. 124, ал. 2 от ГПК.
По тези
съображения ищецът счита, че с връчването на исковата молба по настоящето
производство, ответникът е уведомен за
обявената от банката предсрочна изискуемост на цялото вземане. Както е отбелязано и в исковата молба, относно
уведомяването на длъжника /ответник в настоящето
производство/ за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането може да се приеме и по-ранна дата, а именно връчването на
исковата молба по търг. дело 270/2015 г.
2. По второто възражение, ищецът счита с основание, както съдът вече
отбеляза по –горе, че то касае наказателна надбавка и неустойка
върху неплатена лихва , а предявената
тук претенция касае единствено и само усвоена, но
неиздължена главница. Като още веднъж ясно заявява, че исковата сума не включва
неустойки, наказателни надбавки и други акцесорни вземаниь, ищецът
подчертава още, че по отношение на тези сумивземания било е налице влязло в
законна сила решение по търг. дело 270/2015 г. по описа на Окръжен съд
Пазарджик /по установителния иск по чл. 422 ГПК/.
След обсъждане на
събраните доказателства и доводите на страните, съдът приема следното:
По
допустимостта на предявения осъдителен иск:
Страните
не спорят относно това, че срещу ответника е имало издадена заповед за
изпълнение в полза на банката-ищец за задълженията по договора за кредит, вкл.
– вноски за главница с ненастъпил към онзи момент падеж, както и че предявеният
установителен иск за тези вноски в общ размер от 48 880, 87 лв. е бил
оттеглен и не се стигнало до постановяване на решение относно тази част от
вземането по реда на чл. 422 от ГПК.
Тези обстоятелства,
установени и със съответните писмени доказателства, са достатъчни, за да се
приеме за допустим предявения осъдителен иск за заплащане на същите вноски за
главница, доколкото има твърдения, че макар да не са били изискуеми при
подаване на заявлението за издаване на заповед аз изпълнение, сега вече са
станали такива на осн. чл. 19.1. от от Раздел VІ от договора за кредит.
И действително, макар и
предявен иск по чл. 422 от ГПК за процесната сума, представляваща сбор от
непадежирани вноски по кредита, с оттеглянето и прекратяване на производството
в тази част, заповедта за изпълнение подлежи на обезсилване относно тези
вземания, респективно- за кредитора остава възможността да предяви претенциите
си с осъдителен иск, след като счита, че предсрочната изискуемост е настъпила в
един по-късен момент – след подаване на заявлението пред заповедния съд.
По
основателността на иска:
Ищецът
е представил договора за кредит, от които твърди, че черпи правата си. Ответникът
не прави възражения, свързани с валидното сключване на договора, нито с
реалното получаване на заемната сума.
Възражението
да недействителност на определени клаузи, като неравноправни по смисъла на чл.
143 от Закона за защита на потребителите не следва да се обсъжда, тъй като то
се прави по отношение на клаузи, чиято недействителност не би довела до такава
да договора като цяло, нито би рефлектирала върху съществуването на главното
задължение за връщане на главницата. Изрично ответникът се позовава на
недействителност на чл.5.3 и 5.4 от договора, в които се уговорят акцесорни
задължения за „наказателна надбавка“ и „неустойка“, каквито вземания не са
предмет на предявения иск. Следователно евентуална нищожност на тези клаузи на
твърдяното от ответника основание би било юридически факт без каквото и да е
знамение да предявения иск за заплащане на предсрочно изискуема главница.
Доколкото и предсрочната изискуемост се свързва с твърдение за просрочени
вноски за главница и възнаградителна лихва, а по клаузите за тяхното уговаряне
не се прави такова възражение – за неравноправност, водеща до недействителност.
Ответникът
не оспорва, че е бил в забава по отношение на сочените в исковата молба месечни
вноски – 10 на бр., като се започне от тази с падеж на 05.08.2011 г. и се
стигне до изискуемата на 05.05.2012 г.
Възразява
обаче да му е била връчена покана-уведомление, съдържаща изявлението на
кредитора, че прави цялото задължение по кредита предсрочно изискуемо, а и
ищецът сам признава,че не разполага с доказателства за това, че изготвената в
този смисъл уведомление е достигнало до длъжника преди подаване на заявлението
по чл. 417 ГПК. За това и е оттеглил предявения след подаване на възражение
срещу заповедта за изпълнение установителен иск по отношение на остатъка от
главницата – за вноските, чийто падеж не е бил настъпил към 25.06.2012 г.
Сбора
от тези вноски, дължими според погасителния план след 26.06.2012 г. до крайния
срок по договора е 48 382,04 лв. Този
размер се установи с помощта на назначената по делото счетоводна експертиза,
приета в единственото открито съдебно заседание по делото, проведено на
26.09.2017 г. Така се установява малка разлика между претендираната главница от
48 880, 87 лв. и установения сбор от реално дължимите вноски с ненастъпил падеж към 26.06.2012 г.,
вземането за които е предмет на предявения иск.
Тъй
като експертизата не е оспорена и не са ангажирани други доказателства, които
да опровергават заключението за размера на дължимите непадежирали вноски за
периода, предмет на иска, то следва да бъде възприет именно посочения от вещото
лице размер.
За
да приеме, че всички тези вноски са станали дължими предсрочно, макар да не
изтекъл крайния срок за погасяване на кредита- 05.08.2027 г., съдът взе предвид
следните обстоятелства:
Чл.19.1,б.“е“
дава право на банката да обяви за изискуемо преди срока цялото кредитно
задължение при просрочие над 30 дни дори само на една погасителна вноска. При
такова просрочие на 10 вноски към още към 26.06.2012 г. условията за
упражняване на това право са били налице.
Вярно
е, че макар да твърди, че още преди подаване на заявление пред заповедния съд е
изпратил покана, в която уведомяла, че е обявил вземането за изцяло предсрочно
изискуемо, ищецът не сочи доказателства за връчването й. Но изявление за
обявяването на тази предсрочна изискуемост са се съдържали както в исковата
молба за предявяване на установителения иск по чл. 422 от ГПК, оттеглен в
последствие за непадежиралите вноски за главница, съдържанието на която е
възпроизведено в представеното решение по т.д.№ 270/2017 г., така и в исковата
молба, по повод на която е образувано настоящото производство.
Съдът
намира за основателни доводите на ищеца, че с връчване на исковата молба по
предишното дело в края на 2015 г., а ако не тогава – най-късно с получаване на
преписа от книжата по настоящото, който безспорно е редовно станало на
19.05.2017 г. /връчване лично на ответника/, до длъжника достига
волеизявлението на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост на целия
дълг. И при наличие на предвидените в самия договор за възникване на това
негово право, цялото вземане става изискуемо, преди настъпване на крайния срок
за изпълнение.
Неоснователно
е възражението на ответника, че обявяването на предсрочната изискуемост не
можела да стане по този начин – с изявление, съдържащо се в исковата молба, а
задължително трябвало да се извърши преди сезиране на съда. Аргументи в
подкрепа на това становище не могат да бъдат взети от т.18 на ТР № 4/2013 г.,
тъй като то дава разрешение на въпроси, свързани със заповедното производство,
което е едностранно и там преписи от заявлението не се връчват на длъжника.
При
така установеното от фактическа и правна страна, искът следва да бъде уважен до
размера от 43 382, 04 лв. и отхвърлен за разликата до 48 880, 87 лв.
Разноските,
направени от ищеца по делото следва да се възложат на ответника, съобразно
уважената част от иска. Ответникът от своя страна не е направил разноски и не
претендира присъждане на такива.
По
изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА В.Д.Д., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул.“Петър
Берон“ № 82, ет.8, ап.29, да заплати на
„Алианц Банк България“ АД – гр. София на основание договор за договор за кредит
жилище № 25333/03.08.2007 г. – сумата
от 48 382, 04 лв. –
част от дължимата главница, станала изцяло предсрочно изискуема на осн. чл.19.1
от договора и представляваща сбора от уговорените месечни вноски с ненастъпил
падеж към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение
- 25.06.2012 г. , както и законната лихва върху тази сума за времето от
предявяване на иска/11.05.2017 г./ до окончателното плащане, като отхвърля иска за главницата за
разликата до 48 880, 87 лв.
ОСЪЖДА В.Д.Д., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул.“Петър
Берон“ № 82, ет.8, ап.29 да заплати на
„Алианц Банк България“ АД – гр. София разноските по делото в размер на 4 059,40лв., съразмерно на уважената
част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Пловдивския апелативен съд в 2-седмичен срок от връчване на препис на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: