Р Е
Ш Е Н И Е
№ 115
гр. Севлиево, 07.11.12018 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в
публично заседание
на осемнадесети
октомври
през две
хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕРГАНА БОЖИЛОВА
при секретаря
Рефузе Османова
в присъствието на
прокурора…… като разгледа
докладваното от
съдията БОЖИЛОВА А.Н.
дело № 256 по описа
за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид
следното:
Производството е по глава ІІІ, раздел V от ЗАНН -
Обжалване на наказателните постановления. Образувано е по жалба от ЕТ „Х. – Р.М.“,
ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление в гр. Севлиево, ул. „М.П.“ №
15, ет. 4, ап. 12, представлявано от Р. M. М., против наказателно постановление (НП) № 334274-0276868
от 23.04.2018 година, издадено от Директора на ТД на НАП гр. Велико Търново, с
което на основание чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/ във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС му е наложена имуществена санкция в
размер на 700,00 лв. за извършено нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 година на МФ във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
В жалбата се излага, че неправилно е ангажирана административно –
наказателната отговорност на търговеца вместо на физическото лице, работещо
като продавач – консултант в обекта. На следващо място се изтъкват
обстоятелства за квалифициране случая като маловажен и съответно се прави
искане за приложението на чл. 28 от ЗАНН. На последно място се прави искане за
налагане на минималния размер на санкцията, предвидена в разпоредбата на чл.
185, ал. 1 от ЗДДС, а именно глоба в размер на 100,00 лева.
ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло наказателното постановление,
като неправилно и незаконосъобразно. Алтернативно се прави искане за приложение
на чл. 28 от ЗАНН или за намаляване размера на наложената санкция.
Процесуалният представител на наказващия орган прави искане за
потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като правилно и
законосъобразно, като същевременно дава съгласие и за намаляване размера на
наложената имуществена санкция от 700,00 лева на 500,00 лева.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка
на които съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
На 07.03.2018 година свидетелите С.С. и К.Ц., двамата инспектори по
приходите в ТД на НАП – Велико Търново, ИРМ – Ловеч, посетили павилион за
продажба на цветя, находящ се на ул. „********“ № 1 в гр. Севлиево, стопанисван
от ЕТ „Х. – Р.М.“. Свидетелката К.Ц. закупила един брой мушкато на стойност
7,00 лева, за което не била издадена касова бележка от работещия и технически
изправен ЕКАФП, въпреки че стойността на покупката била платена в брой от нея
на продавача П.И.. След извършване на покупката свидетелите изискали и
контролната лента на касовия апарат, от която също се установява, че продажбата
на един брой мушкато не е била регистрирана. Констатациите от проверката били
отразени в Протокол за извършена проверка № 0086853 от 07.03.2018 година.
Административно - наказателното производство е започнало със съставянето на
акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 180418 от 18.04.2018
година, в който свид. С., в присъствието на свид. Ц., отразил, че при извършена
проверка в 12:30 часа на 07.03.2018 година на павилион за цветя, намиращ се на
ул. „********“ в гр. Севлиево, стопанисван от търговеца – жалбоподател, се
установило, че не за всяка извършена продажба се издават касови бележки от
ЕКАФП. В акта било отразено обстоятелството, че при извършена покупка на един
брой мушкато на стойност 7,00 лева от К.Ц. – инспектор по приходите в ТД на НАП
Велико Търново – ИРМ – Ловеч, не била издадена касова бележка от работещия и
технически изправен ЕКАФП, като стойността на покупката била платена в брой на
лицето П.П.И. – продавач – консултант в търговския обект. В акта е записано
още, че неиздаването на касова бележка се потвърждава и от контролната лента на
ЕКАФП, където няма маркирана горепосочената сума. Актосъставителят е квалифицирал
описаното от него деяние като нарушение на чл. 25 ал. 1, т. 1 от Наредба
Н-18/2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. При съставянето на АУАН
представляващият търговеца е посочил в графата за възражения, че при голямото
струпване на хора наведнъж, не могли веднага да издадат касов бон. В срока по
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са депозирани писмени обяснения.
Административно - наказващият орган – Директора на ТД на НАП гр. Велико
Търново - напълно се е съгласил с констатациите в АУАН и е издал обжалваното НП
№ 334274-0276868 от 23.04.2018 година., в което е приел, че е осъществен
фактическия състав на чл. 25 ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ за
издаване на документ за продажба чрез фискално устройство и интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност /Наредбата/, във
връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и на основание чл. 185 ал. 1 във връзка с чл.
118, ал. 1 от ЗДДС е наложил на ЕТ „Х. – Р.М.“ имуществена санкция в размер на 700,00
лв.
Гореизложената фактическа обстановка съдът установи от показанията на
свидетелите С. и Ц., съпоставени с констатациите, отразени в АУАН и в НП, и
приетите по делото писмени доказателства: Дневен финансов отчет; Отчет
контролна лента и Паричен отчет. В жалбата си до съда наказаното лице не излага
твърдения, чрез които да оспорва така установената по делото фактическа
обстановка и не прави доказателствени искания, чрез които да се стреми да
установява по-различни факти и обстоятелства. Такива не бяха изложени и в
проведеното съдебно заседание.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
правни изводи:
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя
на 15.06.2018 година. Жалбата е била изпратена по пощата на 19.06.2018 година,
т.е. в законоустановения седмодневен срок, поради което същата е процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество.
По делото е представено копие от
Заповед № ЗЦУ-1582 от 23.12.2015 година на Изпълнителния директор на НАП
(цитирана и в самото НП), по силата на която териториалните директори на НАП и
техните заместници са упълномощени да издават наказателни постановления за
налагане на административни наказания за нарушения по чл.185 от ЗДДС.
Обжалваното НП е издадено от И.З. в качеството му на Директор на НАП гр. Велико
Търново, който по силата на цитираната по – горе заповед е оправомощен да
издава наказателни постановления за нарушения по чл. 185 от ЗДДС. АУАН е
съставен от инспектори по приходите, служители на НАП, които черпят своята
компетентност от самия закон – чл. 193 ал. 2 от ЗДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 185 ал. 1 от ЗДДС: „На
лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от
500 до 2000 лв.“. Нормата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ задължава, независимо от
документирането, с първичен счетоводен документ задължително
да се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл.3 ал.1 -
за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез
кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски
паричен превод по чл. 3, ал. 1, като ал. 3 на чл. 25 от Наредбата регламентира фискалната касова бележка в
случаите по ал. 1 да
се издава при извършване на плащането, за което лицата по чл. 3 са длъжни
едновременно с получаване на плащането да
предоставят на клиента издадената
фискална касова бележка.
В случая съдът
намира, че от събраните по делото доказателства безспорно се установи, че ЕТ „Х.
– Р.М.“, в качеството си на едноличен търговец и безвиновно, е осъществил
признаците от състава на нарушението по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредбата във
връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, след като на 07.03.2018 година, в търговски
обект, стопанисван от него – павилион за продажба на цветя, находящ се в гр.
Севлиево, не е била издадена фискална касова бележка от въведения в редовна
експлоатация и технически изправен касов апарат. Извършеното административно
нарушение предполага и налагане на съответна имуществена санкция. Съобразно
разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС: „На лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1,
се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до
500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци,
в размер от 500 до 2000 лв.“. В случая съдът намира, че правилно е ангажирана административно –
наказателната отговорност на търговеца, като му е наложена имуществена санкция
в размер на 700,00 лева, тъй като отговорността на търговеца е безвиновна.
Наред с отговорността на търговеца, отговорност за неиздаване на документ по
чл. 118, ал. 1 от ЗДДС може да се търси и от продавача – консултант в обекта,
но на същия следва да му се наложи глоба в размер от 100 до 500 лева на
основание чл. 185, ал. 3 от ЗДДС, тъй като според нея: „В случаите по ал. 1 физическото лице, което
фактически е било длъжно да издаде документ по чл. 118, ал. 1 и е приело
плащане, без да издаде такъв документ, се наказва с глоба от 100 до 500 лв.“
По отношение на
второто искане, отразено в жалбата срещу наказателното постановление, съдът не
намира основания да приеме, че е налице маловажен случай на административно
нарушение. Поначало нарушението е формално и за неговото осъществяване не е
задължително да са настъпили измерими вредни последици. В конкретния случай,
чрез деянието се създават предпоставки за неотчитане на извършени продажби и
засягане на приходната част на държавния бюджет. Нарушението е осъществено от едноличен
търговец, което по занятие извършва търговска дейност и спазването на всички
правила за отчитане на продажбите е негово основно задължение.
По отношение на
размера на наложената санкция съдът намира следното: За процесното нарушение
законодателят е предвидил диапазон на възможната санкция, даващ възможност за
индивидуализация на конкретното наказание в зависимост от конкретните
обстоятелства за всеки отделен случай. При преценка на размера на наложената
санкция съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде изменено
досежно размера на санкцията. Липсват мотиви от страна на
административно-наказващия орган, защо след като е посочил, че нарушението е
извършено за първи път, като се има предвид и стойността на закупената стока,
за продажбата на която не е бил издаден фискален бон, е наложена имуществена
санкция в размер над минималния. Съдът счита, че налагането на санкция в
минимален размер в конкретния случай би имало като последица своя
предупредителен и санкциониращ ефект, каквото е и изискването на закона. По
този начин биха се постигнали ефикасно целите на генералната превенция и би се
въздействало предупреждаващо на санкционирания. В този смисъл наложената
санкция следва да бъде изменена като размер, като бъде определен минимален
такъв, а именно имуществена санкция в размер на 500.00 лева.
В този смисъл е и Решение № 174 от 28.06.2018 г. на АдмС - Габрово по к. а.
н. д. № 119/2018 г.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 334274-0276868 от
23.04.2018г. на Директора на Териториална дирекция на Националната агенция за
приходите Велико Търново, с което на ЕТ “Х.-Р.М.”, със
седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ул. ”М.П.” № 15, ет. 4, ап. 12,
ЕИК ********, представлявано от Р.М.М., за извършено нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 1 във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 700.00лв. /седемстотин/ лева, като
НАМАЛЯВА размера на същата от 700.00 лева на 500.00лв. /петстотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.
Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: