Решение по дело №800/2014 на Районен съд - Троян

Номер на акта: 32
Дата: 12 февруари 2016 г. (в сила от 20 май 2016 г.)
Съдия: Светла Иванова Иванова
Дело: 20144340100800
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 октомври 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

РЕШЕНИЕ    32

 

гр. Троян, 12.02.2016 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

          Троянски районен съд, втори състав, в публичното заседание на дванадесети януари две хиляди и шестнадесета  година в състав:

Председател: Светла И.

при секретаря Е.П.,  като разгледа докладваното от съдията – И. гр. дело № 800 по описа  на ТРС за 2014 год., за да се произнесе - съобрази:  

Предявена е искова молба от „ВИКТОРИЯ 2007” ООД с. Борима, представлявано от управителя Петко Лалев Райковски против „БИО ЕНЕРДЖИ” ООД с. Калейца, представлявано от Павел Симеонов Манчев и Орлин Стоянов Бояджиев, с правно основание чл.422 от ГПК за установяване на вземане в размер на 22099.32 лева главница с ДДС, представляваща дължимо плащане по проформа фактури: № **********/17.02.2014 година в размер на 12742.92 лева с издател „ВИКТОРИЯ 2007” ООД  и получател „БИО ЕНЕРДЖИ” ООД, с предмет на доставка – иглолистна дървесина и по проформа фактура № **********/17.02.2014 година на стойност 9356.40 лева с издател „ВИКТОРИЯ 2007” ООД  и получател „БИО ЕНЕРДЖИ” ООД, с предмет на доставка – иглолистна дървесина, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК - 04.08.2014 година до окончателното й заплащане, мораторна лихва в размер на 599.53 лева, считано от 17.02.2014 година, датата на издаване на проформа фактура № **********/17.02.2014 година до 04.08.2014 година, датата на завеждане на заявлението по чл. 410 от ГПК, мораторна лихва в размер на 440.20 лева, считано т 17.02.2014 година датата на издаване на проформа фактура № **********/17.02.2014 година до 04.08.2014 година, датата на завеждане на заявлението по чл. 410 от ГПК. Претендира заплащане на разноски в настоящото производство, както и по ч.гр.д.№ 631/2014 година по описа на ТРС.  В подкрепа на твърденията си, ищецът е ангажирал писмени доказателства, в с. з. се явява процесуалния му представител адв. В. ***, която моли съда да уважи изцяло исковата претенция.

В открито с.з на 11.02.2015г.  адв.К. признава плащане на сума в размер на 12742.92 лева по проформа фактура № 29, обективирана  във фактура-оригинал № 282, като в останалата част искането за заплащане на сумата от 9356.40 лева, по проформа фактура № **********/17.02.2014 година ,  ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК - 04.08.2014 година до окончателното й заплащане,  мораторна лихва в размер на 599.53 лева, върху сумата  от 12742.92 лева, считано от 17.02.2014 година, датата на издаване на проформа фактура № **********/17.02.2014 година до 04.08.2014 година - датата на завеждане на заявлението по чл. 410 от ГПК, мораторна лихва в размер на 440.20 лева, считано от 17.02.2014 година датата на издаване на проформа фактура № **********/17.02.2014 година до 04.08.2014 година, датата на завеждане на заявлението по чл. 410 от ГПК и сторените по ч.гр.д. №631/2014г. на ТРС и в настоящото производство разноски се поддържа по съществото на спора. В предоставения от съда срок, адв. К. не представя писмена защита.

 По реда на чл. 131 от ГПК на ответника „БИО ЕНЕРДЖИ” ООД е връчено копие от исковата молба и доказателствата и в предвидения месечен срок е представен писмен отговор, с който оспорва предявения иск. В с. з. ответника се представлява от адв. Е.Ц. ***, който моли иска да бъде отхвърлен, като аргументите си излага по съществото на спора и в представена по делото писмена защита.

От приложените към делото писмени доказателства: заверено копие на проформа фактура № **********/17.02.2014 година, заверено копие на проформа фактура № **********/17.02.2014 година, копие на фактура-оригинал № *********/15.04.2014 година, копие на фактура-оригинал № **********/19.05.2014 година, копие на фактура-оригинал № **********/12.06.2014 година, копие на фактура – оригинал № **********/04.07.2014 година, копие на фактура-оригинал № **********/01.10.2014 година, извлечения от банкова сметка *** „ОББ”, копие на фактура-оригинал № **********/06.10.2014 година и ч.гр.д.№ 631/2014 година по описа на ТРС, както и от допуснатите и приети съдебно-икономическа експертиза с вещо лице Н.Р. и съдебно-техническа – с вещо лице инж. К.С., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Предмет на настоящето дело е продажбата на иглолистна дървесина. Не се спори, че между двете дружества „Виктория 2007” ЕООД и „Био енерджи” ООД е имало устен договор за доставка на определено количество иглолистна дървесина.

От представените към исковата молба  като доказателства проформа-фактура № ********** от 17.02.2014г. и № ********** от 17.02.2014г. се установява, че ищцовото дружество е доставило на ответното дружество 266.900 тона иглолистна дървесина на стойност, на стойност 22099.30 лева с ДДС, от които: по проформа фактура №29 от 17.02.2014г. количеството е 153.900 тона на стойност 12742.92 лева с ДДС, а по проформа фактура № ********** от 17.02.2014г. количеството на иглолистната дървесина е 113 тона, на стойност 9356.40 лева с ДДС.

Въз основа на проформа фактура № ********** от 17.02.2014г. е издадена фактура оригинал №********** от 06.10.2014г.  за 153.900 тона иглолистна дървесина на стойност 12742.92 лева с ДДС.

На 05.08.2014 г. ищеца е подал заявление за издаване заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, по което  е образувано  ч. гр. дело № 631/2014 г. на ТРС и е издадена заповед № 387 от 06.08.2014 г., по силата на която „БИО ЕНЕРДЖИ” ООД следва да заплати на „ВИКТОРИЯ 2007” ООД  сумата от 22099.30 лева с ДДС по процесните две проформа фактури №29 и №30.

Ответното дружество е направило възражение, че не дължи изпълнение на вземането и съда по реда на чл. 415 от ГПК е дал указание на кредитора да предяви иск за установяване на вземането, поради което е инициирано и настоящото производство.

Първата допусната по делото съдебно-икономическа експертиза изготвена от в.л. Н.Р.,  входирана под №657 от 03.02.2015г. по описа на ТРС установява, че:  „…..Процесиите проформа ф-ра 29/17.02.2014 г. за 153,9 тона иглол. дървесина на стойност 12742,92 лв с ДДС и проформа ф-ра 30/17,02,2014г.  за 113 тона иглол. дървесина на стойност 9356.40 лв с ДДС с доставчик „ВИКТОРИЯ 2007" ЕООД и получател „БИО ЕНЕРДЖИ" ООД не са осчетоводени при ответника, тъй като според изискванията на Закона за счетоводството те не са първичен счетоводен документ подлежащ на осчетоводяване.”

Според експерта,  през 2014 г при ответника надлежно  са осчетоводени по с/ка 401 „Доставчици" по партидата на „ВИКТОРИЯ 2007" ЕООД  6 броя данъчни фактури, подробно описани в табличен вид, както следва:

ф-ра /дата                             количество             стойност с ДДС                плащане     дата на плащане

 

1.**********/15,04,2014

80 т

6624,00

6624,00

10,04,2014

2. **********/19,05,2014

80 т

6624,00

6624,00

19,05,2014

3. **********/12,06,2014

80 т

6624,00

6624,00

13,06,2014

4. **********/04,07,2014

80 т

6624,00

6624,00

04,07,2014

5.**********/01,10,2014

139,7 т

11567,16

11567,16

01,10,2014

6. **********/06,10,2014

153,9 т

12742,92

6742,92

27,10,2014

Всичко

613,6 т

50806.08

44806,08

 

Вещото лице е категорично, че при ищеца и ответника е налице еднаквост по отношение на осчетоводените данъчни фактури за доставена иглолистна дървесина и направените плащания по тях, с изключение на ф-ра **********/15,04,2014 г и ф-ра **********/28,04,2014г., които са на еднаква стойност.  Експерта счита, че след като при ответника „БИО ЕНЕРДЖИ" ООД е осчетоводен оригинала на фактурата с №**********/15,04,2014 г. „…може би става дума за техническа грешка в номера при осчетоводяването й от ищеца….” Отделно от това се установява, че „…само във ф-ра **********/01.10.2014 г е видно, че количеството /153,9 т/ и стойността се препокриват с тези в проф.ф-ра 29/17.02.2014 г, но експертизата не може да даде отговор дали тези документи са съставени за една и съща сделка….”. Вещото лице е констатирало, че при ищеца и ответника има осчетоводени доставки на дървесина на база издадените данъчни фактури през 2014 г както следва: 613,6 тона на стойност 50806,08 лева , от които експерта е констатирал плащане  в размер на 44 806,08 лева, като е останала за плащане сумата от 6000,00 лева, която се установи, че е заплатена от ответника на ищеца, видно от представеното платежно нареждане в проведеното на  11.02.2015 г. открито съдебно заседание. В същото съдебно заседание, проц.представител на ищеца заяви, че дължимата сума по проформа фактура № 29 в размер на 12742.92 лева, обективирана  във фактура-оригинал № 282  е заплатена от ответника, но поддържа искането за заплащане на дължимата върху тази сума  мораторна лихва, в размер на 559.53 лева, както и  дължимата законова лихва върху сума 12 742.92 лева, считано от датата на завеждането на ИМ – 15.10.2014 година до 27.10.2014 година.

На настоящия съдебен състав е служебно известно, че в Районен съд гр.Троян освен настоящото гражданско дело са образувани още две граждански дела с правно основание чл. 422 от ГПК, като общо по трите дела претенцията възлиза в установения от съдебно-икономическата експертиза размер,  досежно цената и количество на доставения дървен материал.  

По делото е назначена и изслушана и съдебно-техническа експертиза с вещо лице инж. К.С.. Експерта, след като се е запознал с представените  по делото доказателства, посетил е Цех за производство на брикети, пелети и дървен чипс на „БИО ЕНЕРДЖИ" ООД - с. Калейца и е проучил „Дневник за получените, преработени и експедирани дървени материали”, наличните превозни билети и кантарни бележки, посетил е „Виктория 2007" ООД - с.Борима, в заключението си предлага два основни варианта, всеки от които с четири под варианта на изчисление, а именно:

-По направена справка в Дневника за получените, преработени и експедирани дървени материали, при която се установява, че ищеца е доставил на ответника 1275.46 пространствени кубически метра дървесина за периода 01.01.2013 г. - 05.08.2014 г., които  куб.метри инж. С. е превърнал в мерна единица „тон" и  е констатирал, че при тегло от 700 кг./пр.м3 за 1 275.46 пр.м3 се получава общо 892.82 тона; -при тегло от 600 кг./пр.м3 за 1 275.46 пр.м3 се получава общо 765.28 тона; -при тегло от 702 кг./пр.м3 за 1 275.46 пр.м3 се получава общо 895.37 тона; -при тегло от 800 кг./пр.м3 за бял бор и 1000 кг./пр.м3 за черен бор за 1 275.46 пр.м3 се получава общо 499.57 тона.

- По направена справка по превозни билети, изходящи от ищеца: При този вариант вещото лице е установило доставка на 1320.00 пространствени кубически метра дървесина от ищеца на ответника, като отново експерта е превърнал пространствените кубически метра в мерна единица „тон" и е дал четири  подварианта както следва – при тегло от 700 кг./пр.м3 за 1 275.46 пр.м3 - общо 924.00 тона; -при тегло от 600 кг./пр.м3 за 1 275.46 пр.м3 - общо 792 тона; -при тегло от 702 кг./пр.м3 за 1 275.46 пр.м3 - общо 926.64 тона; -при тегло от 800 кг./пр.м3 за бял бор и 1000кг./пр.м3 за черен бор за 1320.00 пр.м3 се получава общо 528.13 тона.

Предвид на установените данни по техническата експертиза, съда е допуснал допълнителна съдебно - икономическа експертиза, която пълномощника на ответника – адв.Ц.  е оспорил с аргументи, подробно изложени по съществото на спора и в представена по делото писмена защита, които изцяло се споделят от настоящия състав, а именно:

Допуснатата по делото съдебно-икономическа експертиза от 03.02.2015 год. /л.49/ установява, че през 2014 година в двете дружества /при ответника  и при ищеца/ са осчетоводени всички направени доставки на дървесина в размер на 613.6 тона на стойност 50806.08 лева. Беше установено в хода на производството, че задълженията по направените доставки през 2014 година са изцяло платени.

Съдът счита за неправилни  констатациите на вещото лице Н.Р. досежно направени през 2015 г. доставки на дървен материал, обективирани във фактура с №2000000292от 17.02.2015 година,  тъй като  същата не касае предмета на делото. Обследвания период е  от м.юни 2013 год. до момента на завеждане на заявлението по чл.410 от ГПК - 05.08.2014 год.  и техническата експертиза посочва, че последната доставка е направена на 04.04.2014 година.

Тъй като основния спорен въпрос в настоящото е производство е какво количеството е доставената дървесина и  съответно дали е заплатено, настоящия състав счита, че в тази връзка  следва да съобрази заключението на съдебно-техническата относно изготвените два варианта, всеки от които с четири подварианта, които установяват количеството доставена дървесина и превръщането й от пространствени в плътни кубически метра.

Първият вариант е по направена справка в Дневника за получените, преработени и експедирани дървени материали /ДППЕДМ/, който се намира при ответника.По този вариант вещото лице е установило доставка на 1275.46 пространствени кубически метра дървесина от ищеца на ответника за периода 01.01.2013 г. - 05.08.2014 г. /датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК/, което обстоятелство не се оспорва от ответната страна. Вещото лице е превърнало тези 1275.46 пространствени куб.метра в мерна единица „тон", като е дало четири варианта на това превръщане. В първите три варианта, вещото лице е приело, че един пространствен куб.метър дървесина тежи съответно 700, 600 и 702 килограма, а в четвъртия вариант  800кг.

Вторият вариант е по направена справка по превозни билети, изходящи от ищеца. При този вариант вещото лице е установило доставка на 1320.00 пространствени кубически метра дървесина от ищеца на ответника.В този случай вещото лице отново е превърнало пространствените кубически метра в мерна единица „тон", като отново е дало четири варианта за това превръщане.В първите три варианта отново е приело , че един пространствен куб. метър дървесина тежи 700, 600 и 702 килограма, а в четвърти вариант – 800 кг.

Настоящия съдебен състав като съобрази,  че  установеното от в.л. С. количество на доставен от ищеца на ответника дървен материал за периода 01.01.2013 г. - 05.08.2014 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/, по направена справка в Дневника за получените, преработени и експедирани дървени материали, който се намира при ответника възлиза на 1275.46 пространствени кубически метра дървесина, становището на проц.представител на ответника  в тази връзка счита, че следва да се приеме четвъртия предложен вариант, където вещото лице се е позовало на научни аргументи - Горски наръчник за физически качества на дървесината за средно тегло на дървесина в сурово състояние. Според същия, един плътен кубически метър бял бор тежи 800 килограма, а един плътен кубически метър черен бор тежи 1000 килограма. В този случай превръщането от пространствени в плътни кубически метра на дървесината е станало по данни, изходящи от ищеца, който в превозните билети е посочвал коефициента на плътност на дървесината и той за частните имоти е - 0.46, а за държавните 0.5-0.52. При така аргументирано научно, заключението е за доставени 499.57 тона. Тук следва  да се отбележи, че това е общото количество доставена дървесина, което е предмет и на другите две дела в ТРС между същите страни.

Изложените по-горе аргументи, с които съдът приема, че ответното дружество в качеството си на купувач е заплатило изцяло цената на закупения доставен иглолистен материал мотивират настоящия състав да приеме за неоснователна и недоказана претенцията на ищеца,  за заплащане на сумата от 9356.40 лева, дължима по проформа фактура № **********/17.02.2014 година ,  ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК - 04.08.2014 година до окончателното й заплащане.

Следва да бъдат отхвърлени и акцесорните искове по чл. 86 от ЗЗД, включващи претенциите за законова лихва за забава, както следва:  мораторна лихва в размер на 599.53 лева, върху сумата  от 12742.92 лева , считано от 17.02.2014 година, датата на издаване на проформа фактура № **********/17.02.2014 година до 04.08.2014 година - датата на завеждане на заявлението по чл. 410 от ГПК, мораторна лихва в размер на 440.20 лева, считано от 17.02.2014 година датата на издаване на проформа фактура № **********/17.02.2014 година до 04.08.2014 година, датата на завеждане на заявлението по чл. 410 от ГПК.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ще следва ищеца да заплати на ответника сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 1252.00 лева, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

            Водим от изложеното съдът

 

Р     Е      Ш      И   :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения иск по реда на чл. 422 от ГПК от „ВИКТОРИЯ 2007” ООД, ЕИК *********, адрес и седалище: с. Борима, общ. Троян, ул. „девети септември” № 15, представител: Петко Райковски срещу „БИО ЕНЕРДЖИ” ООД, ЕИК *********, седалище и адрес: с. Калейца, общ. Троян, м. „Калейшко ханче”, представители Павел Манчев и Орлин Бояджиев за съществуване на вземане в размер на 9356.40 – девет хиляди триста петдесет и шест лева и четиридесет стотинки, дължима по проформа фактура № **********/17.02.2014 година,  ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК - 04.08.2014 година до окончателното й заплащане, мораторна лихва в размер на 599.53 – петстотин деветдесет и девет лева и петдесет и три стотинки, върху сумата  от 12742.92 – дванадесет хиляди седемстотин четиридесет и два лева и деветдесет и две стотинки, считано от 17.02.2014 година, датата на издаване на проформа фактура № **********/17.02.2014 година до 04.08.2014 година - датата на завеждане на заявлението по чл. 410 от ГПК, мораторна лихва в размер на 440.20 лева, върху сумата от 9356.40 – девет хиляди триста петдесет и шест лева и четиридесет стотинки, считано от 17.02.2014 година датата на издаване на проформа фактура № **********/17.02.2014 година до 04.08.2014 година, датата на завеждане на заявлението по чл. 410 от ГПК.

ОСЪЖДА „ВИКТОРИЯ 2007” ООД, ЕИК *********, адрес и седалище: село Борима, общ. Троян, ул. „Девети септември” № 15, представител: Петко Райковски да заплати на „БИО ЕНЕРДЖИ” ООД, ЕИК *********, седалище и адрес: с. Калейца, общ. Троян, м. „Калейшко ханче”, представители Павел Манчев и Орлин Бояджиев 1252,00 – хиляда двеста петдесет и два лева, сторени съдебно деловодни разноски в настоящето производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.

                                                                        

 Районен съдия: