№ 129
гр. Свиленград, 30.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20235620200194 по описа за 2023 година
Производството е по глава III, раздел V, чл.59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания, вр. чл.189 ал.8 от ЗДвП.
Производството е образувано по жалба от Я. Х. Г. с ЕГН ********** от
гр. ******* ул. ******* №12 против Електронен фиш за налагане на глоба
Серия К №6755322/13.12.2022 г. на ОД на МВР - Хасково, с който за
нарушение по чл.21 ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП е наложено на основание чл.
189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 вр с ал.2,т.2 от ЗДвП административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 100,00 лв.
В жалбата се твърди, че атакуваният електронен фиш е
незаконосъобразен,необоснован и издаден при допуснати съществени
процесуални нарушения.Оспорва изцяло верността на обстоятелствата
,отразени в обжалвания акт и на документите ,въз основа на които е издаден.
Твърди се,че нарушението не било констатирано по предвидения за това ред,а
деянието не било съставомерно по сочените за нарушени разпоредби ,като
съответно не били посочени всички изискуеми признаци от обективна и
субективна страна. Неясно било и описано нарушението, за което е
санкциониран и връзката му с нарушените разпоредби. Жалбоподателят сочи,
че изложените нарушения на процесуалните правила са възпрепятствали
правото му на защита в пълен обем. На следващо място твърди, че
наказанието не било наложено по установения от закона ред.Жалбоподателят
твърди, че така допуснатите и описани в жалбата нарушения на
процесуалните правила са от категорията на абсолютните такива, които
налагат изцяло отмяната му. Моли съда да отмени изцяло атакувания
1
Електронен фиш, както и да се присъдят в полза на адвоката по реда на чл.38
от ЗАдв. разноски по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява.
Защитникът му, адв. А. от АК – Хасково в писмено становище до съда сочи,
че поддържа жалбата и моли за уважаването й по подробно посочени
съображения.
Издателят на електронния фиш ОД на МВР - Хасково, редовно
призован, не се представлява и не взема становище по жалбата.
Заинтересована страна РП Хасково,ТО Свиленград, редовно
призована ,не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 03.12.2022г. в 14,45 часа по път II -88 км.1+500, в посока ГКПП
Капитан Петко войвода при въведено ограничение на скоростта с пътен знак
В-26 от 60 км./ч е било извършено засичане на скоростта и заснемане с
автоматизирано техническо средство № 120с52а, МПС марка „Ауди КУ8 ”, с
рег.№ СТ 9696 РР. Техническото средство отчело, че автомобилът се движи
със скорост от 79 км/ч при разрешена максимална скорост от 60 км/ч, т.е. с
19 км/ч превишена стойност на скоростта/преди приспадане на допустимата
грешка/.
АНО е приел,че нарушението е извършено повторно в едногодишния
период от влизане в сила на ЕФ серия К № 5346176.
Установено е, че автомобилът е регистриран на името на жалбоподателя
Я. Х. Г. в качеството му на ползвател,а собственик на процесното МПС е
вписан дружеството Порше лизин БГ ЕООД клон Стара Загора.
При тази фактическа обстановка от ОД-МВР-Хасково е издаден
Електронен фиш за налагане на глоба сер.К № 6755322, с който на
жалбоподателя на основание чл.189 ал.4, вр. чл.182 ал.4 вр с ал.2,т.2 от ЗДвП
за нарушение по чл.21, ал.2,вр. 21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на
100,00 лв.
Приложен по делото е Протокол за използване на АТСС е рег.
№351р-28672 от 05.12.2022, с посочена дата на използване 03.12.2022г. място
на използване път II -88 км.1+500, в посока ГКПП Капитан Петко войвода,
общо ограничение на скоростта въведено с пътен знак за ограничение – В-26
от 60км/, режим на измерване - стационарен, номер на служебен автомобил,
начало на работа – 13,45 часа, край на работа – 16,40 часа.
Налична е и снимка на разположението на техническото средство заснел
процесното нарушение, както и справка за нарушител/водач.
Съгласно представения снимков материал от процесната дата
03.12.2022 г., 14:45 часа, отразена е измерена скорост на движение на
процесния лек автомобил е рег.№ СТ 9696 РР от 79 км/ч при ограничение 60
2
км/ч, а след приспадане на евентуалната грешка при измерването на
скоростта от +/- 3 км/ч наказуема скорост 76 км/ч и наказуемо превишаване -
16 км/ч.
От представения Протокол № 84-СГ-ИСИС/29.06.2022година, издаден
от Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на
посочената дата е извършена периодична проверка на преносима система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1 № 120с52а, според който съответства на
одобрения тип.
Въз основа на така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр. чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните,
настоящият съдебен състав, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, съгласно разпоредбата
на чл. 189, ал. 8 ЗДвП, предвид представените доказателства за датата на
връчването на санкционния акт от АНО/справка за нарушител /водач/ на
20.03.2023г., а жалбата е входирана на 27.03.2023г.поради което е
процесуално допустима.
Преценена по същество,съдът намира подадената жалба за основателна
по следните съображения:
ОД на МВР гр. Хасково е издал електронен фиш серия К
№6755322/13.12.2022 г за налагане на глоба в размер на 100 лв. за нарушение
по чл.21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП установено с автоматизирано техническо
средство № 120с52а, за това, че на 03.12.2022г. в 14.45ч. по път II -88
км.1+500, в посока ГКПП Капитан Петко войвода при въведено ограничение
на скоростта с пътен знак В-26 от 60 км./ч, жалбоподателя, като собственик
на когото е регистрирано МПС/ползвател на лекия автомобил „Ауди Ку8“ с
рег. № СТ 9696 РР видно от справката за собственост на процесното МПС/,
управлявал автомобила със скорост 76 км/ч. при разрешена скорост 60 км/ч, с
превишение 16 км/ч.
Електронният фиш бил издаден на жалбоподателя – на основание
чл.189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал.4 вр с ал.2, т.2 от ЗДвП.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че административното
наказване по особения ред, регламентиран в чл.189 ал.4 – 11 включително и
ал.15 ЗДвП съдържа особени правила, които са специални по отношение на
общите такива, регламентирани в ЗАНН. Съобразно §6 т.63 от ДР на ЗДвП,
"Електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система
въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства или системи.
Изхождайки от тази легална дефиниция на ЕФ и правната уредба,
дадена в чл.189 ЗДвП, следва извода, че електронният фиш е своеобразен
3
властнически акт с установителни и санкционни функции. От гледна точка на
правното му действие, уредено в чл. 189, ал. 11 ЗДвП, ЕФ притежава
специфики, характерни както за АУАН, така и за НП. Изискванията за форма,
съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани в
ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. В този смисъл са
Мотивите към Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. д. №
1/2013 г., ОСК на ВАС.
Служебната проверка за законосъобразност на издадения ЕФ разкрива,
че същият е формално законосъобразен, като не са налице доказателства за
допуснати при издаването му съществени нарушения на процесуалните
правила.
По неговата правилност, Съдът съобрази събраните по делото писмени
доказателства и веществени доказателствени средства по смисъла на чл.189,
ал.15 ЗДвП /л.8 – 9, л.13, л.22 – 25, л.28 – 31, л.40/ - снимка и разпечатка,
изготвени с техническо средство, доказателства във връзка с техническата
годност на заснемащото устройство, мястото, на което е монтирано и
обозначено, принадлежността на мястото на нарушението извън регулацията
на населеното място и организацията на движението в района на
местонарушението, както и за собствеността и регистрацията върху
процесното превозно средство, информация за участъка от пътя с описание на
мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта
по чл.21 ЗДвП, посоката на движение на автомобила.
От съвкупния анализ на доказателствените материали е видно, че
отразените в ЕФ време и място на извършване на нарушението, МПС, с което
е извършено и обективните признаци на нарушението (изразило се в
управление на МПС извън населено място, при превишение с 16 км/ч над
разрешената скорост от 60 км/ч, а именно – със 76 км/ч), са правилно
установени.
От друга страна обаче, анализът на така събраните доказателствени
материали идва да покаже, че необосновано е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
От представената справка за регистрация на процесното МПС е видно,
че към датата на административното нарушение – 03.12.2022г., собственикът,
на когото е регистриран л.а. „Ауди Ку8“ с рег. № СТ 9696 РР е „Порше
лизинг БГ“ ЕООД, а като негов ползвател е посочен жалбоподателя.
Жалбоподателят не е законен представител на дружеството
собственик,тъй като такива доказателства не се ангажираха от страна на АНО
дружествата.
Освен това, в процесния ел.фиш като собственик, на когото е
регистрирано МПС е посочен жалбоподателя, докато в действителност според
справката за собственост и регистрация на автомобила му е юридическо лице,
а жалбоподателят е посочен като ползвател.
Следователно, имайки предвид и описанието на изпълнителното деяние,
4
с ЕФ жалбоподателя е санкциониран като физическо лице, управлявало
собствения си лек автомобил, а не като законен представител на собственика
на автомобила, данни за когото изобщо не бяха ангажирани от АНО, или като
този, на когото е предоставено МПС – чл.188 от ЗДвП, т.е. налице е
несъответствие между данните от обективната действителност от една страна,
и от фактическото и юридическото формулиране на
административнонаказтелното обвинение, от друга страна.
Както беше отбелязано по-горе, към датата на констатиране на
нарушението, собственик на лекия автомобил, с който е било извършено
нарушението за скорост е било трето лице, а не жалбоподателят.
Систематичният анализ на разпоредбите на чл.189 ал.4 и 5 ЗДвП
изключва възможността електронният фиш априорно да бъде издаден на
ползвател и именно поради това, в чл.189 ал.5 изр.2 ЗДвП е предвидено, че „В
14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или
предоставя в съответната териториална структура на Министерството на
вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението…“.
Да се приеме обратната теза – а именно, че по преценка на издаващия
ЕФ служител е допустимо санкционният акт да бъде издаден на всяко трето
лице, различно от регистрирания собственик, би означавало дейността по
издаване на ЕФ да бъде подчинена на субективни преценки, каквито по
правило при нея са недопустими /по аргумент от чл.189 ал.4 изр.1 ЗДвП/ и в
този смисъл – подобен подход създава не само правна несигурност, но и
противоречи на духа на Закона.
Придържането към подобна теза, впрочем обезсмисля и цитираната по–
горе разпоредба на чл.189 ал.5 изр.2 ЗДвП, която дава възможност единствено
на регистрирания собственик да посочи данните на лице, за което счита, че е
извършител на нарушението, т.е. – ползвател по смисъла на чл.188 ал.1 ЗДвП.
В съответствие с тези доводи Съдът приема, че обжалваният
Електронен фиш е издаден срещу лице, което не може да бъде /априорно/
административнонаказателноотговорно в настоящия случай.
При положение, че регистриран собственик на процесното МПС е
юридическото лице – Порше лизинг БГ“ ЕООД, а като негов ползвател е
вписан жалбоподателя, в този случай, съобразно чл.188 ал.2 ЗДвП,
Електронният фиш е следвало да бъде издаден на името на законния
представител на дружеството собственик, който, на свой ред е имал правото
да предприеме оспорване на авторството на административното нарушение по
реда на чл.189 ал.5 ЗДвП. Тъй като това не е сторено, а вместо това директно
е ангажирана административнонаказателната отговорност на трето лице –
несобственик, Електронният фиш се явява неправилен и като такъв, следва да
бъде отменен.
В условията на алтернативно съдът излага следните правни
изводи:
5
Изложената фактическа обстановка Съдът приема за безспорно
установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които
съдът кредитира като относими към предмета на доказване и допринасящи за
разкриване на обективната действителност,като обратни доказателства не се
ангажираха от страна на жалбоподателя.
При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът би
приел, че е налице осъществен състав на административно нарушение по
смисъла на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП , тъй като на 03.12.2022г. в
14,45 часа по път II -88 км.1+500, в посока ГКПП Капитан Петко войвода при
въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 от 60 км./ч е било
извършено засичане на скоростта и заснемане с автоматизирано техническо
средство № 120с52а, МПС марка „Ауди КУ8 ”, с рег.№ СТ 9696 РР,като
техническото средство отчело, че автомобилът се движи със скорост от 79
км/ч/преди приспадане на допустимата грешка/ при разрешена максимална
скорост от 60 км/ч, т.е. с 19 км/ч превишена стойност на скоростта/преди
приспадане на допустимата грешка/.
Правилно би било преценено, че за процесното нарушение следва да
бъде ангажирана отговорността на Я. Х. Г. в качеството му на ползвател на
МПС.
В тази връзка следва да се посочи, че по делото е налична справка за
собственици и ползватели на МПС и не са налице данни въпросното МПС да
е било управлявано от друго лице, различно от неговия ползвател. Така или
иначе от страна на жалбоподателя не са въведени такива твърдения, нито пък
данни да е спазил процедурата по чл. 189, ал. 5 ЗДвП – при изрично указана
такава възможност в самия ел. фиш.
В този смисъл безспорно би се приело,че е установено , че процесният
автомобил, управляван от жалбоподателя Я. Х. Г.. е бил в нарушение, като е
превишил с 16 км. /ч. /след приспадане на допустимата грешка/ разрешената
скорост от 60 км. /ч, ограничена с пътен знак "В26".
В настоящото производство се установява, че контролът е бил
осъществен с годно техническо средство - ARH CAM S1 № 120с52а,
представляващо преносима система за видеоконтрол. Техническото средство
е от одобрен тип, преминало през надлежна последваща периодична
проверка, което се установява от приложения по делото Протокол №
84-СГ-ИСИС/29.06.2022година.
Надлежно съставен и попълнен е Протокол по чл. 10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г., който съгласно трайната съдебна практика
представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява
мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на
нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност.
Към Протокола по чл. 10 от Наредбата е представена и снимка на
разположението на измервателния уред.
В случая обаче би се приело,че налице процесуално нарушение в
6
описанието на съставомерните елементи на деянието и на приложимата
санкционна норма.
С електронния фиш е наложено наказание "Глоба" в размер на 100 лв.
на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр с ал.2,т.2 от ЗДвП .
Съгласно чл. 182, ал. 4 от ЗДвП когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал.
2 и ал. 3, т. 1 – 5 на чл. 182 от ЗДвП е повторно, наказанието е предвидената
за съответното нарушение глоба в двоен размер.
Така за налагането на санкция по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП трябва да са
посочени в съответния санкционен акт три обстоятелства: доколкото чл. 182,
ал. 4 от ЗДвП е бланкетна, трябва да се направи съответната привръзка с
нормата, с която се запълва бланкета (в случай на превишаване на
максимално разрешената скорост в извън населено място от 11 до 20 km/h –
чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП); описание от фактическа страна, че нарушението е
извършено повторно; описание от фактическа страна защо е прието, че
нарушението е извършено повторно, като се посочи съответният санкционен
акт, който определя тази квалификация, включително с датата на влизането
му в сила.
Съобразно горепосоченото,настоящият съдебен състав би приел, че
макар и да е описано, че деянието е извършено повторно в едногодишния
срок от влизане в сила на ЕФ К/5346176, но не се сочи кога е влязъл в сила
При липсата на датата на влизане в сила на посочения електронен фиш,
съдът не може да извърши преценка дали наказанието е наложено за повторно
извършено нарушение по квалифицирания състав, както се сочи с посочената
санкционна разпоредба, или за нарушение, извършено за първи път, каквото е
словесното описание на нарушението.
Това е така, тъй като съгласно § 6" ,т.33 от Допълнителните разпоредби
на ЗДвП” Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в
случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на
наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за
същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е
било наложено като нов водач.
От справката за нарушител се установява, че посоченият електронен
фиш обуславящ съставомерността на квалифициращият признак „
повторност” ЕФ К/5346176 е съставен на 14.10.2021г. и е връчен на
28.01.2022г. за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като на основание чл.182,
ал.1,т.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100,00 лева и същият е влязъл в
сила.
В тази връзка липсва датата на влизане в сила на предхождащия
санкционен акт, който да обуславя наказването на лицето при условията на
повторност.
Няма никакво съмнение за настоящия състав, че непосочването, кога
влиза в сила този електронния фиш представлява съществено процесуално
7
нарушение, ограничаващо значително правото на защита на наказания субект
да бъде санкциониран по квалифицирания състав на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП.
Липсата предпоставя процесуален порок при описанието на
административното нарушение от фактическа страна, доколкото няма
описание на съставомерен белег на административното нарушение.
Същата води до невъзможност както за съда да провери този факт, така
и за жалбоподателя да го оборва.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. по т. д. №
1/2020 г. на ВАС в производството по реда на раздел пети, глава трета на
Закона за административните нарушения и наказания районният съд има
правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление
изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво
или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението.
В случая би се приело,че е налице порок при описанието на
санкционната разпоредба, като административнонаказващият орган е наказал
жалбоподателя по санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 4 вр с ал.2,т.2 от
ЗДвП за нарушение, извършено при условията на повторност.
С оглед постановките на тълкувателното решение, няма пречка дори и
при неправилното описание на санкционната норма, съдът да приеме, че
квалифициращият признак "повторност" не е бил осъществен, и да приложи
закон за по-леко наказуемо нарушение, като преквалифицира деянието на
жалбоподателя по основния състав на извършеното нарушение, за което му е
било надлежно предявено обвинението, и наложи наказанието по чл. 182, ал.
2, т. 2 от ЗДвП в размер на 50 лева.
По този начин не се нарушават правата на жалбоподателя, който се е
защитавал по описаните факти на извършеното от него нарушение за скорост
с 16 км. /ч. над максимално позволената в процесния участък.
С оглед на изложеното, съдът би приел,че процесният електронен фиш
следва да бъде изменен в частта му за наказанието, като наложеното на
жалбоподателя наказание "глоба" се намали до размер от 50 лева на
основание чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, като се потвърди ЕФ в останалата част
/така и Решение №250/03.04.2023г. постановено по КАНД №29/2023г. по
описа на АС Хасково/,но доколкото се констатирал неправилност на същото
по изложените по горе доводи,то обжалвания ЕФ следва да бъде отменен.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63Д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 144 от
АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.
По делото се констатираха действително направени разноски от страна
8
на жалбоподателя в размер на 400 лв. за адвокатски хонорар , съобразно
представения Договор за правна защита и съдействие и поисканото
присъждане на основание чл.38 от ЗА,а от страна на АНО не се претендира
такива.
От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно
чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е
представен Договор за правна защита и съдействие, видно от които е
жалбоподателят е представляван безплатно в настоящото производство на
основание чл.38, ал.1,т.3 от ЗА и в тази връзка е отправено искане за
присъждане на разноски от страна на адв.А..
Основанията, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска
помощ и съдействие, са предвидени в чл. 38, ал. 1 ЗАдв.: 1/ лица, които имат
право на издръжка; 2/ материално затруднени лица; 3/ роднини, близки или
на друг юрист. В посочената разпоредба не е уредено изискване клиентът да
доказва наличието на някое от посочените основания при сключване на
договора за правна помощ. Преценката дали да окаже безплатна правна
помощ и дали лицето е материално затруднено или не ,се извършва от самия
адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента.
Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат,
оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и
ал. 2 ЗАдв.: адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от
основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 ЗАдв.; в съответното производство
насрещната страна да е осъдена за разноски, т. е. да е постановено позитивно
решение за страната, представлявана от съответния адвокат /чл. 38, ал. 2
ЗАдв. във връзка с чл. 78 ГПК/. При осъществяване на посочените
предпоставки и заявено своевременно искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение съдът е длъжен да определи адвокатското възнаграждение на
оказалия безплатната правна помощ адвокат в размер не по-нисък от
предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв., като осъди другата страна да
го заплати. При негативно решение за страната, представлявана от съответния
адвокат, адвокатът няма право да получи адвокатско възнаграждение, поради
което преценката дали да окаже безплатната правна помощ е негова.
От изложеното следва, че в полза на пълномощника на жалбоподателя
действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400лева.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 3, т.1 вр с ал.2,т.1 вр.
с ал.1 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилен Електронен фиш за налагане на глоба
Серия К №6755322/13.12.2022г. на ОД на МВР - Хасково, с който на Я. Х. Г.
9
с ЕГН ********** от гр. ******* ул. ******* №12 на основание чл. 189, ал.4,
вр. чл.182, ал.4 вр с ал.2,т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 100 лв., за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. чл.
21, ал. 1 от ЗДвП .
ОСЪЖДА „ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ” на МВР –гр.Хасково със
седалище и адрес на управление гр.Хасково,бул. България №85 ДА
ЗАПЛАТИ на адв.Д. Г. А. от АК Хасково, сумата в размер на 400 лв. ,
представляваща адвокатско възнаграждение за представителство по АНД
№194/2023г. по описа на РС Свиленград.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
10