Определение по дело №81/2020 на Окръжен съд - Перник

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№       

 

гр. Перник, 06.02.2020 г.

 

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, в закрито заседание на 06.02.2020 г., IІІ-ти въззивен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Даскалова

 ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров

Роман Николов

 

като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.д. № 0081 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД против решение № 1121/15.07.2019 г. по гр.д. № 9231/2018 г. на Районен съд – П., с което са отхвърлени предявените от „Профи кредит България“ ЕООД срещу К.С. и Р. Е. искове по реда на чл. 415 ГПК за установяване солидарна дължимост на сумата 7841,17 лв. – неплатено задължение по договор за револвиращ заем № **********/12.12.2012г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.08.2018г. до окончателното изплащане

В жалбата се поддържа неправилност на решението, като са развити подробни съображения във връзка с направените оплаквания относно неправилните и необосновани изводи на съда, че предсрочната изискуемост на вземанията по договора не е надлежно обявена на длъжниците, както и за изтекла погасителна давност относно вземането. Изтъква неприложимост на постановките на т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК и на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, аргументирано с това, че ищецът е небанкова финансова институция и предвид постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на една месечна вноска с просрочие над 30 календарни дни, кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника, поради което без значение е получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора за обявяване кредита за предсрочно изискуем. Отделно от това падежът на цялото задължение по договора е настъпил както към момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, а още повече и към исковата молба, тъй като падежната дата на последната погасителна вноска е била на 25.12.2017г., поради което е без значение дали се установява предсрочната изискуемост да се е осъществила и кога. Евентуално – ако се приеме, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника, предявеният иск за установяване дължимост на вземането по договора е основателен за вноските с настъпил падеж към датата на устните състезания във въззивната инстанция, съгласно ТР № 8/2017 г. от 02.04.2019г. на ВКС и чл. 235, ал. 3 от ГПК. Поддържа, че договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части, което обаче не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. Следователно погасителната давност за главницата е петгодишна и считано от падежната дата на последната погасителна вноска -25.12.2017г. до подаване на заявлението по чл. 410 ГПК давностният срок не е изтекъл, като в тази връзка се акцентира, че отделните анюитетни вноски не са предмет на отделни самостоятелни вземания на ищеца и за всяко от тях не тече поотделно самостоятелна погасителна давност с начало падежът на съответната вноска. Въз основа на изложеното се иска отмяна на решението, и решаване на спора по същество от въззивната инстанция с уважаване на предявените искове. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК адв. А.В. – в качеството му на особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на въззиваемия К.С. не е подал отговор на жалбата.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК О.С., К.Е. и А. Г. - наследници на въззиваемия Р. Е. не са подали отговор на жалбата.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК (включително са заплатени съответните държавни такси за въззивното производство).

С въззивната жалба и отговора страните не са поискали събиране на нови доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2 ГПК, както и не са се позовали и не са направили обосновано и конкретно оплакване и във връзка с това искане за събиране на нови доказателства във въззивното производство за относими факти, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд събирането на доказателства поради процесуални нарушения във връзка с неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно с определението по чл. 267 ГПК.

Доколкото във въззивната жалба и отговора страните не представят и не сочат необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.

На основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител се назначава на разноски на ищеца като разпоредбата се намира в част I, Глава шеста, раздел I от ГПК, поради което важи и във въззивното производство и дружеството –жалбоподател следва да заплати възнаграждение за особен представител на въззиваемия К.К.С.. Съобразно фактическата и правната сложност на делото на особения представител следва да се определи възнаграждение по оправилото на чл. 47, ал. 6 ГПК в размер на 300 лева, което да се заплати от жалбоподателя.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОКЛАДВА делото, така както е посочено в мотивите на определението.

УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характер на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за особения представител на въззиваемия К.К.С., ЕГН ********** - адвокат А.В.,*** във въззивното производство пред ПОС в размер на 300 лева и УКАЗВА на жалбоподателя „Профи кредит България“ ЕООД, в тридневен срок от съобщението, да предостави доказателства за внесено адвокатско възнаграждение за особен представител на въззиваемия К.К.С. в размер на 300 лв. по набирателната сметка на ОС – Перник.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 11.03.2020 г. от 09,45 часа, за когато да се призоват страните /въззиваемият К.К.С. - чрез адвокат А.В./, като им се връчи препис от настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.