МОТИВИ
към Присъда №30
от 06.12.2017г. по НОХД №371/2017 година по
описа на РС-Харманли
18.12.2017г.,
гр.Харманли
Срещу подсъдимия А.А.А., роден на ***г***, ром, български гражданин, с начално образование,
неженен, безработен, неосъждан, ЕГН: **********, е повдиганото
обвинение от РП-Харманли за това, че на 06 срещу 07.11.2016год. в гр.Симеоновград, Хасковска област, противозаконно
отнел, при условията на чл.195 ал.1 т.4 предл.2 от НК - чрез използване на
техническо средство (стартерен ключ), чуждо моторно превозно средство - лек
автомобил марка "Опел", модел „Астра”, с регистрационен номер X
8023 ВВ от владението на Д.Р.К. ***, без нейно съгласие, с намерение да го
ползва, като е последвала повреда на превозното средство в размер на 830,00
лева и същото е изоставено без надзор на ул. „Александър Стамболийски" в
гр.Симеоновград, като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението
на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си -
престъпление по чл. 346 ал.2 т.1 и т.3,
вр. ал.1, вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК и за това, че при условията на реална съвкупност по
същото време и място отнел чужди движими вещи - 1 бр. акумулатор марка „Монбат”
12V
60 Ah 480 А на стойност 92/деветдесет и два/ лева и 1
бр. дамско яке от промазан плат с качулка на стойност 20/двадесет/ лева, всичко
на обща стойност 112/сто и дванадесет/ лева, от владението на Д.Р.К. ***, без
нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като макар и
непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си - престъпление по чл.194 ал.1, вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК.
В съдебно заседание представителят
на Районна прокуратура - Харманли поддържа предявеното обвинение срещу
подсъдимия, като сочи, че от събраните по делото
доказателства безспорно се установявало извършване на престъпленията, за които е
повдигнато обвинението. Моли съда да признае подс.А. за
виновен и да му наложи наказание „лишаване от свобода” за срок
от 12 месеца, чието изпълнение да бъде отложено за срок от 3 години.
Защитникът
на подс.А. – адв.С. моли да се съобрази разпоредбата на чл.63 от НК, доколкото подсъдимият е непълнолетен, като следвало да
се отчете и че същият е по-скоро към минималната възраст за наказателно
отговорните лица, както и наличието на смекчаващи вината обстоятелства –
самопризнанията на подсъдимия, чистото му съдебно минало, съдействието на
органите на досъденото производство и на съда. В тази връзка моли да
се наложи наказание „лишаване от свобода” в минималния размер,
чието изпълнение да се отложи за срок от 3 години или алтернативно да се наложи
по-леко наказание.
Подсъдимият А.А. в съдебно заседание се признава за виновен, обещава
повече да не повтаря постъпката си и моли за налагане на минимално наказание.
В съдебно
заседание преди даване ход на съдебното следствие е направено
искане от защитника адв.С. и подс.А. за разглеждане на делото по реда на глава 27 от НПК. Съдът е уважил
направеното искане и е разпоредил да се проведе предварително изслушване на
страните. При предварителното изслушване на страните, след разясняване на правата на подсъдимите по чл.371 от НПК и след като същите са уведомени, че съответните
доказателства от досъдебното производство и направените от тях самопризнания по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване
на присъдата, подсъдимият А. в съдебно заседание се
призна за виновен, като призна изцяло всички факти и обстоятелства, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и
изрази съгласие да не се събират доказателства за тези факти и
обстоятелства. Предвид направените признания, съдът, след като
установи, че същите се подкрепят от събраните в
досъдебното производство доказателства, с
определение по чл.371, ал.4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще
ползва самопризнанията, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съответствие с разпоредбата на
чл. 373, ал.2 от НПК предвид прилагането на диференцираната процедура по чл.
372, ал.4 във вр. чл.371, т.2 от НПК при провеждане на съдебното следствие,
съдът не извърши разпит на подсъдимия,
на свидетелите и на вещото лице за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
От
направените самопризнания на подсъдимия,
както и от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, които ги
подкрепят изцяло, съдът приема за
установена следната фактическа
обстановка:
На 06.11.2016г. срещу
07.11.2016г. около полунощ в гр.Симеоновград напълнолетният подс. А.А.А.,***, видял паркирания пред дома на
свид.Д.Р.К. лек автомобил марка "Опел", модел „Астра", с регистрационен № X 8023 ВВ. Автомобилът е собственост на свид.Т.Т.Д. съгл. свидетелството за регистрация
на МПС Част I и Част II, който го предоставил за ползване на св.Д.К., видно от нотариално
завереното пълномощно от 26.01.2015г. Съгл. пълномощното свид.Д.Р.К. има право да стопанисва и управлява
автомобила, както и да завежда искове срещу лица нанесли материални щети на
посоченото МПС, включително и кражба, да го представлява пред трети лица ,надлежните съдебни и
административни органи във връзка с извършването на действията по повод
пълномощното. Предвид
така даденото пълномощно автомобилът бил във владение на свид.Д.Р.К., която на посочената дата го паркирала пред дома си в
гр.Симеоновград на ул. „Ген. Гурко” № Виждайки превозното средство, подс.А. решил да го вземе без знанието и
съгласието на свид. Д.Р.К., за да го ползва (покара), при което отворил незаключената дясна предна врата и проникнал в
автомобила, след което с бутане по наклона на улицата се отдалечил. В
автомобила подс.А.А.А. намерил стартерния
ключ за същия, чрез
който привел
в движение двигателя на автомобила и управлявайки го се отправил в посока към
гр.Гълъбово. На кръстовището на ул."Александър Стамболийски"
и ул."Тунджа" в гр.Симеоновград подс.А.А.А. при десен завой изгубил контрол върху
управлението на автомобила, при което същият напуснал пътното платно и последвал
удар в крайпътно дърво. Подс. А.А.А. излязъл от автомобила и решил да открадне някои вещи с
намерението да се разпорежда с тях. Така от автомобила подсъдимият взел 1 бр.акумулатор марка „Монбат" 12V 60 Ah 480 А и 1 бр. дамско яке от промазан плат с качулка. Подсъдимият изоставил автомобила, а взетите 1 бр.акумулатор марка
„Монбат" 12V 60 Ah 480 А и 1 бр.дамско яке от промазан плат с качулка скрил
зад ограда на имот на ул."Екзарх Йосиф" с намерение в последствие да
продаде.
Видно от заключенията по назначените на ДП оценителни експертизи стойността на нанесените щети на лек автомобил марка
"Опел", модел „Астра", с регистрационен № X 8023 ВВ възлиза на 830,00лева, а стойността на отнетите вещи 1 бр.акумулатор марка
„Монбат" 12V 60 Ah 480 А - 92 лева, 1 бр.дамско яке от промазан плат с качулка - 20 лева, или всичко на обща стойност
112 лева.
Съгласно справката за съдимост от 12.09.2017г.
на Бюро за съдимост гр.Харманли, подсъдимият А. е неъждан.
От съдържащата се в ДП характеристична справка на
подсъдимия А. се установява, че същият няма регистрирани противообществени прояви, не се води на отчет в ДПС при
РУ-Харманли.
Съгласно приложената
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние
подсъдимият А. не
реализира никакви доходи и не притежава никакво имущество, няма непълнолетни
деца, които да издържа.
Така установената
фактическа обстановка се доказа по несъмнен и категоричен начин от събраните на
съдебното и на досъдебното производство доказателства: оценителни
експертизи, заключенията по които се възприемат от съда като обективно и
компетентно изготвени, писмените доказателства -протоколи за оглед, справка за съдимост,
характеристика, свидетелството за регистрация на МПС Част I и Част II, нотариално завереното
пълномощно от 26.01.2015г., ДСМПИС и др., които са събрани съгласно изискванията и
по реда на НПК и които са изцяло в синхрон със събраните на ДП гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите Д.К., П.Г.,
Т.Д., К.М.. Доказателствата, събрани в хода на
ДП са приобщени в съдебна фаза по реда на НПК, като същите са изцяло в синхрон с
направените от подсъдимия А. признания на вината и на фактите, изложени в
обвинителния акт, поради което съдът изгражда изводите си въз основа на тях.
От
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
РС-Харманли намира за доказано по
несъмнен и категоричен начин извършването на престъпленията, за които е
предаден на съд подсъдимият А..
От обективна страна се доказа, че подсъдимият А. на 06 срещу 07.11.2016год. в гр.Симеоновград,
Хасковска област, противозаконно отнел при условията на чл.195 ал.1 т.4 предл.2
от НК - чрез използване на техническо средство (стартерен ключ) чуждо моторно
превозно средство - лек автомобил марка "Опел", модел „Астра”, с
регистрационен номер X 8023 ВВ от владението на Д.Р.К. ***, без нейно
съгласие, с намерение да го ползва, като е последвала повреда на превозното
средство в размер на 830,00 лева и същото е изоставено без надзор на
ул.„Александър Стамболийски" в гр.Симеоновград, като макар и непълнолетен
е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си - престъпление по чл. 346 ал.2 т.1 и т.3, вр. ал.1, вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК
Изпълнителното деяние на престъпното
отнемане на МПС се състои в прекратяване на чуждата фактическа власт върху
предмета на престъплението и установяване на фактическа власт върху него от
страна на дееца, като това в настоящия случай е осъществено чрез проникване в
автомобила, привеждането му в движение чрез запалване на двигателя чрез
стартерния ключ и напускането на мястото, където е бил паркиран автомобила. Така
подсъдимият е преустановил фактическата власт на владелеца над МПС, като е установил
своя такава и е реализирал
изпълнителното деяние на престъплението по чл.346 от НК.
Предметът на престъплението - лек
автомобил марка "Опел",
модел „Астра” е моторно превозно средство по смисъла на т.12 от ДР на ЗДвП,
съгл. която моторно превозно средство по смисъла на т. 11 от § 6 на
Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата е нерелсово пътно
превозно средство, снабдено с двигател за придвижване. Безспорно МПС-то е
чуждо за подсъдимия А., доколкото е собственост на св.Т.Д. съгл. наличните
свидетелства за управление на МПС част I и част II, като по делото липсват каквито и да е данни
собственикът или владелецът му (св.Д.К.) да са предоставяли автомобила на
подсъдимия. Напротив, същите не са давали съгласието си подс.А. да позлва
автомобила, като дори не са знаели за неговите намерения, което прави
отнемането му противозаконно.
Сблъсъкът с крайпътното
дърво на процесното МПС, докато е управлявано от подсъдимия осъществява
квалифициращите признаци по чл. 346, ал.2, т.1 от НК, тъй като е довел до
категорично установени повреди по лекия автомобил в размер на 830 лв. съгл.
заключението по оценителната експертиза, именно вследствие на действия на
подсъдимия. В експертното заключение изчерпателно са посочени щетите на лекия
автомобил, сред които предна броня, фарове, калник преден ляв, капак преден,
радиатор и т.н. Налице е и изоставяне без надзор,
тъй като деецът оставил превозното средство на друго място различно от
първоначалното, с което лишил досегашния му владелец от възможността да
упражнява обичайния контрол върху него.
Наличието и на квалифициращото
обстоятелство на т.3 на ал.1 на чл. 346 от НК се доказа по безспорен
начин с установеното обстоятелство, че противозаконното отнемане на МПС е
осъществено при условията на чл. 195, ал.1, т.4, предл.2 от НК, а именно чрез
използване на техническо средство, каквото се явява стартерният ключ на автомобила, с
който е приведен в движение.
От събраните по делото доказателства се установи още, че при отнемането на
МПС-то е липсвало типичното за престъплението кражба „присвоително намерение”. Същото
е било отнето единствено с намерение да бъде използвано, поради което деянието
следва да бъде подведено под нормата на чл. 346 НК.
От субективна
страна подсъдимият е действал при форма на вина пряк умисъл, като е
осъзнавал, че процесният автомобил не е негова собственост, както и че
оправомощените лица не са му предоставили владението на автомобила. Подсъдимият
е осъзнавал, че чрез действията си, прекратява чуждото владение върху предмета
на престъплението и установява свое владение върху него, като е искал и целял
именно установяване на своята фактическата власт върху МПС, с намерение
противозаконно да го ползва. Допълнителният субективен елемент - намерението за
ползване е обективизиран чрез действията по управлението на МПС-то в
гр.Симеоновград на километри от мястото, където то е било паркирано от
овластеното да се разпорежда с него лице. Подсъдимият е осъзнавал и предвиждал
и възможното настъпване на квалифициращия признак - повреждането на
управлявания от него лек автомобил, доколкото, за да изгуби контрола при
управлението на автомобила, той следва да е шофирал по начин, очевидно
несъобразен със ЗДвП, като се е съгласявал с възможното настъпване на
престъпния резултат - повреждане на автомобила, вследствие на рискованото му
управление. Също така от наличните доказателства следва да се направи
извод и че подсъдимият е осъзнавал и предвиждал и това, че изоставя автомобила
без надзор, като е и целял това най вероятно с цел осуетяване заловяването му
от органите на реда. Знаел е също така, че с ключовете за автомобила ще го
приведе в движение, с цел да го ползва, т.е. имал е умисъл и за използването на
техническо средство – стартерен ключ.
Според съда и предвид данните
събрани за личността на подсъдимия и обстоятелствата установени по делото,
подсъдимият А., макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, поради което следва да се
приеме, че е наказателноотговорно лице по смисъла на чл.31, ал.2 от НК, което
следва да понесе съответната наказателна отговорност за извършеното от него.
Така извършеното престъпление по чл.346, ал.2, т.1 и т.3, вр. ал.1 от НК съдът прие за доказано по несъмнен и категоричен начин,
до които изводи съдът достигна, изхождайки от самопризнанията на подсъдимия,
направени по реда на чл.371, т.2 от НПК, както и от всички събрани на
досъдебното производство писмени и гласни доказателства, експертни заключения,
които подкрепят така направените признания на вината и на всички факти от
обвинителния акт. Съдът се позовава на признанията на подсъдимия и на
доказателствата от ДП, приобщени по реда на чл.283 от НПК, съгл. разпоредбата
на чл.373, ал.3 от НПК.
При определяне вида и размера на наказанието за престъплението по чл. 346, ал.2, т.1 и т.3, вр. ал.1 от НК настоящият съдебен състав, на осн. чл. 373, ал.2 от НПК,
определи наказанието при условията на чл.54 и чл.58а, ал.1 от НК. Така съдът на основание чл.346 ал.2 т.1 и т.3, вр. ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3, вр. чл.54 от НК
определи на подсъдимия А. наказание „Лишаване от свобода” за срок от 9
(девет месеца), което на основание чл.58а, ал.1 от НК намали с 1/3 (една трета), като му наложи наказание „Лишаване
от свобода” за срок от 6 (шест)
месеца. Съдът определи по този начин срока на наказанието след
предвидената в чл.63, ал.1, т.3 от НК редукция, съгласно която разпоредба за
непълнолетните предвиденото наказание лишаване от свобода за повече от 5 години
( в случая чл.346, ал.2 от НК предвижда наказание лишаване от свобода от 1 до
10 години) се заменя с лишаване от свобода до 3 години. Съдът приложи разпоредбата на чл.54 от НК, доколкото по делото няма данни
за наличие на многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, които да
доведат до приложението на чл.55 от НК.
При определяне на подходящия размер на наказанието съдът
отчете като смекчаващи вината обстоятелства направените от подсъдимия
самопризнания и пълното съдействие на ДП и пред съда за разкриване на
обективната истина, чистото му съдебно минало, недоброто му материално
състояние, младата му възраст, добрите му характеристични дани, както и изразеното
критично отношение за стореното. Съдът отчете като оттекчаващо отговорността
обстоятелство значителното повреждане на отнетия лек автомобил, който съгл.
експертното заключение е негоден за последваща експлоатация, както и немалката
стойност на щетите. Така, имайки предвид превеса на смекчаващите обстоятелства съгл.
чл.54 от НК и след редукцията по чл.63, ал.1, т.3 от НК, прилагайки
предвиденото в чл.58а, ал.1 от НК, съдът определи наказанието «лишаване от
свобода» за срок от 6 месеца, т.е. ориентирано към минимума.
Предвид наличието на формалните предпоставки на нормата
на чл.66, ал.1 от НК, а именно на подсъдимия се налага
наказание до 3 години лишаване от свобода, същият не е осъждан за престъпление
от общ характер на наказание лишаване от свобода, като за поправянето му и
за постигане целите на наказанието не е
наложително да бъде реално изтърпяно същото, съдебният състав постанови отлагане изтърпяването
на наказанието „лишаване от свобода” с изпитателен срок от 2 (две) две
години съгл. чл.69 от НК, според който за
непълнолетните подсъдими изпитателният срок е от 1 до 3 години.
Съдът намери за доказано и извършването на
престъплението по чл.194, ал.1, вр.
чл.63, ал.1, т.3 от НК.
От обективна
страна се доказа, че подсъдимият А. по същото време и място (06 срещу 07 ноември 2016г.) отнел
чужди движими вещи - 1 бр. акумулатор марка „Монбат” 12V
60 Ah 480 А на стойност 92/деветдесет и два/ лева и 1
бр. дамско яке от промазан плат с качулка на стойност 20/двадесет/ лева, всичко
на обща стойност 112 /сто
и дванадесет/ лева, от владението на Д.Р.К. ***, без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като макар и непълнолетен е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
Подс.А.
фактически, след като е катострофирал с отнетия автомобил, взел от същия
намиращите се в него вещи, собственост на пострадалата Д.К., а именно 1
бр. акумулатор марка „Монбат” 12V 60 Ah
480 А на стойност 92/деветдесет и два/ лева и 1 бр. дамско яке от промазан плат
с качулка на стойност 20/двадесет/ лева, всичко на обща стойност 112 /сто
и дванадесет/ лева съгл. заключението по оценителната експертиза. В този смисъл са и признанията на самия подсъдим и показанияра на св.Д.К..
По този начин той е отнел от нейно владени
процесните вещи и съответно е установил своя фактическа власт върху тях чрез
отдалечаването с вещите и последващото им скриване зад ограда на имот на ул.
„Екзарх Йосиф” (съгл. протокол за оглед от 07.11.2016г.), откъдето впоследствие
е смятал да ги вземе и да ги продаде.
Не се доказа по делото
владелецът на вещите св.Д.К. да е дала предварително съгласието си за вземане
на нейните вещи, а напротив точното обратни са установените по делото факти, а
именно тя дори не знаела за противоправните действия по отнемане на собствените
й вещи от страна на подсъдимия.
С прекъсването на
владението на собственика Д.К. върху процесните вещи и установявайки на свое
такова върху тях, подс.А. е довършил престъплението чл.194, ал.1 от НК, което е
разултатно и за довършването му е нужно още и настъпване
на определен престъпен резултат.
Намерението
му за противозаконното
присвояване на откраднатите вещи
като допълнителен субективен елемент от състава
на престъплението кражба се доказа
по делото, доколкото се установи,
че подсъдимият А. е имал намерението да се
разпореди с тях като със свой
собствени вещи, за което свидетелстват събраните по делото
непротиворечиви доказателства, преценени в тяхната съвкупност.
От субективна страна подс.А.
е действал виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл.11
ал.2 от НК, като е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искали настъпването им. Съзнавал е, че отнема вещи, чужда собственост, с
намерението да ги присвои чрез последващо се разпореждане с тях в
своя полза, което безспорно се установи по делото и за което свидетелстват
неговите действия по последващо укриване на чуждите вещи.
Предвид
така изложените съображения, съдът призна подсъдимият А. за виновен и за претсъплението по чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК. Така извършеното престъпление по чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК съдът
прие за доказано по несъмнен и категоричен начин, до които изводи достигна,
изхождайки от самопризнанията на подсъдимия, направени по реда на чл.371, т.2
от НПК, както и от всички събрани на досъдебното производство писмени и гласни
доказателства, експертни заключения, които подкрепят така направените признания
на вината и на всички факти от обвинителния акт. Съдът се позовава на
признанията на подсъдимия и на доказателствата от ДП, приобщени по реда на
чл.283 от НПК, съгл. разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК.
Според
съда и предвид данните събрани за личността на подсъдимия и обстоятелствата,
установени по делото, подсъдимият А. и при извършването на това престъпно деяние, макар и непълнолетен е
разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си съгл. изискването на чл.31, ал.2 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието настоящият съдебен състав,
на осн. чл. 373, ал.2 от НПК, определи наказанието при условията на чл.54 и
чл.58а, ал.1 от НК, прилагайки редукцията на чл.63, ал.1, т.3 от НК. Така съдът
на основание чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, вр.
чл.54 от НК определи на подсъдимия А. наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 6 (шест) месеца, което на основание чл.58а, ал.1 от НК намали с
1/3 (една трета), като му наложи наказание „Лишаване
от свобода” за срок от 4 (четири)
месеца. Съдът определи по този начин срока на
наказанието след предвидената в чл.63, ал.1, т.3 от НК редукция, (чл.194, ал.1
от НК предвижда наказание лишаване от свобода до 8 години, т.е. повече от 5
години), като замени наказанието лишаване от свобода до 8 години с лишаване от
свобода до 3 години. Съдът приложи разпоредбата на чл.54 от НК, доколкото, както се посочи по-горе, по делото няма данни за наличие на
многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, които да доведат до
приложението на чл.55 от НК. И при определяне на наказанието за това
престъпление съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства направените от
подсъдимия самопризнания и пълното съдействие на ДП за разкриване на
обективната истина, чистото му съдебно минало, недоброто му материално
състояние, младата му възраст, добрите му характеристични дани, както и
изразеното критично отношение за стореното. Съдът не отчете наличие на
оттекчаващи отговорността обстоятелства досежно това престъпно деяние. За това
престъпление по чл.194, ал.1 от НК, имайки предвид наличието само на смекчаващи
отговорността обстоятелства, съдът при условията на чл.54 от НК, след редукцията
по чл.63, ал.1, т.3 от НК, и прилагайки предвиденото в чл.58а, ал.1 от НК,
определи наказанието «лишаване от свобода» за срок от 4 месеца, т.е. в близост
до минимума на това наказание, регламентиран в чл.39, ал.1 от НК.
Предвид наличието на формалните предпоставки на нормата
на чл.66, ал.1 от НК, а именно на подсъдимия се налага
наказание до 3 години лишаване от свобода, същият не е осъждан за престъпление
от общ характер на наказание лишаване от свобода, като за поправянето му и
за постигане целите на наказанието не е
наложително да бъде реално изтърпяно същото, съдебният състав постанови отлагане изтърпяването
на наказанието „лишаване от свобода” с изпитателен срок от 2 (две) две
години съгл. чл.69 от НК, според който
изпитателният срок е от 1 до 3 години за непълнолетните подсъдими.
На основание чл.23, ал.1 от НК от така определените наказания за
двете престъпления, извършени в условията на реална съвкупност с две отделни деяния преди наличието на влязла в сила
присъда за същите, съдът наложи на подсъдимия А., най-тежкото от тях, а именно наказанието „лишаване от свобода” за срок от 6 (шест) месеца, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1, вр.
чл.69, ал.1 от НК отложи за срок от 2 (две) години.
Съдът намира, че така наложените
наказания са справедливи и съответстващи на
обществената опасност на деянията и на автора му и счита, че чрез тях ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, а
именно да се превъзпита и поправи дееца да спазва законите в страната, да се въздейства върху него и останалите членове на обществото предупредително и превъзпитателно,
както и да му се отнеме възможността да
извърши други престъпления.
Веществените доказателства – 1 бр.акумулатор
марка „Монбат" 12V 60 Ah
480 А, 1 бр.дамско яке от промазан плат с качулка, на основание
чл.111, ал.1 от НПК, следва да се върнат на собственика Д.Р.К., ЕГН:********** ***11. Вещественото доказателство -1бр. мобилен телефон "Алкател"
с ИМЕИ 353839012553214,
със сим - карта на мобилен оператор „Глобул",
с цифри 89359050100311371380, неустановена собственост,
намиращи се на съхранение в РУ-Харманли при
ОДМВР-Хасково), следва да останат на съхранение в
РУ-Харманли при ОДМВР-Хасково. Вещественото доказателство - лек автомобил марка "Опел",
модел „Астра”, с регистрационен № X
8023 ВВ, оставен на отговорно пазене на П.П.Г. ***, следва на
основание чл.111, ал.1 от НПК, да се върне на Д.Р.К., ЕГН:********** ***11, упълномощен представител на собственика Т.Т.Д.,
ЕГН:********** ***.
Предвид
признаването на подсъдимия за виновен, и на основание
чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди същият да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД
на МВР-Хасково сумата от 119,60 лв., представляваща разноски за вещо лице.
Водим от гореизложеното
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: