Определение по дело №304/2018 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 367
Дата: 25 март 2019 г.
Съдия: Симеон Симеонов Михов
Дело: 20182100900304
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 18 юни 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

 367                                                       25.03.2019г.                                                гр.Бургас

 

Бургаският окръжен съд                                                                        гражданска колегия

в закрито заседание на двадесет и пети март

през две хиляди и деветнадесета година                                                                   в състав:

                                                                                        Председател: Симеон Михов

                                                                                        Членове:                                                                                                         

като разгледа докладваното от

            съдия Михов                        търговско дело            304   по описа

за   2018   година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по настоящото дело е образувано по повод искова молба, подадена  от ,,Токуда банк“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1000, ул.,,Георг Вашингтон“ № 21, представлявана от изпълнителните директори Мария Светославова Шейтанова и Анна П. Цановска - Бонева, чрез пълномощник юрисконсулт Теодора Симеонова Делисивкова против М.П.Д., ЕГН **********,***, Г.Я.Д. с ЕГН **********,*** и П.Я.Д. с ЕГН **********,***, тримата със съдебен адрес:***, адвокатско сдружение „Добрев и ко“, с която се иска да се приеме за установено по отношение на ответниците солидарното съществуване вземането на ищеца, произтичащо от Договор за банков кредит „Токуда стандарт“ № 090-088-005/ 25.01.2008г., за следните суми: 15 524 (петнадесет хиляди петстотин двадесет и пет) евро непогасена главница, 795.12 (седемстотин деветдесет и пет евро дванадесет евроцента) договорна възнаградителна лихва за периода 20.12.2016 – 14.12.2017г., 1826.78 (хиляда осемстотин двадесет и шест евро седемдесет и осем евроцента)  дължима договорна лихва за просрочие съгласно чл.3.6 изр.второ от договора за кредит, начислена за периода от 20.12.2016г. до 14.12.2017г.; 120.74 (сто и двадесет евро седемдесет и чети евроцента) лихва за забава, начислена за периода от 15.12.2017г. до 11.01.2018г., ведно със законната лихва върху непогасената главница от 12.01.2018г. до окончателното й изплащане.

  Претендира се присъждане на  съдебно - деловодните разноски, направени  в заповедното производство в размер на 754.53 лв., както и разноските в настоящото производство, в размер на 2314.53 лв. (заплатена държавна такса – 714.53 лв.  и 1600 лв. юрисконсултско възнаграждение).

            

Съдът е изпратил препис от исковата молба и приложенията към нея на ответниците, като им е указана възможността  за  подаване на писмен отговор в законния двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на права.

В  определения от съда двуседмичен  срок, ответниците са депозирали писмен отговор на исковата молба.

Отговорът на ответниците е изпратен на ищеца, като му е указана възможността да подаде допълнителна искова молба.

В предоставения двуседмичен срок по чл.372 от ГПК,  ищецът е депозирал допълнителна искова молба с възражения.

В указания срок  според чл.373 от ГПК, не постъпи отговор на допълнителната искова молба от ответниците.

При това положение съдът приема, че книжата по делото са разменени редовно.   

Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящия иск. Не са направени от страните възражения, нито до настоящия момент са станали служебно известни на съда други факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на иска. При това положение, той е допустим.

Съдът счита, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото на осн. чл.374, вр. чл.146 ГПК.

 

               Проект за доклад:   

Твърди се в исковата молба, че на 25.01.2008г. страните сключили Договор за банков кредит „Токуда стандарт“ № 090-088-005, по силата на който ,,Токуда банк“АД предоставила на Яни Георгиев Д. банков кредит в размер на 95 000 евро, който  е бил усвоен на 08.02.2008г. За обезпечение изплащането на отпуснатия кредит, от Яни Д. и М.Д. е била учредена договорна ипотека в полза на ищеца, обективирана в Нотариален акт № 38, том І, рег.№ 805, дело № 38 от 30.01.2008г. по описа на нотариус с район на действие РС-Бургас, вписан под акт № 137, том І, дело № 552, рег.№ 923 от 30.10.2008г. в СВ към АВ - гр.Бургас върху следния имот: Ателие № 4, находящо се в гр.Бургас, ул.“Македония“ № 60, идентичен с ателие № 4, находящо се на пети и шести етажи на сградата, с площ на първо ниво 75.29 кв.м., при граници на първо ниво: северозапад – покривна конструкция, стълбищна клетка и второ ниво на ателие № 3; североизток – ателие № 3 и калканен зид; югоизток – калканен зид и югозапад – фасада към двора; с площ на второ ниво 47.48 кв.м., при граници на второ ниво: северозапад – стълбищна клетка и първо ниво на ателие 3; североизток – ателие № 3 и калканен зид; югоизток – калканен зид и югозапад – фасада към двора, при обща площ на двете нива 122,77 кв.м., построена в дворно място от 521.80 кв.м., съставляващо парцел V-4209, 4210 в кв.11 по плана на комплекс Възраждане, гр.Бургас, при граници: от двете страни – улици и парцел ІV и VІ, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху терена.

Съгласно договореното в чл.3 от договора за кредит, длъжникът следвало да изплати дължимата сума по кредита до 20.01.2018г. на анюитетни вноски, включващи главница, лихва и съответната част от годишната такса за управление и обслужване. На 30.03.2009г. кредитополучателят Я.Д. е починал, поради което на основание 5 ал.1, чл.9 ал.1 и чл.60 ал.1 от ЗН, на 19.08.2014г. между банката и М.Д., Г.Д. и П.Д. в качеството им на наследници е бил сключен анекс № 1/ 19.08.2014г., по силата на който тримата като правоприемници са се задължили да отговарят солидарно за изпълнение на договора за банков кредит. Договорен е бил нов погасителен план. Поради неизпълнение на задълженията по договора, на 07.12.2017г. банката е връчила нотариална покана за доброволно изпълнение, която М.Д. е получила и за синовете си. Предоставен е бил седмодневен срок за погасяване на натрупаните задължения, като последствие от неизпълнение е заявено обявяване на кредита за предсрочно изискуем в пълен размер. С изтичането на срока на 15.12.2017г., е настъпила и предсрочната изискуемост.              Поради неизпълнение на договорните задължения от страна на ответниците, на 12.01.2018г., ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист пред Районен съд – Бургас, които впоследствие били издадени по ч.гр.д.№ 402/2018 по описа на РС-Бургас (Заповед за изпълнение № 266/ 15.01.2018г.) за следните суми: 15 524 евро главница, 795.12 евро договорна възнаградителна лихва, 1826.78 евро договорна лихва, 120.74 евро лихва за забава, законната лихва върху главницата от 12.01.2018г. до изплащането и 764.53 лв. разноски в заповедното производство.          

Ответниците са  оспорили съществуването на дълга, поради което за ищеца се породил правен интерес от предявяването на настоящите  искови претенции. Представят доказателства. Претендират разноски.

 

             Правна квалификация: исканията имат правното си основание в чл.422 от ГПК вр.чл.430 от ТЗ и  чл.86 от ЗЗД.

 Ответниците с депозирания отговор на исковата молба, чрез  процесуалния си представител, оспорват предявените искови претенции. Посочват, че не оспорва съществуването на облигационна връзка, възникнала по договора за кредит и последващия анекс. Предявеният иск по чл.422 от ГПК би бил основателен само ако кредиторът надлежно е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Това не е станало. Нотариалната покана за доброволно изпълнение съдържа твърдение за размер на просрочено задължение, което не е било съобразено с последващи плащания към банката. Неясно е какво е имала предвид банката с „просрочена главница“ и „редовна главница“. Предсрочна изискуемост не е настъпила, тъй като към 06.11.2017г. не са били налице обективни факти затова, оспорена е и твърдяната дата за настъпване на предсрочна изискуемост. Не е налице и солидарност, тъй като покана е била връчвана само на една от страните – М.Д.. Представените в заповедното производство извлечения от счетоводните книги на банката, не представляват документи, че до длъжника е достигнало волеизявлението на банката да направи кредита предсрочно изискуем. С отговора на исковата молба не са представени доказателства.

  Ищецът, с допълнителната си искова молба излага становище относно наведените с отговора на исковата молба доводи на ответната страна. Връчването на нотариалните покани е било извършено и на двамата ответници П.Д. и Г.Д., чрез тяхната майка М.Д., която е поела задължение да им ги предаде – чл.46 от ГПК. Отговарят солидарно предвид подписания анекс от 19.08.2014г. Предсрочната изискуемост е настъпила с изтичането на предоставения в нотариалната покана седемдневен срок или към 15.12.2017г. Не са представил доказателства по селото за платени суми, които да правят изчисленията на дълга неточни. Достигането на волята на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, е доказано с други документи – нотариални покани, а не с извлеченията от счетоводните книги. Същите съдържат минимално изискуемите реквизити: информация за банковия кредит (номер, дата, страни), претендирания общ размер на вземането, разбито по пера, за кой период се дължи, дата на предсрочна изискуемост.

В предоставения срок по чл.373 от ГПК, ответниците не депозираха отговор на допълнителната искова молба.

              Относно въведените искания по доказателствата:

 Представените от ищеца към исковата молба писмени доказателства, съдът приема за относими към предмета на делото, тъй като посредством  тях той заявява, че ще установява наличието на посочените по-горе факти. Доказателствените искания са  допустими и необходими, тъй като законът не поставя  ограничения за събиране на тези доказателства за установяване на тези обстоятелства, а без събирането им и преценката им, решението ще бъде постановено при неизяснена фактическа обстановка.

   Ищецът е направил доказателствено искане за допускане и  извършване на съдебно - счетоводна експертиза. Съдът счита, че горното следва да бъде уважено, тъй като поставените към вещото лице въпроси са относими към предмета на спора. Изложеното се отнася и до искането на ответниците за допускане на съдебно – икономическа експертиза, като вещото лице следва да отговори и на поставените от тях задачи.

                     По доказателствената тежест

    По делото липсват  въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл. 154 ал. 2 и чл. 155 от ГПК. На основание чл. 146 ал. 1, т. 5 и чл. 146 ал. 2 съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154 ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи  спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тях.

    За да се признае за установено съществуването  на процесните вземания, в тежест на ищеца е да докаже, че между Банката и кредитополучателя е съществувало действително облигационно правоотношение, с параметрите на договора за кредит, посочен в исковата молба, че Банката  е изправна страна по договора, в това число - че е представила кредит в уговорения размер; че са били налице предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем; че е  уведомила длъжниците за това обстоятелство.

     Ответната страна следва да докаже своите възражения, в т.ч. че са налице факти, освобождаващи ги от задълженията по  договора за кредит.

      Мотивиран от горното, на основание чл.374, вр. чл. 118, ал. 2 от ГПК, Бургаският окръжен съд

 

                                  

                                    О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

 

 ПРИЕМА представените от ищеца  писмени доказателства.

 ДОПУСКА извършването на съдебно - счетоводна експертиза, която да отговори на поставените от страните по делото въпроси, като определя депозит за възнаграждение на вещото лице, вносим от ,,Токуда банк“АД  в размер на 200 лв. и от М.П.Д., Г.Я.Д. и П.Я.Д. в размер на 150 лв., по депозитната сметка на Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Паскалина Бангеева, която да се уведоми след внасяне на поне един от депозитите.

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание за 02.05.2019 г. от 14.00 часа, за които дата и час да се призоват страните.

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба.

ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, като им обявява и проекта си за доклад по делото.

 ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

                    

 

 

                                                                  ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: