Решение по дело №1682/2019 на Районен съд - Бяла Слатина

 

 

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

гр.Б.С., 16.11.2020 год.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Първи граждански състав, в публично заседание на  27 октомври, Две хиляди и двадесета  година, в състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КАТЯ  ГЕРДОВА

 

при секретаря Таня Тодорова, като разгледа докладваното от Съдия ГЕРДОВА гр.д. № 1682/2019год. по описа на РС-Б.С., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Постъпила е искова молба от Ю.К.П. с ЕГН ********** *** и П.К.П. ЕГН ********** *** и двамата чрез пълномощника им адв.Ц.Й. *** с адрес за призовки и съобщения гр.Б.С.,обл.В., ул.“Д.Благоев“ № 83 против Я.А.А. с  ЕГН ********** ***, с правно основание чл.124, ал.1, чл.537, ал.2 от ГПК и чл.108 от ЗС, с която се иска съдът да издаде решение по силата на което да приеме за установено спрямо ответницата А., че 1/2 идеална част от описаните в искова молба земеделски имоти, са собственост на ищците по наследство от тяхната баба В.М.Я., б.ж. на с.Чомаковци, обл.П. починала на 18.04.2001г. 

Молят  на  основание чл.  537,  ал.2  от ГПК съдът да  отмени изцяло Нотариален акт № 1, том 4, рег.№ 4318, дело № 568/24.10.2019 г. по описа на Нотариус Г. Х., вписан в Служба по вписванията гр.Б.С. вх.рег.№ 2750/24.10.2019 г., акт № 158, том 8, дело № 1464/2019 г.

Молят на  основание чл.108 от ЗС, съдът да осъди ответницата А. да предаде на ищците владението върху ½ ид.ч. от процесните поземлени имоти описани в исковата молба.

Молят да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

Исковата молба е вписана в СВ при БСлРС на 13.08.2020г.

ИСКОВЕ С  ПРАВНО  ОСНОВАНИЕ чл. 124,ал.1 от ГПК, чл.537,ал.2 от ГПК и чл.108 от ЗС.

В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответницата Я.А.А., чрез пълномощника си адв.М.М. от ВрАК оспорила исковата молба, като неоснователна и недоказана по изложените в писменият отговор съображения, като е поискала присъждане на направените по делото разноски.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Приложено е заверено копие от нотариално дело № 568/24.10.2019 г. по което е издаден Нотариален акт № 1, том 4, рег.№ 4318, дело № 568/24.10.2019 г. по описа на Нотариус Г. Х., вписан в Служба по вписванията гр.Б.С. вх.рег.№ 2750/24.10.2019 г., акт № 158, том 8, дело № 1464/2019 г.

Съдът след преценка на доказателствата по делото в тяхната съвкупност и поотделно и с оглед доводите на страните по делото, приема за установено следното от фактическа страна:

С исковата молба ищците твърдят, че са внуци на В.М.Я., б.ж. на с.Чомаковци, обл.П. починала на 18.04.2001г. В наследство от нея са останали процесните поземлени земеделски имоти, подробно описани в исковата молба, а именно:

1/ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 07538.41.13 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.., общ.Б.С., обл.В., одобрени със Заповед № РД-18-899/03.04.2018г. на Изпълнителният директор на АГКК, с начин на трайно ползване НИВА от 6432 кв.м., земя трета категория, намираща се в местността „Сульов трап", с граници и съседи: поземлени имоти №№ 07538.41.30, 07538.41.17, 07538.41.16, 07538.41.14, 07538.40.99

2/ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 07538.72.13 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.., общ.Б.С., обл.В., одобрени със Заповед № РД-18-899/03.04.2018г. на Изпълнителният директор на АГКК, с начин на трайно ползване НИВА от 3200 кв.м., земя трета категория, намираща се в местността „Дечовото", с граници и съседи: поземлени имоти №№ 07538.72.12, 07538.72.14, 07538.72.292, 07538.72.6, които са получени от В.М.Я.  по силата на съдебна делба/спогодба/ по гр.д.№ 364/1997г. по описа на РС-Б.С../л.83 от делото/.

Ищците твърдят, че за процесните поземлени имоти са сключвали договори за наем и аренда, като получавали арендното плащане до 2016г. с пощенски записи, препис от които са приложили с и.м./л.13 от делото/.

В началото на м.декември 2019г. разбрали, че леля им Я.А./ответницата по делото/ се снабдила с Нотариален акт за собственост на зем.земя № 1, том 4, рег.№ 4318, дело № 568/24.10.2019 г., по описа на Нотариус Г.Х. с район на действие РС-Б.С., вписан в Служба по вписванията гр.Б.С. вх.рег.№ 2750/24.10.2019 г., акт № 158, том 8, дело № 1464/2019 г., в който е обективирано претендираното от ответницата право на собственост, придобито по давност, върху описаните по-горе поземлени имоти.

Навеждат твърдения, че липсват предвидените от закона предпоставки за възникване правото на собственост по давност на процесните поземлени имоти, поради което оспорват Нотариален акт за собственост на зем.земя № 1, том 4, рег.№ 4318, дело № 568/24.10.2019 г., по описа на Нотариус Г.Х. с район на действие РС-Б.С., вписан в Служба по вписванията гр.Б.С. вх.рег.№ 2750/24.10.2019 г., акт № 158, том 8, дело № 1464/2019 г., въз основа на който ответницата придобила правото на собственост по давност върху тях. 

Предвид гореизложеното за тях се породил  правен интерес от търсената съдебна защита посочена в петитумната част на исковата молба.

Ответницата Я.А.А., чрез пълномощника си адв.М.М. от ВрАК оспорила исковата молба, като неоснователна и недоказана по изложените в писменият отговор съображения, като е поискала присъждане на направените по делото разноски. Посочва, че установила фактическа власт върху имотите, като отблъснала владението на останалите наследници върху имотите, манифестирайки намерение занапред да владее имотите изключително за себе си.

От приложено заверено копие от нотариално дело № 568/24.10.2019 г.(л.79-96 от делото), е видно, че с констативен Нотариален акт за собственост на зем.земя № 1, том 4, рег.№ 4318, дело № 568/24.10.2019 г., по описа на Нотариус Г.Х. с район на действие РС-Б.С., по обстоятелствена проверка на основание чл.587, ал.2 от ГПК ответницата Я.А.А. е призната за собственик върху процесните недвижими земеделски имоти придобити по давностно владение. Като свидетели в нотариалното производство са участвали И.И.И., Пенка Цветкова Цветкова и Лалка Георгиева Прангаджийска, които установили, че процесните две ниви находящи се в землището на с.. били собственост на В.М.Я.. Посочили са размерите и местностите на имотите. След нейната смърт през 2001г., тези имоти се стопанисват и владеят от дъщеря й Я.А.А., която от 2001г. до настоящият момент ги отдала под аренда на „Виалишки-90“ ООД-Б.С. и получава арендно плащане за тях.

Свидетелите заявили, че не им е известно някой от останалите наследници на В.М.Я. да претендират собственост върху земите, нито са се интересували от тях.

В нотариалното дело е приложена молба-декларация от Я.А.А., 85 от делото), в която на гърба й се съдържа удостоверения от Дирекция „Общинска собственост, обществени поръчки и екология, Отдел „местни данъци и такси“ при Община Б.С., което удостоверява, че имотите описани в декларация не са общинска собственост и са записани на името на наследници на В.М.Я..

В нотариалното дело се съдържа Протокол от 04.03.1998г. по гр.д.№ 364/1997г. по описа на РС-Б.С. за съдебна делба/спогодба/ на зем.земи, с който  дял трети се дава на В.М.Я., следните имоти:

1/НИВА от 6.432 дка земя трета категория, намираща се в местността „Сульов трап", имот № 041013, по плана за земеразделяне на с.., обл.В., с посочени граници и съседи.

2/ НИВА от 3.198 дка, земя трета категория, намираща се в местността „Дечовото", имот № 072013 по плана за земеразделяне на с.., обл.В., с посочени граници и съседи.

3/ЛОЗЕ от 1.026 дка, намиращо се в местността „Чукара", имот № 108013 по плана за земеразделяне на с.., обл.В., с посочени граници и съседи.

В подкрепа защитната теза на ответницата са разпитани свидетелите Й.Х.П. и В.Х. Г.(без родство със страните по делото).

И двамата свидетели посочили, че процесните земи били собственост на В.М.Я., която ги била отдала под аренда на „Виалишки“ още от образуване на кооперацията. След нейната смърт, земите продължили да са под аренда при същият арендатор и до настоящият момент, като дъщеря й Я. получава рентата за цялата земя. Посочили земите по размери и местности в землището на с... И двамата свидетели заявили, че не са виждали други наследници на В.М.Я. да взимат пари от арендатора за рентата, нито знаят дали Я. е давала полагащата се част от рентата на останалите наследници.

С оглед гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

I. ОТНОСНО иска с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК.

Правен интерес от иск по чл.124 ал.1 от ГПК е налице при нарушаване правото на собственост и спор между страните по делото относно това право. При иск по чл.124 ал.1 от ГПК ищецът следва да докаже, че е собственик на имота и че упражнява фактическа власт върху същия. С оглед извънсъдебното оспорване на правата на ищците, съдът намира, че е налице правен интерес от защита на техните права, поради което предявения положителен установителен иск е допустим. Прекият интерес от установяването произтича от възникналия спор за обема на правата на собственост на страните в процесния имот.

В редица решения на ВКС, постановени по реда на чл.291 ГПК се приема, че положителен установителният иск е допустим и когато е предявен от невладеещия собственик – решение № 504/2010г. на ВКС по гр.д.№ 603/2010г. ІІ г.о., решение № 201 на ВКС  по гр.д. 449/2010г., решение № 503/02.05.2012г. на ВКС по гр.д.№ 83/2011г. на ІІ г.о., и др.

Разгледан по същество, съдът намира, че искът е основателен.

Съгласно чл.77 от ЗС, правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. В конкретния казус ищците в исковата молба и чрез процесуалният си представител претендират, че са собственици общо на ½ ид.ч. от процесните зем.имоти по наследство от наследодателят им В.М.Я., б.ж. на с.Чомаковци, обл.П. починала на 18.04.2001г., видно от представено с и.м. у-ние № 115/09.07.2019г. изд.от Кметство с.Враняк за наследници на В.М.Я.. В представено заверено копие от нотариално дело № 568/24.10.2019 г. по което е издаден Нотариален акт за собственост на зем.земя № 1, том 4, рег.№ 4318, дело № 568/24.10.2019 г., по описа на Нотариус Г.Х. с район на действие РС-Б.С., вписан в Служба по вписванията гр.Б.С. вх.рег.№ 2750/24.10.2019 г., акт № 158, том 8, дело № 1464/2019 г. се съдържа протоколно определение за съдебна делба/спогодба/ от  04.03.1998г. по гр.д.№ 364/1997г. по описа на РС-Б.С., в което като дял трети се паднали процесните имоти на Върла Митова Янкуловска.

Същият съдебен акт е породил вещноправен си ефект и легитимира ищците като съсобственици общо на ½ ид.ч. от процесните имоти на наведеното придобивно основание, а именно придобиването им по наследство от В.М.Я..

  Защитавайки се против така предявения иск по чл.124,ал.1 от ГПК, ответницата-физическо лице е противопоставила възражение за придобиване на процесните ниви по давност, основано на разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС.

Това възражение настоящият съд намира за неоснователно по следните съображения:

Предвид разпоредбата на чл.79 ал.1 от Закона за собствеността,  правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.

С осъществяване на условията по чл.79 ал.1 ЗС владелецът придобива в собственост владения обект и без значение за настъпване на предвидената от закона правна последица е, че същата вещ дотогава е била притежание на друг правен субект. Правата на последния се погасяват с придобиването им от новия собственик. За субективния елемент на придобивната давност е от значение намерението, с което се владее вещта, а не причините, поради които владелецът счита имота за свой.

Снабдяването с констативен нотариален акт не е елемент от фактическия състав на чл.79 ал.1 от ЗС. Нотариалното удостоверяване има за цел да даде известност на вече настъпилата правна последица, формално да легитимира собственика като такъв пред трети лица, като се снабди с документ за правото си. В този смисъл е и трайната съдебна практика  - Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ОСГК на ВКС по тълк.д. № 11/2012 г.-„Обстоятелството, че издаването на констативен нотариален акт се извършва по специално регламентиран от закона ред, след проверка от нотариуса на представени писмени доказателства или след разпит на трима свидетели, не обосновава презумпция за вярност на направения от него извод относно принадлежността на правото на собственост, предвид факта, че тази проверка се извършва в рамките на едностранно охранително производство, в което оспорващата страна не е участвала”.

 Фактическият състав на чл.79 ЗС изисква упражняване на фактическа власт в нужния срок и това следва да е непрекъснато, явно и несмущаващо и с ясно изразено намерение у владелеца за своене на вещта. Само с осъществяването на посочените условия владелецът придобива в собственост владеният обект.

Въз основа на събраните в хода на процеса писмени и гласни доказателства, не може да се направи заключение, че след получаването им в дял при съдебна делба/спогодба/ от В.М.Я. през 1998г., респ.след нейната смърт през 2001г. ответницата Я.А.А. е упражнявала фактическа власт с намерение за своене, което е било изразено по ясен /несъмнен/ начин, т. е. чрез действия, които не будят съмнение за отричане на чуждата власт по отношение на тези имоти и не допускат чужди действия.

Видно от представената в нотариалното дело служебна бележка от 01.08.2019г. изд.от „Виялишки-90“ ООД-Б.С.(л.93 от делото) в уверение на това, че Я.А.А. е предоставила на фирмата зем.земи: 1/НИВА от 6.432  дка, земя трета категория, в местността „Сульов трап", имот 07538.41.13 намираща се землището на с.., общ.Б.С., 2/НИВА от 3.198 дка, земя трета категория, в местността „Дечовото", имот 07538.72.13, намираща се землището на с.., общ.Б.С., за обработка по договори за аренда от 2005г. до 2026г., за които земи редовно е получавала годишна рента.

Арендно плащане са получавали и ищците до 2016г., както твърдят в и.м., за което са представили 3 бр. пощенски записи за получена рента./л.13 от делото/.

Този факт е възпроизведен и в събраните гласни доказателства в нотариалното производство, както и чрез разпит на свидетелите Й.Х.П. и В.Х.Г.в съдебно заседание в исковото производство.  

Съгласно задължителните указания на ТР № 1/2012 г. по т. д. № 1/2012 г.на ОСГК на ВКС, когато съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части, като е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението си да владее техните идеални части за себе си. Съдебната практика по чл.290 ГПК е константна /Решение № 291/09.08.2010 г. по гр. д. № 859/2009 г. на ІІ г.о., Решение № 12/ 19.02.2014 г. по гр.д.№ 1840/2013 г. на ІІ г.о. и др./, че за да промени държанието във владение, държателят трябва да демонстрира промяна в намерението за своене на имота, която да е открито демонстрирана спрямо собственика, за да се обезпечи възможността последният да предприеме действия за защита на правото си. Управителните действия, включително сключването на облигационни договори по повод ползването, не съставляват такива, които да отричат правата на собственика, респ. съсобственика от чието име е установено материалното държане на вещта. Сключването на договор за аренда представлява действие на обикновено управление, което поначало може да извърши всеки съсобственик, без да е необходимо съгласие на останалите участници в общността /ТР № 91 от 01.10.1974 г., гр. д. № 63/74 г. на ОСГТК/. Поради което, договорът за аренда съставлява управително действие по отношение на вещта и само по себе си не може да обоснове извод за наличие на явно и несъмнено владение. В цитирания смисъл е Решение № 8/19.02.2014 г. по гр. д. № 5109/2013 г., ВКС, ІІ г.о., Решение № 192/16.02.2017 г. по гр. д. № 763/2016 г. ВКС, І г.о., Определение № 79/12.02.2018г. по гр.дело № 2311/2017г. на ВКС II г.о.

В случая собствеността не се губи от ищците, ако  в продължение на години не посетят имота си, или не го поддържат и не се грижат за него, или не заплащат дължим за имота данък. Ищците знаят, че по силата на наследствено правоприемство от В.М.Я. са сънаследници на тези имоти и не е необходимо да доказват това постоянно с действия. Освен това те са  се интересували от имотите, тъй като са получавали рента за тях, видно от приложените пощенски записи за получена рента. Правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или ако собственикът се откаже от него – чл.99 от ЗС. Ищците не са се отказали от правото си на собственост/отказ от наследство, продажба на наследствени права и др./, а в настоящото съдебно производство не се установи по безспорен и категоричен начин, че друг /ответницата/ е придобил тяхната част от имотите.

За да докаже възражението си за придобиване на посочените имоти по давност ответницата А. следваше да установи, че нейният праводател до смъртта си, а след това и самата тя, ги е владяла явно, необезпокоявано и непрекъснато за период поне от 10 години, като упражнявала фактическата власт върху тях с намерение да ги свои. От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява след извършената съдебна делба/спогодба/ с Протокол от 04.03.1998г. по гр.д.№ 364/1997г. по описа на РС-Б.С., респ.след смъртта на В.М.Я. през 2001г, фактическата власт върху тях да е била упражнявана лично от ответницата Я.А.А., тъй като земите са били обработвани от „Виялишки-90“ ООД-Б.С., включително и до настоящият момент. Земите непрекъснато са били отдавани под аренда, видно от показанията на св. Й.Х.П. и св. В.Христов Георгиев, като ответницата Я.А.А. и ищците Ю. и П. Петрови, в качеството си на наследници на В.М.Я. са получавали рента за тях.

С оглед събраните в хода на процеса доказателствата по делото се налага извода, че ответницата Я.А.А., не е придобила по давност процесните поземлени имоти в продължение на 10 години, тъй като не се установи владението върху имотите да е било постоянно, непрекъснато, явно, несъмнително и с намерение да се държат същите като свои собствени в рамките на 10 години преди да се снабди с констативния нотариален акт за собственост.

При така изложените аргументи съдът намира, че предявеният установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК е основателен и доказан и следва да бъде уважен, като бъде признато за установено по отношение на ответницата, че ищците са съсобственици общо на ½ ид.ч. от процесните недвижими имоти, придобити по наследство от В.М.Я., б.ж. на с.Чомаковци, обл.П. починала на 18.04.2001г., получени от нея чрез съдебна делба/спогодба/ с Протокол от 04.03.1998г. по гр.д.№ 364/1997г. по описа на РС-Б.С..

II.ОТНОСНО иска с правно основание чл.537,ал.2 от ГПК.

С исковата молба ищците са поискали  при уважаване на иска по чл.124,ал.1 от ГПК съдът да отмени изцяло Нотариален акт № 1, том 4, рег.№ 4318, дело № 568/24.10.2019 г. по описа на Нотариус Г. Х., вписан в Служба по вписванията гр.Б.С. вх.рег.№ 2750/24.10.2019 г., акт № 158, том 8, дело № 1464/2019 г., с който ответницата Я.А.А., е призната за собственик на процесните недвижими имоти по обстоятелствена проверка.

В конкретният случай предмет на предявения иск е засегнатото право на собственост на ищците, а не констативният нотариалният акт за собственост на недвижим имот  издаден в охранително производство чл.587,ал.1 от ГПК(едностранно) който не се ползва със сила на присъдено нещо(ТР № 11//2013г. по т.д.№ 11/2012г. на ОСГК на ВКС). Всяко лице, което не е участвало в охранителното производство, може да установява, че посочените лица в акта като собственици не са такива. Не е необходимо оспорването истинността на акта по чл.193, ал.1 от ГПК и извършване на проверка по смисъла на чл.193, ал.2 от ГПК. Издаденият Н.А. не създава право на собственост и лицата чийто права са признати не стават тепърва собственици, а той само удостоверява това право, което съществува преди датата на издаването му. Защитата на трето лице, не участвало при издаването на констативният Н.А. е по исков път, като с постановяването на съдебно решение, което със сила на пресъдено нещо признава правата на третото лице по отношение на посочения в констативния нотариален акт титуляр, а издаденият нотариален акт следва да се отмени на основание чл.537, ал.2 ГПК. Отмяната на констативния нотариален акт на това основание винаги е последица от постановяването на съдебно решение, с което се признават правата на третото лице./Решение № 347/14.11.2019г. по в.гр.д.№ 468/2019г. по описа на ОС-В.,  Окръжен съд – В., Решение от 04.04.2019г. по в.гр.д.№ 134/2019г. по описа на ОС-В./.      

При уважаването на предявения иск нотариалният акт се отменява, даже и да не е направено изрично искане за това. /ТР.№ 178/86г. на ОСГК на ВС и ТР № 3/29.11.2012 г. постановено по т.д. № 3/2012 г. на ОСГК.

След като искът е уважен в така заявения обем права /1/2 ид.ч. от всички имоти /, то законната последица не може да се приложи за по-голям обем права или за целия имот, тъй като няма да съответства на признатите на ищците права в имота./Решение №172/11.07.2012 по дело №1157/2011 на ВКС, ГК, II г.о.Решение  № 266 от 28.11.12 г. по гр. д. № 61/2012 г. II г. о. на ВКС и решение № 130 от 19.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 666/2017 г., II г. о., ГК/.

Доколкото с решението си съдът уважил предявения за защита на засегнатото материално право иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, съдът следва на основание чл.537, ал.2 ГПК да отмени констативен  Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 1, том 4, рег.№ 4318, дело № 568/24.10.2019 г., по описа на Нотариус Г.Х. с район на действие РС-Б.С., вписан в Служба по вписванията гр.Б.С. вх.рег.№ 2750/24.10.2019 г., акт № 158, том 8, дело № 1464/2019 г., с който ответницата Я.А.А., е призната за собственик на процесните два  имота в частта до общият размер от 1/2 идеална част, тъй като предявеният положителен установителен иск е уважен в искания общ размер от 1/2 идеална част.

В останалата част до пълният предявен размер иска следва да се отхвърли, като неоснователен.

 

 

III. ОТНОСНО иска с правно основание чл.108 ЗС.

Ищците са поискали  с исковата молба на основание чл.108 от ЗС, да се осъди ответницата Я.А.А., да предаде на ищците владението върху ½ ид.ч. от следните имоти:

1/ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 07538.41.13 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.., общ.Б.С., обл.В., одобрени със Заповед № РД-18-899/03.04.2018г. на Изпълнителният директор на АГКК, с начин на трайно ползване НИВА от 6432 кв.м., земя трета категория, намираща се в местността „Сульов трап", с граници и съседи: поземлени имоти №№ 07538.41.30, 07538.41.17, 07538.41.16, 07538.41.14, 07538.40.99,

2/ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 07538.74.13 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.., общ.Б.С., обл.В., одобрени със Заповед № РД-18-899/03.04.2018г. на Изпълнителният директор на АГКК, с начин на трайно ползване НИВА от 3200 кв.м., земя трета категория, намираща се в местността „Дечовото", с граници и съседи: поземлени имоти №№ 07538.72.12, 07538.72.14, 07538.72.292, 07538.72.6,

За да е основателна една ревандикационна претенция, е необходимо ищецът да докаже, че е собственик на имота-предмет на иска,че същия е във владение на ответника, както и че последния упражнява това владение без правно основание.

 В предметното съдържание на ревандикационния иск за недвижим имот обаче се включват две части: първата, с която се признава или отрича ищецът да е носител на претендираното право на собственост и втората, с която се уважава искането ответникът да бъде осъден да предаде владението на имота на собственика, в случай, че ищецът е признат за такъв.

И трите елемента следва да се установят от ищцовата страна при провеждане на пълно и главно доказване. Не доказването на който и да е от тези три елемента има за последица отхвърляне на иска поради неоснователността му.

На първо място, ищците са доказали, че са съсобственици на процесните недвижими имоти по наследство от В.М.Я., б.ж. на с.Чомаковци, обл.П. починала на 18.04.2001г. по силата на извършена съдебна делба/спогодба/ с Протокол от 04.03.1998г. по гр.д.№ 364/1997г. по описа на РС-Б.С.. Същата има значение на влязло в законна сила съдебно решение по смисъла на чл.234,ал.3 от ГПК.

На второ място не се отрича от ответника Я.А.А., в писменият отговор и в с.з., чрез процесуалният му представител, че владее процесните имоти  към настоящия момент.

На трето място ответника Я.А.А. владее ½ ид.ч. от процесните недвижими имоти без правно основание.

В задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че когато съдът установи, че ищецът по ревандикационен иск за собственост се легитимира като собственик само на част от вещта, той е длъжен да признае това му право. Касае се за частично уважаване на иска, което намира приложение както при облигационните, така и при вещните искове. В такава насока са Решение № 223/16.11.2016г. по гр.д. № 1626/2016г. по описа на I гр.о. на ВКС, решение № 58/14.03.2012 г. по гр.д.№ 678/2011 г. на ВКС, ІІ гр. отделение. Решение №160/2015/29.02.2016 по дело № 2290/2015 на ВКС, ГК, II г.о. Решение № 55/08.10.2015 по дело № 3255/2014 на ВКС, ГК, II г.о.

Предвид изложеното и доколкото са налице трите изискуеми предпоставки, заявената претенция се явява основателна и следва да бъде уважена до общият размер от ½ ид.ч. за ищците.  

IV.РАЗНОСКИ

Ищците са поискали присъждане на разноски в общ размер на 1038,00 лв. съгласно приложеният списък с разноските, от които: 100,00 лв. държавна такса за образуване на делото, 15,00 лв. за издаване на 3 бр. съдебни у-ния, 56,00 лв. за издаване на скица, техническа характеристика и данъчни оценки на имотите, 867,00 лв. за адвокатски хонорар.

Само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Направените разноски следва да бъдат документално установени със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането.

В случая ищците са представили договор за правна защита и съдействие/л.14 от делото/ от 11.12.2019г. с който са договорили и заплатили в брой адвокатско възнаграждение в размер на 867,00 лв., издадени са 2 бр.съдебни у-ния за които са заплатили общо 10,00 лв./л.24 и л.31 от делото/, както и 100,00 лв. държавна такса за образуване на делото/л.54 от делото/.

За останалите претендирани суми: 5,00 лв. за издаване на съдебно у-ние, 56,00 лв. за издаване на скица, техническа характеристика и данъчни оценки на имотите, ищците не са представили писмени платежни документи удостоверяващи плащането, поради което не им се дължат.

Ответника Я.А.А., чрез процесуалният си представител е поискал присъждане на разноски в размер на 800,00 лв. адвокатско възнаграждение.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответницата Я.А.А. следва да заплати на ищците Ю.К.П. и П.К.П., направените по делото разноски в общ размер от 832,50 лв., съразмерно с уважената част от исковете.

При този изход на делото ищците следва да заплатят на ответника Н Я.А.А. направените разноски по делото в размер на 133,34 лв. за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Воден от гореизложените съображения и на основание чл.124,ал.1 от ГПК, чл.537,ал.2 от ГПК и чл.108 от ЗС, съдът

 

 

 

 

 

Р      Е      Ш      И    :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124, ал.1 от ГПК, по отношение на ответницата Я.А.А. с  ЕГН ********** ***, че ищците Ю.К.П. с ЕГН ********** *** и П.К.П. ЕГН ********** *** и двамата чрез пълномощника им адв.Ц.Й. *** с адрес за призовки и съобщения гр.Б.С.,обл.В., ул.“Д.Благоев“ № 83, са съсобственици общо върху 1/2 идеална част от следните недвижими имоти:

1/ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 07538.41.13 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.., общ.Б.С., обл.В., одобрени със Заповед № РД-18-899/03.04.2018г. на Изпълнителният директор на АГКК, с начин на трайно ползване НИВА от 6432 кв.м., земя трета категория, намираща се в местността „Сульов трап", с граници и съседи: поземлени имоти №№ 07538.41.30, 07538.41.17, 07538.41.16, 07538.41.14, 07538.40.99

2/ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 07538.72.13 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.., общ.Б.С., обл.В., одобрени със Заповед № РД-18-899/03.04.2018г. на Изпълнителният директор на АГКК, с начин на трайно ползване НИВА от 3200 кв.м., земя трета категория, намираща се в местността „Дечовото", с граници и съседи: поземлени имоти №№ 07538.72.12, 07538.72.14, 07538.72.292, 07538.72.6, придобити по наследство от В.М.Я., б.ж. на с.Чомаковци, обл.П. починала на 18.04.2001г., получени от нея чрез съдебна делба/спогодба/ с Протокол от 04.03.1998г. по гр.д.№ 364/1997г. по описа на РС-Б.С..

ОТМЕНЯ, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, констативен Нотариален акт № 1, том 4, рег.№ 4318, дело № 568/24.10.2019 г. по описа на Нотариус Г. Х., вписан в Служба по вписванията гр.Б.С. вх.рег.№ 2750/24.10.2019 г., акт № 158, том 8, дело № 1464/2019 г. извършен по обстоятелствена проверка, с който Я.А.А. с ЕГН ********** ***, е призната за собственик по давностно владение на процесните недвижими имоти в частта до 1/2 идеална част от същите, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над установените като съсобствени на ищците общо 1/2 ид.ч. от процесните имоти до пълният размер на иска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА ответницата Я.А.А. с  ЕГН ********** ***, на основание чл.108 от ЗС да предаде владението на ищците Ю.К.П. с ЕГН ********** *** и П.К.П. ЕГН ********** *** и двамата чрез пълномощника им адв.Ц.Й. *** с адрес за призовки и съобщения гр.Б.С.,обл.В., ул.“Д.Благоев“ № 83, върху притежаваните от тях в общ размер ½ ид.ч. на следните недвижими имоти представляващи:

1/ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 07538.41.13 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.., общ.Б.С., обл.В., одобрени със Заповед № РД-18-899/03.04.2018г. на Изпълнителният директор на АГКК, с начин на трайно ползване НИВА от 6432 кв.м., земя трета категория, намираща се в местността „Сульов трап", с граници и съседи: поземлени имоти №№ 07538.41.30, 07538.41.17, 07538.41.16, 07538.41.14, 07538.40.99

2/ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 07538.72.13 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.., общ.Б.С., обл.В., одобрени със Заповед № РД-18-899/03.04.2018г. на Изпълнителният директор на АГКК, с начин на трайно ползване НИВА от 3200 кв.м., земя трета категория, намираща се в местността „Дечовото", с граници и съседи: поземлени имоти №№ 07538.72.12, 07538.72.14, 07538.72.292, 07538.72.6.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответницата Я.А.А. с  ЕГН ********** ***,  ДА ЗАПЛАТИ на ищците Ю.К.П. с ЕГН ********** *** и П.К.П. ЕГН ********** *** и двамата чрез пълномощника им адв.Ц.Й. *** с адрес за призовки и съобщения гр.Б.С.,обл.В., ул.“Д.Благоев“ № 83, направените от тях разноски по делото в общ размер от 832,50  лв./Осемстотин тридесет и два лева и 50 стотинки/, съобразно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищците Ю.К.П. с ЕГН ********** *** и П.К.П. ЕГН ********** *** и двамата чрез пълномощника им адв.Ц.Й. *** с адрес за призовки и съобщения гр.Б.С.,обл.В., ул.“Д.Благоев“ № 83 ДА ЗАПЛАТЯТ на ответницата Я.А.А. с  ЕГН ********** ***, направените от нея разноски по делото в размер на 133,34 лв./Сто тридесет и три лева и 34 стотник/, съобразно с отхвърлената част от исковете.

УКАЗВА на ищците да извършат отбелязване на решението в шестмесечен срок от влизането му в сила, на основание чл.115, ал.2 ЗС, като ги уведомява, че след изтичате на този срок вписването на исковата молба губи действието си.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-В. в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.

 

                                                           РАЙОНЕН  СЪДИЯ: