Решение по дело №275/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 114
Дата: 22 май 2019 г.
Съдия: Красимир Георгиев Гайдаров
Дело: 20193100600275
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 14 март 2019 г.

Съдържание на акта

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                      

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                    114/22.5.2019г.        гр.Варна

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,                  НАКАЗАТЕЛНО  ОТДЕЛЕНИЕ,

На осемнадесети април две хиляди и деветнадесета година

В открито заседание в състав:

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ НАНКИНСКА

ЧЛЕНОВЕ: ТРАЙЧО АТАНАСОВ

                      КРАСИМИР  ГАЙДАРОВ

 

 

секретар Г.Иванова

като разгледа докладваното от съдия Гайдаров

ВНЧХД № 275 по описа за 2019 г.

за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от адв.Ц.К.П. процесуален представител на Ю.В.С. - частен тъжител по НЧХД №1169 по описа на ВРС, срещу присъда по същото дело, с която подсъдимия И.М.Т. е признат за невинен и оправдан по обвинението му по чл.148 ал.1 т.1,2 и 4 и чл.146 от НК.Счита се че присъдата е незаконосъобразна и се моли за нейното отменяне и постановяване на нова с която Т. да бъде признат за виновен и осъден за извършеното престъпление.

 В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. Ст.Станев преупълномощен от адв.Ц.П. на посочените в жалбата основания. Моли се за осъждане на подсъдимия и присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

Защитата на подсъдимия Т. в лицето на адвокат Д., счита жалбата за неоснователна.Моли за потвърждаване на оправдателната присъда.

В последната дума подсъдимия Т. моли за потвърждаване на оправдателната присъда.

Настоящия състав на въззивния съд, след като се запозна с жалбата и становището на страните счита жалбата за подадена в срок и от легитимно лице, а по същество за неоснователна:

Съставът на ВРС е приел за установено от обективна и субективна страна следната фактическа обстановка:

Частният тъжител Ю.В.С. *** заедно със семейството си и по тази причина често му се налагало да използва услугите на ферибот за прекосяване на плавателния канал. Ферибота се стопанисвал от „Белфери" ЕООД, като дружеството е 100% собственост на Община Белослав, а за управител е назначено лицето И.Т.. При използването на ферибота според ч. тъжител били допускани различни нарушения на правилата за безопасност при превоза на пътниците и товарите. Като старши помощник капитан на кораб и морски офицер, с висока професионална подготовка в тази област, считал, че е задължен като морски офицер и съвестен гражданин и професионалист да сезира компетентните органи за констатираните от  него нарушения и пренебрегването на правила за безопасност. Твърди, че след  извършване на проверки от страна на компетентните инстанции се установили различни нарушения, за част от които били съставени  (АУАН № 1000124/31.10.2016 г.), а за други били дадени предписания за отстраняването им. Считал, че една от най-грубите констатирани от него нередности била едновременен превоз на хора и опасни товари със сертификат ADR, което поставяло в риск живота и здравето на всички на борда и било в пряко противоречие с общоприетите правила за безопасност в международен мащаб, за което сезирал компетентните в случая инстанции - Община Белослав и ИА „Морска администрация".

В последствие му бил представен отговор от страна на Община Белослав до Министъра на Финансите във връзка с негова жалба вх.№ 94-00-1084/03.11.2016 г.

По късно С. канстатирал, че превозът на опасни товари вече се извършвал отделно от този на хора, извън стандартното разписание, но крайно неефективно откъм брой празни курсове, тъй като се превозвал най-често един единствен камион с гориво. Известно му било, че  използването на ферибота е напълно безплатно, респ. собственикът на цистерните с гориво спестявал средства от обиколния сухоземен маршрут, но това спестяване ставало за сметка на данъкоплатците, тъй като фериботната връзка се финансира със средства от държавния бюджет, съгл. Решение № 859 на МС от 03.11.2015 г. за приемане на стандартите за делегираните от държавата дейност с натурални и стойностни показатели през 2016 г., в приложение № 4. В тази връзка сигнализирал първоначално Община Белослав за нецелесъобразното разходване на средствата, свързани с превоза на цистерните с гориво и извършваните във връзка с този превоз „празни" курсове, облагодетелстващи финансово само и единствено частната фирма собственик на цистерните за гориво. Бил препратен към управителя на „Белфери" ЕООД -  И.Т., но не срещнал никакво разбиране по въпроса от негова страна. Същият му отговорил, че не намирал проблеми в тази практика - да се извършва безплатен превоз на гориво, собственост на частни фирми, а по отношение на празните курсове нямало проблем, тъй като Министерството на финансите осигурявало всички средства за финансиране на дейността на ферибота. Тези думи на Т. го принудили  да сезира Министерството на финансите, като първи и основен разпределител на делегирани бюджети за тази порочна практика. Като резултат от тези негови действия се стигнало до забрана за превоз с моторен ферибот на колесни автоцистерни със сертификат ADR, превозващи опасни товари от клас 2 (газ пропан) и клас 3 (бензин и дизелово гориво) - Решение 229 от Протокол №18/15.12.2016 г. на Общински съвет Белослав - т.15 от дневния ред, прието с 16 гласа ЗА, нито един против или въздържал се.

Следейки взетите решения на Община Белослав, С. установил, че при проведеното 25-то редовно заседание на Общинския съвет на Белослав, проведено на 14.09.2017 г. /четвъртък/ от 10.00 ч.,в конферентната зала на Община Белослав, по 14-та точка е проведено разискване във връзка с искане за промяна на Решение 229 от Протокол №18/15.12.2016 г. на Общински съвет Белослав.

 Докладната във връзка с това искане за премахване на забраната за превоз на опасни товари не е била приета от комисията по местно самоуправление. Започнали разисквания и аргументи за и против отмяна на забраната за превоз между присъстващите Ж.Димитров, Ив. Начев, И.Матев и лицето И.Т., управител на общинската фирма стопанисваща ферибота. В хода на тези дебати, лицето И.Т. обяснил на присъстващите, че „ предното решение  за забраната на превоз на цистерните е продиктувано от един, бих го нарекъл доносник, въпреки че е морски офицер."

Частния тъжител намерил определението „ доносник” за  крайно обидно, тъй като общоприетото тълкуване на думата „доносник" изводимо от тълковния речник на българския език и където включително масово посочените синоними имат също аморален характер - клеветник, злословец, клюкар, предател, шпионин, доносчик, издайник, сплетник, подлец, мръсник, т.е. изключват абсолютно всякакъв положителен смисъл на употреба и че това определение се отнася до него и за присъстващите на това заседание станало ясно за кого се отнасят думите употребени от подсъдимия Т..

Предвид горното внесъл в съда частна тъжба срещу И.Т. предмет на производството по НЧХД №1169 по описа на ВРС.По време на производството пред решаващия съд подсъдимия Т. не отрекъл че е употребил думите визирани в частната тъжба, но отрекъл да е имал предвид че тези думи касаят С..По делото са разпитани множество свидетели, които условно могат да се определят като две групи.Първата близки до частния тъжител а втората до подсъдимия.При постановяване на присъдата си решаващия съд е ценил като достоверни  показанията и на двете групи свидетели.След събирането и проверката на доказателствата по делото решаващия съд е направил съответните правни изводи.

Направил е анализ на фактическия състав на престъплението по чл.148 ал.1,т.2 и т.4,вр.чл.146,ал.1 от НК. Приел е за безспорно по делото че на проведеното 25-то редовно заседание на Общинския съвет на Белослав на 14.09.2017 г. /четвъртък/ от 10.00 ч.,в конферентната зала на Община Белослав, по 14-та точка е проведено разискване във, връзка с Решение №229 от Протокол №18/15.12.2016 г. на Общински съвет Белослав ) в който подсъдимия е изрекъл думите: предното решение е продиктувано от един, бих го нарекъл доносник, въпреки че е морски офицер."

Спорното според решаващият съд е дали думите „ доносник, въпреки, че е морски офицер“ се явяват обидни по смисъла на чл.146,ал.1 от НК. Приема се, че в конкретния случай С. който бил дългогодишен служител на службите за сигурност бил чувствителен на тази тема и субективно е преживял усещането за обида. Според съда липсва съставомерност както от липсата на конкретност при употребената дума така и липсва персонална индивидуализация на същата относно нейния адресат.

След направената съвкупна оценка на всички събрани доказателства,съдъте намерил, че обвинението не е доказало по несъмнен начин , че подсъдимия Т. е извършил престъплението по чл.148,ал.1,т.2 и т.4,вр. чл.146,ал.1 от НК .

Поради това и на основание чл. 304 от НПК съдът е признал подсъдимия за невинен и го е оправдал по така повдигнатото му обвинение.

Предвид постановяването на оправдателна присъда, съдът е отхвърлил предявеният граждански иск от страна на тъжителя Ю.С. срещу подс.И. Тодоров за сумата от 3000 лв., като неоснователен и недоказан .

Предвид това, че подсъдимия И.Т. е признат за невиновен на основание чл. 190,ал.1 от НПК разноските по делото са останали за сметка на тъжителя.

По направените в жалбата и в съдебно заседание възражения от страна на частния тъжител.В жалбата се изтъква теза и доводи относно обективния и субективен състав на престъплението което е предявено към подсъдимия.Подробно първоинстанционния съд е направил анализ на фактическия състав, който се споделя от въззивния съд и не е необходимо отново да се преповтаря.Правилно са обсъдени и анализирани всички факти и обстоятелства имащи значение за установяване на обективната истина. Правилни са и изводите на решаващия съд относно липсата на обективен и субективен състав на престъплението.

По време на съдебното заседание пред втората инстанция е представено пълномощно от адв.Д. защитник на подсъдимия Т..Не е направено искане за присъждане на тези разноски поради което съда не се произнесе по тях.

При цялостната служебна проверка на обжалваната присъда, въззивната инстанция счита, че в хода на наказателното производство не са допуснати съществени процесуални или материалноправни нарушения които да водят до необходимост от отмяната й и постановяване на нова присъда, за връщане на делото за нова разглеждане или за изменение в някоя от частите й.

 

Предвид горното на основание чл. 388 НПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 310 от 26.11.2018г. по НЧХД 1169/18г. по описа на ВРС.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ:1. 

 

 

                                                                                    2.