Присъда по дело №165/2021 на Районен съд - Левски

Мотиви по нохд 165/2021 г.

Срещу подсъдимата Г. Б. М. от с. *** е внесен обвинителен акт
от РП Плевен затова, че за периода от месец юли 2019 г. до месец юни
2020 г. включително в гр. Плевен, като осъдена с влязло в сила
решение по в.гр.д. 451/2019 г. по описа на Окръжен съд, да издържа
свои низходящи – Ф.Р. Н., родена *** г. и Й.Р. Н., родена през *** г.,
съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две
месечни вноски – 12 месечни вноски по 140 лв., общо в размер на 3360
лв. – престъпление по чл. 183 ал.1 от НК.
Макар и в диспозитива на обвинителния акт да е посочено като
място на извършване на престъплението гр. Плевен, съдът приема, че
очевидно е допусната техническа грешка и мястото на извършване на
деянието, за което е внесен обвинителния акт е с. А., общ. Л., обл.
Плевен, в което населено място е местоживеенето на децата по
отношение на които се дължи издръжката. Видно и от
постановлението, с което Г. Б. М. е привлечена като обвиняема /л.86
от досъдебното производство/ е, че М. е привлечена като обвиняема за
извършено престъпление по чл. 183 ал.1 от НК в периода от месец
юли 2019 г. до месец юли 2020 г. в с. А., общ. Л.. В обвинителния акт
подробно е описано деянието, както и участието на М., поради което
съдът приема, че правото на М. да научи за какво престъпление е
обвинена е било гарантирано в пълна степен. Нещо повече, макар и
както бе посочено по-горе в диспозитива да е допусната техническа
грешка относно населеното място, в което е извършено
престъплението, в съответствие с изискванията на чл. 36 ал.1 от НПК
правилно прокуратурата е определила местната подсъдност на делото
и е внесла обвинителния акт в РС Л.. Предвид изложеното, съдът
приема, че внесения от РП Плевен обвинителен акт напълно
осъществява основното си предназначение – да формулира
конкретното обвинение така, че да определи предмета на доказване, от
гледна точка на извършеното престъпление и участието на
обвиняемата в него, като по този начин се поставят основните рамки
на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита на Г.
Б. М., поради което съдът не е приел, че с допуснатата техническа
грешка е нарушено правото на защита на обвиняемата, не е прекратил
делото пред себе си и не е върнал делото на Прокуратурата.
В съдебно заседание представителят на РП Плевен поддържа
повдигнатото обвинение по отношение на Г. Б. М. и моли съда да я
признае за виновна, като й наложи съответно наказание.
1

Подсъдимата Г. Б. М. след общодържавно издирване се е явила в
РС Л. и е получила лично на 23.09.2021 г. съобщение по чл. 247б от
НПК ведно с препис от обвинителния акт и от разпореждането на
съда, като със съобщението е и уведомена за насроченото
разпоредително заседание и че следва да се яви като подсъдима по
настоящото дело на 18.10.2021 г..
На посочената дата 18.10.2021 г. подсъдимата не се е явила в
съдебно заседание и съдът й е назначил служебен защитник –
определената за това от ПлАК – адв. Р. Р., която я е защитавала и на
досъдебното производство.
Подсъдимата не се е явила и в нито едно от последвалите
съдебни заседания, въпреки правените многократни опити да бъде
призована на посочените и известни нейни адреси в с. А. и в гр. П., не
е изразила лично становище по отношение на обвинението, не е дала
обяснения, нито е предприела каквито и да било действия за лична
защита.
Назначената като служебен защитник на подсъдимата – адв. Р.Р.
от ПлАК е изразила становище, че повдигнатото срещу М. обвинение
не е доказано по несъмнен и категоричен начин, че по делото няма
доказателства, от които да се установи, че подсъдимата е знаела за
това, че е осъдена да заплаща издръжка и в какъв размер, и като се
позовава на това, че престъплението по чл. 183 ал.1 от НК изисква
форма на вина – пряк умисъл, е направила искане подсъдимата да
бъде призната за невинна за престъплението, за което е обвинена.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема
за установено следното:
Подсъдимата Г. Б. М. е родена на *** г. в гр.П., с последно
известни адреси: гр.П., ул.„*****., област ***, с българско
гражданство, със средно образование, безработна, неомъжена,
неосъждана, с ЕГН **********.
Видно от представените по досъдебното производство копия от
удостоверения за раждане /л.17 и 18/ е, че Г. Б. М. е майка на Й.Р. Н. и
Ф.Р. Н., като същите имат за свой баща Р. К. Н..
По досъдебното производство /л. 27-29/ е приложено копие от
решение № 100/22.05.2019 г., на РС Л. по гр. 610/2018 г. от което се
установява, че Г. Б. М. и Р. К. Н. са живели на съпружески начала и от
съвместното им съжителство са се родили децата Й. Н. и Ф. Н., че със
същото решение съдът е предоставил упражняването на родителските
права по отношение на двете деца на техния баща Р. К. Н., определил
2

е режим на лични контакти на майката Г. Б. М. с децата и е осъдил М.
да заплаща за всяко едно от децата по 150 лв. месечна издръжка,
считано от 24.03.2018 г. до настъпване на причини за изменение или
прекратяване на издръжката.
Представено е и решение на Окръжен съд Плевен /л. 30-32 от
досъдебното производство/ от което се установява, че с решение №
342/26.07.2019 г. по в.гр.д. 451/2019 г. Окръжен съд Плевен е отменил
решението на Левченски районен съд № 100/22.05.2019 г. постановено
по гр.д. 610/2018 г. по описа на същия съд в частта, в която Г. Б. М. е
осъдена да заплаща ежемесечна издръжка за всяко едно от
малолетните деца Й.Р. Н. и Ф.Р. Н. в размер по 150 лв. и вместо него е
постановил решение, с което осъжда на основание чл. 149 от СК Г. Б.
М. да заплаща на малолетните Й.Р. Н. и Ф.Р. Н. чрез техния баща и
законен представител Р. К. Н. от с. А. ежемесечна издръжка за минало
време в размер на 127,50 лв. за всяко от децата, за периода от
24.03.2018 г. до 04.09.2018 г., като за разликата до 150 лв.
претендирана издръжка за всяко от децата е отхвърлил иска като
неоснователен. Със същото решение ПлОС е осъдил на основание чл.
143 ал.2 от СК Г. Б. М. да заплаща на малолетните си деца Й.Р. Н. и
Ф.Р. Н. чрез техния баща и законен представител Р. К. Н. от с. А.
ежемесечна издръжка в размер на 127,50 лв. за всяко от децата, за
периода от 04.09.2018 г. до 31.12.2018 г. и в размер на 140 лв. за всяко
от децата, считано от 01.01.2019 г. до настъпване на причини за
нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска, като за разликата до 150 лв.
претендирана издръжка за всяко от децата е отхвърлил иска като
неоснователен. Решението е влязло в законна сила на 26.07.2019 г.
Към делото са приложени гр.д. 610/2018 г. на РС Л. и в.гр.д.
451/2019 г. на ОС Плевен, по които са постановени посочените по-
горе решения. Видно и от двете дела е, че по същите Г. Б. М. е
представлявана от особен представител, който й е назначен на
основание чл. 47 ал. 6 от ГПК, тъй като съобщението по чл. 131 от
ГПК по отношение на М., ведно с препис от исковата молба и от
доказателствата й е връчено по реда на чл. 47 ал.1 от ГПК чрез
залепване на уведомление на входната врата. От двете дела се
установява, че М. не е взела лично участие в нито едно от делата –
нито пред първата инстанция РС Л., нито пред въззивната инстанция
пред ОС Плевен и по тези дела същата е била представлявана от
назначения й особен представител, с който няма данни по делата М.
да е осъществила какъвто и да било контакт. Както бе посочено по-
3

горе копие от исковата молба и от доказателства, призовките и
съобщението за постановеното решение са връчени на назначения
особен представител на М. и това е видно от съответните отрязъци от
съобщения и призовки, приложени на л. 28, л.33, л. 44, л. 47, л. 51 от
гр.д. 610/2018 г. на РС Л. и л. 6 от в.гр.д. 451/2019 г. на ОС Плевен.
Видно от постановеното решение по в.гр.д. 451/2019 г. на ОС
Плевен е, че същото е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване и от приложеното в.гр.д. 451/2019 г. на ОС Плевен се
установява, че копие от това решение не е връчвано на която и да било
от страните.
Към настоящото дело е приложено /л. 81/ и писмо от ДСИ при
РС Л., постъпило по делото, в отговор на направено запитване, и от
същото се установява, че в СИС при РС Л. на 28.05.2021 г. е
постъпила молба от Р. К. Н., ведно с изпълнителен лист, издаден по
гр.д. 610/2018 г. по описа на РС Л., въз основа на които е образувано
изпълнително дело № *** с длъжник Г. Б. М., като Р. К. Н. е действал
като баща на Й.Р. Н. и Ф.Р. Н. – всички с адрес в с. А.. От същото
писмо се установява, че на длъжника Г. Б. М. не е връчена покана за
доброволно изпълнение, тъй като не е намерена нито на посочения от
взискателя адрес в гр. П., нито на регистрирания постоянен и настоящ
адрес в с. А.. Посочено е, че поканата за доброволно изпълнение е
връчена при условията на чл. 47 ал.1 от ГПК чрез залепване на
уведомление и в срока на залепване на уведомлението по ал. 2 на чл.
47 от ГПК длъжника Г. Б. М. не се е явила за получаване на книжата
по изпълнителното дело. Макар и изпълнителното дело да е
образувано значително време след влизане в сила на решението на
ОС Плевен по в.гр.д. 451/2019 г. /влязло в сила на 26.07.2019 г./ от
посоченото по-горе писмо от ДСИ при РС Л. може да се направи
извода, че и към този момент М. не знае за образуваното срещу нея
изпълнително дело.
В настоящото производство са разпитани трима свидетели – Ф.Д.
Н. /майка на Р. К. Н., чрез който се дължи издръжката за децата/, ИВ.
К. Н. /сестра на Р. К. Н./ и Д.О.Ц. – служител в РУ Л..
В съдебно заседание на 13.12.2021 г. /л. 64 от делото/ е разпитана
свидетелката Ф.Д. Н.. Същата заявява, че Р. и Г. са разделени от месец
март 2018 г., че през 2019-2020 г. Г. не е плащала издръжка за децата и
уточнява, че Г. не е правила това откакто е напуснала децата /т.е. от
месец март 2018 г./. Свидетелката заявява, че „Г. знае, че трябва да
плаща издръжка. Аз така знам, че тя знае, че трябва да плаща, че си е
оставила децата. Сигурна съм, че тя знае… Нали тя е осъдена да
4

плаща, затова трябва да знае…“. От изложените показания на тази
свидетелка явства не само силната й неприязън към М. затова, че си е
„оставила децата“, но и убедеността, че след като М., си е „оставила
децата“ „трябва да плаща“. Макар й в края на разпита, все пак
свидетелката заявява, че М. „нали тя е осъдена да плаща, затова трябва
да знае…“, т.е. нейната увереност, че подсъдимата знае за
задължението си да плаща издръжка произтича от воденото срещу М.
дело, по което последната е осъдена да плаща издръжка.
В съдебно заседание на 31.01.2022 г. /протокол от с.з.– л. 82-83
от делото/ в качеството на свидетелите са разпитани ИВ. К. Н. /сестра
на Р.Н./ и Д.О. Ц. – полицейски инспектор в РУ Л., извършил
предварителна проверка, във връзка с постъпилата жалба за
неплащане на издръжка.
От показанията на свидетеля Д.Ц. се установява, че в качеството
си на полицейски инспектор в РУ Л. е извършил проверка по случая,
че Б. е разпитана по делегация в гр. П. и преразказва написаното по
нейно сведение, което е изпратено от П. в РУ Л.. В това сведение,
според свидетеля Ц., Б. е заявила, че живее с майка си, че е безработна
и няма никакви доходи. Свидетеля заявява, че М. е запозната, че
трябва да плаща издръжка /без да уточнява кога и от кого М. е узнала
за това обстоятелство/. Заявява, че М. няма пари и е заявила, че майка
й я издържа и се грижи за нея и че ако някой ден намери работа ще
изпраща издръжка на децата си, че търси работа, но след пандемията й
е трудно да намери. От тези свидетелски показания може да се
направи извода, че свидетеля Ц. не е осъществил личен контакт с
подсъдимата М.. Макар и както бе посочено по-горе, свидетеля да
заявява, че М. е запозната, че трябва да плаща издръжка, свидетеля не
уточнява дали това е знание по принцип, че трябва да плаща издръжка
за децата, за които не полага грижи, или М. знае за конкретното
решение на ОС Плевен, с което е осъдена да заплаща, ако знае за това
решение, кога е узнала същото, за да бъде преценено дали
неплащането на издръжката от М. е в резултат на неизпълнение на
постановеното съдебно решение, или произтичащо от чисто житейско
нехайство по отношение на децата, които е оставила при техния баща.
Нещо повече, от показанията на Ц. се установява, че М. няма
обективна възможност да плаща издръжка, тъй като както самата тя
заявява няма работа и за нея се грижи и я издържа собствената й
майка. Обстоятелството, че М. е без работа се установява и от писмото
на ДСИ при РС Л. – посочено по-горе, в което ДСИ е заявил, че е
извършена справка за месторабота на длъжника и е установено, че
5

същата не е в трудово правоотношение.
В същото съдебно заседание е разпитана в качеството на
свидетел и И.Н., която е сестра на Р.К. и която заявява, че действа като
пълномощник на брат си Р., тъй като той живее в Германия.
Свидетелката заявява, че от 2018 г. вече 4 години откакто са се
разделили Г. и брат й не е виждала Г. и че и по телефон не е
разговаряла с нея. Заявява също, че и „Р. не е говорил с Г. за
издръжката“, както и че мисли, че трябва да има образувано
изпълнително за издръжката. От изложеното от тази свидетелка, а и от
показанията на св. Ф. Н. се установява, че от фактическата раздяла
между Р. и Г. от месец март 2018 г. същите не са поддържали каквито
и да било контакти – т.е. нито един от тях – Р.К. или неговите майка
или сестра не е уведомил Г.М. за воденото срещу нея дело за
родителски права и издръжка на децата, нито за постановеното
решение. Напротив – видно от приложеното гражданско дело е, че
самия Р.К. не е знаел адрес или местопребиваване на М., тъй като по
гражданското дело не е посочил адрес за призоваването й, на който да
бъде намерена и уведомена за делото, въпреки задължението му като
ищец да посочи адрес за призоваване на ответника. Тъй като
решението на ОС Плевен е влязло в законна сила на 26.07.2019 г., т.е.
две години преди подаване на жалбата, въз основа на която е
образувано досъдебното производство и 2 години и половина преди
разпита на свидетелите Ф. Н. и И.Н., които заявяват, че от 4 години не
са разговаряли с Г. Б. М., съдът прави извода, че и тези свидетели не
са уведомили по какъвто и да било начин М. за образуваното и водено
срещу нея дело, както и за изхода от съдебния спор, а именно за
конкретно постановеното решение на ПлОС, с което М. е осъдена да
заплаща по 140 лв. издръжка за всяко едно от двете деца.
Обстоятелството, че свидетелката Ф. Н. предполага, че М. трябва да
знае, тъй като е имало дело не може да доведе до извода, че
действително М. е знаела, че е осъдена да заплаща издръжка. За да е
налице престъпление по чл. 183 ал.1 от НК е необходимо да бъде
доказано не вероятното, а несъмненото обстоятелство, че подсъдимата
е знаела за осъдителното решение и въпреки това не е изпълнила
възникналото за нея задължение за плащане.
В качеството на свидетел по делото е направен опит да бъде
призован и Р. К. Н. – баща на малолетните деца, чрез който се дължи
издръжката. Призоваването на Н. е осъществено по телефона на
посочен от представителя на прокуратурата номер, предвид данните,
че Н. се намира извън пределите на РБългария и липсата на данни за
6

конкретно населено място и конкретен адрес.
На 18.02.2022 г. в РС Л. е получен имейл с подател Р. К. Н. /л. 87
от делото/ от който се установява, че Р. К. Н. е уведомил съда, че по
здравословни причини не може да се яви на 28.02.2022 г. на делото на
Г. Б. М. и е заявил, че няма абсолютно никаква връзка с Г. Б. М. от 4
години. Последното обстоятелство е в съответствие и с показанията на
свидетелите Ф. Н. и И.Н..
Предвид обсъдените по-горе писмени и гласни доказателства,
съдът приема, че по делото по един несъмнен и категоричен начин се
установява следната фактическа обстановка:
Подсъдимата Г. Б. М. и Р. К. Н. живели на съпружески начала в
с. А., общ. Л. и от съвместното им съжителство се родили децата Ф.Р.
Н. – родена на 24.03.*** г. и Й.Р. Н. – родена на 04.07.*** г.
Установява се, че през месец март 2018 г. Г. Б. М. напуснала общото
жилище, в което останали Р.Н. и двете деца. Установява се, че след
раздялата Р. К. Н. предявил иск против Г. Б. М. пред РС Л. с правно
основание чл. 127 ал.2 от СК, като с решение № 100/22.05.2019 г. на
РС Л. по гр. д. 610/2018 г. упражняването на родителските права по
отношение на децата са предоставени на техния баща Р. К. Н.,
определен е режим на лични контакти на майката с децата и е осъдена
майката да заплаща издръжка за децата. По гр.д. 610/2018 г. Г. Б. М.
не е участвала лично, а е представлявана от особен представител, с
който няма данни да е осъществила контакт и всички книжа по
делото, съобщения и призовки са връчвани на М., чрез назначения й
особен представител. Установява се, че след постановяване на
съдебното решение по гр.д. 610/2018 г. на РС Л., особеният
представител на М. е подал в съда въззивна жалба срещу това решение
и въз основа на тази въззивна жалба пред ПлОС е образувано в.гр.д.
451/2019 г. По в.гр.д. 451/2019 г. Г. Б. М. също не е участвала лично, а
е представлявана от назначения й особен представител. С решение на
ОС Плевен № 342/26.07.2019 г. по в.гр.д. 451/2019 г. съдът е отменил
решението на РС Л. в частта за издръжката и е постановил друго, като
е осъдил М. да заплати за минало време по 127,50 лв. ежемесечна
издръжка за периода от 24.03.2018 г. до 04.09.2018 г. за всяко едно от
децата; да заплаща по 127,50 лв. ежемесечна издръжка за периода от
04.09.2018 г. до 31.12.2018 г. и в размер на 140 лв. за всяко от децата,
считано от 01.01.2019 г. до настъпване на причини за нейното
изменяване или прекратяване. Решението на ОС Плевен е влязло в
законна сила на 26.07.2019 г. Препис от решението на ОС Плевен не е
връчван на която и да било от страните.
7

От показанията на разпитаните по делото свидетели Ф. Н. и И.Н.
се установява, че М. от раздялата й с Р.Н. през месец март 2018 г. до
настоящия момент не е заплащала каквито и да било суми за издръжка
на децата. По делото няма представени и писмени доказателства за
извършени плащания. Няма и твърдения в този смисъл.
Съдът приема, че по делото няма данни М. да е узнала по
какъвто и да било начин за воденото срещу нея гр.д. 610/2018 г. по
описа на РС Л. и за постановените решения по това дело и по въззивно
гр.д. 451/2019 г. на ОС Плевен, тъй като както бе посочено и по-горе и
по двете дела е представлявана от особен представител, назначен по
реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК и именно назначения й особен
представител е получил препис от исковата молба, от доказателствата
по делото, както и съответните съобщения, книжа, призовки и копие
от решение. Съдът приема, че по делото няма данни М. да е
осъществила какъвто и да било контакт с назначения й особен
представител.
Повдигнатото обвинение срещу Г. Б. М. е за престъпление по чл.
183 ал.1 от НК.
Разпоредбата на чл. 183 ал.1 от НК изрично постановява, че се
държи наказателно отговорен този, който като е осъден да заплаща
издръжка на свой близък, посочен в закона, съзнателно не изпълни
задължението си в размер на две или повече месечни вноски. За да се
държи наказателно отговорно дадено лице по чл. 183 ал.1 от НК за
неплащане на издръжка на свой низходящ е необходимо то да бъде
осъдено с влязло в сила решение и след влизане в сила на
осъдителното решение съзнателно да не е изплатило дължимите
вноски в размер за два или повече месеца.
В настоящия случай по делото по един несъмнен и категоричен
начин се установява, че М. е осъдена с влязло в сила решение на ОС
Плевен по в.гр.д. 451/2019 г. да заплаща по 140 лв. месечна издръжка
за всяко едно от двете деца Ф.Р. Н. – родена през *** г. и Й.Р. Н. –
родена през *** г., считано от м. 01.2019 г. до настъпване на причини
за изменение или прекратяване на издръжката, като решението е
влязло в законна сила на 26.07.2019 г. В тази връзка на първо място по
отношение на посочения в обвинителния акт инкриминиран период, а
именно от м. юли 2019 г. до м. юни 2020 г. включително, за който се
твърди неплатена издръжка по 140 лв. месечно за всяко едно от двете
деца, съдът приема, че за този период М. е била осъдена с влязло в
сила решение да заплаща по 140 лв. ежемесечна издръжка за всяко
едно от двете деца. Както бе посочено по-горе решението е влязло в
8

сила на 26.07.2019 г. и от този момент нататък осъденото да плаща
издръжка лице може да носи наказателна отговорност. Досъдебното
производство е образувано през м. юли 2020 г. и последният пълен
предходен месец за който се дължи издръжка е именно посочения в
обвинителния акт м. юни 2020 г. включително.
Както бе посочено по-горе по делото няма нито едно
доказателство, от което да се направи извод за извършени плащания.
В настоящия случай от обективна страна се доказва
неизпълнение на влязлото в сила решение за плащане на издръжка в
размер на повече от 2 месечни вноски, а именно на 12 месечни вноски
по 140 лв. за всяко едно от двете деца за периода от м. юли 2019 г. до
м. юни 2020 г. вкл.
Деянието по чл. 183 ал.1 от НК е умишлено и за да бъде
осъществено следва да е налице умисъл у дееца за извършването му,
като се изисква длъжника да не е изпълнявал задължението, за което е
осъден съзнателно.
Както бе посочено по-горе по делото се установява, че всички
книжа и документи за М. по гр.д. 610/2018 г., включително и
решението са получени от назначения й особен представител, а
решението по в.гр.д. 451/2019 г. на ОС Плевен като необжалваемо не
е връчвано нито на подсъдимата, като страна по делото, нито на
назначения й особен представител. М. не е участвала в
производството пред съда, нито има данни да е узнала по какъвто и да
било начин за конкретно постановеното и влязло в сила съдебно
решение, и това обстоятелство изключва същата да е съзнавала
обществено опасния характер на деянието си, да е предвиждала
настъпването на обществено опасните последици и да е целяла или
допускала настъпването им. Както бе посочено по-горе от показанията
на свидетелите Ф. Н. и И.Н. се установява, че с М. не са се виждали и
чували, както те, така и децата и техния баща от момента на раздялата
от м. март 2018 г. като св.Ф. Н. изказва предположение, че Г. знае, че
трябва да плаща издръжка, но уточнява, че „тя знае… нали тя е
осъдена да плаща, затова трябва да знае…“ – т.е. предположението на
Ф. Н. е изградено въз основа на това, че се е водило дело, по което М.
е осъдена да плаща издръжка, но не и въз основа на конкретни факти
от които да се направи несъмнен извод, че М. е получила препис от
решението и действително знае за какъв период и в какъв конкретен
размер дължи плащане на издръжка за децата. От показанията на св.
Д.Ц. също не може да се направи несъмнен извод, че М. е знаела за
постановения осъдителен акт и ако е знаела, от кой момент е узнала
9

същото. От показанията на Ц. може да се направи извода, че
принципно М. знае, че трябва да издържа децата си, но е обяснила, че
няма средства и работа, и че самата тя е издържана от нейната майка.
От показанията на този свидетел не само, че не се установява М. да е
знаела за конкретното решение но ОС Плевен, но и се установява, че
същата е била във фактическа невъзможност да издържа когото и да
било, тъй като самата тя е издържана от друго лице. За да бъде
установен умисъл за съзнателно неизпълнение на задължение за
издръжка следва да бъде доказано не вероятното, а несъмненото
обстоятелство, че подсъдимата е знаела за осъдителното решение и
въпреки това, не е изпълнила възникналото за нея задължение за
плащане. Знанието у дееца за това, че е осъден да заплаща издръжка
на свои низходящи е съществен елемент от състава на престъплението
по чл. 183 ал.1 от НК, който в настоящия случай не е налице по
отношение на Г. Б. М..
С оглед на всички изложени по-горе съображения, съдът е приел,
че Г. Б. М. е невинна и на основание чл. 304 от НК я е оправдал по
повдигнатото й обвинение по чл. 183 ал.1 от НК.
Воден от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
10

Номер на акта:	5
Дата:	28 февруари 2022 г. (в сила от 11 юли 2022 г.)
Съдия:	Палмира Димитрова Атанасова

Дело:	20214410200165
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	1 юни 2021 г.

Присъда по дело №165/2021 на Районен съд - Левски

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите