Определение по дело №237/2022 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 28 септември 2022 г.
Съдия: Рени Цветанова Славкова
Дело: 20227140700237
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 10 юни 2022 г.

Съдържание на акта

O   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е    369

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, V състав в закрито заседание на 28 09 2022 година в състав:

Председател : РЕНИ ЦВЕТАНОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия РЕНИ ЦВЕТАНОВА адм. дело № 237/2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано е по жалба на „Б** ******” ЕООД, гр. С***, бул. „М***” № **, ап. **, ет. * против

1.         Мълчалив отказ на Изпълнителен Директор на ДФ „Земеделие” по молба за изплащане на парично обезщетение депозирана на 15 03 2022 г. 

и

2.         Писмо изх. № 02-2600/1488 от 13 04 2022 г. на Зам. Изпълнителен директор, с което молба вх. № 02-2600/1488 от 15 03 2022 г. е приета за неоснователна.

Първоначално жалбата е подадена единствено против Мълчалив отказ на Изпълнителен Директор на ДФ „Земеделие” по молба за изплащане на парично обезщетение във връзка с предписание на БАБХ. Позовава се на сключени договори № 201459 от 29 08 2014 г. и № 201768 от 25 10 2017 г. за предоставяне на финансова помощ по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя” по НП за подпомагане на лозаро-винарния сектор за периода 2014 – 2018 г.

Въз основа на дадени от съда указания с Определение от 27 06 2022 г. /л. 57/ и Определение от 04 08 2022 г. /л. 70/, дружеството с молби от 04 08 2022 г. /л. 65/ и 05 09 2022 г. /л. 78/ изрично заявява, че оспорва, както Мълчаливият отказ на Изпълнителен Директор на ДФ „Земеделие”, който е следвало да се произнесе до 29 03 2022 г., така и издаденото след срока за произнасяне Писмо изх. № 02-2600/1488 от 13 04 2022 г. на Зам. Изпълнителен директор.

С цитираните Определения на оспорващия са дадени и указания да уточни основанието, въз основа на което търси изплащане на обезщетения, предвид различните актове, които цитира в жалбата, както и поради необходимостта от определяне на приложимия правен ред – а именно: чл. 203 и сл. от АПК, респ. друг специален такъв, като същият първоначално посочва Наредба № 6 от 26 10 2018 г., а след това чл. 31 от ЗЗР и чл. 50 от Наредба № 8 от 27 02 2015 г. за фитосанитарния контрол, издадена от МЗГ.

С оглед на така извършените уточнения и изискани и представени доказателства, настоящият състав приема за относими следните правни текстове :

Съгласно чл. 2 от ЗРЗ - Министърът на земеделието, храните и горите провежда държавната политика в областта на растителната защита.

Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 8 от ЗРЗ - Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) осъществява контрол по прилагането на Регламент (ЕО) № 1107/2009.

Съгласно чл. 31, ал. 1 и ал. 2 от ЗРЗ - При недостиг на средства по чл. 20, ал. 6 и чл. 30, ал. 8, включително за обезщетяване на собственици на унищожени растения, растителни продукти и други обекти, предвидени в бюджета на БАБХ, необходимите средства за прилагане на мерките по чл. 20, ал. 1 и чл. 30, ал. 1 се осигуряват допълнително от държавния бюджет. Средствата се осигуряват и предоставят при спазване на:

1. разпоредбите на правото на Европейския съюз в областта на държавните помощи;

2. правилата за финансиране на допустимите мерки при условията и по реда на чл. 16 – 24 от Регламент (ЕС) 652/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за установяване на разпоредби за управлението на разходите, свързани с хранителната верига, здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и растителния репродуктивен материал, за изменение на директиви 98/56/ЕО, 2000/29/ЕО и 2008/90/ЕО на Съвета, на регламенти (ЕО) № 178/2002, (ЕО) № 882/2004 и (ЕО) № 396/2005 на Европейския парламент и на Съвета, на Директива 2009/128/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на решения 66/399/ЕИО, 76/894/ЕИО и 2009/470/ЕО на Съвета (OB, L 189/1 от 27 юни 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) 652/2014". Условията и редът за разходване на средствата по ал. 1 се определят с наредба на министъра на земеделието, храните и горите.

Съгласно чл. 50 от Наредба № 8 от 27 02 2015 г. за фитосанитарния контрол, издадена от МЗГ - Разходите за изпълнение на мерките по чл. 46 и за обезщетение на собственици на унищожени растения, растителни продукти и други обекти се изплащат при условията и по реда на чл. 20, 30 и 31 от Закона за защита на растенията.

Съгласно чл. 2, ал. 2 от УП на БАБХ - Българската агенция по безопасност на храните е юридическо лице със седалище *** и е компетентният държавен орган за официален контрол по отношение на качеството и безопасността на храните по цялата хранителна верига.

Съгласно чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 2 от 4.04.2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014 – 2018 г. /Наредба № 2/2014 г./ - Държавен фонд - "Земеделие" изпраща на кандидата заповедта по чл. 13, ал. 9 в срок до 10 работни дни от нейното издаване. В срок до 10 работни дни от получаване на заповедта по чл. 13, ал. 9 за одобрение по ал. 1 кандидатът или негов изрично упълномощен представител е длъжен да се яви в ЦУ на ДФЗ за подписване на договор за предоставяне на финансова помощ, в който се уреждат правата, задълженията и отговорностите на страните, включително основанията за изискуемост на финансовата помощ.

Сьгласно § 2 от ПЗР на Наредба № 2/2014 г. - Тази наредба се издава на основание чл. 56, ал. 3 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз.

Съгласно чл. 56, ал. 1- 3 от ЗПООПЗПЕС - Държавен фонд "Земеделие" предоставя финансова помощ по пазарните мерки в лозаро-винарския сектор съгласно правото на Европейския съюз. Министърът на земеделието, храните и горите утвърждава Националните програми за подпомагане на лозаро-винарския сектор за срок 5 години. Министърът на земеделието, храните и горите издава наредби за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Националните програми за подпомагане на лозаро-винарския сектор.

Съгласно чл. 21 от АПК – Индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. Индивидуален административен акт е и волеизявлението, с което се декларират или констатират вече възникнали права или задължения, когато волеизявлението е от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. Индивидуален административен акт е и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. Индивидуален административен акт е и отказът на административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие.

С оглед на доказателствата по делото и така действащата правна уредба, настоящият състав приема жалбата против Мълчалив отказ на Изпълнителен Директор на ДФ „Земеделие” по молба за изплащане на парично обезщетение депозирана на 15 03 2022 г. и Писмо изх. № 02-2600/1488 от 13 04 2022 г. на Зам. Изпълнителен директор, за процесуално недопустима поради това, че същите не представляват индивидуален административен акт, който да подлежи на съдебен контрол, респ. липсва отменен ИАА, който да е основание за разглеждане по реда на чл. 203 от АПК.

Сключените от оспорващото дружество договори, а именно: Договор № 201459/29 08 2014 г. и Договор № 201768/25 10 2017 г. са сключени на основание чл. 14 от Наредба № 2 от 4.04.2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014 – 2018 г. /Наредба № 2/2014 г./, според който, кандидатът или негов изрично упълномощен представител подписват договор за предоставяне на финансова помощ, в който договор се уреждат правата, задълженията и отговорностите на страните, включително основанията за изискуемост на финансовата помощ.

В сключените договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка - „Преструктуриране и конверсия на лозя” по НП за подпомагане на лозаро-винарния сектор за периода 2014 – 2018 г., по която е кандидатствало дружеството, няма клаузи, които да предвиждат правила по изплащане на исканото обезщетение от ДФ Земеделие. Този административен орган е ангажиран единствено с предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, която се отпуска на различно правно основание от исканото обезщетение и има различна цел и характер. Поради това сключените договори не могат да бъдат основание за изплащане на обезщетение от вида на претендираното.

В относимите към съответната мярка правни актове, а именно: Наредба № 2/2014 г. и Законът за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, въз основа на който е приета Наредба № 2/2014 г., също няма предвидени материални предпоставки/условия за изплащане на обезщетение от страна на административния орган.

В случая, нито Зам. Изпълнителен директор, нито Изпълнителният Директор имат вменено нормативно установено задължение, т.е. не са овластени от закона органи да издадат акт от вида и с характер на претендирания, в това число не е налице и договорно такова задължение. Липсва установено за АО правомощие, по силата на което същият да следва да се произнесе със съответен акт за изплащане на исканото обезщетение. Изначално липсва нормативно/договорно основание за изплащане от този орган на каквото и да е обезщетение по сключените договори за подпомагане по мярка - „Преструктуриране и конверсия на лозя” по НП за подпомагане на лозаро-винарния сектор за периода 2014 – 2018 г., а липсата на правомощие/основание не обуславя и не може да обуслови надлежен отказ, било той мълчалив или изричен. Това е така, тъй като издаденото Писмо и т.нар. „мълчалив отказ”, не са волеизявления, за които АО да е овластен със закон, в който смисъл е текста на чл. 21 от АПК, като изложеното в Писмото има единствено уведомителен характер, поради което и същите не представляват актове, които да подлежат на съдебен контрол. Аналогични аргументи са изложени и в Решение № 2992 от 28 02 2019 г. по адм.д. № 9559/2018 г. на ВАС.  

На следващо място и за пълнота следва да се отбележи, че цитираните с молбата от 05 09 2022 г. текстове от Закона за защита на растенията /ЗЗР/ и Наредба № 8/2015 г., последната издадена на основание ЗЗР, от които дружеството черпи своите основания за търсеното обезщетение, са неотносими към производството по отпускане на безвъзмедната финансова помощ, по повод на която помощ са сключените цитираните по-горе договори. ЗЗР и Наредба № 8/2015 г. уреждат различни обществени отношение от Наредба № 2/2014 г. и Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз. Различни са и административните органи, които осъществяват държавната политика в областта на растителната защита и извършват съответен контрол спрямо административните органи, реда и условия по отпускане на БФП, а аналогия между тези напълно отделни и независими нормативни актове не може да бъде направена.  

Мотивиран от горното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като процесуално недопустима жалбата на „Б******” ЕООД, гр. С***, бул. „М***” № **, ап. **, ет. * против

1.        Мълчалив отказ на Изпълнителен Директор на ДФ „Земеделие” по молба за изплащане на парично обезщетение депозирана на 15 03 2022 г.  и

2.        Писмо изх. № 02-2600/1488 от 13 04 2022 г. на Зам. Изпълнителен директор, с което молба вх. № 02-2600/1488 от 15 03 2022 г. е приета за неоснователна.

ПРЕКРАТЯВА производството по образуваното административно дело № 237/2022 г. по описа на Административен съд Монтана.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба от страните в седем дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.

 

 

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :